Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 32 от 15.10.2021, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 386/2021
Вид
Решение № 32
Подписан
15.10.2021
В сила
15.10.2021
Състав
Пламен Димитров Петков, Яника Тенева Бозаджиева, Анелия Маринова Игнатова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. С., 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Яника Т. Бозаджиева

Анелия М. Игнатова като разгледа докладваното от Яника Т. Бозаджиева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211800600386 по описа за 2021 година Производството е по гл. ХХІ за въззивен контрол по отношение на постановена присъда, инициирано с протест и жалба от защитника на подсъдимия против присъда на РС- С..

По силата на присъда под № 26/31.03.2021гг. съдът е признал подсъдимия В. В. АНГ., роден на 21.01.1989 г. в гр. С., живущ с. Ц., общ. С., ул. „И.” № 3, ЕГН **********, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, работещ, осъждан, за виновен в това, че в периода от 02.04.2017 г. до 03.04.2017г. в с. Ц. и с. З., общ. С., при условията на продължавано престъпление, когато две деяние, които осъществят поотделно състави на едно и също престъпление са извършени през непродължителни периоди от време при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, с цел да принуди лицата П. ИВ. Л. и ЕМ. Р.

П., да се разпоредят с вещи - парични суми, ги е заплашил, чрез изпращане на писма на хартиен носител, с увреждане на имуществото им и други противозаконни действия / насилие / с тежки последици за техни ближни, както следва : 1) на 02.04.2017 г. в с. Ц., общ. С. е изпратил на П. И. Л., ЕГН 1

**********, като поставил в пощенската му кутия писмо със съдържание :

„огромен палеж - а не един джип само”, „отвличане на дъщеря ти след училище”, „рязане на пръсти - уши”, „саморазправа по пътищата”, „при първо съмнение за нещо нередно, сделката отпада и ще получиш ново писмо заедно с отрязан пръст на някой от семейството ти” да се разпореди с вещ - сумата от 7 000 /седем хиляди лева/, които пари да остави на главния път Ц.-Б. на 300 м. след разклона за с. З. до мантинелата, и 2) на 03.04.2017 г. в с. З., общ. С. е изпратил на ЕМ. Р. П., ЕГН **********, като поставил върху барака в двора му, писмо със съдържание : „Следим твоите деца”, „Рязане на пръст на някое от децата ти”, „Огромен пожар и може и може да изгорите живи”, „Отрязаните неща се изпращат в плик”, „Не се опитвай да хитрееш, за да не патят децата ти”, „Ако има сигнал в полицията до месец два ще - има огромен пожар”, да се разпореди с вещ - парична сума в размер на от 20 000 /двадесет хиляди лева/, които П. да остави на отбивката в посока с. Б., общ. С., след табела край на с. Ц. зад мантинелата - престъпление по чл. 213а, ал. 1, вр. с чл.

26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 213а, ал. 1, чл. 26, ал. 2 НК и чл.

54 НК го е осъдил на „лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал.1 т.2, б.“в“ ЗИНЗС, както и му е наложил допълнително наказание „глоба” в размер на 1000 лева.

Привел е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 НК наложеното на В.

В. АНГ., ЕГН **********, наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и десет месеца, постановено по НОХД № 105/2013 г. по описа на Софийски окръжен съд, като при изпълнение на наказанието е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 НК времето, през което В. В. АНГ. е бил задържан, считано от 30.10.2012 г. до 20.02.2013 г. Определил е на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС първоначален „общ” режим на изтърпяване на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода.

Осъдил е В. В. АНГ. от с. Ц., общ. С., ул. „И.” № 3, ЕГН **********, да заплати на П. ИВ. Л. от с. Ц., общ. С., обл. С., ул. „А. С.“ № 8, ЕГН **********, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществените вреди, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил 2 предявения граждански иск до пълния му претендирай размер от 4600 лева.

Осъдил е В. В. АНГ. от с. Ц., общ. С., ул. „И.” № 3, ЕГН **********, да заплати на ЕМ. Р. П. от с. З., общ. С., обл. С., ЕГН **********, на основание чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението неимуществените вреди, заедно със законната лихва върху посочената сума, считано от 20.12.2019 г. до окончателното и изплащане, като е отхвърлил предявения граждански иск до пълния му претендиран размер от 4600 лева.

В тежест на подсъдимия са възложени направените разноски по делото.

Присъдата е протестирана от РП С. с оплакване за явна несправедливост. При определяне на наказанието съдът не се е съобразил с високата обществена опасност на престъплението, извършено като продължавано такова и с което са засегнати множество пострадали, както и с високата лична опасност на подсъдимия, обоснована от предходните му осъждания. При липсата на обстоятелства, които да смекчават наказателната отговорност съдът е наложил немотивирано леко наказание, което не само, че не е в състояние да упражни възпитателно въздействие върху самия подсъдим, но и от гледна точка на останалите членове на обществото, ще се изгради мнение за безнаказаност и недосегаемост от закона на някои лица. В протеста се съдържа искане за завишаване по размер на определеното наказание лишаване от свобода, като бъде наложено такова в размер на три години, както и да бъде завишен размерът на кумулативното наказание глоба –до размера на 1500 лева. В протеста не се съдържат доказателствени искания.

Присъдата е атакувана от защитниците на подсъдимия- адв. Б. и адв.

А., с бланкетна жалба, определяща постановената присъда като неправилна и с искане за нейната отмяна и за постановяване във въззивната инстанция на нова такава- в обратния смисъл, по силата на която да бъде признат за невиновен и оправдан подсъдимия А. по повдигнатото му обвинение.

В допълнителни писмени изложения се развиват конкретни доводи, че постановената присъда не почива на годни доказателства- като се сочи, че експертната справка по НПК не представлява годно доказателствено 3 средство. Освен това процесуалният закон забранява извеждането отнапред на доказателство, което се ползва с предварително определена доказателствена сила. Не става ясно по какъв начин е взет сравнителен материал за експертно изследване на почерка на подсъдимия В.А.. На следващо място- липсват убедителни доказателства относно специалната цел – за принуждаване на всеки един от пострадалите да се разпореди със свое имуществено благо- присъдата в тази част почива на предположения.

Изводът, който се съдържа в мотивите към постановената присъда не е безспорен и единствено възможен.В допълнението към жалбата се съдържа алтернативно искане за отмяна и връщане на делото за разглеждане от друг състав на РС С., в случай, че се установят съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на производството и при постановяване на присъдата.

В съдебно заседание по същество на делото защитниците поддържат тезата си за недоказаност на обвинението и доводите, които я обосновават.Адв. Б. счита, че следва да бъде изключено от доказателствените средства заключението на съдебно- почерковата експертиза, тъй като сравнителният материал, с който са боравили експертите е в недостатъчно количество. Същият не е снет по установения от закона ред- от орган, изрично натоварен с функции по разследването, а от писмени обяснения, снети по предварителната проверка. При снемането на сравнителен материал подсъдимият е бил накаран да пише с печатни букви, според защитата „да имитира“ шрифта от заплашителните писма, изпратени на двамата пострадали. В основата ьна обвинението и на осъдителната присъда са положени двете писма, от съдържанието на същите се извежда извода за съставомерната специална цел насочена към всеки един от пострадалите – да се разпоредят с определено тяхно имущество, противно на волята импаричната сума, която се иска да бъде заплатена, за да не се изпълнят заканите.По този начин според защитата е нарушен принципа на чл.214,ал.2 НПК –никое от доказателствата или средствата за доказване да не се ползва с предварително определена доказателствена сила и тежест по отношение на другите доказателства. В подкрепа на извода за недоказаност на обвинението е обстоятелството, че подателят на писмата не се е отзовал на местата, където са били оставени исканите парични суми- не е проявил активност да получи 4 сумите, което свидетелства за липсата на сериозен характер на заканите.

Защитникът адв. Б. А. се присъединява изцяло към оплакванията, изложени по-горе против осъдителната присъда и доводите, които ги обосновават. Счита, че не са спазени сроковете по разследването и процесуалните действия, които са извън тези срокове- привличането на подсъдимия като обвиняем на досъдебното производство следва да се приеме за негодно, като осъществено в нарушение на процесуалния закон.

И двамата защитници поддържат искането си за отмяна и за постановяване на нова –оправдателна присъда за подс. А. от настоящата инстанция.Алтелрнативно- да бъде отменена присъдата и да се върне делото за ново разглеждане, в случай, че въззивната инстанция констатира процесуално нарушение, засягащо в съществена степен правата на подсъдимия и на неговите защитници.

Подсъдимият изцяло се присъединява към изложеното по-горе.

В последната си дума отрича авторството си за престъплението и моли да оправдателна присъда.

Представителят на СОП по същество на делото заключава, че жалбите са изцяло неоснователни, постановена е законосъобразна и доказателствено обоснована, убедително аргументирана присъда. От своя страна поддържа протеста, в който се съдържа искане за увеличаване на наложеното наказание „лишаване от свобода“с две години, а кумулативното наказание „глоба“ –до размера на 1500 лева, като съответстващо на естеството и обществената опасност на деянието, както и на личната обществена опасност и личността на дееца- подс. В.А..

В същия смисъл е и становището на повереника на частния обвинител П.И.- адв. С.И. от САК.

Въззивният съд, след като разгледа протеста и жалбите на заявените основания, след като осъществи самостоятелен цялостен контрол по отношение на атакувания съдебен акт по чл.314, ал.1 НПК, в съответствие с доказателствата и приложимия закон, прие за установено следното:

5

Жалбите против постановената присъда са неоснователни. Липсват законови основания за тяхното уважаване.

Първостепенният съд- РС С. е провел съдебното следствие в пълно и цялостно съответствие с процесуалните правила и норми, с всички гаранции за съблюдаване на правото на защита на подсъдимия и правата на неговите защитници.

Основните възражения, които прави защитата против процесуалната годност на събраните доказателства, както и на постановената осъдителна присъда почиват на разпоредбите на чл.146 НПК- относно начина на вземане на образци за сравнително изследване и съответно- чл.234НПК- досежно сроковете в които следва да приключи разследването.

Видно от материалите по досъдебното производство-искания и постановления за удължаване на срока по разследването, приложени на л.2-5 от досъдебното производство, действително разследването е продължило повече от два месеца, но в същото време е спазена процедурата по чл.234, ал.3 НПК, срокът е надлежно удължен от прокурори от РП С. и СОП до 26.12.2017г., след което делото е било изпратено последователно в СОП и в Специализираната прокуратура, където срокът за разследване е бил отново удължаван- Постановления –л.81-86 по делото. След връщането на делото и приемането му по компетентност от РП С. през 2019г., със седем на брой последователни постановления на РП /л.128-135/, процесуалните срокове са били удължени от прокуратурата, последното удължаване на срокове е от 12.08.-12.10.2019г. и в този период е осъществено привличането на В. В. АНГ. в качеството на обвиняем с Постановление от 13.09.2019г. поради което се налага извода, че привличането е процесуално годно и не би могло да се свърже с последиците по чл.234, ал.7 НПК.