Решение № 196 от 01.11.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Габрово, 01.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20234200500247 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД против решение № 124 от 09.03.2023 г. по гр. дело № 1252 / 2022 г. по описа на Районен съд – Габрово, в частта, с която исковете са уважени.

Твърди се, че решението в обжалваната част било неправилно поради постановяването му при неправилно тълкуване и прилагане на приложимите материалноправни норми, което, както и съществените нарушения на съдопроизводствените правила, довело до крайния му резултат в противоречие с приложимия материален закон.

Допуснати били съществени нарушения на съдопроизводствените правила:

Първото съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разглеждане на главния осъдителен иск било несъобразяването на мотивите и диспозитива на решението с установеното от вещото лице А. в приетата по делото и неоспорена от страните съдебна компютърно - техническа експертиза.В заключението на вещото лице били подробно проследени и изследвани приложените от банката методи и средства за двуфакторна задълбочена идентификация на платеца при извършването на процесната спорна платежна операция, като вещото лице категорично установило, че в случая на оспорената транзакция били налице елементите: „Знание" и „Притежание“. В случай че първоинстанционният съдебен състав се бил съобразил със заключението на вещото лице, щял да достигне до извод, че платежната операция е или разрешена на база на всички технически данни, изнесени в експертизата от вещото лице , в които експертът ясно 1 посочва, че процесната транзакция била инициирана чрез ръчно, еднократно и правилно въвеждане в сайта на съответния търговец на номера на картата, трите имена на картодържателя, срокът на валидност на картата и нейния специален код на обратната страна, които били известни само на ищцата, след което били потвърдени с приложението за допълнителна сигурност и двуфакторно установяване идентичността на платеца софтуерен токън ,,m-Token Postbank", което било инсталирано на мобилно устройство на ищцата или на такова под изключителния неин контрол. Платежната операция била осъществена или лично от ищцата, или при проявена от нейна страна груба небрежност при съхраняване на персонализираните средства за сигурност на ползваните от нея два платежни инструмента.

Второто съществено процесуално нарушение било свързано с недопускането на надлежно поисканото от ответното дружество изменение на доклада, изготвен и съобщен на страните в открито съдебно заседание на 30.11.2022 г., относно възлагане в доказателствена тежест на ищцата положителния факт, че тя е изпълнила всички свои задължения съгласно чл. 75, т. 3 от ЗПУПС и приложимите Общи условия на банката за предприемане на всички разумни действия за запазване в тайна на персонализираните средства за сигурност на ползваните от нея два платежни инструменти, включително да не записва каквато и да е информация за тези средства за сигурност върху платежния инструмент и да не съхранява такава информация заедно с платежните инструменти.Според жалбоподателя, ищцата в условията на груба небрежност била предоставила на трети лица тази информация.

В жалбата се твърди още, че съдът бил допуснал нарушения и на материалния закон.Основният извод на съда в обжалваното решение по отношение основателността на главния осъдителен иск, бил, че оспорената платежна операция била неразрешена от ищцата по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2-ро от ЗПУПС, както и че липсвали доказателства, въз основа на които да се приеме, че тази транзакция била извършена при проявена от ищцата груба небрежност при опазване в тайна на ПСС, който не се потвърждавал от представените и приети по делото писмени доказателства и от заключението по приетата съдебна компютърно-техническа експертиза.

Оспорва се извода на съда относно валидността и разрешеността на оспорената платежна операция, доколкото от всички данни и доказателства по делото се установявало, че същата била извършена и потвърдена след провеждане на процедура по прилагане на задълбочено установяване идентичността на платеца чрез използването на софтуерен токън ,,m-Token Postbank" за потвърждаване на електронни платежни операции с издадени от банката платежни карти, който метод включва два от предвидените в чл. 100 от ЗПУПС независими елементи: 1. „притежание" (мобилното устройство, на което е активиран софтуерният токън) и един от двата други алтернативни елемента - 2. „знание" (ПИН- код) или „характерна особеност" (биометрични данни).

В този смисъл, изразените от вещото лице съмнения, че активирането на приложението софтуерен токън, извършено на 06.01.2022 г. било осъществено на мобилно устройство на трето неупълномощено лице, останали като предположенията, доколкото след уточняващи въпроси експертът обяснил, че това приложение може да се инсталира на всяко мобилно 2 устройство, собственост на титуляря на сметката или под негов контрол, а не само на смартфона, на който е поставена SIM-картата с ползвания от ищцата мобилен номер.Това означавало, че банката била спазила изискванията за извършване на двуфакторна идентификация при инсталиране и активиране на „ш-Token Postbank", която съответствала на изискванията на Делегирания регламент, като осигурила необходимите условия, при които само ползвателят на платежни услуги да можел да бъде асоцииран по сигурен начин с персонализираните средства за сигурност, устройствата и софтуера за установяване на идентичността при активиране на софтуерния токън ,,m-Token Postbank".В случая посоченото допълнително приложение токън било използвано за утвърждаване на оспорената от ищцата платежна операция, с което следвало да се приеме, че операцията била наредена/разрешена от титуляря на сметката и картодържател на дебитната карта, с която тя е извършена, или че вследствие на предоставяне на персонализираните средства за сигурност от страна на титуляря в полза на трето лице, транзакцията била извършена със съгласието на титуляря/картодържател, или при условията на груба небрежност от страна последния, поради което съгласно правилото на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС той следвало да понесе цялата загуба.

При условията на евентуалност, в случай че съдът прецени, че процесната платежна операция не била разрешена по смисъла на чл. 70, ал. 1, изр. 2-ро от ЗПУПС, се оспорва решаващия извод за липса на проявена oт страна на ищцата груба небрежност при използването на двата платежни инструмента и съхраняване в тайна на техните ПСС.Неправилно и в противоречие с доказателствата, съдът квалифицирал действията на ищцата като проява на несъзнавана небрежност (несъзнавана непредпазливост).По делото било установено, че ищцата била нарушила изискванията и задълженията си съгласно чл.

75, т. 3 от ЗПУПС, както и задълженията си за сигурно съхраняване и опазване тайната на персоналните й идентификатори, регламентирани в чл. 1 и чл. 3. от разд. IV, и чл. 3.7. от разд. VIII от ОУДК; чл. 15 от разд. V. и чл. 3 от разд. VII. на ОУИБ, което било неправилно изцяло игнорирано от страна на съда. Допускането на узнаването на ПИН-кода от трети лица, съобщаването или записването му на какъвто и да било носител представлявало груба небрежност от нейна страна.

Първоинстанционният съд не съобразил в своите мотиви най-същественото установено и доказано по делото обстоятелство, че преди извършването на конкретната оспорена платежна операция, Й. е ползвала активен софтуерен токън, но при условията на груба небрежност, без да съобразява, че не се налага неговото подновяване или ново активиране, както и че клиентските данни се актуализират единствено лично от клиента при физическо посещение в банков офис. Не била спазила и предупрежденията, дадени й от банката при изпращане на кодовете.

Жалбоподателят счита, че доколкото данните на платежната карта били въведени правилно от наредителя, плащането, вкл. чрез използване на приложението за допълнителна сигурност „софтуерен токън", с което то е потвърдено, доказвало факта, че ищцата не била изпълнила задълженията си за запазване в тайна и недостъпни за трети лица на 3 персонализираните средства за сигурност на платежния инструмент по чл. 75, т. 2 от ЗПУПС и тези по ОУ към договорите за разплащателна сметка и за ползване на услугата „интернет банкиране", като действайки при условията на груба небрежност, допуснала данните по дебитната й карта да станат достояние на трето лице.

Съдът не съобразил също, че ищцата е имала предходно инсталирано приложение софтуерен токън, получавала е от банката съобщения във вид на имейл, действително изхождащи от последната, поради което е имала сериозни основания да се усъмни в получения имейл и да съобщи за него по телефона на банката, което е могла да направи и след като е въвела данните си, което щяло да доведе до липса на активиране на новото приложение софтуерен токън, респ. до неизпълнение на подготвената и потвърдена с това приложение впоследствие платежна операция, поради това, че въвеждането на данните и кодовете е направено на място, различно от сайта за банкиране на банката-ответник. В случая били налице недвусмислени, по смисъла на чл. 75, ал. 2 от ЗЗД обстоятелства, даващи право на банката да счита, че платежното нареждане изхожда от ищцата, да го изпълни и съответно това плащане да има погасителен ефект спрямо задължението й да извършва плащания по нареждане на ищцата. Банката била добросъвестна по смисъла на посочения текст на закона, защото не била в състояние и не била длъжна да узнае, че не ищцата, а друго лице е въвело в системата за електронно банкиране елементите, необходими за подаване на платежното нареждане.

Оспорва се като неправилно постановеното първоинстанционно решение и в частта му, касаеща втория осъдителен иск относно наличието на неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД на ответната банка от събраната такса за извършване на процесната оспорена платежна операция и искането от ищцата за връщане на тази сума като платена без основание, доколкото същият бил изцяло обусловен от основателността на първия осъдителен иск.

Иска се да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени и бъдат придъдени направените порделото разноски.

В срок писмен отговор не е постъпил от ответницата по жалбата.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Решението е валидно и допустимо, а по същество правилно.

Пред първоинстанционния съд предявен иск от Н. Й. против „ЮробанкБългария“ АД с правно основание чл. 79 от Закона за платежните услуги и платежните системи.

Безспорно е установено в производството пред районния съд, че между „Юробанк България"АД и ищцата Н. Х. Й. била налице облигационна връзка по силата на договор от 25.06.2021 г. за разплащателна сметка „Супер сметк@" с дебитна карта и за предоставяне на банкови услуги на физически лица и договор от 16.11.2019 г. за предоставяне и ползване на услугата „Интернет банкиране", с анекс от 06.01.2022 г., на основание на който активирала 4 мобилно банкиране, осъществявано от мобилния й телефон. Не се спори също, че на 06.01.2022 г. ищцата отворила, прочела и отговорила на изпратен до нея и-мейл от 04.01.2022 г. с подател „POSTBANK EAD", според който нейният акаунт е изтекъл и ще бъде спрян в рамките на 24 часа, поради което трябва да го актуализира, като надстрои информацията си. След като кликнала върху“ надстройте акаунта си“ на екрана на телефона се визуализирал прозорец подобен на сайта на Пощенска банка, чрез който банката предоставяла достъп до Услугата „е-Postbank" - екран в който имало познатите й полета за влизане в „интернет банкирането"- „потребител" и „парола" и за което получила потвърждение в 14.15 на 06.01.2022 г. по Viber на мобилния й телефон.