Решение № 5554 от 02.06.2025, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 5554

Хасково, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - VIII състав, в съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА и с участието на прокурора АТАНАС ХРИСТОВ ПАЛХУТЕВ като разгледа докладваното от съдия АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА административно дело № 20257260701123 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ю. А. А., [държава], против Решение № 2989/09.04.2025 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

Жалбоподателят изтъква, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване. Той посочва, че като основания за отказа административният орган изложил съображения, че не са налице необходимите материалноправни предпоставки за предоставяне на бежански и хуманитарен статут. ДАБ счела, че не може да се направи обоснован извод за наличието на вътрешен или международен въоръжен конфликт на цялата територия на [държава]. Въпреки че административният орган признал несигурната и напрегната обстановка в страната, той не определил насилието във всички нейни части като безогледно. Въз основа на тази оценка, бил направен извод, че за жалбоподателя са налице предпоставките по чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), а именно възможността да се ползва от ефективна закрила в част от държавата му на произход – [държава]. В жалбата се акцентира на пропуска на административния орган да обсъди приложимостта на чл. 8, ал. 6 от ЗУБ, който регламентирал, че опасенията от преследване могат да се основават на събития, настъпили след напускането на държавата по произход, или на дейност, извършена след отпътуването. Също така, жалбоподателят твърди, че не е било обсъдено дали тези събития не биха обосновали основателно предположение, че спрямо него ще бъде осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при развитието на събитията в [държава]. Жалбоподателят подчертава ноторно известната влошена обстановка в [държава] през последните месеци, като се позовава на ежедневна информация в медиите за светкавичното настъпление на бунтовниците, превземането на ключови градове и свалянето на президента Б. А., което е довело до хиляди жертви сред цивилното население. Той акцентира върху продължаващата несигурност и размирици и невъзможността да се предвиди бъдещото развитие на събитията, като посочва, че цивилните са най-потърпевши. В тази връзка, той твърди, че сигурността в държавата му на произход е динамична и всеки решаващ орган следва да отчита актуалната ситуация. Той цитира информация, според която над 1000 души са загинали в сражения, предимно цивилни. Жалбоподателят изразява опасение, че евентуалното му връщане в [държава] ще застраши пряко основните му права на живот и свобода и ще го изложи на риск от тежки посегателства. Той оспорва доводите на административния орган относно приложението на чл. 8, ал. 8 и чл. 9, ал. 5 от ЗУБ, според които закрила може да не се предостави, ако в част от държавата по произход не съществуват основания за опасение от преследване или риск от тежки посегателства и лицето може сигурно и законно да пътува и да се установи там. Жалбоподателят твърди, че решението в тази част не съдържа позоваване на относима информация за [държава], въз основа на която да се прецени дали той има достъп до закрила в друга част на страната, може ли сигурно и законно да пътува и да се установи там. Той счита, че актуалната информация след 27 ноември 2024 г. и падането на режима на президента Б. А. опровергават приложението на тези разпоредби. Той се позовава на позиция на Върховния комисар на ООН за бежанците (ВКБООН) от 16 декември 2024 г., която призовава държавите да не връщат насилствено сирийски граждани поради продължаващите атаки, насилие, вътрешно разселване, наличие на експлозивни остатъци от войната, опустошена икономика и хуманитарна криза в страната. В жалбата се изтъква, че въпреки че рисковете от преследване от предишното правителство може да са престанали, други рискове могат да продължат да съществуват. Жалбоподателят цитира Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относно тълкуването на понятието "въоръжен конфликт" за целите на предоставяне на субсидиарна закрила. Той посочва, че в идентичен смисъл е и позицията на ВКБООН от 16 декември 2024 г., с която страната ни следва да се съобрази съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗУБ. Жалбоподателят се позовава и на практиката на СЕС по дело С-406/22, според която член 37 от Директива 2013/32 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност трета страна да бъде определена като сигурна страна на произход, когато някои части от територията ѝ не отговарят на материалноправните условия за такова определяне. Той твърди, че дори някои части на [държава] да бъдат определени като сигурни, връщането на търсещи закрила в тези части не може да бъде осъществено, тъй като в други части на страната съществуват заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите въоръжени конфликти. Според жалбоподателя, решението на ДАБ е постановено в противоречие с принципите на последователност и предвидимост по чл. 13 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), тъй като не били изложени ясни и точни мотиви за промяната в практиката на агенцията, която през последните години е предоставяла международна закрила на сирийски граждани при липса на коренно променена ситуация в страната. В заключение, жалбоподателят твърди, че административният орган не е спазил императивното изискване на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ във връзка с чл. 7, ал. 2 от АПК да обсъди всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното му положение, държавата му на произход или възможността му да се ползва от закрилата на друга държава. Поради изложените съображения, той счита, че оспореното решение е незаконосъобразно на основание чл. 146, т. 3 и 4 от АПК – липса на мотиви и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съответно моли съда същото да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателят сочи, че избягал от [държава] заради войната и опасността за живота му. Дошъл в България като мирна държава и защото брат му бил тук, получил преди две години статут. Потвърждава изложеното по време на интервюто и посочва, че баща му загинал от самолетно нападение.

Назначеният му процесуален представител поддържа подадената жалба. Изтъква допълнително, че в решението на административния орган не бил засегнат въпроса с предоставения на брата на жалбоподателя статут в страната. Моли обжалваното решение да бъде отменено.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в депозиран по делото писмен отговор, моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита, че решението на председателя на ДАБ при МС е правилно и законосъобразно, доколкото в обстоятелствената му част били изложени подробни мотиви за липса на предпоставките на закона за предоставяне статут на молителя. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От жалбоподателя Ю. А. А. е подадена Молба вх.№ 105450 - 6815 от 15.10.2024 г. по описа на Дирекция „Миграция" - СДВНЧ - Любимец, с която чужденецът е поискал международна закрила в Република България. На основание чл. 58, ал. 4 от ЗУБ молбата е изпратена на Държавна агенция за бежанците при МС, където е регистрирана с вх. № УП-35280/23.10.2024 г. Чужденецът е регистриран с Регистрационен лист № УП-35280/23.10.2024 г., в който са вписани следните данни, установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като същият не е представил документи за самоличност: собствено име: Y./Ю., бащино име: A./А., фамилно име: A./А., пол: мъж, гражданство: [държава], етническа принадлежност:***, дата и място на раждане: ***, [държава], обл. Х*, [населено място], постоянен адрес: [държава], обл. Х., [населено място], религия: мюсюлманин, сунит, образование: начално, професия: без, семейно положение: неженен. В приложение към регистрационния лист са вписани данните за близките роднини на чужденеца.

С писмо рег. № УП-35280/23.10.2024 г. до Директора на специализирана дирекция „М“ при ДАНС е изпратено уведомление за подадена молба за международна закрила от Ю. А. А. (роден на [дата]., сирийски гражданин) и отправено искане за писмено становище по тази молба, на основание чл. 58, ал. 10 от Закона за убежището и бежанците.

В писмо с рег.№ М-813/16.01.2025 г. (рег.№ УП-35280/17.01.2025 г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р.България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 21.02.2025 г. с кандидата за закрила е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл. 63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 35280/21.02.2025 г. В хода на интервюто чужденецът потвърдил данните, посочени при попълването на регистрационния лист. Заявил, че не е използвал други имена, Чужденецът заявил, че има брат в България – М., който вече имал статут. Не притежавал документи за самоличност. Напуснал [държава] в средата на месец септември 2024 г., нелегално за Турция, където останал около две седмици. На територията на България влязъл нелегално на 02.10.2024 г. Чужденецът заявил, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в държава – членка на Европейския съюз. Не бил подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила нито в България, нито в друга държава, и това било първото му заявление. Посочил, че никога не e бил арестуван или осъждан, нито в [държава], нито в друга държава. Определил се като арабин по етническа принадлежност и отговорил, че не e срещал проблеми по повод тази си принадлежност. Изповядвал мюсюлманската религия, сунитско течение, и посочил, че не е имал затруднения поради религиозната си принадлежност. Не бил участвал в религиозни организации, общности или секти.

Посочил, че е роден и живял до напускането на страната в [населено място], област Х.. Потвърдил, че в селото е виждал представители на „Червения полумесец“, които раздавали хуманитарна помощ, предимно храна. Бил неженен. Майка му, един от братята му и петте му сестри продължавали да живеят в [населено място]. Нямал роднини на друго място в страната, където да може да отиде. Посочил, че има начално образование и преди напускането на [държава] работил като търговец на подправки. Не бил отбивал военна служба и не бил получавал призовка. Не членувал в политически партии, организации или паравоенни формирования.

Като причина за напускане на страната посочил войната, която според него продължавала. Баща му бил убит при бомбардировка през 2017 г., а чичо му изчезнал безследно през 2012 г. Районът, в който живеел, бил силно миниран и несигурен. Свидетелствал, че в района на [населено място] често имало сражения между редовната армия, кюрдите, ДАЕШ и А.-Нусра. Посочил, че контролът върху района се осъществява от кюрдските въоръжени сили. Споделил, че често имало инциденти – отвличания, кражби, убийства – и те продължавали и в момента. Потвърдил, че е виждал представители на ДАЕШ в района от 2011 до 2018 г., като те налагали шериата в обществения живот, а той не искал да приема вмешателство в личния си живот.

Споделил, че лично бил заплашван от член на КАСАД, след като последният отказал да му плати за предоставена стока и го заплашил с убийство. Семейството му не било заплашвано. Срещу него не било упражнявано насилие, не бил задържан, арестуван или съден. Посочил, че има обща представа за политическата ситуация в [държава] и знаел, че А. вече не бил на власт, но положението в страната било много лошо. Категорично заявил, че не желае да се завърне в [държава] поради продължаващата война, липсата на сигурност и опасността от смърт. Според него, ако се завърнел, щял да бъде или затворен, или убит.

Разпечатката съдържа 23 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36f08be8-ad7e-403e-adb4-0fd356079353