Решение № 120 от 26.04.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. гр. Д., 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело № 20223200500837 по описа за 2022 година за да се произнесе,съобрази следното:

Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от К. Т. Т. от с.Ч.,общ.Г. Т.,обл.Д. срещу решение №82/11.11.2022 г. по гр.д.№168/2021 г. на Генералтошевския районен съд,с което въззивникът е осъден да заплати на О. С. С. с ЕГН ********** от с.Ч.,общ.Г. Т.,*** сумата от 6 000 лева,ведно със законната лихва от 17.04.2021 г. до окончателното изплащане на сумата,представляваща обезщетение за претърпени вреди,от които 2 000 лева имуществени и 4 000 лева неимуществени,причинени на 17.04.2021 г. в с.Ч.,общ. Г. Т.,обл.Д. от нападение и умъртвяване на куче Киара,порода френски булдог от кучета,намиращи се под надзора на ответника К. Т. Т.,респ. въззивникът е осъден да заплати на С. сторени по делото разноски в размер на 1420 лева.Според въззивника първоинстанционният съд правилно установил фактическата обстановка по спора,но направил необосновани изводи и пропуснал да обсъди съществени елементи от деянието.Липсвала яснота въз основа на кои доказателства е прието,че кучетата,причинили щетата,са под надзора на ответника,като лицето,под чийто надзор били,не било конституирано като ответник по делото.Не били обсъдени възраженията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,който не положил достатъчно грижи да осигури безопасно място за своя домашен 1 любимец,като или поради отворена входна врата е допуснал кучетата на ответника в двора си или е допуснал собственото му куче да излезе на улицата,когато са преминавали животните на ответника.Размерът на присъденото обезщетение не бил съобразен с вредите и с материалните възможности на ответника,като не бил доказан размерът на претенцията за имуществени вреди предвид липсата на категорично становище на вещото лице по допуснатата ветеринарно-медицинска експертиза относно цената на умъртвеното куче,респ. не бил обоснован и размерът на претенцията за неимуществени вреди.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и за отхвърляне на исковете или евентуално за намаляване размера на присъдените обезщетения.Претендират се разноските по делото.

В писмен отговор и в хода на въззивното производство въззиваемият О.

С. С. изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.Оспорил е наличието на съпричиняване от негова страна на вредите,като сочи,че било без значение къде се е намирало кучето му-на двора или на улицата.Вина за настъпване на противоправния резултат имал ответникът,чиито кучета се движели свободно и без поводи и намордници в нарушение на нормативните правила.В съответствие с диспозитивното начало същият насочил исковете си само срещу ответника Т. като собственик на кучетата.Подробно въззиваемият е проследил установената въз основа на доказателствата фактическа обстановка и е заключил,че първоинстанционното решение е правилно и обосновано.Същият претендира сторените във въззивното производство разноски.

Като постави на разглеждане въззивната жалба,Д.кият окръжен съд установи следното:

Жалбата е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на 15.11.2022 г.,а жалбата е подадена на 28.11.2022 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 29.11.2022 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й от активно легитимирано лицестрана в производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по същество,същата е частично основателна.

Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявените допустими осъдителни искове.По същество е частично правилно и частично неправилно,като съображенията за последния извод са следните:

Гр.д.№168/2021 г. на ГТРС е образувано по повод искова молба вх.

№399/07.05.2021 г.,уточнена с молба вх.№723/18.06.2021 г. по описа на ГТРС,с която са предявени обективно кумулативно съединени искове на основание чл.50 от ЗЗД от О. С. С. от с.Ч.,общ.Г. Т.,обл.Д. срещу К. Т. Т. от 2 с.Ч.,общ.Г. Т.,обл.Д. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 2 000 лв,представляваща обезщетение за причинени на втория имуществени вреди,измерими със стойността на собственото на ищеца куче Киара,порода „Френски булдог“,чиято смърт е причинена от нападение от кучетасобственост на ответника на 17.04.2021 г. около 09,30 часа в с.Ч.,общ.Г.

Т.,ведно със законната лихва върху горната сума,считано от датата на деликта 17.04.2021 г.,до окончателното й изплащане,и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 4 000 лв-обезщетение за неимуществени вреди от същия деликт /претърпени от ищеца душевни болки и страдания/,ведно със законната лихва върху сумата,считано от датата на деликта 17.04.2021 г.,до окончателното й изплащане.

Изложено е в исковата молба,че на 14.04.2019 г. ищецът С. закупил домашно женско куче порода „Френски булдог“,родено на 19.03.2019 г.,което отглеждал в жилищния имот на родителите си в с.Ч.,***.Кучето било кръстено Киара и бързо се превърнало във всеобщ любимец.Къщата на родителите му била в края на селото и в съседство се намирал имот-дворно място и къща,както и стопански постройки на ответника Т.,който се занимавал със земеделие и животновъдство.Последният имал наблизо и кравеферма,като за опазване на кравите и другите животни ползвал няколко едри и зли овчарски кучета,които често се разхождали и по улицата,на която е домът на ищеца.На 17.04.2021 г. около 09,30 ч. сутринта кучето Киара било на двора заедно с ищеца.В това време кучетата на ответника били пред двора заедно с кравите,които пасяли наблизо.Две от кучетата на ответникакръстоски „Кангал“ се озовали близо до входната врата на двора на родителите на ищеца,като едното от тях навлязло в двора през отворената входна врата и се нахвърлило върху кучето Киара,при което го хванало за гърба,извлякло го на улицата и започнало да го мята.След това и друго куче на ответника се нахвърлило и двете кучета започнали да давят кучето на ищеца.Кучето Киара било зверски нахапано и в резултат на множеството ухапвания починало на място.Смъртта на кучето Киара дълбоко покрусила ищеца и членовете на семейството му-всички плакали.Загубата на домашния любимец причинила голяма болка и страдание на ищеца,които нямало скоро да отшумят.

Писмен отговор на исковата молба не е подаден в рамките на срока по чл.131 ал.1 от ГПК от ответника К. Т. Т..В първото по делото открито съдебно заседание същият оспорва основателността на исковете.Оспорва твърдението в исковата молба,че едно от собствените на ответника кучета е влязло в двора на ищеца и е извлякло домашния любимец на ищеца на улицата.Твърди,че кучетата му били на улицата заедно със стадото,което охранявали.

Ответникът по делото К. Т. не оспорва и е безспорно установено,че ищецът О. С. е индивидуален собственик на кучето Киара и че е активно легитимиран да претендира обезщетение за вреди от смъртта му в цялостен размер.Безспорно е установено по делото,че кучето е закупено от ищеца на 14.04.2019 г. на възраст от около месец /родено е на 19.03.2019 г./.Същият се 3 легитимира като негов собственик с представения ветеринарен паспорт за кучета и котки,чието съдържание не е оспорено от ответната страна.В паспорта е отразено,че именно О. С.С. е собственик на роденото на 19.03.2019 г. женско куче Киара,френски булдог,което се идентифицира с поставен отляво на врата микрочип.Касае се за животно-компаньон по смисъла на чл.1 т.1 от Европейската конвенция за защита на животните компаньони,т.е. животно,което се отглежда от човека в домашни условия за лично развлечение и компания.

Предмет на претенциите за обезщетяване са вреди от смъртта на кучето Киара,настъпила на 17.04.2021 г. в с.Ч.,общ.Г. Т..Не е оспорено в рамките на първоинстанционното производство от ответника Т. твърдението на ищеца С.,че смъртта на кучето е вследствие нападение от две кучета-собственост на Т.,които са придружавали стадото му от крави по време на паша.Признание на горните факти се съдържа и във въззивната му жалба.С оглед горното процесуално поведение на ответника доводите му едва в хода на устните състезания пред въззивната инстанция,че не негови кучета,а други скитащи такива,са причинили вредите,са в пълно противоречие на заеманата от него преди това позиция.Налице са обаче събрани по делото доказателства в подкрепа на изложените от ищеца С. обстоятелства,а именно показанията на посочения от ищеца свидетел С. С. И.,баща на С.,и на посочения от ответника свидетел В. Р. А.,без родство със страните.Свидетелят И. споделя,че на въпросната дата си бил у дома,а синът му и снаха му се подготвяли да посетят съпругата му в болница.Минали кравите на ответника Т..Кучетата му били заедно със стадото-пет-шест свободно движещи се кучета,като едното от тях влязло в двора,който бил разграден от кравите на Т.,грабнало в уста кучето Киара и излязло на улицата.Започнало да го върти,при което и другите кучета на Т. се нахвърлили върху него.Ищецът О. С. излязъл и се развикал,а говедарят заявил,че нищо не може да направи.Голямото куче два пъти разтърсило кучето

Киара и то издъхнало.Свидетелят

А. е говедарят,придружавал стадото на процесната дата,т.е. има преки възприятия за случилото се.Същият твърди,че не е видял нападението,тъй като бил на 200 м от двора на ищеца,но не отрича,че в конкретния момент стадото на ответника се намирало в близост до двора на ищеца и е било придружавано от кучетата на ответника Т.,които пазели и завръщали стадото.Кучетата се движели свободно и били без поводи и намордници.Свидетелят чул виковете на О. С. и жена му и разбрал от тях,че домашното им куче било убито.А. не твърди на мястото да са се намирали и други скитащи кучета освен кучетата на ответника Т..Липсват доказателства на мястото на нападението да е имало и други кучета освен тези на ответника.

От заключението по допуснатата съдебна ветеринарно-медицинска експертиза,изготвено от вещото лице Р. С.,се установява,че при извършената във ветеринарна клиника „СС-ВЕТ“-гр.Д. на 17.04.2021 г. аутопсия на кучето Киара при огледа на трупа са забелязани кървави изтечения от носа и устата му,както и множество наранявания в областта на гърдите и корема.След 4 отваряне на гръдната и коремната кухина са установени множество кръвоизливи в областта на белия дроб и сърцето,стомаха и тънките черва,като от лявата ребрена стена имало счупване на пето,шесто и седмо ребро откъм страната на гръбначния стълб.Цялата ребрена стена била покрита с множество кръвоизливи и съсиреци.Със служебна бележка,издадена на 17.04.2021 г. от посочената ветеринарна клиника /на лист 7 от делото на ГТРС/,се удостоверява,че посочените наранявания са вследствие ухапвания и последващи от тях масови кръвоизливи,като е налице причинно-следствена връзка между нараняванията и настъпилата смърт на кучето.Според вещото лице Р. С. смъртта е настъпила бързо,но мъчително,при директно нараняване на бял дроб и сърце.Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства се обосновава извод,че смъртта на кучето Киара е в причинно-следствена връзка с извършеното от кучетата на ответника Т. нападение над същото на датата 17.04.2021 г.

Налице са всички елементи от фактическия състав на чл.50 от ЗЗД,основан на института на непозволено увреждане,за ангажиране отговорността на ответника К. Т. като собственик на кучетата,умъртвили кучето Киара.Според разпоредбата на чл.50 ал.1 изр.1 от ЗЗД за вредите,произлезли от каквито и да са вещи,отговарят солидарно собственикът и лицето,под чийто надзор те се намират.Според разпоредбата на чл.50 ал.1 изр.2 от ЗЗД горната регламентация е относима и при вреди,причинени от животно.Следва,че ищецът С. е могъл да насочи иска си срещу двамата солидарно отговорни-собственика на кучетата Т. и лицето,което на процесната дата е упражнявало надзор над кучетата /разпитаният по делото говедар А./.Последните обаче не са необходими задължителни другари,а обикновени другари,и съвместната им пасивна процесуална легитимация по делото не е задължителна.Ищецът може да насочи исковете си в съответствие с диспозитивното начало срещу един от солидарните длъжници и да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от тях /чл.122 ал.1 от ЗЗД/.В този смисъл насочването на исковете само срещу собственика на кучетата-нападатели К. Т. не обуславя нередовност на исковата молба и недопустимост на исковете,в каквато насока са наведени доводи от въззивника Т. във въззивната жалба.