Определение № 621 от 25.03.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 621 гр. Бургас, 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора Д. Н. Н. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20262120200984 по описа за 2026 година

Съдът, след като изслуша страните и след тайно съвещание, намира следното:

Производството е по реда на 383, ал. 2 вр.чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 343б, ал. 5 НК. С одобреното по делото споразумение обвиняемият се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като съгласно разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 НК в случаите по чл. 343б, ал. 1 - 4 НК съдът отнема в полза на държавата моторното превозно средство, послужило за извършване на престъплението и е собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - да присъди равностойността му. Нормата на чл. 343б, ал. 5 от НК е специална по повод чл. 53 от НК, като със същата се създава мярка за въздействие върху имуществената сфера на дееца, целяща да създаде алтернативен несанкционен механизъм на ефективно превантивно средство срещу бъдещи форми на общественоопасно поведение. В случая се касае за МПС, което не е собственост на обвиняемия. Индивидуализираното МПС - лек автомобил „Форд“, модел „Фокус“ с рег. № *****, предвид събраните в досъдебното производство доказателства л.43 от ДП, е съсобственост на В.Я.Ж.. Съгласно разпоредбата на чл.383,ал.2 НПК, след като одобри постигнатото споразумение за решаване на делото, съдът се произнася по прилагането на чл.53,ал.1 НК по реда на чл.306,ал.1,т.1 НПК. На свой ред, в настоящия случай изпратеното до СЕС преюдициално запитване по НОХД № 224/2024 г. на Районен съд – Велики Преслав, по което е образувано дело № С-655/24 г. обуславя процесуалните предпоставки за спиране на производството по чл.25,ал.1,т.4 НПК. Сред кръга въпроси, обуславящи предмета на преюдициалното запитване са въпроси: 1.

„Приложими ли са Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи, както и Хартата на основните права на Европейския съюз, или Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, в случаи на извършени престъпления по транспорта, след употреба на алкохол и/или наркотични вещества?“ 4.

„Следва ли чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като тази по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК на Република България, даваща възможност да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност, ако част от собствеността на моторното превозно средство принадлежи на лице, различно от лицето, извършило престъплението, без за това трето лице да съществува възможност да бъде конституирано като страна в това производство и да му бъде осигурен пряк достъп до правосъдие?“ С оглед на гореизложеното съдът намира,че е осъществено процесуалното основание на чл.25,ал.1,т.4 НПК за спиране на настоящото производство до произнасяне на СЕС по дело № С655/24 г. с оглед значимостта и релевантността на поставените за разрешаване правни въпроси по приложимостта на чл.343б,ал.5 НК и евентуално установяване на съответствието/ противоречието 1 й с европейското право, които правни въпроси изцяло се идентифицират с предмета на настоящото по реда на 383, ал. 2 вр.чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 343б, ал. 5 НК и обуславят правилното му решаване. В този см.съдът се придържа към практиката на въззивния съд, обективирана в Протоколно Определение №911/25.07.2025 г. по ВЧНД 1321/2025 г. на БОС по идентичен от правна страна казус, касаещ приложението на чл.343б,ал.5 НК, според която: „Макар преюдициалното запитване да не е направено по настоящото дело, напълно необосновано би било да се тълкува стеснително чл. 25, ал. 1, т. 1 от НПК предвид обстоятелството, че преюдициалното тълкувателно заключение на СЕС се ползва със задължителна сила както по отношение на националната юрисдикция, отправила преюдициалното запитване, и по-горните инстанции, които по пътя на обжалването биха били сезирани със същото дело, така и по отношение на всеки друг национален съд (включително национални юрисдикции на другите страничленки), пред който се поставя подобен въпрос - Решение № 23 от 14.02.2018 г. на ВКС по н. д. № 13/2018 г., II н. о., НК;

Определение №123 от 19.12.2022 г. на ВКС по н. д. № 930 по описа за 2022 г ., II н. о., НК.“ Изцяло в този см. и по приложимостта на чл.343б,ал.5 НК е и постановеното Определение №826/23.07.2025 г. по ВНОХД 567/2025г. по описа на БОС. В практиката на въззивната инстанция по аналогичен процесуален въпрос, Определение № 46 от 13.01.2022 г. на ОС - Бургас по в. ч. н. д.

№ 1221/2021 г. е възприето, че: „Обстоятелството, че спирането е постановено не от националния съд, отправил преюдициалното запитване, а от друг национален съд, не може да обоснове отклонение от въведеното правило. Този съд също ще следва да съобрази при решаване на делото си даденото задължително разрешение от СЕС.“ Настоящият състав по конкретното дело извършва собствена суверенна преценка за наличието на основание по чл.25,ал.1,т.4 НПК във вр. с отправеното преюдициално запитване от значение за правилното решаване на делото по реда на 383, ал. 2 вр.чл.306, ал.1, т.1 от НПК, вр. чл. 343б, ал. 5 НК.Същевременно в горецитираната практика по аналогичен от процесуално гледище проблем се възприема,че обстоятелството,че преюдициалното запитване не е отправено по съответното дело не елиминира приложимостта на чл.25,ал.1,т.4 НПК, т.к. : /…/ същевременно отправянето на ново, идентично с вече поставеното преюдициално запитване, е безпредметно и недопустимо.“ Напълно резонен и в обсега на правилното решаване на въпроса за приложимостта на чл.343б,ал.5 НК и съответствието, респ. колизията й с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз и с Директива 2024/1260/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 24 април 2024 година относно възстановяването и конфискацията на активи,е въпросът относно допустимостта на национална правна уредба, даваща възможност да бъде отнето в полза на държавата моторно превозно средство, което е послужило за извършване на престъпление, или да се присъди паричната му равностойност. В производството пред районния съд основанието за спиране поради отправяне на преюдициално запитване е разписано в текста на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК , според който производството се спира, когато съдът отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Според настоящия състав цитираната норма не следва да се тълкува стеснително в смисъл, че производството следва да се спре само в случаите, когато съдът по това дело е отправил преюдициално запитване. Следва изрично да се посочи, че липсата на предвидено основание в НПК за спиране на наказателното производство на основание отправено по друго дело преюдициално запитване, не освобождава националните съдилища, сезирани със спор, по който пряко относимо е правото на ЕС, от задължението да осигурят неговото правилно тълкуване и прилагане. Правото на ЕС към момента не предписва и не съдържа процесуални правила, които да хармонизират процесуалното право на държавите членки - било конституционно, административно, гражданско или наказателно, поради което приложимото национално процесуално право остава по принцип незасегнато от правото на Съюза - т. н. принцип на процесуалната автономия. Следователно от константната практика на СЕС следва, че държавите членки са свободни да уредят във вътрешния си правопорядък приложимите административни и съдопроизводствени правила така, както намерят за добре, но при условие че са спазени принципите на ефективност и равностойност, т. е. установените от СЕС предели като действен механизъм и общ коректив на процесуалната автономия на държавите членки. Принципът на ефективността изисква приложимият национален процесуален закон да не прави защитата на правата, произтичащи от правото на ЕС, практически неосъществима или прекалено трудна.

Принципът на равностойността от своя страна изисква процесуалните средства за защита срещу нарушаването на правото на ЕС да бъдат еквивалентни на тези, предвидени при нарушаване на националното право. От изложеното следва, че държавите членки са свободни да уредят във вътрешното си право въпроса за спиране на производството на основание преюдициално запитване, отправено по друго дело, в което се разглеждат тълкуването или валидността на приложим по 2 делото закон, при условие че са спазени принципите на ефективност и равностойност. Следва да се има предвид и че според чл. 4, § 3, ал. 1 от ДЕС , съгласно принципа на лоялно сътрудничество, Съюзът и държавите членки при пълно взаимно зачитане си съдействат при изпълнение на задачите, произтичащи от договорите. Според чл. 4, § 3, ал. 2 от ДЕС , държавите членки вземат всички общи и специални мерки, необходими за гарантиране на задълженията, произтичащи от Договорите или от актовете на институциите на Съюза. Според чл. 4, § 3, ал. 3 от ДЕС , държавите членки съдействат на Съюза при изпълнението на неговите задачи и се въздържат от всякакви мерки, които биха могли да застрашат постигането на целите на Съюза. Логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от НПК налага извод, че в производствата по НПК, всякога, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото, съдът следва да отправи запитване до Съда на ЕС, респективно – да спре производството, ако такова вече е образувано по идентичен въпрос по отправено преюдициално запитване от този или от друг съд. Такова тълкуване кореспондира пряко и със задълженията по чл. 4, § 3 ДЕС , и с принципите на равностойност и ефективност, които поставят предели на процесуалната автономия на държавите членки и задължават националните правоприлагащи органи да възприемат такова тълкуване на приложимата национална норма, че тя да осигури ефективното прилагане на правото на ЕС и неговото предимство. Съгласно разпоредбата на чл. 485, ал.1 НПК, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси или произнасянето по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз по такива въпроси е от значение за правилното решаване на делото, съдът, пред който делото е висящо, отправя преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Съгласно изричната разпоредба на чл. 488, ал. 1, изр. второ от НПК , не подлежи на обжалване и протестиране определението, с което съдът спира пред себе си висящо производство поради отправено запитване до Съда на Европейския съюз относно тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз в областта на полицейското и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси или произнасянето по валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Европейския съюз по такива въпроси, които са от значение за правилното решаване на делото.

Съгласно практиката,изявена в Определение № 46 от 13.01.2022 г. на ОС - Бургас по в. ч. н. д. № 1221/2021 г.: „Правилото е специално спрямо общото по чл. 290, ал. 1 от НПК, съгласно което определението, с което се спира наказателното производство, подлежи на обжалване и протестиране пред по-горната съдебна инстанция по реда на глава двадесет и втора от НПК.

Законодателят е приел, че преценката на съда, пред когото спорът е висящ, дали за правилното му решаване следва да приложи разпоредба от правото на ЕС или да съобрази акт на органите на ЕС, съответно нуждаят ли се те от тълкуване и от установяване валидността на акта, не подлежи на проверка по реда на чл. 290, ал. 2 от НПК.“ С оглед горното и настоящото определение е окончателно по своя характер, като по аргумент на чл.488,ал.2 НПК производството по делото ще бъде възобновено незабавно след получаването на съдебния акт по преюдициалното производство.