Акт от 15.01.2018, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 377 15.01.2018г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар

Пенка Маринова и с участието на прокурор Петя

Драганова като разгледа докладваното от съдия

Р. ТОДОРОВА административно дело

№ 469 по описа за 2017г., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.

285, ал.1 във вр. с чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по искова молба на А.Д.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора, подадена чрез пълномощника му адв. И.Р. ***, с която е предявен иск срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, за присъждане на обезщетение общо в размер на 9 980лв., за претърпени от А.А. неимуществени вреди за периода 17.02.2015г. – 10.06.2015г. по време на престоя му в Ареста гр. Хасково, при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, вследствие на допуснати от администрацията на ареста нарушения на чл.2, т.3; чл.3 и чл.43, ал.3 от ЗИНЗС; чл.20 от ППЗИНЗС; чл.29, ал.1 от Конституцията на РБългария; чл.10, т.1 от Международния пакт за гражданските и политическите права и чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, довели до поставянето му в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение. Незаконосъобразната административна дейност, на която се основава исковата претенция, се изразявала в неосигуряване на задържаното лице на изискуемата се минимална квадратура свободна жилищна площ; на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на такива в арестантското помещение, в което е бил настанен; на условия за поддържане на личната хигиена; на пряк и директен достъп до слънчева светлина и на възможност за естествено проветряване в килията; на адекватно медицинско обслужване, както и поради лишаването му от възможността за престой на открито.

Ищецът твърди, че през периода 17.02.2015г. – 10.06.2015г., във връзка с изпълнение на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, е бил настанен в Ареста гр. Хасково, при лоши битови и санитарно-хигиенни условия.

Поддържа че помещението, в което е пребивавал, не съответствало на изискванията за минимална свободна жилищна площ за всяко едно от задържаните лица. В помещението нямало санитарен възел и течаща вода, като не бил осигурен и постоянен достъп до такива, вследствие на което А. бил принуден да се въздържа от удовлетворяване на естествените си потребности или се налагало да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията, в присъствието на останалите задържани лица.

Твърди, че в килията нямало външен прозорец, поради което липсвал пряк и директен достъп на естествената дневна светлина и на чист въздух, като ищецът бил лишен и от полагащия му се едночасов престой на открито, тъй като престоят на открито бил осъществяван в помещение в сградата на ареста. Твърди и че в Ареста гр. Хасково не са му били осигурени условия за поддържане на личната хигиена, както и че посещаващият ареста лекар е предписвал на задържаните лица единствено аналгин. Излага доводи, че вследствие на всичко това е бил поставен в условията на жестоко, нечовешко и унизително отношение по см. на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, довели до причинени му неимуществени вреди. Вредите, обезщетение за които ищецът претендира, се изразявали в претърпени страдания, негативни преживявания, физически и емоционален дискомфорт, потиснатост, накърняване на човешкото достойнство и увреждане на психическото и здравословното му състояние. Размерът на обезщетението /общо за сумата от 9 980лв./, е определен като сбор от: сумата от 2 280лв. /по 20 лева на ден/ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на ищеца на минимална жилищна площ; сумата от 2 280 лв. /по 20 лева на ден/ – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на лишаване от право на престой на открито; сумата от 3 420лв. /по 30 лева на ден/ - обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото му на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода и липсата на минимални битови и хигиенни условия в ареста и обезщетение в размер на 2 000лв. за неосигурени нормални медицински грижи в ареста.

Ответникът - Главна

Дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр. София, чрез процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представения писмен отговор, оспорва предявената искова претенция. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не е установено по несъмнен начин наличието на кумулативно изискуемите се елементи от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата за причинени на А.А. неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразна административна дейност, за което излага подробни съображения. Обосновава, че условията в Ареста - гр. Хасково, при които А.А. е изтърпявал наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража”, не са били в противоречие със законово установените норми, като ограниченията не са надхвърляли обичайните, свързани с изпълнението на мярката и същите са изцяло съобразени с регламентирания специален режим в арестите. Поддържа, че дори и да се приеме, че е налице някакво неблагоприятно засягане на личността на ищеца от санитарно-хигиенните и битовите условия в Ареста – гр. Хасково, то с оглед на относително краткия период, в който А. е пребивавал в ареста и при липсата на ангажирани от ищеца писмени и/или гласни доказателства за конкретно увреждане на здравословното му състояние вследствие на тези условия, твърдението му за жестоко, нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3 от ЕКПЧ, като основание за присъждане на претендираното обезщетение, се явявало недоказано. По тези съображения и такива за спазването на принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди и неговия размер, е направено искане за отхвърляне на исковата претенция, като недоказана и неоснователна.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение че предявеният иск е доказан по основание, но не и по размер.

Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията е допуснато нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, вследствие на което някои от условията, при които А.А. е бил поставен при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража” в Ареста – гр. Хасково, несъмнено са довели до унижаване на неговото човешко достойнство, с което е налице нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. По съображения, че от една страна не всички релевирани като основание на исковата претенция нарушения на чл.3, ал.1 във вр. с ал.2 от ЗИНЗС са доказани, а от друга че размерът на претендираното обезщетение е несъответен на заявеното засягане на неимуществените права на ищеца, предлага размера на обезщетението да бъде определен при прилагане на чл.52 от ЗЗД и на принципа за справедливост.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка:

Ищецът А.Д.А. е постъпил в Ареста гр. Хасково на 17.02.2015г. във връзка с изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”. На 03.07.2015г. А.А. е приведен от Ареста – гр. Хасково в Затвора – гр. Стара Загора. Съгласно Справка изх. 2155/ 11.10.2017г. от Началника на РС „Изпълнение на наказанията” – Хасково, при престоя на А. А. в Ареста гр. Хасково, задържаното лице е било настанено в килия № 17 с обща площ от 8.37кв.м с още две лица и в килия № 19 с обща площ 8.64кв.м., в която са били настанявани още едно или две задържани лица. И двете арестантски помещения /№ 17 и № 19/, са били оборудвани с три легла, една маса и две табуретки. Имало неотваряем прозорец на външната стена за осигуряване на слънчева светлина; две луминесцентни тела за дневно осветление и лампа с жълта светлина за нощно осветление; отваряем отвор на вратата на килията към арестния коридор за осигуряването на свеж въздух, като във всяка килия имало въздухоотвод от вентилационната система, осигуряваща постоянна циркулация на въздуха. Достъпът до общите за всички задържани лица санитарни помещения - санитарен възел и течаща вода; ползването на банята; поддържането на хигиената в помещенията и в местата за общо ползване; престоят на открито; медицинското обслужване и др., се осъществявали съобразно установения график и Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. за вътрешния ред в арестите. Помещението за престой на открито с площ от 14.50кв.м. било специално обособено за целта, с два прозореца, осигуряващи свеж въздух и дневна светлина. Медицинското обслужване в Ареста гр. Хасково се осигурявало от медицински фелдшер, който осъществявал ежедневно контрол по здравословното състояние на задържаните в ареста лица.

По делото са представени и приети като доказателства Медицинска справка на А.Д.А.; Епикриза № 163/ 2015г.; Дневник за извършени проверки в Арест Хасково от медицинския специалист при сектор „Арести” към ОС „Изпълнение на наказанията” – гр.

Хасково; Заверено копие на утвърден от Началник сектор „Арести” график за разпределението на времето на задържаните лица в Арест гр. Хасково; Заповед № Л-6399/ 26.07.2010г. на Главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията” за вътрешния ред в арестите; Заверено копие на дневник за извеждане и прибиране на задържаните лица за и от престой на открито за периода 17.02.2015г. – 10.06.2015г.; фактури за закупени хигиенни, перилни и миещи препарати и материали и за извършени дейности по дезинсекция и дератизация и др.

Допуснато е събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето И.А.Г.. Свидетелят Г. заявява, че с ищеца А.А. по едно и също време са били задържани в Ареста гр. Хасково – А. в килия № 19, а свидетелят Г. – в килия № 13. Според свидетеля /който за известен период от време също е бил настанен в килия № 19/, килията била с площ от около 4кв.м; с две двойни легла; един малък прозорец, който не можел да се отваря и от него не влизала почти никаква светлина.

В килията нямало санитарен възел и извън графика за посещения на санитарните помещения задържаните лица облекчавали физиологичните си нужди в една туба.

Свидетелят твърди и че в килията нямало въздух - миришело лошо. Престоят на открито се провеждал в стая, в която имало отворен прозорец. В Ареста гр.

Хасково не е имало лекар, като старшините давали хапчета, ако на някой му станело лошо. Според свидетеля условията в ареста са се отразили зле на ищеца А.А..

По допустимостта на исковата претенция:

Предявеният от А.А. иск следва да бъде квалифициран като иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от ЗИНЗС вкл. за поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат на неблагоприятните условия, при които е било поставено при изпълнението на наложена му мярка за неотклонение „задържане под стража”, причинени от специализираните органи по изпълнение на наказанията в Ареста гр. Хасково, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални служби в т.ч. Областните служби "Изпълнение на наказанията" /чл.12, ал.3 от ЗИНЗС/, които обединяват, ръководят и контролират дейността на пробационните служби и арестите /чл.16, ал.1 от ЗИНЗС/ – т.е исковата молба е подадена от лице с правен интерес и срещу пасивно легитимирания ответник, по аргумент от чл.205 от АПК във чл. 284, ал.1 във вр. с чл.285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.