Решение № 2025 от 26.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2025 гр. София, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско дело № 20251100508364 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 10777/09.06.2025 г., постановено по гр.д. № 72227/2024 г. на Софийски районен съд, 65 състав, съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на „Бигла III” ООД, ЕИК 121094769, сумата от 4428,02 лева, частичен иск от сумата в общ размер от 15 000 лева, представляващи цена за ползването на изградени от „Бигла III” ООД, ЕИК 121094769, съоръжени за присъединяване към топлопреносната мрежа на жилищна сграда в режим на етажна собственост, находяща с в гр. София, УПИ XXIII-920, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда”, за периода 15.07.2023 г. – 22.11.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.12.2024 г., до окончателното изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, да заплати на „Бигла III” ООД, ЕИК 121094769, сумата от 1357,12 лева, представляващи разноски по делото.

Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД. Поддържа се, че първоинстанционното производство е неправилно. Твърди се, че в тежест на ищеца е било да установи пълно и главно, че е собственик на процесните съоръжения. Поддържа се, че от представените по делото доказателства не може да се направи несъмнен извод, че ищецът е собственик на енергийния обект. Сочи се, че договорът за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, предхожда изграждането на обекта и създава само правна възможност за това потребителят да извърши строежа. Твърди се, че разрешението за строеж не може да докаже факта на изграждане на абонатната станция лично от и за сметка на ищцовото дружеството, което може да не е 1 пристъпило към фактическото й изграждане. Твърди се, че приемането на извършената работа по строежа се извършва с подписването на констативен протокол. Излагат се съображения, че в случая липсват доказателства за това ищецът лично и за своя сметка да е изградил абонатната станция. Излагат се съображения, че е налице обоснована причина за отказ да се изкупи енергийния обект, тъй като не е доказана по несъмнен начин собствеността върху обекта. Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В установения за това срок е постъпил отговор от „Бигла III” ООД, с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че първоинстанционното решение е правилно. Твърди се, че пред СРС са представени всички необходими доказателства, удостоверяващи изпълнение на задължението на ищеца да изгради и предаде процесните съоръжения на ответника. Твърди се, че ответното дружество е канено многократно да изкупи съоръженията. Поддържа се, че има постановени други решения между същите страни, с които ответникът е осъден да заплаща обезщетение за ползването на съоръженията. Сочи се, че по арг. от §. 4, ал. 6 от ПЗР на ЗЕ при необоснован отказ за продажба от страна на собствениците съоръженията могат да се отчуждят заедно с прилежащите им терени. Твърди се, че ответникът ползва процесните съоръжения, поради което дължи обезщетение за това. Сочи се, че ищецът не може да прехвърли собствеността върху съоръженията на лице, различно от ответната страна. Твърди се, че дори във въззивната жалба се признава, че договор за изкупуване на съоръжението не е сключен. Предвид изложеното се моли решението на СРС да бъде потвърдено.

Претендират се разноски по делото.

Въззивната жалба е подадена в установения за това срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

По делото е представено Предварително проучване № 278/10.05.2005 г., изготвено от „Топлофикация София” ЕАД за оценка на техническите условия за присъединяване към топлопреносната мрежа на сграда, находяща се в УПИ XXIII-920, кв. 2, м. НПЯ „Червена звездна”.

Представен е Договор от 28.02.2006 г., сключен между „Бигла III“ ООД и трето за спора лице, от който е видно, че „Бигла III“ ООД е възложило изготвянето на проекто-проучвателни работи за външно топлозахранване и абонатни станции на жилищни сгради в УПИ XIII-920 и УПИ XXII-1417, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда“.

Представен е Договор от 26.06.2006 г., сключен между „Бигла III“ ООД и трето за спора лице, от който е видно, че „Бигла III“ ООД е възложило провеждането на строителен надзор при изграждането на топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда в УПИ XIII-920 и УПИ XXII-1417, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда“.

Представен е договор от 2006 г., сключен между „Бигла III“ ООД и „Бруната България“ ООД, по силата на който „Бруната България“ ООД е поело задължение да достави съоръжения.

2

Представено е Разрешение за строеж № 53/08.08.2006 г., с което е разрешено на „Бигла III” ООД да изгради топлозахранване и абонатна станция на жилищна сграда в УПИ XXIII-920 и жилищна сграда в УПИ XXII-1417, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда”.

Като строител в разрешението е посочено ищцовото дружество „Бигла III” ООД.

Представен е Договор от 20.10.2006 г., от който е видно, че „Бигла III“ ООД е възложило на трето за спора лица да изработи, достави и монтира две блокови абонатни станции по смесена схема за жилищна сграда в УПИ XIII-920 и УПИ XXII1417, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда“.

Представен е Предварителен договор от 08.10.2007 г., сключен между „Топлофикация София” ЕАД и „Бигла III” ООД, по силата на чл. 7 от който „Бигла III” ООД се е задължило да изгради за своя сметка присъединителен топлопровод, съоръжения към него и абонатна станция за жилищна сграда в УПИ XXIII-920, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда”. Според договора строежът следва да се извърши в срок от 6 месеца. След изготвяне на констативен протокол, че строежът е изпълнен съгласно изискванията, се подава заявление до топлопреносното предприятие за сключване на договор за присъединяване – така чл. 5 от договора. Съгласно чл. 23 от същия „Топлофикация София” ЕАД се е задължило да придобие правото на собственост върху изградените съоръжения при условията на чл. 137, ал. 2 и ал. 3 ЗЕ. В същата клауза е посочено, че до прехвърляне на собствеността „Бигла III” ООД ще бъде собственик на съоръженията.

Представена е по делото фактура, ведно с фискален бон от 04.10.2007 г., за заплатена на „Топлофикация София” ЕАД сума в размер на 784,80 лева, представляващи цена за присъединяване към мрежата на жилищна сграда в УПИ XXIII-920, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда”. Като получател на фактурата е посочено ищцовото дружество „Бигла III” ООД.

Представена е фактура, ведно с фискален бон от 04.10.2007 г., за заплатена на „Топлофикация София” ЕАД сума в размер на 784,80 лева, представляващи цена за присъединяване към мрежата на жилищна сграда в УПИ XXII-1417, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда”. Като получател на фактурата е посочено ищцовото дружество „Бигла III” ООД.

Представени са също така фактури, издадени от трети лица на името на „Бигла III“ ООД във връзка с изграждането на процесните присъединителни съоръжения.

Представено е Разрешение за ползване № ДК-07-575/11.12.2007 г., с което е разрешено използването на външен тръбопровод и абонатна станция за жилищни сгради, находящи се в УПИ XXIII-920 и УПИ XXII-1417, кв. 2, по плана на гр. София, м. НПЯ „Червена звезда”.

Представен е по делото технически паспорт на абонатна станция за отопление и БГВ по индиректна схема с мощност 350/250 kW.

Приложена е покана от 30.06.2022 г. от „Бигла III” ООД до „Топлофикация София” ЕАД за изкупуване на абонатна станция и присъединителен топлопровод, находящи се в гр. София, УПИ XXII-1417, кв. 2, м. НПЯ „Червена звезда”.

По делото е приета без възражения от страните техническа експертиза, от която е видно, че процесната абонатна станция е въведена в експлоатация и се използва от „Топлофикация София” ЕАД. Включването на съоръженията в топлопреносната мрежа на гр. София е от м. декември 2007 г. Експертът е заключил от представени му разходооправдателни документи, че процесните присъединителни съоръжения са изградени за сметка на ищцовото дружество. Вещото лице изчислява също, че цената за ползване на абонатната станция и външното захранване е в размер на 4428,02 лева за периода 15.07.2023 г. – 22.11.2024 г. Експертизата е компетентно и задълбочено 3 изготвена и следва да се кредитира изцяло от съда.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност съдът приема следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ вр. чл. 59, а. 1 ЗЗД. За уважаване на същия следва да се установят пълно и главно следните обстоятелства: (1) че ищецът е собственик на съоръженията за присъединяване към топлопреносната мрежа; (2) че ответникът е използвал съоръженията през процесния период; (3) връзка между настъпило обедняване на ищеца и обогатяването на ответника; (4) размер на дължимото от ответника обезщетение.

Съгласно чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на клиенти на топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова собственост. По арг. от чл. 137, ал. 2 ЗЕ изграждането на съоръженията може да се извърши и от клиентите след съгласуване с топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие заплаща цена за ползването на съоръженията, изградени от клиентите. На основание чл. 137, ал. 3 ЗЕ обаче собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля на топлопреносното предприятие в срок до три години с договор за присъединяване.

Следователно разпоредбата на чл. 137, ал. 2 ЗЕ въвежда възмездното ползване от топлопреносното предприятие на присъединителния тръбопровод, съоръженията към него и абонатната станция, в случаите когато те са изградени от клиентите на предприятието. Тази норма санкционира неоснователното разместване на имуществени блага, до което се стига в хипотеза, при която функциониращ обект, който следва да се изгради за сметка на топлопреносното предприятие и може да бъде единствено негова собственост, е изграден за сметка на битов клиент и все още не е в патримониума на топлопреносното предприятие.

В случая от съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства и от техническата експертиза се установява, че „Бигла III” ООД е изградило за своя сметка след съгласуване с „Топлофикация София” ЕАД абонатна станция за обслужване на жилищна сграда в УПИ XXIII-920, км. 2, м. НПЯ „Червена звезда”. Тази абонатна станция и тръбопровода към нея са въведени в експлоатация, с което „Бигла III” ООД е изпълнило изцяло задълженията си по предварителен договор за присъединяване на жилищна сграда, изградена в УПИ XXIII-920, км. 2, м. НПЯ „Червена звезда“, към топлопреносната мрежа. В този смисъл е неоснователно възражението на „Топлофикация София” ЕАД, че не се установява съоръженията да са собственост на ищеца. Качеството на ищеца на собственик на процесните съоръжения произтича от разпоредбата на чл. 137, ал. 3 ЗЕ и клаузите на сключения с „Топлофикация София” ЕАД предварителен договор. По делото не се твърди и не се доказва от „Топлофикация София” ЕАД, че трето за спора лице е изградило и е придобило процесните присъединителни съоръжения. В допълнение към горното следва да се посочи, че в отговора на исковата молба /л. 18 от делото на СРС/ „Топлофикация София“ ЕАД признава, че е осъдено да заплати на „Бигла III“ ООД обезщетение за използване на процесните присъединителни съоръжения за периода 21.10.2017 г. – 14.07.2023 г. Тоест установено е в отношенията между страните със сила на пресъдено нещо, че собственик на съоръженията е именно ищцовото дружество, като по настоящото дело не се твърди настъпването на нови обстоятелства, довели до изгубване на правото на собственост на „Бигла III“ ООД.