Решение № 410 от 29.11.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Пазарджик, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Ани Харизанова

Асен В. Велев при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Асен В. Велев Въззивно гражданско дело № 20235200500088 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С Решение № 260020/12.10.2022 г. по гр.д. № 1320/2020г. по описа IV граждански състав на Районен съд – Пещера е отхвърлен предявеният от ищците П. Г. Н., ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Г., С. о., ул. „П. Г." №** срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. С., бул. „Х. Б." №**, иск за приемане за установено по отношение на ищците, че ответната страна не е собственик на поземлен имот с настоящ идентификатор № *****.***.**** по КККР на гр. Б., като ищците са осъдени да заплатят на ответника направените по делото разноски в размер на 2 371,00 лева, както и да заплатят по сметка на Районен съд – Пещера сумата от 70,00 лева – доплащане за възнаграждение на вещо лице. Решението е постановено при участието на трети лица – помагачи В. Л. В., ЕГН **********, Т. И. В., ЕГН ********** и Д. Н. Г., ЕГН **********, на страната на ищците.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила 1 въззивна жалба от процесуалния представител на ищците. Решението се оспорва като незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с приложимите материалноправни и процесуалноправни норми, със събраните по делото доказателства и утвърдената съдебна практика. Счита, че решението е поставено в нарушение на разпоредбата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, като в мотивите не било изразено становище по всички доказателства по делото, искания и възражения на страните. Не било взето становище по приетата СТЕ, не са обсъдени възраженията на ищците по отношение изключването на територията на селищното образувание „язовир Б.“, в което попада процесният имот, от горския фонд. Оспорва се становището на съда, че не следва да обсъжда приета по друго дело СГЕ, доколкото приетата ЛТЕ препращала относно индивидуализацията на имотите, в това число процесният имот към СГЕ, приета по гр.д. № 38/2011г. на РС – Пещера, която била неразделна част към постановеното по това дело решение. Счита, че в нарушение на процесуалния закон е извършен косвен съдебен контрол върху Решение № 2300А/18.05.2005г. на ОСЗГ – Б., доколкото било недопустимо да се упражнява такъв спрямо административен акт на органа по земеделска реституция в изпълнение на влязло в сила съдебно решение, като излага подробни аргументи. Счита за необосновано становището на съда, че процесният имот не е бил земеделски по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ. Излага, че мотивите на постановеното по гр.д. № 364/2004г. на РС – Пещера имат обвързваща сила, във връзка с определяне характера на процесния имот преди внасянето му в ТКЗС през 1958 г. В мотивите на посоченото решение, постановено по иск по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, със сила на пресъдено нещо било прието, че процесният имот не само е земеделски към годината на внасянето му в ТКЗС, но именно като такъв ищците по това дело имали право да им бъде възстановена собствеността върху ливада от 5,190 дка, находя се в м. „Ц. ч., землището на гр. Б.. Счита, че при постановено решение по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ, органът по земеделска реституция не можел да откаже правото на земеделска реституция и е длъжен да постанови решение за възстановяване на собствеността върху земеделски земи. Счита за необоснован извода на съда, че процесният имот е бил част от ДГФ като „балталък“ към внасянето му в ТКЗС и е запазил този си характер и към постановяване на влязлото в сила решение по гр.д. № 364/2004г. на РС – Пещера и Решение № 2300А/18.05.2005г. на ОСЗГ – Б., доколкото с първото е 2 прието, че процесният имот към 1958г. е бил земеделски. Счита, че неправилно съдът е обосновал изводите си с приетата по делото ЛТЕ, основаваща констатациите си на лесоустройствения план от 2000г. на ДГС – Р.. Излага, че вещото лице не твърдяло, че има пълно съвпадение между горската територия по ЛУП от 2000 г. и територията, заемана от т. нар.

„балталъци“. Поради това счита, че становището, че процесният имот е част от територията, заемана в ДГФ, съставляваща „балталъци“, не било доказано от доказателства. Счита, че необосновано съдът не е приел като писмено доказателство СГЕ, изготвена от в.л. М., приета по цитираното гр.д. № 38/2011г. на РС – Пещера, което последният приел за неразделна част от решението, заедно със скицата по СГЕ, потвърдено с решение на ОС – Пазарджик по в.гр.д. № 899/2013г. Счита, че от тази СГЕ и приетата по делото ЛТЕ безспорно се установявало, че процесният имот е частен, а не „балталък“, попадал в земеделските земи (ССФ) в ДГФ и подлежи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, като неправомерно отнет от държавата.

Въпреки това, счита, че имотът не попадал в ДГФ, съобразно влязлото в сила решение по гр.д. № 364/2004г. на РС – Пещера. Излага, че съдът не обсъдил въпроса за изключването от ДГФ на селищното образувание съставляващо „курортна зона „А“ на язовир Б. (Дълбок дол – Ц. ч. – Контрастената)“. В съответствие с утвърдените със Заповед № 1093/20.08.1980г. на председателя на ИК на ОНС – Пазарджик кадастрален, застроителен и регулационен планове изключвал тази урбанизирана територия от ДГФ, поради което характера на процесния имот от земеделски става урбанизирана територия, която е изключена както от ДГФ, така и от ССФ и попадала в приложното поле на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Счита, че с образуването на селищното образувание ex lege се изключвал от територията на ДГФ, като неправилно се прилагал ЗГ от 1997 г., вместо действащия преди това ЗГ от 1958г., съгласно който „гора по смисъла на този закон се намира вън от чертите на населените места“. ЗГ от 1958 г. не предвиждал процедура за промяна на предназначението на гори и земи от ДГФ, доколкото ex lege този закон изключва населените места и селищните образувания. Недопустимо било да се прилага ЗГ от 1997г., който нямал обратно действие. Счита, че съдът недопустимо е смесил изключването на територията от населените места и селищните образувания от ДГФ с промяна на правото на собственост, изхождайки от това, че няма разпоредителни сделки по силата на които 3 държавата да е прехвърлила правото на собственост на териториите, заети от селищни образувания. Счита, че с изключването от ГФ на териториите, заети от населени места и селищни образувания не променят правото на собственост, но държавата вече не била собственик на гори и земи, а на територия на селищното образувание или на части от него съобразно горските площи, попадащи в урбанизирана територия. Поради това, неправилно съдът приел, че е недопустима реституция на процесния имот като гора, съставляваща „балталък“. Излага още, че пар. 5 от ПЗР на ЗВСГЗГФ в редакцията му от 2007 г. няма обратна сила, като доколкото решението на ОСЗГ – Б. било постановено през 2005г., процесния имот не попадал в нейното приложно поле. Неправилно била отхвърлена от съда материалната доказателствена сила на представеното писмо на ДГС – Р., с мотив, че директора на ДГС – Р. няма меродавна компетентност по въпроса, засягащ изявлението му. Счита, че доколкото ДГС – Р. стопанисва определени граници, то именно директорът бил компетентният да посочи границите, в които се простират горите и земите, които стопанисва.

Неправилно съдът не приел доказателствената сила на представеното писмо като официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, доколкото не било оспорено от насрещната страна. Излага, че неправилно съдът е отказал изготвянето на повторна ЛТЕ, доколкото вещото лице не отговорило на въпрос № 2 от поставените задачи. Счита, че с дадения от вещото лице отговор на въпроса, препращал към СГЕ приета в решението по гр.д. № 38/2011г. на РС – Пещера, която съдът отказал да приеме като доказателство.

Счита, че е налице несъответствие между тези две експертизи, доколкото в последната се посочвало, че в ЛУП от 2000г. попадат 31 броя земеделски земи, в това число и процесния с идентификатор № *****.***.***, част от който по-късно е индивидуализиран по КК с идентификатор № *****.***.**** с площ от 4 093 кв.м. Счита, че обясненията на вещото лице по приетата ЛТЕ били объркани, доколкото твърди, че не може да се каже дали процесния имот влиза в тези земеделски земи, както и че не може да се индивидуализира процесният имот, но въпреки това се намирал вътре в имот 000100. Счита, че експертизата противоречи на цитираното писмо от директора на ДГС – Р., като в последното съобразно актуалния ЛУП към 2013 г., който бил в сила, процесният имот не бил в границите на ДГФ, стопанисван от ДГС – Р.. С оглед изложеното, прави искане за отмяна на 4 първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника по иска, с който изцяло се оспорват въззивната жалба като неоснователни.

Излагат се подробни съображения, във връзка с възраженията направени във въззивните жалби. В същия е проследен статутът на имота от 1930 г. до настоящия момент, разяснено е понятието “балталък”, като е направен исторически преглед на законодателството, уреждащо статута на горите от 1897 г. насам. Анализират се събраните по делото писмени доказателства и заключението на техническата експертиза с краен извод, че спорният имот попада в държавния горски фонд, съответно е държавна собственост, с която Държавата не се е разпоредила, поради което не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено изцяло.

Третите лица - помагачи не са взели становище по подадената въззивна жалба.

В открито съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат подадените въззивна жалба и отговор на въззивна жалба. Претендират присъждане на разноски, съобразно представени списъци по чл. 80 от ГПК. Жалбоподателят представя по делото и писмена защита.

Въззивният съд, след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като взе предвид доводите, изложени в открито съдебно заседание и в представената от жалбоподателя писмена защита и при спазване разпоредбата на чл. 235 от ГПК, прие за установено следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от П.

Г. Н., ЕГН ********** и Т. С. Н., ЕГН **********, двамата с адрес: с. Г., С. о., ул. „П. Г." №** срещу Държавата, представлявана от Министъра на земеделието, храните и горите, с адрес: гр. С., бул. „Х. Б." №**. Ищците твърдят, че въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №***, том **, рег. №****, нот. дело № 675/26.06.2008г. на нотариус Г.

К., с рег. № 387 на Нотариалната камара, с район на действие Районен съд – 5

Пещера, вписан в Служба по вписванията – Пещера под акт №**, том **, рег.

№***, дело № 772/26.06.2008г. са придобили чрез закупуване от страна на П.

Н., в режим на съпружеска имуществена общност, от лицата В. Л. В., Т. И. В., Д. Н. Г. и А. Д. Г. недвижим имот, а именно: Поземлен имот с номер ****, с площ от 4756 кв.м. по плана „Ц. ч.“ на курортния комплекс „Язовир Б.“ – Община Б., местност „Ц. ч.“, индивидуализиран като УПИ I-**** от квартал 23 – отреден за Индивидуално и обществено вилно застрояване (ИВЗ), при граници и съседи УПИ IV-**** - за ИВЗ, УПИ VII-**** - за ИВЗ, УПИ VIII****- за ИВЗ, УПИ VI-**** - за ИВЗ и от двете страни – път. Сочат, че праводателите им – продавачи са придобили гореописания недвижим имот чрез земеделска реституция по ЗСПЗЗ с влязло в сила Решение № 2300А/18.05.2005г. на ОСЗГ-Б., издадено въз основа на Заявление с вх. № 398/27.04.2005г. с приложена скица № 147/12.04.2005г., удостоверение по чл.

Разпечатката съдържа 26 от 141 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36f0ce8f-ccd3-4bd0-b393-a82c51b6c710