Решение № 592 от 20.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 592 гр. София, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110210022 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. Н. Н., ЕГН: **********, срещу наказателно постановление № 24-4332-033593/14.02.2025 г. (НП), издадено от началник група в отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи (ОПП – СДВР), с което на жалбоподателя:

1. на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева за нарушение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП;

2. на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 (един) месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата си С. Н. твърди, че липсва ПТП по смисъла на пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, следователно неоснователно му е наложено наказание по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Същият не оспорва, че е извършил нарушение на чл. 50, ал.

1 от ЗДвП. Сочи, че според него не са налице основания за налагане на административни наказания и че случаят е маловажен. В заключение моли съда да отмени НП или да му наложи друго наказание.

Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, се явява лично.

Твърди, че по делото се е установило, че няма ПТП по смисъла на закона и моли съда да постанови съдебен акт, с който да уважи жалбата му.

Въззиваемата страна – началник група в ОПП – СДВР, редовно 1 призована, не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, в които са изложени съображения за правилност и законосъобразност на НП.

Прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства и доказателствени средства, достигна до следните изводи от фактическа страна:

На 22.11.2024 г., около 06:00 ч. в гр. София, жалбоподателят С. Н. управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на „*** ЕИК: ***, по ул. „Проф. д-р Боян Боянов“ от ул. „Едуард Генов“ към бул. „Симеоновско шосе“, като на кръстовището с ул. „Г. Русев“ при маневра ляв завой не пропуснал и станал причина за ПТП с движещия се по ул. „Г.

Русев“ път с предимство (П. 3 Б-3) лек автомобил марка „***“, модел „***“ с peг № ***, управляван от Г. Б. М. ЕГН: **********. След като настъпило ПТП С. Н. не останал на място на ПТП и продължил движението си към бул.

„Симеоновско шосе“, като бил последван от Г. М.. Впоследствие бил спрян на ул. Емануил Попдимитров.

Органите на ОПП – СДВР приели, че с това си поведение, С. Н. е извършил две административни нарушения – по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по чл.

123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на 22.11.2024 г. В.К., младши автоконтрольор в ОПП – СДВР, издал АУАН № 1423126/22.11.2024 г. Актът бил съставен в присъствието на двама свидетели – очевидци и препис от него бил връчен на С. Н. в деня на съставянето му. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили писмени възражения срещу него.

Въз основа на АУАН на 14.02.2025 г. при идентични фактически и правни изводи Г.Б., началник група в ОПП – СДВР, издала обжалваното НП. Препис от него бил връчен на санкционираното лице на 23.06.2025 г., а на 26.06.2025 г. същият подал жалба срещу НП.

Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: декларация от Г. М. (л. 10), скица на ПТП (л. 12) протокол за ПТП (л. 13), справка за собственост на МПС (л. 14), справка картон на водач (л. 16 – 17), заповед на директора на СДВР (л. 18), два бр. заповеди на министъра на вътрешните работи (л. 19 – 22), показанията на св. Г. М. (л. 36 – 37), три бр. фотоснимки от ПТП (л. 49 – 51).

От показанията на св. М. се установяват мястото и начинът на настъпване на ПТП, както и фактът, че лицето, което е управлявало лекият автомобил, причинил същото, е напуснало местопроизшествието. Съдът отчита, че св. М. е очевидец на нарушението, следователно показанията му възпроизвеждат преки доказателства относно извършеното деяние, спомагат за разкриване на обективната истина, и в същото време се подкрепят от писмените доказателства, събрани и проверени в хода на съдебното следствие. Поради това съдът кредитира показанията на св. М. като достоверно гласно доказателствено средство.

Представените по делото писмени и веществени доказателства също спомагат за установяването важни обстоятелства от предмета на доказване, а 2 именно време, място, начин на извършване на деянието. Установяват се още и компетентността на органите, издали АУАН и НП. Писмените доказателства, ценени заедно и поотделно, са непротиворечиви, еднопосочни и взаимодопълващи се, поради което съдът ги кредитира в цялост. Като писмено доказателство по делото е приложена и писмена декларация от С. Н., в която навсякъде се сочи, че не е имало ПТП. Това твърдение обслужва интересите единствено на жалбоподателя и изцяло противоречи на останалите доказателствени източници, които съдът намери за еднопосочни и категорични по отношение настъпването на ПТП. поради това съдът не кредитира посочената декларация, изхождаща от С. Н..

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.

58д, т. 1 от ЗАНН, а именно – наказателно постановление, в предвидения в чл.

59, ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок и от правнолегитимирана страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията на съда за това са следните:

Видно от представените по делото три броя заповеди, издадени от директора на СДВР, съответно от министъра на вътрешните работи, АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи, в кръга на службата им.

Същите са издадени в предвидената от закона писмена форма. Съдът взе предвид датата на извършване на нарушението, съответно датите на съставяне на АУАН и НП и достигна до извода, че при съставянето на последните два са спазени предвидените в чл. 34 от ЗАНН срокове. В АУАН и НП нарушенията са описани достатъчно ясно, точно и непротиворечиво от фактическа и правна страна, като съдържат всички изискуеми реквизити по чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал.

1 от ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът достигна до извода, че в производството по установяване на административно нарушение и налагане на административно наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП като незаконосъобразно. По отношение на приложението на материалния закон, съдът намери следното:

Относно нарушението по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.

От доказателствата по делото се установи по безспорен начин, че на описаните в НП време, място и обстановка, жалбоподателят е управлявал МПС по път без предимство и при извършвайки маневра ляв завой не пропуснал движещия се по път с предимство св. Г. М., като това е станало причина за настъпване на ПТП. От субективна страна, деянието е извършено при форма на вината непредпазливост и по-конкретно – небрежност.

Доколкото жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, се предполага, че 3 той е запознат с правилата за движение по пътищата и съответно същият е бил длъжен и е могъл да съобрази, че в конкретната ситуация следва да спре управляваното от него МПС и да изчака минаващите по пътя с предимство автомобили да преминат, едва след това да извършва маневра завиване наляво. Ако го беше сторил, нямаше да настъпи ПТП.

За посоченото нарушение, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200,00 (двеста) лева. Съгласно актуалната редакция на тази санкционна разпоредба, който поради движение с несъобразена скорост причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300,00 лева, ако деянието не съставлява престъпление. Съдът обръща внимание, че съгласно редакцията на чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, която е била в сила към момента на извършване на деянието – 22.11.2024 г., за нарушение по чл.50, ал. 1 от ЗДвП се е предвиждало налагането на административно наказание глоба в размер на 200,00 лева. Съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, при определяне наказанието на жалбоподателя, приложение следва да намери старата редакция на чл. 179, ал.

2 от ЗДвП, тъй като се явява по-благоприятна за него. Доколкото санкцията е определена в абсолютен размер, а именно 200,00 лева за съда не съществува възможност да измени НП в частта с размера на наложеното наказание, а дори да съществуваше такава – не са налице основания за това. Ето защо, настоящият съдебен състав достигна до извода, че АНО правилно е определил вида и размера на наказанието за нарушението по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:

Съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. От обективна страна се установи с категоричност, че след настъпване на ПТП, водачът на лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.

№ ***, не е спрял, за да установи нанесените щети и не уведомил органите на МВР. Деянието е осъществено с форма на вината пряк умисъл, доколкото от поведението му на пътя може да бъде направен извод, че същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на същите. С това си поведение от обективна и субективна страна е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

За посоченото нарушение жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, като са му наложени административни наказания глоба в размер на 50,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец. Съгласно актуалната редакция на тази разпоредба, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Към момента на извършване на нарушението в тази разпоредба е било предвидено административно 4 наказание лишаване от право на управление на моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лева. Съдът намира, че предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя, при определяне наказанието на жалбоподателя, приложение следва да намери старата редакция на чл. 175 от ЗДвП, тъй като санкциите са относително определени, а не абсолютно определени, както е в настоящата редакция на разпоредбата, т.е. дава се възможност (хипотетично) съдът да наложи по-леко наказание на дееца.

С НП АНО е наложил на жалбоподателя наказания в минимален размер.

С оглед обществената опасност на деянието и дееца, вида и характера на засегнатите обществените отношения, както и предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН, съгласно която „не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, освен в предвидените в закон случаи”, настоящата съдебна инстанция намира, че наложените на жалбоподателя административни наказания са правилно определени и инвивидуализирани, същите са справедливи и ще способстват за постигане целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 от ЗАНН.