Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 198 от 11.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

Съд
Окръжен съд - Кърджали
Дело
Гражданско дело 20/2025
Вид
Решение № 198
Подписан
11.12.2025
Състав
Пламен Александров Александров

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
  • чл. 60, ал. 1 · Кодекс за социално осигуряване
  • чл. 55 · Наказателен кодекс
  • чл. 413, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 198 гр. К., 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Ал. Александров при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Гражданско дело № 20255100100020 по описа за 2025 година

Предявени са искове за имуществени и неимществени вреди, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът Ю. М. Х. твърди, че с трудов договор № 25/10.10.2018 г. бил назначен на работа в „ Р. “ ООД с. Б. и., общ. А., в дървообработващ цех, стопанисван от фирмата на която управител и работодател бил ответника А. М. К.. Длъжността, на която бил назначен, била “р.-о. на т.“. На 06.03.2020 г., по време и по повод на извършваната от него работа в дървообработващия цех на фирмата, находящ се в с. Б. и., общ. А., обл. К., ищецът претърпял трудова злополука, при която му била причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка травма на десния крак, наложила ампутация на десния крак на ниво средна горна трета на бедрото, довела до осакатяване на десния крак, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – механично обработване на дървесина, при което били нарушени правно регламентирани задължения от страна на работодателя и същевременно управител на „ Р. “ ООД, а именно – нарушения, свързани с неизпълнение на изискванията на Наредба № 5/11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, Закона за здравословните и безопасни условия на труда, Наредба, № 6/25.05.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на 1 дървесина. С Разпореждане № Ц5104-08-3 от 31.03.2020 г. на НОИ, Териториално поделение – К., на основание на чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, декларираната злополука, станала с ищеца по време и по повод на извършвана от него работа в дърводелския цех на фирмата, находящ се в с. Б. и., общ. А., обл. С., е приета за трудова злополука по чл.

55,ал. 1 от КСО. От момента на възникването на трудовата злополука – 06.03.2020г., до 06.11.2020 г. ищецът е бил в болничен отпуск, а от 01.02.2021 г. бил освободен от фирма “Р.“ ООД по взаимно съгласие на страните. Във връзка с претърпяната от ищеца трудова злополука, при която му била причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка травма на десния крак, наложила ампутация на десния му крак на ниво средна горна трета на бедрото, довела до осакатяване на десния му крак, било образувано досъдебно производство № 13/2020 г. по описа на РУ-А. при ОДМВР- К., по което с постановление на разследващия орган от 23.04.2021 г. ответникът А. М. К. бил привлечен като обвиняем, в качеството му на работодател и управител на „Р.“ ООД, за престъпление по чл. 134, ал. 1, т. 1 вр. чл. 128, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

Наказателното производство приключило с обвинителен акт от 29.07.2021 г. на Районна прокуратура – К., Териториално отделение – А. по цитираното досъдебно производство, въз основа на който било образувано НОХД № 48/2021 г. по описа на PC – А.. С присъда № 2 от 10.03.2022 г., постановена по НОХД № 48/2021 г. по описа на PC – А., подсъдимият А. М. К. бил признат за виновен в това, че на 06.03.2020 г. в с. Б. и., общ. А. обл. К., в дървообработващ цех, стопанисван от „Р.“ ООД с. Б. и., като работодател – управител на фирма “Р.“ ООД, причинил на Ю. М. Х. тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка травма на десния крак, наложила ампутация на десния крак на ниво средна горна трета на бедрото, довело до осакатяване на десния му крак, поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – механично обработване на дървесина, при което са нарушени правно регламентирани задължения от страна на работодателя и същевременно управител на „Р.“ ООД, а именно – нарушения, свързани с неизпълнение на изискванията на Наредба № 5/ 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска, Закона за здравословните и безопасни условия на труда, Наредба № 6 от 25.05.2004 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при механично обработване на дървесина. След настъпилата с ищеца трудова 2 злополука същият бил транспортиран по спешност още същия ден в Клиниката по съдова хирургия при УМБАЛ “Свети Георги“ в гр. Пловдив, където е ампутиран десният му крак на ниво горна трета на бедрото, довело до трайно обездвижване на същия. И до момента ищецът бил неподвижен, поради което за него грижи полагали неговата съпруга и неговият син.

Ищецът бил освидетелстван от ТЕЛК, в следствие на което е издадено експертно решение № 90102 от 21.06.2022 г., с което му е определена 100% THP с чужда помощ, като срока бил пожизнен. Водещата диагноза била Травма на бедрената артерия с придружаващо общо заболяване Рецидивиращо депресивно разстройство, сегашен епизод-умерено тежък, придобито в следствие на преживяното от трудовата злополука. Твърди се, че създалата се ситуация оказва трайни и незаличими следи в начина на живот на ищеца доколкото прави невъзможно да упражнява трудова дейност, да излиза навън и да осъществява социални контакти със свои близки и приятели. Във връзка с това често същият имал суицидни мисли, поради което близките му са потърсили помощ от психиатър, който при извършения преглед му поставя диагноза “Посттравматично стресово разстройство. Обс. Рекурентно депресивно разстройство“ и му била предписана медикаментозна терапия.

Ищецът не бил застрахован и не му било изплащано застрахователно обезщетение. По НОХД № 48/2021. не бил предявен граждански иск за обезщетяване на причинената от деянието вреда, като до момента ответникът не твърдял и не доказвал да са платени на ищеца някакви средства, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени и имуществени вреди в следствие на извършеното от него престъпление, за което има влязла в сила присъда. Признатите от наказателният съд вреди следвало да се приемат за безспорно установени, а именно, че на ищеца е причинена тежка телесна повреда, изразяваща се в тежка травма на десния крак, наложила ампутация на десния крак на ниво средна горна трета на бедрото, довела до осакатяване на десния крак и инвалидност за цял живот.

При това положение, всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД били налице. При деликтната отговорност важала презумпцията за вина – чл.

45, ал. 2 от ЗЗД, която не само, че не се оборвала от данните по делото, но и безспорно се установявала от наказателния съд. Поддържа се, че размера на неимуществените вреди се определя от характера и степента на уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на 3 оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и възможностите му за възстановяване и адаптация. В тази връзка, следвало да се отчетат не само болките и страданията, понесени от увреденото лице, довело до инвалидизиране за цял живот и 100% ТНР, но и всички неудобства – емоционални, физически и психически, които ги съпътстват. Поради изложеното счита, че справедлив размер на обезщетението за причинените неимуществени вреди от причинената тежка телесна повреда и настъпилото в следствие на нея Рецидивиращо депресивно разстройство в умерено тежка степен е сумата от 150 000 лева. По отношение на имуществените вреди, свързани с поставянето на изкуствена протеза, проведеното и провежданото и до момента медикаментозно лечение, както и много кратното придвижване до лечебното заведение в гр. Пловдив, счита, че следва да се определи сума от 8 000 лева. Поради изложеното, иска да се осъди ответника А. М. К. да м у заплати сумата от 150 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в следствие на причинената му от ответника тежка телесна повреда и настъпилото в следствие на нея Рецидивиращо депресивно разстройство в умерено тежка степен, както и сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева за претърпени имуществени вреди, в резултат на непозволеното увреждане, а именно – разходи, свързани с поставянето на изкуствена протеза на мястото на ампутирания долен крайник, проведено и провеждано и до момента медикаментозно лечение, както и многократното придвижване до лечебното заведение в гр. Пловдив, заедно със законната лихва, считано от 06.03.2020 г.

– датата на причиненото увреждане до окончателното й изплащане.

Претендира направените по делото разноски.

В представен по делото, чрез представителя си пълномощие, в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, отговор, ответникът А. М. К. изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Прави възражения за съпричиняване на вредоносния резултат. Въпреки разпоредбата на чл. 300 от ГПК, в настоящия случай отговорността на работодателя/деликвента била обективна, безвиновна, а от самите актове на съда от предходното наказателно производство било видно, че основен принос за причиняване на злополуката е имал именно ищецът, предвид противоправното му поведение, изразяващо се е системно нарушаване на инструкциите, извършването на действия, с които нарушава тези инструкции - доближавал се многократно и дори сядал върху 4 подвижната захранваща рампа; случвало се да се качва върху рампата и да стъпва на веригите сякаш „кара на ски“, въпреки правените забележки при възникване на злополуката се е намирал на място, което нито било свързано с изпълнението на трудовите му задължения, нито е извършвал работа в интерес на предприятието, а с действията си е нарушил трудовата дисциплина и е причинил настъпването на увреждането и настъпилите вреди. Твърди се в отговора, че работодателят „Р.“ ООД е спазил всички нормативни разпоредби и е изпълнил всички законови процедури за осигуряване на безопасни условия н а труд в предприятието за разлика от ищеца, който системно е нарушавал правилата за безопасност. Трудовата злополука и всички уреждания били настъпили заради факта, ч е ищецът н е е спазвал правилата за безопасност.

Същият е проявявал нееднократно груба небрежност, а при възникването на инцидента се е намирал не на работното си място, извършвал е неуместни, рискови, от нищо не налагани действия, като с тези си действия изцяло е допринесъл за вредоносния резултат. По този начин е допринесъл на 100 процента за настъпване н а злополуката и последващите здравословни усложнения. Твърди се, че в предприятието били провеждани необходимите инструктажи на ищеца, съгласно изискванията на Наредба № РД-072/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждане на обучения и инструктаж, както при започване на трудовите задължения, така и периодично, и ежедневно. Сочи се, че злополуката е възникнала не при изпълнение на работа, извършвана в интерес на предприятието и не била част от трудовата му функция. Счита, че не следва да носи отговорност за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди в дървообработващия цех на фирма „Р.“ ООД на 06.03.2020 г. Ищецът Ю. Х. бил назначен от 10.10.2018г. по трудов договор № 5/10.10.2018 г. на длъжност „р. о. на т.“ в дървообработващ цех „Р.“ ООД с. Б. и., общ. А., където е работил на „окрайчващата машина“ в дървообработващия цех като поемал дъските, излизащи от нея и ги нареждал в близост на пода. Тази дейност обикновено се изразявала в това, че след о. на дървения труп, изрязаните капаци се саморазтоварвали на захранващата рампа, откъдето се поемали от оператора на окрайчваща машина и се пускали за о., където автоматично се изтегляли и окрайчвали дъските по дължина, а на изхода на машината капаците се поемали от ищеца Ю. Х. и се подреждали на палети. Между работното място на Ю. Х. и захранваща рампа № 1 от призмата се намирала окрайчващата машина. Работното място на Ю. Х., както 5 трудовите му задължения нямали връзка с мястото в близост до захранваща рампа № 1 от призмата. Съгласно длъжностната характеристика на р.а, о. на т., трудовите функции и задължения на същия са свързани с обработване, сортиране и нареждане на т. и клони на дървета за о. и не са включени работа и дейности с рампа или с други дървообработващи машини, поради което не притежава такава квалификация за работа с машини. В деня на възникване на злополуката ищецът Ю. Х. бил със зимно облекло, осигурено от работодателя - гащеризон, обувки и ръкавици. По време на работата в дървообработващия цех многократно се доближавал до подаващата рампа и дори сядал върху нея и дори се случвало да се качва върху рампата и да стъпва на веригите, сякаш кара ски, заради което началник цехът Г. Е., С. С. - машинен оператор на многолистовия циркуляр, М. Х. - машинен оператор на призмата /рампата/ и най-вече Н. Х.ов - оператор на окрайчващата машина, му правили забележки, но никой от тях не подал сигнал до управителите и в частност до А. К., поради което на Ю. Х. не било налагано дисциплинарно наказание. Около 14:30 часа на 06.03.2020 г. в момент, когато работниците чакали да се заредят т. на подаващата рампа към машина „Призма“ и Н. Х.ов на излизане навън от цеха до зареждането на подаващата рампа т. отново направил забележка на Ю. Х. да стане от подаващата рампа, тъй като отново бил седнал на нея, задвижващият вал на машината и по-точно втулковият съединител на двете части на вала захванали дрехите и десния крак на Ю. Х., тъй като движещите се части на машината и по-точно задвижващият вал и верижните предавки не били обезопА.и от производителя, по начин че да ограничават доближаването им, а самата рампа не била предназначена за сядане. Въртящите се елементи на рампата захванали десния крак на Ю. Х., при което десният му крак се усукал на вала на подаващата рампа и работниците в цеха чули виковете на Ю.