Решение № 110 от 24.02.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100502019 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез адв. Мая Великова от БАК, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 26, против Решение № 252 от 08.10.2025 г., постановено по гр.дело № 19/2025 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което съдът е отхвърлил иска по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ на въззивника срещу А. Ф. С., ЕГН ********** и С. Ф. С., ЕГН **********, да бъдат осъдени да заплатят по 613,57 лв. всеки – регресно вземане за изплатено на С. Г. И., ЕГН **********, застрахователно обезщетение, дължимо за настъпило на 08.12.2020 г. ПТП, причинено от Ф. Н. С., при управление на л.а. „*********“ модел „*******“, с рег. № А ****** ВХ, ведно със законната лихва за забава от 08.01.2025 г. до окончателното изплащане.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивникът, който намира решението за неправилно и незаконосъобразно.

Счита, че първоинстанционният съд е приел за безспорно установени фактите относно настъпването на ПТП и вината на водача, който е напуснал местопроизшествието, но е отхвърлил иска с мотива, че не е доказано 1 ответниците да са приели наследството на починалия Филко С., поради което не отговарят за задълженията му. Счита, че АРС неправилно е приел, че наследниците по закон на починало лице са само призовани към наследяване и че кредитор, който претендира, че наследник на починал негов длъжник отговаря за задълженията на наследодателя си, следва да докаже, че наследникът е приел наследството по някои от предвидените в Закона за наследството начини. Позовава се на чл. 48 от ЗН, затова че наследството се придобива с откриването му – от момента на смъртта на наследодателя.

Позовава се на съдебна практика, както и на обстоятелството, че липсват данни А. С. и С. С. да са извършили отказ от наследството, както е сторил техният брат В. С.. Излага съображения, досежно възможността особеният представител да извърши валидни разпоредителни действия с материално правен ефект от името и за сметка на представлявания. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като осъди физическите лица да заплатят претендираните суми на застрахователя, както и дължимите разноски по делото.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Валентин Костов от БАК – особен представител на А. Ф. С. и С. Ф. С..

Счита обжалваното решение за обосновано, правилно и законосъобразно.

Позовава се на дадени указания от първата инстанция, застрахователят да докаже, че ответниците са приели наследството на Ф. С.. Сочи разпоредбата на чл. 48 от ЗН, че наследство се придобива с приемането му и в тази насока въззивникът не е ангажирал доказателства. Счита, че застрахователят е имал възможност да поиска от съда определяне на срок за приемане на наследството по реда на чл. 51, ал. 1 ЗН или чрез различни доказателствени искания да докаже, че ответниците са приели наследството по реда на чл. 49, ал. 2 от ЗН. Излага съображения. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Айтос се е произнесъл по искове с правно осн. чл. 500, ал.1, т. 3 от КЗ във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

2

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Не се спори по делото, че на 08.12.2020 г. при управление на лек автомобил марка „*********“, с рег. № А ***** ВХ Ф. Н. С., поради неспазване на правилата за движение по пътищата, е причинил ПТП, напуснал мястото на произшествието, като не е уведомил органите на МВР. При възникналото ПТП са нанесени щети на лек автомобил марка „****“ с рег. № А ****МК, собственост на С. Г. И.. Въз основа на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена между Ф. Н. С. и „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, по искане на пострадалото лице, застрахователното дружество е изплатило на пострадалото лице застрахователно обезщетение.

Образувана е щета № **********, по която е изплатена сумата от 1227,51 лева. Въззивното дружество претендира встъпване правата на увреденото лице, даващо му възможност да претендира посочената сума от наследниците на извършителя Ф. Н. С., а именно синовете му А. Ф. С., В. Ф. С. и С. Ф. С..

По делото е представена молба от В. Ф. С., ведно с удостоверение на АРС, с което съгласно удостоверение на съда № 1392/26.08.2025 г., е вписан в особената книга при съда за отричане от наследство отказа на В. С. от наследството, останало след смъртта на Ф. Н. С., бивш жител на гр. ******, починал на 28.09.2024 г.

Съгласно чл.500, ал.1, т.3 КЗ предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахования са налице ако последният е напуснал мястото на настъпването на ПТП преди идването на органите за контрол на движението по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от последните е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказан медицинска помощ или по друга неотложна причина, а случаите, в които службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП са регламентирани в разпоредбата на чл.125 ЗДвП. В разпоредбата на чл.125, ал.1, т.1 – 8 са посочени различните хипотези, в които органите на МВР следва задължително да извършат посещение на мястото на осъществилото се ПТП.

Видно от протокола за ПТП, съставен от служител на РУ – гр. Айтос се установява, че на 07.12.2020 г. в 19:40 часа на ул. „**********“ пред дом № ** Ф. С., управлявайки л.а. с рег. № А **** ВХ, несъобразявайки се с 3 атмосферните условия, е развил по-висока скорост, което е довело до блъскане на паркирания л.а. с рег. № А **** МК собственост на С. И., от което са произлезли материални щети. Установено е, че извършителят е напуснал ПТП. Издадено му е наказателно постановление № 20-0237-000281/17.02.2021 г., с което му е наложена глоба в размер на 200 лева по чл.179, ал.2, предл. първо от ЗДвП, както и на осн.чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП – глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за три месеца. В наказателното постановление – в т.2 е посочено, че извършителят не е останал на мястото на ПТП до пристигане на представители на МВР или следствието.

Пострадалата С. И. на 09.12.2020 г. е изпратила уведомление за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея вреди. С платежно нареждане от 16.12.2020 г. ДЗИ е заплатило на С. И. сума в размерна 1227,15 лева.

От назначената САТЕ се установява, че по време на ПТП времето е било дъждовно, а пътната настилка мокра и хлъзгава. Поради усложнената пътна обстановка Ф. Н. не е успял да предприеме своевременно спиране, при приближаване до автомобила марка „****“ и е последвал удар с предната част на „********“ и задната част на автомобила „***“. Вещото лице е установило, че водачът е напуснал местопроизшествието. Оценил е действителните материални щети по автомобила „****“ в размер на 1203 лева.

Безспорно е, че на 28.09.2024 г. Ф. Н. С. е починал, като е оставил трима наследници – А. Ф. С., В. Ф. С. и С. Ф. С.. Пред първата инстанция е постъпило удостоверение за отказ от наследството на Ф. Н. С. от В. Ф. С..

Производството е продължило по отношение на А. Ф. С. и С. Ф. С..

С Определение № 504/16.07.2025 г. районният съд разпределяйки доказателствената тежест е отбелязал, че в тежест на въззивника по делото е да установи наред с другите посочени обстоятелства и това, „че ответниците са приели наследството на Ф. Н. С.“.

Съдът се е позовал на практика на ВКС, като е заключил, че тъй като въззивното дружество не е установило въззиваемите да са приели наследството на своя баща, то те неотговарят за дълга на починалото лице Ф.

С..

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционният съд решение за правилно и законосъобразно, което 4 налага потвърждаването му. Приемането на наследството е изрично или мълчаливо. Изричното приемане се извършва с писмено изявление до районният съд по местооткриване на наследството. То се вписва в особената за това книга – чл.49, ал.1 ЗН. Мълчаливо приемане е налице, когато наследникът извърши действия, които несъмнено предполагат намерението му да приеме наследството и които неминуемо сочат, че същият е приел наследството в качеството му на наследник – чл.49, ал.2 ЗН.

В ЗН е предвидена възможност наследникът да бъде поканен от съда да отговори на въпроса дали приема наследството или се отказва от него.

Съобразно чл.51, ал.1 изр. 1-во от ЗН по искане на всеки заинтересован, районният съдия може да определи на наследника срок, за да заяви приема ли наследството или се отказва от него. Преди да определи този срок съдът призовава наследника и ако той се яви, следва да го изслуша по въпроса.

Следва да се отбележи, че това задължение не е само и единствено на районният съд, пред който е висящо производството, а също и на въззивния съд, до който делото би достигнало след въззивно обжалване. В този смисъл Решение № 301/05.06.2025 г. на ВКС по касационно гражданско дело № 3318/2024 г. В случая обаче даването на срок по смисъла на чл.51, ал.1 ЗН е лишено от смисъл, тъй като въззиваемите не са открити на адреса. Назначен им е особен представител, който обаче не би могъл да приеме, респективно откаже от тяхно име наследството на техния баща, тъй като се касае за лични действия, които по мнение на настоящата инстанция особеният представител не може да извършва. Същевременно обаче същият може да прави възражения и отговаря по такива. Видно от отговора на исковата молба особеният представител на А. и С. С.и е възразил срещу отговорността на неговите подзащитни, тъй като по делото липсвали данни, от които да се заключи, че лицата са приели наследството, оставено от починалият им наследодател, по реда на чл.48 и следващите от ЗН. Това възражение е отразено в Определение № 504/16.07.2025 г., цитирано по-горе, в което е разпределена доказателствената тежест.

Както пред първата така и пред втората съдебна инстанция не са представени доказателства за приемане на наследството на починалото лице Ф. С. от наследниците му А. С. и С. С.. По отношение на В. С. производството по делото е прекратено, тъй като последният се е отказал от наследството на своя наследодател.

5

АРС е достигнал до извод, който се споделя от настоящата съдебна инстанция, че отговорността на въззиваемите не може да бъде ангажирана, тъй като по делото не са представени доказателства за приемане на наследството на наследодателя Ф. Н. С.. С оглед на това съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено. На въззиваемите разноски по делото не се дължат, тъй като същите са представлявани от особен представител.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 252/08.10.2025 г., постановено по гр.дело № 19/2025 г. по описа на Районен съд – Айтос

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Бургас, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Петя Хр. Колева като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100502019 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по повод въззивна жалба от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, чрез адв. Мая Великова от БАК, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 26, против Решение № 252 от 08.10.2025 г., постановено по гр.дело № 19/2025 г. по описа на Районен съд – Айтос, с което съдът е отхвърлил иска по чл. 500, ал.1, т.1 КЗ на въззивника срещу А. Ф. С., ЕГН ********** и С. Ф. С., ЕГН **********, да бъдат осъдени да заплатят по 613,57 лв. всеки – регресно вземане за изплатено на С. Г. И., ЕГН **********, застрахователно обезщетение, дължимо за настъпило на 08.12.2020 г. ПТП, причинено от Ф. Н. С., при управление на л.а. „*********“ модел „*******“, с рег. № А ****** ВХ, ведно със законната лихва за забава от 08.01.2025 г. до окончателното изплащане.