Определение № 603 от 10.11.2025, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 496/2025
- Вид
- Определение № 603
- Подписан
- 10.11.2025
- В сила
- 10.11.2025
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Мира Руменова Джонева, Борис Константинов Динев
Цитирани разпоредби
- чл.101, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411, ал.2, т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.413, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.418, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- § 1, т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.222 · Кодекс на търговското корабоплаване
- чл.222, ал.1 · Кодекс на търговското корабоплаване
- чл.222, ал.2 · Кодекс на търговското корабоплаване
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 603 гр. Враца, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Борис К. Динев
Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500496 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 и сл., вр. чл.413, ал.2, вр. чл.418, ал.4 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Н. А., роден на *** в Казахстан, притежаващ паспорт АВ ***/20.09.2018 г. със срок на валидност до 21.06.2028 г. и украински паспорт № FP***, сер.№ ЕВ ***, запис *** от Паспортна служба-Украйна, член на екипажа на длъжност "***" по трудов договор № ***/11.10.2024 г. на товарен кораб "Вектис Айл" IMO № ***, находящ се в акваторията на Пристанище-Варна, чрез пълномощника му адв.И. И., със служебен адрес: ***, против Разпореждане № 5048/23.10.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 20251420104166 по описа за 2025 г. на Районен съд-Враца, с което е отхвърлено на основание чл.411, ал.2, т.5 ГПК подаденото през ЕПЕП заявление по чл.410 ГПК с вх. № 16654/22.10.2025 г. и е указано на заявителя С. Н. А. на основание чл.415, ал.1, т.3 и ал.3 ГПК, че може да предяви пред родово и местно компетентния съд осъдителен иск срещу длъжника в едномесечен срок от съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
В жалбата се поддържа, че разпореждането е неправилно, поради нарушения на материалния и процесуалния закон, и е необосновано.
Развиват се подробни правни доводи относно функциите на заповедното производство, като се акцентира, че основната му цел е да се провери дали вземането е безспорно и да се осигури по-бързо принудително изпълнение на задължения, които не се оспорват от длъжника, без да е необходимо провеждането на исков процес. Изтъква се също така, че единственото изискване към искането по чл.410 ГПК е да съдържа необходимите документи, удостоверяващи вземането. Твърди се, че в случая, видно от заявлението, става дума за задължение за неизплатени трудови възнаграждения, което се признава от длъжника, като избраният от него начин 1 за удовлетворяване на задължението е чрез продажба на активи на дружеството, при което най-добрият начин се явява признаване на неоспоримите задължения с възможно най-малък разход на средства и найкратко време.
Жалбоподателят изразява несъгласие с изложените от заповедния съд мотиви за отхвърляне на заявлението, обосновани с приложението на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 ГПК. Позовава се на практика на ВКС, според която е достатъчно наличието на една от посочените в т.3 или т.4 на чл.411, ал.2 ГПК (редакцията на разпоредбата преди изменението с ДВ бр.100 от 2019 г. ) връзки с територията на страната – седалище или място на дейност, за да е допустимо издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника-юридическо лице по териториален признак. Навеждат се доводи, че в електронното заявление по чл.410 ГПК ясно е посочено, че корабът се намира в пристанището на порт Варна, а съгласно Кодекса за търговското корабоплаване всеки кораб на територията на РБ има корабен агент, поради което в заявлението е посочено също така, че това е обичайното място за изпълнение дейността на ответното дружество повече от година и като втори адрес за уведомление е посочен и номинирания от собственика корабен агент за пристанище Варна от 04.04.2025 г.: „Климарин" ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. С., тел. *** *** (EU) Office:
(+359 52) *** mob: (+***) *** ***.
В частната жалба се изразява несъгласие и с дадените от заповедния съд указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск срещу родово и местно компетентния съд, като се излагат аргументи, че служебното начало и в частност разпоредбата на чл.101, ал.1 ГПК, не са приложими в производството по чл.410 ГПК. Акцентира се, че посочването на чл.415, ал.3 ГПК не отговаря нито на фактическата обстановка (във връзка с периода на водене на дело и наличието на активи на ответника), нито на природата на дълга, произтичащ от задължение за трудови възнаграждения (предвид периода на водене на едно такова дело до окончателно решение и факта, че ищците са украински граждани, оставени без средства да преживяване в чужда страна).
На следващо място се преценява като неприемливо и мнението на заповедния съд, че е процесуално недопустимо заявителят в заповедното производство да сочи пълномощника на длъжника. Посочва се, че в продължение на повече от година и половина моряците на кораба контактуват само и единствено именно с пълномощника на ответника, който взема решенията според инструкциите на собственика-ответник.
Най-сетне в частната жалба се излагат съображения, че в случаите, когато юридическото лице-длъжник няма регистрирано седалище в страната, но има място на дейност на територията на страната, чрез корабен агент съгласно чл.222 КТК, то под седалище на длъжника по смисъла на чл.411 ГПК, като критерий, определящ местната подсъдност при подаване на заявлението, следва да се разбира седалището на корабния агент в качеството на приравнен на клон на чуждестранното юридическо лице. Според жалбоподателя, нормите в заповедното производство са специални спрямо общите правила на исковия граждански процес, поради което разпоредбата на чл.222 КТК намира приложение по аналогия при определяне на местно компетентния съд по заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
2
Изброяват се правомощията, които корабният агент има по силата на посочената разпоредба на КТК, като се подчертава, че същият може и да предявява искове от името на корабопритежателя или ***а на кораба пред съдилищата.
Като съществен пропуск на заповедния съд се сочи, че в обжалваното разпореждане е посочено само част от заявеното по електронен път, без да се посочи адреса на корабния агент, което е довело до неправилен извод и поражда съмнение, че съдът не се е запознал с всички приложени към молбата документи.
При тези съображения жалбоподателят счита, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение срещу длъжника – чуждестранно юридическо лице, както са постъпили останалите съдилища по повод молбите на останалите моряци от екипажа, на които са издадени заповеди за изпълнение, приложени към заявлението.
Прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на друг състав със съответните указания или да бъде постановено решение за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, срещу обжалваем съдебен акт съгласно чл.413, ал.2 ГПК и в рамките на законоустановения едноседмичен срок по чл.275, ал.1 ГПК обжалваното разпореждане е връчено на пълномощника на заявителя чрез ЕПЕП на 24.10.2025 г., а жалбата е подадена по електронен път на 31.10.2025 г.
За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав взе предвид следното:
От електронната папка на ч.гр.д.№ 4166/2025 г. по описа на Районен съд-Враца е видно, че са отразени два иницииращи документа:
- заявление вх.№ 16654/22.10.2025 г., подадено от С. Н. А., с настоящ адрес:***, тел: **********, e-mail: **********, чрез адвокат И. И., общ. Русе, обл. Русе, за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника „Тонга Мениджмънт“ Инк /Tonga Management Inc. - международно търговско дружество, под дружествен номер *** ВС, регистрирано на 16.08.2000 г. в регистъра на международните търговски дружества на Сент Винсент и Гренадини, с адрес ***- собственик на товарен кораб „Вектис Айл" IMO № ***, рег. № ***, флаг на държава - Кралство Есватини, пристанищеМбабане, находящ се в акваторията на Пристанище - Варна, седалище и адрес на управление: ***, тел: ***, e-mail: ***, чрез адвокат Х. П. Х. - Р., упълномощен представител на собственика, за сумите:
1. Главница в размер на 16 221.00 USD, 27 424.47 лв., представляваща неизплатени възнаграждения по сключен трудов договор № ***/11.10.2024г. между С. Н. А. на длъжност – „***" на товарен кораб „Вектис Айл"IMO № *** и екипажният мениджър на корабособственика
„ТОНГА
МЕНИДЖМЪНТ"ИНК - ***, за периода от 19.10.2024г. до 16.03.2025г.;
2. Главница в размер на 100.00 EUR, представляваща направени медицински разходи;
3. Лихва 1 695.51 USD /2 866.59 лв./ по периоди: за сума 3500 от 01.11.2024г. до 06.10.2025г. 340 дни - лихва 450,55; за сума 3500 от 01.12.2024г. до 06.10.2025г. 310 дни - лихва 410,79; за сума 3500 от 3
01.01.2025г. до 06.10.2025г. 279 дни - лихва 369,71; за сума 3500 от 01.02.2025г. до 06.10.2025г. 248 дни – лихва 328,63; за сума 1750 от 16.03.2025г. до 06.10.2025г. 205 дни - лихва 135,83.
В заявлението се посочва, че вземанията произтичат от сключен трудов договор № ***/11.10.2024г. между С. Н. А. на длъжност – „***" на товарен кораб „Вектис Айл"IMO №*** и екипажния мениджър на корабособственика „ТОНГА МЕНИДЖМЪНТ" ИНК - ***.
Претендира се и присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5 000,00 лв.
- заявление вх.№ 39036/22.10.2025 г., подадено от С. Н. А., род.
02.02.1952 Казахстан, притежаващ паспорт-АВ ***/20.09.2018г. до 21.06.2028г., и украйнски паспорт № FP*** сер. № ЕВ № ***, запис *** от Паспортна служба на Украйна, с постоянен адрес: Украйна, адрес : член на екипажа на длъжност *** по трудов договор № ***/11.10.2024г. на товарен кораб „ Вектис Айл" IMO №***, находящ се в акваторията на пристанище – Варна, срещу длъжника „ТОНГА МЕНИДЖМЪНТ" ИНК / TONGA MANAGEMENT INC. - международно търговско дружество, под дружествен номер*** ВС, регистрирано на 16.08.2000г. в регистъра на международните търговски дружества на***- собственик на товарен кораб „ Вектис Айл" IMO №***, рег. № ***, флаг на държава - Кралство Есватини, пристанищеМбабане, находящ се в акваторията на пристанище – Варна, чрез пълномощника адвокат Х. П. Х. - Р. - упълномощен представител на собственика, с адрес: ***, Телефон: ***, Електронна поща: *** и втори адрес за уведомление : Номиниран от собственика на товарен кораб „ Вектис Айл" IMO №*** - корабен агент за пристанище Варна - България от 04.04.2025г.:
„Климарин" ООД, ЕИК***, седалище и адрес на управление: ***, представлявано от М. С., тел. *** *** (EU) Office: (+359 52) *** mob: (+***) *** ***.
Заявлението е адресирано до Русенски районен съд и като основание за компетентността на съда се сочи: товарен кораб „ Вектис Айл" IMO №***, рег. № 2401500331, флаг на държава- Кралство Есватини, находящ се в акваторията на пристанище - Варна, собственост на длъжника „ТОНГА МЕНИДЖМЪНТ" ИНК.
Със заявлението се иска издаване на заповед за изпълнение за същите парични вземания, както и в първото заявление. Като обстоятелства, от които произтичат вземанията се посочва: По сключен трудов договор № ***/11.10.2024г. между С. Н. А. на длъжност – „***" на товарен кораб „Вектис Айл" IMO №*** и екипажният мениджър на корабособственика „ТОНГА МЕНИДЖМЪНТ" ИНК - ***. Посочва се също, че се претендира солидарна отговорност с ***.
С обжалваното Разпореждане № 5048/23.10.2025 г. заповедният съд е отхвърлил на основание чл.411, ал.2, т.5 ГПК подаденото през ЕПЕП заявление вх.№ 16654/22.10.2025 г., въз основа на което е образувано делото.
Изложени са мотиви, че по аргумент от разпоредбата на чл.411, ал.2, т.4 и т.5 ГПК, заповед за изпълнение не се издава, когато длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България или длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на действие на територията на Република България. Посочва се, че е извършена служебна справка в Регистър Булстат, при която се установява, че на територията на 4
Република България няма регистрирано юридическо лице с наименование „Тонга Мениджмънт“ Инк /Tonga Management Inc, каккто и че не се установява наличие на обичайно място на дейност по смисъла на чл.411, ал.2, т.5 ГПК, което е да обуслови подсъдност на искането за присъждане на суми, дължими въз основа на трудов договор № ***/11.10.2024 г. Заповедният съд счита, че посоченият съдебен адрес в ***не може да бъде приравнен на обичайно място на дейност на юридическото лице-длъжник, още повече че е процесуално недопустимо заявителят в заповедното производство да сочи пълномощник на длъжника в заповедното производство. Прави се заключение, че още на този етап се установява, че е налице основание за отказ от издаване на заповед за изпълнение, което изрично е предвидено в закона чл.411, ал.2, т.4 и т.5 ГПК.
Разпечатката съдържа 41 от 137 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36f497ff-6ff1-4081-8e99-97b54f7a076c