Решение № 985 от 21.10.2024, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 985 гр. Кюстендил, 21.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20241520100376 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с. к.

Образувано е по искова молба с вх. №1941/15.02.2024 г., депозирана от „ЙЕТТЕЛ България“ ЕАД, ЕИК: 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, чрез адв. Н., съдебен адрес: гр. София, п. к. 1606, ул. „Шандор Петьофи“ №10, против Н. В. Б., ЕГН: **********, адрес: гр. *******, п. к. ****, ул. „*******“ №*.

В исковата молба се твърди, че срещу ответника било образувано ч. гр. д. № 1885/2023 г. по описа на КРС, продължение на което е и настоящото исково производство.

Сочи се, че на 02.06.2021 г. между Н. В. Б. и „Теленор България“ ЕАД, понастоящем „Йеттел България“ ЕАД, бил сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +" с месечен абонамент за първоначалния срок на договора в размер на 23, 99 лв. и месечен абонамент след изтичане на първоначалния срок на договора в размер на 34, 99 лв. Б. не изпълнявал задълженията си по договора в общ размер 111, 21 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 05.07.2021 г. - 04.10.2021 г. Вследствие на неизпълнението и съгласно т. 9 от договора, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 122, 51 лв., която не надвишавала размера на три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура № 7328845094/05.12.2021 г.

1

На същата дата - 02.06.2021 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +************, мобилният оператор като лизингодател, сключил с Н. В. Б. - лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване устройство марка „HUAWEI Р40 lite 128GB Dual Green“ за обща лизингова цена в размер на 298, 77 лева, дължима чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 12, 99 лв. По договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 277, 26 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.07.2021 г. - 04.12.2021 г., както следва:

12, 99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.07.2021 г. – 04.08.2021 г., начислена във фактура № **********/05.08.2021 г.;

12, 99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.08.2021 г. - 04.09.2021 г., начислена във фактура № 7324799869/05.09.2021 г.;

12, 99 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.09.2021 г. - 04.08.2021 г., начислена във фактура № 7326074855/05.10.2021 г.;

4, 47 лв. - остатък от лизингова вноска след приспадане на предплатени суми, дължима за отчетен период 05.10.2021 г. - 04.11.2021 г., начислена във фактура №7327541143/05.11.2021 г.;

233, 82 лв. - сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 05.11.2021 г. - 04.12.2021 г., начислени във фактура №7328845094/05.12.2021 г.

Вследствие на неизпълнението по договора за мобилни услуги с предпочетен номер +************, Б. дължал сума в размер на 259, 20 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг и начислена във фактура №7328845094/05.12.2021 г.

На 02.06.2021 г. и по повод горепосочения договор с предпочетен номер +************, мобилният оператор като лизингодател, сключил с Н. В. Б. лизингополучател, Договор за лизинг, с който лизингодателят предоставил за временно и възмездно ползване пакет базови аксесоари, дължими чрез внасяне на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 2, 00 лв. По договора за лизинг Б. дължал заплащане на сума в общ размер на 44, 00 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.07.2021 г. - 04.12.2021 г., а именно:

2, 00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.07.2021 г. - 04.08.2021 г., начислена във фактура № **********/05.08.2021 г.;

2, 00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.08.2021 г. - 04.09.2021 г., начислена във фактура № 7324799869/05.09.2021 г.;

2, 00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.09.2021 г. - 04.10.2021 г., начислена във фактура № 7326074855/05.10.2021 г.;

2, 00 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен период 05.10.2021 г. - 04.11.2021 г., начислена във фактура № 7327541143/05.11.2021 г.;

36, 00 лв. - сбор от 17 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия 2 към Договора за лизинг и 1 лизингова вноска съгласно чл. 1, ал. 3 от Договора за лизинг за отчетен период 05.11.2021г. - 04.12.2021 г., начислени във фактура №7328845094/05.12.2021 г.

По отношение на горепосочените задължения за лизингови вноски била налице обща изискуемост, поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите. Към настоящия момент и въпреки неизплатената обща лизингова цена, предоставените устройства не били върнати на мобилния оператор.

Горепосочените задължения били индивидуализирани в следните Фактури:

1. фактура №**********/05.08.2021 г. за отчетен период 05.07.2021 г. 04.08.2021 г. срок за плащане - 20.08.2021 г., издадена за сумата от 46, 98 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингови вноски, както следва:

-31, 99 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************;

-12, 99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************;

-2, 00 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************ за базови аксесоари;

2. фактура №7324799869/05.09.2021 г. за отчетен период 05.08.2021 г. 04.09.2021 г., срок за плащане - 20.09.2021 г., издадена за сумата от 70, 20 лв., представляваща неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски, както следва:

-55, 21 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************;

-12, 99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************;

-2, 00 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************ за базови аксесоари;

3. фактура №7326074855/05.10.2021 г., за отчетен период 05.09.2021 г. 04.10.2021 г., срок за плащане - 20.10.2021 г., издадена за сумата от 39, 00 лв., представляваща неплатени абонаментна такса, използвани услуги и лизингови вноски, както следва:

-24, 01 лв. абонаментна такса и използвани услуги за предпочетен номер +************;

-12, 99 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************;

-2, 00 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************ за базови аксесоари;

4. фактура №7327541143/05.11.2021 г. за отчетен период 05.10.2021 г. 04.11.2021 г., срок за плащане – 20.11.2021 г., издадена за сумата от 6, 47 лв., представляваща неплатени:

-4, 47 лв. остатък от лизингова вноска за предпочетен номер +************;

3

-2, 00 лв. лизингова вноска за предпочетен номер +************ за базови аксесоари;

5 . фактура №7328845094/05.12.2021 г. за отчетен период 05.11.2021 г. 04.12.2021 г., срок за плащане - 20.12.2021 г., издадена за сумата от 651, 53 лв., представляваща неплатени:

-233, 82 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +************;

-122, 51 лв. неустойка за предпочетен номер +************;

-259, 20 лв. сума за мобилно устройство за предпочетен номер +************;

-36, 00 лв. лизингови вноски начислени накуп за предпочетен номер +************ за базови аксесоари;

С оглед на гореизложеното на 27.06.2023 г. „Йеттел България“ ЕАД, подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до Софийски районен съд срещу Н. В. Б., в което се претендирали: главница в размер на 814, 18 лв. (осемстотин н четиринадесет лева и осемнадесет стотинки) и законна лихва от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Софийски районен съд препратил делото по подсъдност на Районен съд - Кюстендил. Образувано било ч. гр. д. № 1885/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил. Издадена била заповед за изпълнение, връчена на длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Предвид това, на основание чл. 415, aл. 1, т. 2 от ГПК за „Йеттел България“ ЕАД възникнал правен интерес от завеждането на установителен иск за вземанията на дружеството срещу длъжника.

С оглед изложеното се иска да постановяване на съдебно решение, с което да се признае за установено, че „Йеттел България” ЕАД, ЕИК 130460283 има следните вземания срещу Н. В. Б.: суми в общ размер на 814, 18 лв.

(осемстотин и четиринадесет лева и осемнадесет стотинки), представляващи неплатени месечни абонаменти, използвани услуги, дължима сума за мобилно устройство и неустойка по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +************ и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг към него, неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер +************ за базови аксесоари; законна лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 27.06.2023 г., до окончателно изплащане на вземането, като отделните суми са диференцирани в уточнителна молба с вх. №3061/12.03.2024 г.

Претендират се разноските в заповедното и в исковото производство.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор чрез назначения особен представител – адв. М.. Сочи се, че искът е допустим, но неоснователен.

Не се установявало наличието на воля на страните за сключване на разглежданите договори. Последните не били надлежно подписани както от лице, имащо надлежна представителна власт на ищцовото дружество, така и от ответника. Предвид това исковете били изцяло неоснователни.

4

Ако съдът приемел, че между страните били сключени валидни договори за мобилни услуги и лизинг така, както е посочено в исковата молба, оспорват се твърденията, че ответникът бил спрял плащанията по договорите, поради което не дължал на ищцовото дружество претендираните суми, представляващи стойността на уговорените и предоставени му, но незаплатени мобилни услуги и лизингови вноски, както и начислените неустойки.

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗЗД, неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. От текста на цитираната разпоредба следвало, че неустойката била определена имуществена ценност, най-често парична сума, която длъжникът се задължавал да престира на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора задължение. Фактическият състав на неустойката съдържал изрична, валидна неустоечна клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължала в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т. е. при неустойката следвало да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.

В разглеждания случай, ищецът претендирал неустойки за предсрочно прекратяване на договорите. За соченото от ищеца неизпълнение /предсрочно прекратяване на договора, поради неизпълнение на задължения за плащане в срок на дължими според оператора суми/ действително била предвидена неустойка. В случая ищецът твърдял, че според разпоредбите на общите условия /ОУ/ към договорите, операторът имал право незабавно да прекрати предоставяне на услугите или да прекрати едностранно договора.

Действително в общите условия била предвидена възможността на дружеството едностранно да прекрати договора в случай, че потребителят не изпълнил някое от задълженията си по договора и/или общите условия, но това прекратяване не настъпвало автоматично. Според общите правила за прекратяване на двустранни договори /чл. 87, ал. 1 от ЗЗД/, когато длъжникът по един двустранен договор не изпълнил задължението си поради причина, за която той отговарял, кредиторът можел да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябвало да се направи писмено, когато договорът бил сключен в писмена форма. При разглеждания казус бил безспорен фактът, че договорът бил сключен в писмена форма, т. е. развалянето на същия, поради неизпълнението му следвало също да е в писмена форма. По делото ищецът не представял доказателства в тази насока. Ето защо не можело да се приеме че ищецът надлежно бил упражнил правото си едностранно да прекрати сключените между страните договори за мобилни услуги и тези за лизинг, поради виновно неизпълнение задълженията на потребителя. Предвид горните факти за ищеца не възникнало и правото му да получи от потребителя предвидените в договорите компенсаторни неустойки, за неизпълнение на задължения за плащане в срок на дължими според оператора суми. Поради изложеното 5 претенциите за неустойка следвало да се отхвърлят като неоснователни.