Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 991 от 15.09.2026, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 681/2026
Вид
Определение № 991
Подписан
15.09.2026
В сила
14.09.2026
Състав
КРАСИМИР СТЕФАНОВ МАРИНОВ, ЛИДИЯ ЛЪЧЕЗАРОВА ПЕНЕВА-СТОИЛОВА, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. Перник, 15.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

ЛИДИЯ Л. ПЕНЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500681 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 17670/18.05.2026 г. – п.кл. 15.05.2026 г., подадена от Б. Н. С. от ***, с ЕГН:********** срещу Определение № 1308/20.04.2026 г., постановено по гр. дело № 2234/2026 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е върната искова молба на жалбоподателката с вх. № 7498/02.03.2026 г. срещу Д. Г. Д. и е прекратено производството по делото.

Жалбоподателката разглеждането на спора. счита определението за неправилно и възпрепятстващо

Оспорва изискването да внесе държавна такса от 400 евро, като се позовава на ограничените си финансови възможности и на предвидения според нея в чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, минимален размер от 50 лв.

Твърди, че на 09.04.2026 г. е поискала освобождаване от заплащане на таксата и е представила документи за доходите и здравословното си състояние, но съдът не се е произнесъл по молбата. Поддържа, че липсата на произнасяне представлява процесуална пречка за прекратяване на производството.

Излага съображения, че финансовото положение не следва да препятства търсената съдебна защита. В тази връзка посочва противоправни действия на ответника, включващи посегателство върху имота , съучастие в причиняване на средна телесна повреда на сина и лека телесна повреда на нея, както и влизане в жилището без съдебна заповед.

Изразява съмнения в безпристрастността на съдия И.К., като ги свързва с дейността на 1 ответника като вещо лице при ЧСИ Б. и със самоотвода на съдията по друго дело срещу този съдебен изпълнител. Позовава се на приложеното определение № 114/03.02.2026 г. по ч. н. д. № 21/2026 г. на Районен съд – Перник и иска изискване на посоченото дело.

Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдебен състав.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за основателна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба на Б. Н. С. срещу Д. Г. Д., с която се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 10 000 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от противоправни действия на ответника като вещо лице по изпълнително дело № 20247530400741 на ЧСИ С. Б..

С постановено по делото Разпореждане № 7473/13.03.2026 г. съдът, съобразно чл. 129, ал. 2 от ГПК е оставил исковата молба без движение и е указал на ищцата в едноседмичен срок да внесе държавна такса в размер на 400 евро и да представи доказателство за това, както и е указал, че при неизпълнение исковата молба ще бъде върната, а производството – прекратено.

Препис от разпореждането е надлежно връчен на ищцата на 07.04.2026 г., видно от приложените по делото съобщение и разписка за получаването му.

В рамките на така предоставения й срок, ищцата е подала по пощата на 09.04.2026 г. молба, с която е поискала да бъде освободена от заплащане на държавната такса на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Молбата е постъпила в съда на 20.04.2026 г., тоест след значително забавяне при пощенското й придвижване, при което на същата дата (20.04.2026 г.), първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, без обаче да съобрази подадената в срок молба.

При така установеното въззивният съд приема, че обжалваното определение е постановено преждевременно.

Съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които съдът признае, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като подадената в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК молба за освобождаване от държавна такса е процесуално искане, по което съдът е длъжен да се произнесе, преди да приложи санкцията на чл. 129, ал. 3 ГПК. Докато не бъде разрешен въпросът дължи ли страната държавна такса, не може да се приеме, че тя е бездействала виновно по дадените указания. Още по-малко 2 неблагоприятните последици от забавеното доставяне на подадена по пощата молба могат да бъдат възложени на страната, когато тя е извършила процесуалното действие в рамките на определения срок.

В този смисъл е и последователната практика на ВКС, изразена в Определение № 584/25.07.2023 г. по ч. търг. дело № 984/2023 г. на І-во т.о. и цитираните в него съдебни актове.

Предвид гореизложеното, след като ищцата е сезирала съда в предоставения й срок с молба по чл. 83, ал. 2 ГПК, първоинстанционният съд е следвало най-напред да се произнесе по тази молба. Само ако я остави без уважение, и след като на страната бъде осигурена възможност да упражни процесуалните си права във връзка с този отказ, съдът би могъл да даде надлежни последващи указания относно внасянето на дължимата такса и едва при неизпълнение да приложи чл. 129, ал. 3 ГПК.

По така изложените съображения, обжалваното определение се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид данните, че съдията-докладчик, постановил обжалваното определение, впоследствие си е направил самоотвод, при връщане на делото същото следва да бъде администрирано съобразно самоотвода и вътрешните правила за случайно разпределение.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 1308/20.04.2026 г., постановено по гр. дело № 2234/2026 г. по описа на Районен съд – Перник.

Връща делото на Районен съд – Перник за продължаване на съдопроизводствените действия като съдът се произнесе по подадената в срока по чл. 129, ал. 2 ГПК молба на ищцата Б. Н. С. за освобождаване от държавна такса по чл. 83, ал. 2 ГПК и предприеме съответните последващи процесуални действия.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3