Решение № 211 от 18.06.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 793/2023
- Вид
- Решение № 211
- Подписан
- 18.06.2024
- В сила
- 18.06.2024
- Състав
- Веселина Вълева, Красимира Костова, Магдалена Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 189, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.194, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 198 · Наказателен кодекс
- чл. 198, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл.198, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 199, ал.1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл. 26 · Наказателен кодекс
- чл. 28 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "а" · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 63 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 169 - чл.171 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 170 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 169 - чл.171 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 171, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 18 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 189, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 19 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 281, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 337, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 211 гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Веселина Вълева
Членове:
Красимира Костова
Магдалена Лазарова при участието на секретаря ЕЛИ ИВ. ДИМАНДИЕВА в присъствието на прокурора Е. С. като разгледа докладваното от Веселина Вълева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000600793 по описа за 2023 година С присъда от 22.03.2023г. по н.о.х.д. № 4395/2022г. по описа на Софийски градски съд, подсъдимият М. А. А. е признат за виновен в това, че на 08.06.2022г. в гр. София е отнел чужда движима вещ - сребърен синджир на стойност 180 лева от владението на Д. С. Ш., с намерение противозаконно да я присвои, като употребил за това сила и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на осн. чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от осем години, при първоначален „строг“ режим.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НК в тежест на подс. М. А. са възложени направените по делото разноски в размер на 280 лева.
Срещу присъдата е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия - адв. П. Й., с която се твърди, че присъдата е неправилна и несправедлива. Поддържа се, че на практика не било проведено съдебно следствие. Съдът подходил повърхностно при събиране на доказателствата и по този начин дал предимство на тезата на обвинението. Счита се, че са нарушени основните принципи на наказателното производство - чл. 12 , чл.
1
13, чл. 18 и чл. 19 от НПК. Съдът не само не изпълнил задължението си за събиране на всички доказателства за разкриване на обективната истина, но и неколкократно отхвърлил исканията на защитата за събиране на веществени и гласни доказателства, с което попречил за осъществяване на защитата. В тази посока се акцентира на отказа на съда да назначи видеотехническа, която да обективира записите на видеокамерите от превозното средство, както и да извърши повторно разпознаване със съпоставка на подс. и свид. О. Б. и И. Б..
Изтъкват се редица упреци срещу разпознаването на подс. А. от постр. Ш. - в съдебно заседание тя посочвала единствено облеклото на нападателя, но не споменавала нищо за външния вид. В същото време подсъдимият е висок под 170 см, не е със среден ръст, а е с видимо нисък ръст. Не ставало ясно как са подбрани контролните лица за разпознаването, след като единствения външен белег, споменат от пострадалата е бретонът и единствено подсъдимият е бил с бретон на разпознаването. Не ставало ясно как пострадалата е видяла бретон, ако извършителят е бил с шапка и навън е било тъмно. Ангажират се и съображения за прекомерност на наложеното наказание. Твърди се, че предходните осъждания на подсъдимия са за други престъпления против собствеността - кражба, поради което дори и деянието да е безспорно доказано, неговата правна квалификация е чл. 198, ал. 1 от НК, а не вменената чл. 199, ал.1, т. 4 от НК. Отделно отнетата вещ е на стойност 180 лева, което прави случая маловажен. Иска се, в случай, че авторството на деянието не бъде доказано, присъдата да бъде отменена и подсъдимият да бъде оправдан изцяло. В случай, че бъде доказано авторството на престъплението, същото да бъде преквалифицирано по чл. 198 от НК и наказанието да бъде намалено да минималния размер, предвиден в санкционната норма, с оглед на обстоятелството, че вещта, отнета от пострадалото лице, е със стойност ¼ от минималната работна заплата за страната към момента на деянието.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия А. поддържа жалбата.
Счита, че извършеното разпознаване на досъдебното производство е опорочено. В тази връзка изтъква, че нападението е станало в гръб и за изключително кратко време, свидетелката е била уплашена и не е ясно как при тези обстоятелства е успяла да разпознае подсъдимия. Твърди, че свид. Ш. по скоро е била насочвана от органите на полицията при извършеното разпознаване и е била предубедена. Последното аргументира с твърдение, че свид. Ш. е контактувала дълго време с полиц. служители преди извършване на 2 разпознаването. Счита още, че е има съществено противоречие в изнесеното от свидетелката досежно обстоятелството по кое време същата е заявила извършеното спрямо нея нападение. Свидетелката твърдяла, че е отишла в РУ същия ден, а приложеното по ДП съобщение за извършено престъпление, подадено и подписано от нея е с дата 09.06.2022г., което е ден, следващ деня, в който се твърди, че е извършено престъплението. Поддържа се също, че обвинението е разколебано и поради обстоятелството, че не е установен, а и не е посочен в обв. акт точния час на извършване на престъплението.
Релевират се и доводи за недостоверност на изнесеното от свид. О. Б. на досъдебното производство. Изтъква се, към момента на неговия разпит, той е бил задържан и най – вероятно това го е стимулирало да изнесе факти и обстоятелства, които нямат нищо общо с твърдяното престъпление. Отделно прочетените показания му били нелогични и допълнително компроментирани от показанията на свид. И. Б.. Моли въззивната инстанция да отмени присъдата и да постанови нова с оправдателен диспозитив.
Подсъдимият А. в хода на съдебните прения поддържа казаното от защитника му. В последната си дума заема позиция, че няма логика да открадне вещ за 180 лева, при положение, че е осъден от РС - Несебър за кражба на 12 000 лева. Твърди, че никога не е извършвал грабежи, а само кражби. Аналогично на защитника си оспорва извършеното разпознаване с мотив, че много неща не съответствали. Като такива сочи, че пострадалата е казала, че нападателят е бил висок 175 см. , докато той е 169 см. по лична карта. Моли да бъде оправдан.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намира за установено следното:
За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съдебно следствие по общия ред в хода на което са събрани гласни доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите Д. Ш. и И. Б., депозирани в 3 съдебно заседание, прочетените показания на О. Б., приобщени са по реда на чл.283 от НПК писмени доказателствени материали - протокол за разпознаване на лица и предмети от 05.08.2022 г., ведно с фотоалбум с 1 снимка; справка за съдимост на подсъдимия А.; писмо рег. № 7090/1/14.06.2022г., с което е изпратен 1 бр. DVD със записите от видеокамерите в трамвай по линия №8 от дата 08.06.2022г., за времето от 21.40 - 21.50 ч.; протокол за доброволно предаване от 15.06.2022г., с което е изпратен 1 бр. DVD, заповед за задържане на свид. О. Б., справки от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП, както заключението на съдебно - оценителна експертиза.
На свой ред въззивната инстанция проведе разпит на подсъдимия А., на свидетелите Ш., И. Б. и О. Б., приобщи по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал.
1, т. 1 от НПК показанията на свидетелите И. Б. и О. Б. от досъдебното производство, тъй като аналогичното следствено действие на СГС по отношение показанията на свид. О. Б. не е извършено в съответствие с проц. инструментариум на чл. 281 от НПК - показанията на отсъстващия тогава свид. О. Б. са прочетени на осн. чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, въпреки че подсъдимият не е изразил съгласие в този смисъл; назначи видеотехническа и лицево - идентификационна експертиза.
Първоинстанционният съд е приел фактология, която в частта касаеща факта на извършеното престъпление и неговия автор, настъпилите вредоносни последици, отнетата вещ и нейния паричен еквивалент се подкрепя от формираната по делото доказателствена съвкупност.
Действайки като втора по ред първа инстанция по съществото на делото, въззивният съд извърши самостоятелно обсъждане на доказателствата събрани от СГС и на тези, събрани във въззивното производство, при което прие за установено следното:
Подсъдимият М. А. А. е роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, с основно образование, безработен, с постоянен адрес: гр. ***, ул. „***“ №***.
Подсъдимият А. към датата на деянието, очертано в обвинителния акт е бил осъждан многократно, както следва:
1. с присъда по н.о.х.дело № 12984/2014 г. на СРС, влязла в сила на 05.12.2014 г., с която за престъпление по чл.194, ал. 1, вр. чл. 63 от НК, 4 извършено на 20.05.2014 е осъден на четири месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от една година;
2. с присъда по н.о.х.дело № 9665/2014 г. на СРС, влязла в сила на 26.02.2015 г., с която е осъден на 6 месеца „пробация“, с пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, за престъпление по чл.194, ал. 1, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК, извършено на 16.03.2014 г.;
3. с присъда по н.о.х.дело № 16645/2014 г на СРС, влязла в сила на 29.05.2015 г., с която за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 28.05.2014г., е осъден на четири месеца „лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от две години.
4. с определение на СРС, влязло в сила на 01.07.2015 г., с което е одобрено споразумение по н.о.х.дело № 22356/2014г., по силата на което за извършено на неустановена дата в периода от 15.03.2014г. до края на м. март 2014г. престъпление по чл.195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 20, ал. 2, вр. 63, ал. 1, т. 3 от НК е осъден на 1 година „пробация“, с пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК;
5. с присъда по н.о.х.дело № 12117/2014г. на СРС, влязла в сила на 07.01.2016г., с която му е наложено наказание от четири месеца „лишаване от свобода“, отложено за 1-годишен изпитателен срок, за извършеното на 22.05.2013г. престъпление по чл.194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК;
6. с присъда по н.о.х.дело № 20980/2015г. на СРС, влязла в сила на 07.01.2016г., с която е осъден на 2 години и осем месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим, за извършено в периода: 23.09.2015 19.10.2015г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26 от НК и на 4 години и шест месеца „лишаване от свобода“ при първоначален общ режим, за извършено на 19.10.2015г. престъпление по чл.198, ал. 3 от НК;
7. с присъда по н.о.х.дело № 19897/2015 г. на СРС, влязла в сила на 24.02.2015г., с която е осъден на 2 години 6 месеца „пробация“, с двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, извършено на 16.03.2014 г.;
8. с определение на РС - Балчик за одобряване на споразумение по н.о.х.дело № 321/2019г., влязло в сила на 08.11.2019 г. , с което му е наложено 5 наказание една година и шест месеца „лишаване от свобода“, за извършено в периода: 21.09.2019г. - 22.09.2019г. престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 26 от НК.
9. с определение на РС - Чепеларе за одобряване на споразумение по н.о.х.дело № 106/2021г., влязло в сила на 28.07.2021 г. , с което му е наложено наказание една година и три месеца „лишаване от свобода“, за извършено на 28.12.2020г. престъпление по чл.196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.
1, б „а“ и б. „б“ от НК.
Видно от писмо рег. № И 8984 от 09.08.2023г. на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към МП /прил. л. 335 от въззивното дело, прието с протоколно определение от 07.02.2024г., л. 338 от въззивното дело/ подсъдимият А. е изтърпял общото наказание по първите пет дела на 19.02.2016г. и от тази дата до 08.08.2019г. е изтърпял общото наказание по н.о.х.д. №20980/2015г. и н.о.х.д. № 19897/2015г. и двете на СРС. Наказанието, отмерено по н.о.х.д. № 321/2019г. на РС - Балчик подсъдимият е изтърпял във времето от 22.09.2019г. до 23.10.2020г., а наказанието по н.о.х.д. № 106/2021г. на РС - Чепеларе в периода 04.08.2021г. - 04.03.2022г. .
Разпечатката съдържа 39 от 97 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36f571f6-6ae1-4ae3-b761-fbcea0615361