Определение № 89 от 11.02.2022, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 89 гр. Габрово, 11.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно частно гражданско дело № 20224200500036 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от С. ИВ. Х. от село Шумата, община Севлиево, чрез адв. Р. против Разпореждане № 260244 от 29.09.2021 г. по ч. гр. д. № 1118/2013 г. по описа на Районен съд – Севлиево, с което е оставено без разглеждане подаденото от частния жалбоподател възражение по чл. 414 от ГПК, срещу издадената Заповед № 520 от 04.09.2013 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК, като подадено след едномесечния преклузивен срок.

Счита, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, като с неприемането на възражението, съдът е лишил от защита жалбоподателката срещу издадената заповед за изпълнение. Моли обжалваното разпореждане да бъде отменено. Излага подробни мотиви.

Прилага заверен препис на покана за доброволно изпълнение.

Постъпил е отговор на частната жалба от „БАНКА ДСК“ АД, чрез пълномощника им И.И., който е изразил становище, че не е съгласен с изложеното в частната жалба. Моли да се отхвърли и да се потвърди обжалваното разпореждане.

Габровски окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, съгласно ТР № 6/15.01.2019 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Заповедното производство е образувано по заявление подадено „Сосиете Женерал 1

Експресбанк“ АД – Варна срещу длъжника ЕТ „Фен- С.Д.“, С.Д. М. и С. ИВ. Х. за парично вземане в размер на 67 500,00 лв. – непогасена главница; 6269,02 лв.- лихва от 29.09.2012 г.

– 30.08.2013 г.; лихва – обезщетение за забавено плащане в размер на 15,85 пункта от 31.08.2013 г. до изплащане на вземането. Документът, от който произтича вземането по чл.

417, т. 2 от ГПК е извлечение от сметка по Договор за овърдрафт Партньор № 13 от 11.05.2009 г., с одобрен размер 70 000,00 лв., сключен между „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и ЕТ „Фен – С.Д.“, изменен с и допълнен с Договор за встъпване в дълг от 11.05.2009 г., Допълнително споразумение № 01 от 01.06.2010 г., Допълнително споразумение № 02 от 28.07.2011 г., Допълнително споразумение № 03 от 14.02.2012 г. и Допълнително споразумение № 04 от 17.09.2012 г.

По подаденото заявление, първоинстанционният съд се е произнесъл, като е издал разпореждане, в което е инкорпорирана Заповед № 520 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.09.2013 г., с което е разпоредил длъжниците ЕТ „Фен- С.Д., С.Д. М. и С. ИВ. Х. да заплатят солидарно на кредитора „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД претендираните в заявлението суми.

Възражение против издадената заповед е постъпило от длъжника С. ИВ. Х., което е заведено в деловодството на Районен съд – Севлиево с вх. № 261121 от 15.07.2021 г. Към него е приложена покана за доброволно изпълнение, връчена на С. ИВ. Х. чрез ЧСИ Зв.

Василева, лично на 30.01.2014 г.

С разпореждане № 260244 от 29.09.2021 г., съдът е оставил без разглеждане възражение с вх. № 261275 от 23.09.2021 г., подадено от длъжника С. ИВ. Х., с което заявява, че не дължи изпълнение на вземането по заповед № 520 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 04.09.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 1118/2013 г. по описа на РС – Севлиево. Съдът е приел, че възражението е просрочено и двуседмичния срок, тогава действащата редакция на чл. 414, ал. 2 от ГПК, е изтекъл още през 2014, поради което възражението подадено пред 2021 г. е просрочено с над шест години.

Предмет на обжалване е именно това разпореждане.

Съдът при въззивния контрол за правилност на разпореждането в обжалваната част, съобрази следното:

Съгласно чл. 414, ал. 2 от ГПК при издадена заповед за незабавно изпълнение съдът е длъжен да следи дали възражението на длъжника е подадено в рамките на двуседмичния срок /в редакцията на текста, действал към връчването/, считано от връчване на заповедта от съдебния изпълнител. Според разрешението дадено в т. 5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, този срок по съществото си е преклузивен и спазването му ангажира служебна преценка на съда на основание чл. 7, ал. 1 от ГПК.

Видно от представената покана за доброволно изпълнение, заповедта е връчена на С.

ИВ. Х. на 30.01.2014 г., лично и законоустановения преклузивен срок е изтекъл на 14.02.2014 г. За подадено възражение в този срок не са представени доказателства.

2

По отношение на направеното възражение в частната жалба, че с поканата за доброволно изпълнение не е връчена заповедта за изпълнение, настоящият състав намира същото за неоснователно. От представените копия на поканата е видно, че към поканата е приложена заповед за изпълнение, което е видно от текста на самата покана. Същото така е отбелязано, че частния съдебен изпълнител приложено е изпратил препис от подлежащия на принудително изпълнение акт на длъжника, заедно с поканата.

В посоченото определение № 356 от 22.06.2015 г. по ч.т.д. № 274/2015 г. на І т.о. на ВКС е даден отговор на поставения въпрос, а именно: „Срокът за възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК тече от връчването й на длъжника от съдебния изпълнител, на което не се приравнява, нито връчването на поканата за доброволно изпълнение, в която е посочена заповедта за изпълнение, страните и задължението, без заповедта да е приложена към поканата, нито подаването на молба за издаването на препис от заповедта за изпълнение“. В случая поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на лицето, с приложен препис от подлежащия на принудително изпълнение акт, т .е изпълненото изискването на длъжника да се връчи и подлежащия за изпълнение акт.

Доколкото крайните изводи на заповедния съд съвпадат с тези на настоящата инстанция, то обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 260244 от 29.09.2021 г. постановено по ч.гр.д. № 1118/2013 г. по описа на Районен съд- Севлиево.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3