Решение № 864 от 25.10.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 864 гр. Бургас, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120201142 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба от С. И. И., ЕГН ********** чрез адв. В.

П. от САК против наказателно постановление № 23-0769-003962/02.02.2024г. на Началник Сектор в ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция”, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 500 (петстотин) лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 (шест) месеца.

С жалбата се излагат подробни съображения за неправилност на наказателното постановление като не били отчетени от наказващия орган редица обстоятелства, че били приемани лекарства, че бил употребил неголямо количество алкохол предната вечер, заради което бил откаран до дома си от свидетел по делото. Освен това доброволно дал кръв за химичен анализ, за да се вземат предвид употребените от него лекарства. Сочи за нарушение на Наредба № 1 от 19.07.2017г. – не била вписана дата на издаване на талона за изследване в амбулаторния журнал, нямало данни дали с спазена разпоредба на чл. 16 от Наредбата, не било установено в какви епруветки са взети пробите, нямало и данни как са съхранявани пробите. Липсвал умисъл у жалбоподателя, който не допускал, че сутринта може да се окаже, че теста бил положителен. Налице били съществени процесуални нарушения като в АУАН не било посочено коя е нарушената разпоредба, били вписани в НП 0,90 промила, установени с техническо средство, както и 0.64 промила установени с химическа експертиза и не било ясно каква е конкретната стойност, която приема наказващият орган. Прави се искане за химичен анализ на контролната проба, както и за назначаване на съдебномедицинска експертиза.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован се явява лично и заедно с адв.

П.. Поддържа се жалбата като се представят писмени бележки, в които се сочи за нарушение на наредбата и това, че било нарушено правото му да се извърши повторен анализ на взетата контролна проба. Сочи, че 3-месечният срок бил изтекъл към датата на връчване на НП, но с жалбата било поискано изследване на кръвната проба като било ирелевантно, че искането е направено след 7-днения срок, тъй като към този момент пробата все още се съхранявала.

1

За наказващия орган е депозирано писмено становище, с което жалбата се намира за неоснователна и недоказана, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и в случай на потвърждаване на НП се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и се запозна с материалите по делото, счита, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. От фактическа страна приема, следното:

На 15.11.2023г., вечерта, св. М. М. взел със свой автомобил жалбоподателят С. И. и заедно отишли на вилата на свидетеля в гр. ***, на която имало организирано събиране.

Имало и алкохол като св. М. М. употребил алкохол, а жалбоподателят С. И. пил вино. Към 20,30 часа на вилата отишъл и св. Й. Й., който не употребил алкохол и към 23,30 часа жалбоподателят И. казал, че го боли много главата и поискал да се прибере. Било известно на присъстващите, че С. И. приема лекарства и св. Й. го закарал до дома му.

На следващата сутрин - на 16.11.2023г., жалбоподателят С. И. управлявал личния си автомобил *** с рег. № ***, в гр. Бургас, на кръстовището на бул. „Стефан Стамболов“ (Освобождение) и ул. проф. „Яким Якимов“ като при управлението настъпило ПТП. На място бил изпратен св. О. А., който изпробвал водачите за употреба на алкохол като водачът С. И. бил изпробван с Алкотест Дрегер 7510 с фабр. № A R N J -0010, който отчел положителен резултат от 0,90 промила и бил показан на водача. Бил издаден талон за медицинско изследване и бил съставен АУАН на място, който бил връчен на нарушителя. В АУАН бил вписан номера на талона за медицинско изследване № 103966, както и било посочено, че е нарушил чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят И. посетил спешния медицински център УМБАЛ съгласно указаното и дал кръв за химичен анализ, както и контролна кръвна проба. Св. В.. Д. присъствал на вземането на кръвна проба в две епруветки, които били подпечатани със стикери и запечатани с лейкопласт, поставени в найлонова ръкавица, също запечатана и след това поставени в хладилна чанта и в рамките на десетина минути транспортирал кръвната проба от Шокова зала до ОД МВР Бургас, сектор БНТЛ и я предал на дежурен в ОД МВР. В представената кръвна проба било установено съдържание на етилов алкохол 0.64 промила съгласно протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта от 17.11.2023г. и била вписана кръвната проба в лабораторната книга под №*** На 02.02.2024г. било издадено обжалваното НП, в което са посочени и двете проби и е прието, че И. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, което е прието като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП и на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и ЛПУМПС за срок от 6 месеца.

НП е връчено на И. на 21.02.2024г. като на 06.03.2024г. чрез ОД МВР Бургас сектор „Пътна полиция“ е постъпила с п.к. от 05.03.2024г. жалба срещу НП, в която са изложени всички възражения и е направено искане за повторно изследване на кръвната проба.

Жалбата е изпратена в съда и на 18.03.2024. е образувано настоящото производство.

С протоколно определение от 16.05.2024г. е отправено запитване до ОД МВР Бургас дали в установения от закона срок е направено искане от И. за изследване на контролна проба и кога е направено, както и запитване съхранява ли се контролна проба и в случай, че се съхранява да продължи да се съхранява.

От ОД МВР Бургас на 30.05.2024г. е постъпил отговор, че съгласно вписване в лабораторна книга на химическа лаборатория на сектор БНТЛ ОД МВР Бургас под № 524/2023г. са вписани кръвни проби от лицето С. И. И. с поставени стикери № 103966 2 А076077 и № 103966 3 А076077 – контролна проба и с протокол № 31/25.04.2014г. е 2 унищожена, представя се копие на протокол. В него не се установи посочване на имена на жалбоподателя и затова се отправи повторно запитване до ОД МВР Бургас.

Представен е отговор, че кръвната проба е унищожена, тъй като попада в номерата от 412/01.09.2023г. до 583/29.12.2023г. и се представя страница от лабораторна книга, в която е вписана кръвната проба под номер 524. В отговор поради каква причина не са посочени имената на С. И. И. в протокола с унищожените кръвни проби ОД МВР л. 156 от делото представят отговор, че пробата била унищожена съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредба 1/19.07.2017г. и в лабораторната книга кръвната проба фигурирала под номер 524 и била унищожена, тъй като била сред посочените поредни номера.

На 06.06.2024г. л. 136 е представен отговор от сектор Пътна полиция, че не е постъпвало искане за повторно изследване на кръвна проба на С. И. като се представят документи във връзка с преминала техническа проверка на техническото средство, с което е извършен измерването.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите О. А., А. Р., Й. Й., М. М., В.. Д., като съдът не установи противоречия в техните показания. Те са взаимнодопълващи се, последователни, логични, подкрепят се от събраните писмени доказателства, както и от изложеното от самия жалбоподател. Съдът се довери и на писмените доказателства, които са представени като се установява, че техническото средство е било изправно, както и следва да се приеме, че жалбоподателят приема лекарства, но доколко тези лекарства са се отразили на резултата на установения в кръвта алкохол не се установи от доказателствата по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването и е срещу акт, който подлежи на обжалване. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - началник група към ОДМВР Бургас, Сектор ПП Бургас, оправомощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. /л.37 от делото/. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице - младши автоконтрольор при Сектор „ПП“ към ОДМВР Бургас. Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца.

Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН като съдът не споделя възраженията за неясно описание на нарушението. Ясно е посочено дата, място и в какво се изразява нарушението и по никакъв начин не се препятства защитата на жалбоподателя от това, че са посочени и двата установени резултата и е направено уточнение кой резултат по какъв начин е установен като е приета по-ниската концентрация и е посочена ясно правната квалификация на нарушението. Ясно е посочено, че управлението на МПС е с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата от закона и този състав на Бургаски районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда 3 и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

В настоящото не е спорно, че жалбоподателят е имал качеството на „водач“ на МПС съгласно легалната дефиниция съдържаща се в § 6, т. 25 от ЗДвП „водач“ е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.“ От събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, които кореспондират помежду си и взаимно се допълват, безспорно се установява, че при управлението на процесния автомобил е настъпило ПТП и жалбоподателят съгласно чл. 4 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата) е бил изпробван с техническо средство и е установена концентрация на алкохол в кръвта 0,90 промила, поради което е съставен и АУАН и е издаден на жалбоподателя талон, на който е поставен стикер. В указания в талона срок, жалбоподателят е посетил медицинския център на УМБАЛ и е дал кръвна проба за анализ като е вписано явяването в амбулаторния журнал под номер 469/16.11.2023г., 103966 и е залепен стикер.

Съдът не споделя възраженията за нарушена процедура по Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Св. В.. Д. е присъствал на вземането на пробите за анализ като е била спазена процедурата и съгласно чл. 15 от Наредбата са били взети две проби кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки. Липсва причина съдът да не се довери, че медицинските специалисти са запознати с процедурата по вземане на кръв за анализ и са обработили правилно мястото за вземане на кръвна проба и кръвна проба е била взета при спазване на чл. 16 и чл. 17 от Наредбата. Били са отнесени незабавно на дежурен ОД МВР Бургас БНТЛ, в хладилна чанта, изпълнена е разпоредбата на чл. 19 от Наредбата и пробите са били предадени в установените за това срокове – в случая в рамките на няколко минути, поради което възраженията за нарушения при вземане на кръвна проба за анализ и нейното съхранение не се споделят.