Решение № 168 от 11.05.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Пазарджик, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20265220200006 по описа за 2026 година Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Д. Н. С. ЕГН ********** от с.Цалапица, обл.Пловдив, депозирана чрез пълномощника адв.С. М. от АК- Пловдив, против Наказателно постановление №000602/09.12.2025г., издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с което за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лева.

В жалбата се излагат доводи на незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Твърди, че лицето, посочено в НП не е извършител на деянието, предмет на санкционния акт. Настоява, че друго лице е управлявало процесното МПС. Претендира, че е заплатена компенсаторна такса за обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателката, редовно призована, не се явява.

Представлява се от адв.М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

АНО- началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИгр.София, редовно призован, не се явява. От процесуалния му представителюриск.П. И. е постъпило писмено становище, в което са изложени доводи за законосъобразност на НП, иска се неговото потвърждаване и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като се прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски.

Съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и 1 съобразявайки изложените в жалбата възражения и изразените от страните становища по съществото на спора, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателката е санкционирана с атакуваното НП за това, че на 09.02.2025г. в 13:27 часа по път І-8, км 196+643, включен в обхвата на платената пътна мрежа е управлявал лек автомобил с рег.№ ****, с обща технически допустима максимална маса от 3500 кг., за което не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закон за пътищата, представляващо нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.

Нарушението било установено на 02.07.2025г. в 14:10 часа, на път І-8, км 208+500 от служители на НТУ, между които и актосъставителят св.Б. А., които спрели за проверка процесния лек автомобил, управляван от жалбоподателката.

За така установеното административно нарушение на 02.07.2025г. св.А. съставил срещу жалбоподателката в нейно присъствие и в присъствието на един свидетел, АУАН №000602/09.02.2025г., след което го предявил и връчил екземпляр на нарушителя срещу подпис. В акта жалбоподателката не направила писмени възражения по направените в него констатации. В АУАН изрично било посочено, че съгласно чл.189е ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл.10 ал.2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в които случаи същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение.

Въз основа на така съставения АУАН и при липсата на доказателства, че нарушителят е заплатил в законоустановения срок компенсаторна такса, АНО на 09.12.2025г. издал атакуваното НП. Последното било връчено лично на наказаното лице по пощата на 18.12.2025г., видно от известие за доставяне /л.31/, а жалбата срещу НП е подадена чрез надлежно упълномощен от санкционираното лице адвокат директно в съда на 30.12.2025г. /л.1/, поради което е процесуално допустима като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени доказателства /материалите по АНП, фактури за плащане на компенсаторни такси, становище на отдел УИСИ при НТУ/, гласни доказателства /показанията на актосъставителя- св.Б. А. и св.П. С. Б.С./, както и от веществените доказателствени средства- снимки от ел. система.

Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, тъй като същите са логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Съдът дава вяра и на приобщените по делото писмени доказателства и веществени доказателствени средства, тъй като при преценката им не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на АНП и съдебното следствие.

2

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно нормата на чл.139 ал.6 от ЗДвП водачът на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 от ЗП в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1 т.1 от ЗП винетна такса се заплаща за ППС с обща технически допустима максимална маса до или равна на 3,5 т., като заплащането на таксата дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

За констатираното нарушение е генериран доказателствен запис /доклад/ от електронната система по чл.167а ал. 3 от ЗДвП /л.27/, който, заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи /л.28,29/, представляващи доказателство за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговия регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата н платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство/контролно устройство идентификатор 10402/ част от системата. За процесното ППС с peг. № **** с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т. е регистрирано на 09.02.2025г. в 13:27 часа по път І-8, км 196+643, нарушение „няма валидна винетка“. Приложени са и статични изображения във вид на снимков материал, удостоверяващи движението на процесното превозно средство на инкриминираните дата и място. В този смисъл по делото по категоричен начин се установява, че на 09.02.2025г. в 13:27 часа процесното ППС с рег.№ **** е било засечено да се движи по път I-8, километър 196 + 643, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за същото не е имало заплатена пътна такса по чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата. Казано с други думи налице е извършено нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Няма обаче нито едно доказателство, че на инкриминираните дата и място именно жалбоподателят е управлявал това ППС.

Както вече беше посочено, съгласно чл.167а ал.3 от ЗДвП докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения- видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство- част от системата. Тези доклади обаче не са доказателство за това кое лице е било водач към момента на извършеното нарушение. Такива данни не могат да се извлекат и от приложения снимков материал към доклада.

Принципно приложение е това, преди да състави АУАН срещу конкретно 3 лице, актосъставителят да разполага с годни и убедителни доказателства за авторството на деянието. В конкретния случай такива липсват. По делото не се установява по категоричен и безспорен начин, че на 09.02.2025г. в 13:27 ч. на път I-8, километър 196 + 643 процесният лек автомобил, за който не е била заплатена дължимата пътна такса, е бил управляван именно от жалбоподателката. Липсват годни и убедителни доказателства в тази насока, ангажирани от АНО, върху когото лежи доказателствената тежест за това обстоятелство. При това положение АНО е следвало да ангажира отговорността на жалбоподателката не в качеството на водач на процесното ППС по чл.179 ал.3 от ЗДвП, а като негов собственик по реда на чл.179 ал.3б от ЗДвП.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че от събраните по делото писмени доказателства, се установи, че за атакуваното НП не е била заплатена компенсаторна такса, така както се твърди в жалбата. Действително, св.Барева- С. е заплатила компенсаторни такси на 02.07.2025г., когато е била спряна от контролните органи при АПИ и когато е бил съставен процесният АУАН, но не за атакуваното НП, а за други, издадени преди това за същото по вид нарушение. По тази причина релевираните в жалбата възражения в тази насока са неоснователни.

По изложените по-горе съображения обаче издаденото НП се явява незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

При този изход на делото- отмяна на НП, на процесуалния представител на въззивника следва да се присъдят разноските за заплатен адвокатски хонорар. Това искане е направено своевременно, а именно в хода на съдебното производство и преди обявяване делото за решаване. Пълномощникът има право на такива разноски предвид изхода на делото и съгласно разпоредбата н а чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от АПК. По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л.13 от делото/, от който се установява, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /равняващи се на 204,52 евро/ жалбоподателят е заплатил в брой. При това положение АПИ, към което учреждение е структуриран органът, издал НП, следва да бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените по-горе съдебни разноски. Размерът на заплатеното адвокатското възнаграждение, е съобразен с минималния предвиден в разпоредбата на чл.18 ал.1 вр. чл.7 ал.2 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и е съразмерен с обема на предоставената правна помощ, предвид обстоятелството, че делото беше разгледано в рамките на две съдебни заседания, с ангажиране на доказателства от страна на пълномощника.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №000602/09.12.2025г., издадено от Началник Отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, с което за нарушение на чл.139 ал.6 от Закон за движение по пътищата, на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП, на Д. Н. С. ЕГН ********** от с.Цалапица, обл.Пловдив е наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева.

ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“- СОФИЯ, ДА

ЗАПЛАТИ на Д. Н. С. ЕГН ********** от с.Цалапица, обл.Пловдив 204,52 /двеста и четири евро и 52 цента/ евро за съдебно-деловодни разноски.

Решението може да се обжалва пред Административен съд- Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 5