Решение № 98 от 16.09.2021, Районен съд - Троян

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Т. , 16.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Т., IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ в публично заседание на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Десислава Г. Ютерова при участието на секретаря Мария Хр. Станчева като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело № 20214340100143 по описа за 2021 година

Производство с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415, ал. 1, т.

2 от ГПК.

„ЮБЦ” ЕООД – гр. София, представител Ю.Б.Ц. е предявило против ИВ. СЛ. М. от гр. Т. иск, с който се п ретендира установяване съществуването на вземане, за заплащане на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 948/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Т. за сумата 105,74 лева, представляваща незаплатени задължения по сключен договор за далекосъобщителни услуги, както и за сумата 29,67 лева – законова лихва за времето на забавата.

Ищецът се легитимира като цесионер, като твърди, че претендираното вземане се основава на договор, сключено между И.М. и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК 831642181 на 19.09.2017 г. за предсотавяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15838482002.

Сочи, че с договор за цесия от 16.10.2018 г . вземането е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК 205942517. С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ЕАД, ЕИК 205942517, е прехвърлило вземането, придобито от „Българска 1 телекомуникационна компания“ ЕАД, на „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК 205680303. За двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД , като уведомленията са приложени към исковата молба за връчване на ответника.

Ищецът претендира сумата в размер на 105,74 лева, представляваща ползавни е назплатени от абоната-ответник услуги, за което са издадени съответно фактури.

На основание чл. 47 ал. 6 от ГПК на ответника И.М. е назначен особен представител – адв. А.Ч. от ЛАК. При проведената процедура по реда на чл.

131, ал. 1 от ГПК адв. Ч. е представил писмен отговор, с който оспорва предявената претенция, като счита, че ответника не е надлежно уведомен за извършената цесия. Ищцовото дружество не представя доказателства, че ответника е използвал предоставените услуги.

В съдебно заседание за ищцовото дружество „ЮБЦ” ЕООД, редовно призовани, не се явява представител. По делото е постъпила молба становище по същество чрез пълномощника адв. Г..

За ответника И.М. в съдебно заседание се явява назначения особен представител - адв. Ч., който поддържа изложенот в писмения отговор и моли съда да отхвърли предявения иск.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 о т ГПК във връзка с чл. 12 о т ГПК, намира за установено следното:

Предмет на настоящето производство е задължение, за което съда е издал заповед по чл. 410 от ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 948/2020 г. на ТРС срещу ответника И.М.. По издадената заповед по описа на Районен съд - гр. Т., ответника е осъден да заплати на ищеца - кредитор сумата 105,74 лева, представляваща незаплатени суми по Договор за далекосъобщителни услуги с клиентски номер 15838482002 от 19.09.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и ИВ. СЛ. М., за които са издадени фактури № 12332286652/22.09.2017 г.; № 1235096322/22.10.2017 г., № 1236723656/22.11.2017 г. и № 1238429490/22.12.2017 г. за периода от 22.08.2017 г. до 21.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата, 2 считано от 02.11.2020г. до окончателното й изплащане; сумата 29 ,6 7 лева, представляваща мораторна лихва за забава за периода от 07.01.2018 г. до 13.10.2020 г., начислена върху фактура № 1238429490/22.12.2017 г. и съответно разноските по това производство.

По делото е представен договор за цесия по силата, на който ищцовото дружество е придобило претендираното вземане, което се основава на договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер клиентски номер 15838482002 от 19.09.2017 г., сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и И.М..

За задълженията по договора са издадени фактури за месеците септември, октомври, ноември и декември 2017 г.

С договор за цесия от 16.10.2018 г. вземането е прехвърлено от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД на „С. Г. Груп” ЕАД. С договор за цесия от 01.10.2019 г. „С. Г. Груп” ЕАД, е прехвърлило вземането на „ЮБЦ” ЕООД. За двете цесии длъжникът не е бил уведомен по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД , като уведомленията са приложени към исковата молба за връчване на ответника.

Ищецът претендира незаплащането на ползвани услуги в размер на 105,74 лева, предоставените на абоната по с тарифен план Mobix 60 LTE и съответната законова лихва за забава.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск на кредитора за установяване на вземането му срещу длъжника, за което вземане е издадена съответната заповед за изпълнение. Правният интерес в посочената хипотеза е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният установителен иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В хипотезата на иск за съществуване на вземането на основание чл. 422 о т ГПК, специалните положителни предпоставки за допустимост на този установителен иск са: 1/ издадена заповед за 3 изпълнение; 2/ подадено в срок възражение от длъжника или връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК; 3/ спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл.

415, ал. 1 от ГПК.

Искът е предявен в предвидения едномесечния срок и е допустим.

Назначения особен представител на ответника - адв. Ч., оспорва исковата претенция, като твърди, че липсват надлежни доказателства, които да установяват наличието на претендираното вземане. Адв. Ч. оспорва и настъпилата цесия, предвид уведомяването на длъжника по реда на чл. 99 ал.

3 от ЗЗД, което оспорване съда намира за неоснователно. Следва да се отбележи, че е налице константна практика на ВКС относно начина на уведомяване на длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД. Според нея уведомяването за извършената цесия може да се прави от новия кредитор, който обаче следва да е упълномощен от стария кредитор, като това уведомяване може да стане и с връчването на исковата молба за отговор, към която ИМ е приложено уведомлението по чл. 99 от ЗЗД. В конкретния казус от страна на ищеца към исковата молба е приложено уведомлението по чл.

99, ал. 3 от ЗЗД съгласно уговореното от страните в Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ .

Спорен по делото е въпросът, дали уведомлението за извършената цесия може да бъде връчено на особения представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, за да породи действие на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

На съдебния състав е известна противоречивата на практика на съдилищата по този въпрос, която не е уеднаквена по тълкувателен път от ВКС. В Решение № 198/18.01.2019 г., постановено по т. д. № 193/2018 г. ВКС приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника - ответник. В мотивите на своето решение ВКС приема, че на осн. чл. 47, ал. 6 от ГПК при изпълнение на предпоставките п о чл. 47 от ГПК, ал. 1 - 5 с оглед охрана интересите на ответника на последния се назначава особен представител. Връчването на всички книжа по 4 делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. ВКС сочи, че следва да се има предвид, че последователно в практиката на ВКС /Решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т.о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр.д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г.о. и др./ се застъпва становище, че банката, ако не е уговорено друго, може да избере начин за връчване на горепосоченото изявление на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 от ЗННД, вр. чл. 47 ГПК, ал. 1 - 5. Отсъствието от адреса п о чл. 47 ГПК се удостоверява от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени, т. е. и без да е необходимо назначаване на особен представител в нотариалното производство. Ако кредиторът беше решил да уведоми ответника за извършената цесия с нотариална покана и той не е намерен на адреса, посочен от него при сключването на договора, и в този случай нотариусът приложи разпоредбата на чл. 50 от ЗННД, във вр. с чл.47 ал. 1 – 5 ГПК, уведомлението за извършената цесия щеше да се счита за редовно връчено, без реално да е достигнало до знанието на длъжника.

В настоящия случай длъжникът не е бил намерен на посочения при сключването на договора адрес и към момента на образуване на исковото производство, поради което на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК за най-пълното охраняване на неговия интерес, съдът му е назначил особен представител в лицето на адв. А.Ч., който е получил препис от исковата молба с всички приложения към нея, вкл. и уведомителното писмо за извършената цесия, като макар и да не е подал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, назначеният особен представител е взел участие в с. з. по делото до края на устните състезания, т. е. правата на длъжника са били изцяло охранени.

В подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ГПК, както и господстващото в правната теория становище, че особеният представител разполага с всички права, с които разполага и упълномощеният процесуален представител. В разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ГПК са изброени изчерпателно действията, за които се изисква изрично пълномощно – сключване на спогодба, намаляване, оттегляне или отказ от иска, признаване искания на другата страна, получаване на пари или други ценности, както и за действия, представляващи разпореждане с предмета на 5 делото. Няма пречка обаче особеният представител да приема материалноправни изявления, свързани със съществуването на едно вече възникнало правоотношение между представлявания и ищеца, т. е. между страните в процеса. Приемането, че длъжникът не е надлежно уведомен за извършената цесия означава, че му се дава възможност да черпи права от собственото си неправомерно поведение, а кредиторът се поставя в невъзможност да реализира вземането си в рамките на исковото производство, което противоречи на принципа за равенство на страните пред закона, регламентиран в чл. 9 от ГПК.

Поради изложените съображения съдебният състав счита, че връченото на особения представител на ответника уведомлението за извършената цесия е породило действие на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.

Съществуването на процесното притезателно материално право и респективно основателността на предявения иск са обусловени от наличието на следните, подлежащи на установяване, при условията на пълно доказване факти относно съществуване на облигационно правоотношение по договор за мобилни услуги - наличие на валидно договорно отношение с ответника, както и наличие на възникнало за последния задължение по този договор /дължимостта на претендираните суми - реалното ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при издаването на приложените към исковата молба фактури, размера на задължението, посочено в тях, начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието на задължението с реално използваните от ответницата услуги/.

Ищецът основава своята претенция на твърдения за предсрочното прекратяване на договора за предоставяне на далекосъобщителни услуги на ответника, тъй като същия не е заплатила задълженията си за четири последователни отчетни месеца, а именно: м. септември, октомври, ноември и декември 2017 г. на посочената сума, за което е издадена фактура.