Решение № 85 от 16.02.2026, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Видин, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниел Н. Димитров при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Даниел Н. Димитров Гражданско дело № 20251320100045 по описа за 2025 година

Постъпила е искова молба от „Свободна зона – Русе“ ЕАД, ЕИК *******, представлявана от М. Д. И., чрез адвокат Р. Б., със съдебен адрес: гр.

********, с която против „БУЛНЕФТ ГАЗ“ ЕООД, ЕИК: ********, представлявано от В. Ц. А., със седалище и адрес на управление: гр.

***********, е предявен иск по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 228 ЗЗД, във вр. с чл. 79 от ЗЗД.

Твърди се, че искането за издаване на заповед за изпълнение произтича от сключен между „Свободна зона - Русе“ ЕАД и „Булнефт газ“ ЕООД договор за наем № Дог-24/03.07.2023 година, по силата на който ответникът е наемател на офисно помещение с площ 15,40 кв.м., собственост на „Свободна зона - Русе“ ЕАД за срок от две години. Уговорената между страните месечна наемна цена е 324.00 лева съгласно т. 2.1. от договора. Наемът е дължим до пето число на текущия месец по банкова сметка, посочена в договора за наем.

Сочи се, че след сключването на договора, уговореният за отдаване под наем недвижим имот е предоставен на ответника с приемо-предавателен протокол съгласно т. 5.1. от договора.

Излага се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410, ГПК /по което е образувано ч.гр.д. № 1696/2024 година по описа на Районен съд – Видин/, ответникът е останал задължен към ищеца „Свободна зона - Русе“ 1

ЕАД със сумата от 1212.03 лева. Тя е формирана от общото задължение на ответника в размер на 1960.03 лева /справка за перата е предоставена в таблици № 1 и 2/ и усвояването на предоставената при сключването на договора гаранция в размер на 748.00 лева.

Таблица № 1 - задължения за наем

№

Фактура №

Задължение с вкл. ДДС

1.

№ 28726/03.11.2023 г.

324.00

2

№ 28998/03.01.2024 г.

324.00

3.

№ 29112/02.02.2024 г.

324.00

4.

№ 29206/01.03.2024 г.

324.00

5.

№ 29301/02.04.2024 г.

324.00 общо: 1 620.00 лева

Таблица № 2 - задължения за консумативи

№

Фактура №

Задължение с вкл. ДДС

1,

№ 28943/29.12.2023 г.

74.68

2.

№ 29043/31.01 2024 г.

214.30

3.

№ 29159/29.02.2024 г.

51.05 общо: 340.03 лева

Общото задължение на ответника възлиза на 1 960.03 лева.

Поддържа се, че посочените фактури са издадени в съответствие с договора - т. 2.5 и т. 2.10 от договора и до датата на предявяване на иска те не са заплатени от страна на ответното дружество.

Твърди се, че от страна на „Свободна зона - Русе“ ЕАД е изпратено по електронна поща уведомление с изх. № ИК-70/21.03.2024 г., съдържащо информация за състоянието на задължението към датата на уведомлението, което е редовно връчено, за което е приложено изпратеното на 21.03.2024 г. електронно писмо и разписка за връчване /delivery report/.

2

Посочва се, че длъжникът не е заплатил посочената в уведомлението сума, поради което с уведомление с изх. peг. № ИК-103/23.04.2024 г. му е изпратено предизвестие за разваляне на договора. Уведомлението е редовно връчено на ответната страна на 30.04.2024 г., за установяването на което е приложена разписка от куриерска фирма „Еконт“.

Излага се, че тъй като ответното дружество е неизправна страна по сключения договор за наем, ищцовото дружество „Свободна зона - Русе“ ЕАД е усвоило предоставената при сключването на договора гаранция в размер на 748.00 лева, като ответното дружество остава да дължи разликата от 1212.03 лева.

След прекратяване на договора и усвояване на гаранцията с уведомление с изх. № ИК - 115/03.05.2024 г. длъжникът е поканен да заплати сумата от 1 212.03 лева, връчено чрез куриер на 13.05.2024 г.

Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника „БУЛНЕФТ ГАЗ“ ЕООД, че същият дължи на „Свободна зона - Русе“ ЕАД сумата от 1 212.03 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.07.2024 г. – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се направените в заповедното производство и в настоящото производство разноски.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява и не взема становище по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същия са указани последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

В молба вх. № 15158/01.12.2025 г. ищецът чрез процесуалния си представител е поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК.

Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно 3 заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде постановено такова, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 238 ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1 т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства.

В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.