Решение № 290 от 11.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Величка Борилова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20231001000006 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „Ел изграждане“ ООД, Благоевград срещу решение № 131/29.11.2022 г. по т. д. № 158/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, с което е отхвърлена молбата на въззивника за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството.

Въззивникът твърди, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Дружеството не разполагало с налични финансови средства за да плати депозита за съдебно – икономическата експертиза, но счита, че са представени всички необходими документи, за да се направи извод за неплатежоспособност на молителя и да се определи началната дата на неплатежоспособността.

Съдът констатира, че жалбата е подадена срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, в срока по чл. 259 от ГПК и от легитимирано да обжалва лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. За да постанови 1 атакувания съдебен акт, първоинстанционният съд е изложил съображения за установено от фактическа и правна страна, които САС напълно споделя и към които препраща, съобразно дадената му за това възможност по чл. 272 ГПК.

По правилността на решението, съдът е обвързан от наведените с жалбата възражения, а те са неоснователни.

Основание за откриване на производство по несъстоятелност е неплатежоспособност на длъжника, дефинирана с разпоредбата на чл. 608 ТЗ.

За да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно обаче, длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни, т. е. стои изискването за невъзможност за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника. За да даде оценка какво е то и дали длъжникът има финансов ресурс за покриване на задълженията си с наличните краткотрайни активи, съдът следва да направи цялостен анализ на финансово – икономическото състояние. За целта са необходими специални знания, с които съдът не разполага и това налага съобразно чл. 195 ГПК да се назначи вещо лице, чието заключение да е резултат от съвкупна преценка на всички факти по счетоводните документи намиращи се при длъжника, обявени в Търговския регистър и тези в НАП.

Експертизата следва да даде отговор на въпроси както относно финансовите показателни на дружеството, така и на въпроси за това как е водено счетоводството на дружеството, дали счетоводните записвания са коректни и дали са документално обосновани. Обстоятелството, че производството по несъстоятелност е универсално принудително изпълнение, което засяга интересите не само длъжника, но и на всички негови кредитори, изисква отговорно да бъда проверена автентичността на счетоводните документи и доколко отразените в тях данни отразяват обективно финансово положение на длъжника. Ето защо, представените с молбата доказателства не могат да бъдат кредитирани без съдебна експертиза, защото от една страна, за да бъдат разчетени правилно, изискват специални знания, с каквито съда не разполага, а от друга следва да бъдат анализирани в контекста на цялата счетоводна документация, а не само като част от нея. От изложеното е видно, че съдът не може да формира правни изводи относно наличието на предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност, без доклад на вещи лица за финансово положение на длъжника. В случая, съдът е дал двукратно възможност на страната, да внесе определените разноски от 500 лв. за 2 депозит, но това не е сторено, поради което и делото е решено без експертиза.

Доводите на длъжника, че дружеството не разполага със сумата от 500 лв. нямат правно значение. Българският процесуален закон не допуска освобождаване на юридически лица от заплащане на разноски. Вярно е, че има съдебната практика, която споделя тезата, че е възможно освобождаване на юридически лица от заплащане на държавни такси, поради липсата на средства, но това е само в конкретни хипотези, при стриктна преценка на ползите и на възможностите на страната за съдебна защита, както и отново след анализ на всички активи, които притежава дружеството, съобразно размера на задължението за държавна такса. По делото, длъжникът не е направил искане за освобождаване от разноски, а то не може да е резултат, служебно, по инициатива на съда. Но дори и в обратната хипотеза, размера на разноските е в минимален размер и е неприемливо да се твърди, че не може да бъде заплатен от дружеството.

В обобщение, без съдебна експертиза, молбата за откриване на производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена и като е достигнал до този извод, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от горното, Софийският апелативен съд,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 131/29.11.2022 г. по т. д. № 158/ 2022 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград.

Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните, пред Върховен касационен съд, при условията на чл. 280 и сл. ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4