Решение № 441 от 23.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 441 гр. Русе, 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Силвия Павлова

Мария Велкова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Въззивно гражданско дело № 20234500500626 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на С. Н. Г., Н. Н. Г. и Г. Н. Г., подадена чрез пълномощник адвокат П. И., РАК, против решението на Районен съд-Русе, постановено по гр.д.№5015/2021г. в частите, с които са отхвърлени предявените от тях искове с правно основание чл.200 от КТ, за сумите над 15 000 лв. за С. Г. и над 10 000 лв. за Н. Г. и Г. Г.. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неточно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна от въззивния съд в обжалваните части и уважаване на исковете в заявените размери. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции съобразно уважената част на исковете.

С отговор на въззивната жалба насрещната страна „ЕКСПРЕС СЕРВИЗ-ООД“ ООД гр.Русе, ЕИК117076939, чрез процесуален представител 1 адвокат П. А., АК-Д., изразява становище за нередовност и неоснователност на жалбата и иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД – трето лице помагач на страната на ответника „ЕКСПРЕС СЕРВИЗ-ООД“ ООД, чрез процесуален представител адвокат К. Х. в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна, счита, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

След като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след проверка на допустимостта и правилността на решението с оглед посоченото във въззивната жалба, Окръжният съд намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законния срок, от надлежни страни и при наличие на правен интерес, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Окръжният съд намира, че постановеното от районния съд решение е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено от първоинстанционния съд, че към 27.01.2021 г. Н. Г. Г. - наследодател на въззивниците е бил в трудово правоотношение с ответника „Експрес сервиз“ООД, като е заемал длъжността „ръководител автотранспорт, поддръжка сгради и съоръжения“. Съгласно длъжностната характеристика задълженията му са включвали организация и поддръжка на сградите, машините и съоръженията в цеховете, разпределяне работата на работниците от звено общо поддържане на сгради и съоръжения и др. Според Разпореждане №10/22.02.2021 г. и Протокол №2/22.02.2021г. за резултатите от извършено разследване на трудова злополука на НОИ-ТПРусе, е установено, че на 27.01.2021 г. около 11:00 часа Н. Г. предприел действия по отремонтиране на портална врата в колоосен цех, като бил повдигнат на монтажен кош на височина около 3,5 метра. При освобождаване и завъртане на задвижващия механизъм на вратата, електромоторът ударил пострадалия Г. в главата, той паднал от 3-4 метра височина и смъртта му настъпила мигновено. С посоченото разпореждане на НОИ-ТП-Русе инцидентът е приет за трудова злополука. По делото е приложено досъдебно производство СлО № 297/2021г. по описа на ОП-Русе. От показанията на 2 свидетелите Ц. К. и К. В.и от разпита на свидетеля З. Б. в хода на досъдебното производство е установено, че на 26.01.2021 г. при маневра на помощен локомотив в колоосен цех на дружество - ответник по въззивната жалба, било ударено едно от крилата на порталната врата, в резултат на което тя се повредила. На следващата сутрин -27.01.2021г. на ежедневната оперативка пострадалият уведомил управителя за повредата и получил от него указания да се свърже с фирмата за поддръжка на вратите за отстраняване на проблема.

Н. Г. се обадил на с. К. В., управител на „Солви“ ЕООД – дружеството, извършващо гаранционния и извънгаранционния сервиз на индустриалните врати. В. му казал, че може да осигури екип най-рано на обяд. По инициатива на Н. Г. около 11:00 часа, той, заедно със З. Б. е бил повдигнат на коша на мотокар на нивото на електромотора на порталната врата, опитал се да го демонтира, в резултат на което последвал процесният инцидент. Свидетелят К.се обадил на свидетеля В., съобщил му за случилото се и му казал да не изпраща екип за отстраняване на повредата.

Прието е за установено от събраните гласни доказателства, че пострадалият Н. Г. притежавал сръчност и добри технически познания и често проявявал самоинициатива да ремонтира различни неща в дома си и на работното си място. Според длъжностната характеристика и от показанията на свидетеля Ц. К. е установено, че задълженията на Н. Г. били да организира поддръжката и ремонтите чрез външни фирми, а не да ги извършва лично. По делото липсват доказателства злополуката да е настъпила при изпълнение от страна на пострадалия на трудовите му функции съгласно длъжностната характеристика или на конкретни нареждания на работодателя, или при извършване на дейности в интерес на предприятието. Напротив, според свидетелските показания той е получил указания да изчака пристигането на екипа по поддръжка на „Солви“ ЕООД, който да ремонтира дефектиралата врата. Въпреки това по своя инициатива е предприел действия по демонтаж на електрическия й мотор. Липсват доказателства пострадалият да е имал компетентност и правоспособност да извършва такъв демонтаж, нито да е имал практически опит в подобна дейност.

При разследването на трудовата злополука от комисия, включваща представители на ТП НОИ-Русе и Д„ИТ“-Русе, са констатирани нарушения на нормативни актове от страна на работодателя – непредприемане на необходимите мерки за осигуряване на здравословни и 3 безопасни условия на труд при работа с кари, допускане на превоз на хора върху кош с газокар CATERPILLAR на 27.01.2021 г., въпреки че същият не е предвиден за тази цел от производителя, липса на изготвен и утвърден от работодателя списък на съоръженията и дейностите с повишена опасност в предприятието. Дадени са препоръки на работодателя да преразгледа оценката на риска за длъжността „ръководител транспорт, поддръжка сгради и съоръжения“ и да предприеме необходимите мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с кари, като за управлението им се допускат само правоспособни лица.

Според приетата по делото СТЕ ударът, от който е пострадал Г. е настъпил в резултат на завъртането на електромотора, което е предизвикано от пружините, монтирани на индустриалната врата. Силното натягане на пружините в нормално положение е освободило голям въртящ момент и сила, които се предавали по оста на мотора вследствие демонтажа на болтовите му връзки. Вещото лице П. П. е описало в т. 3 от заключението технологията на демонтажа на индустриална врата Хьорман, която най - общо е обратна на тази на монтажа. От представената в досъдебното производство инструкция и от заключението на вещото лице е установено, че демонтажът на електрическия мотор е следвало да се извърши при затворена врата, с редуктор, след освобождаване на напрежението в компресиращите пружини, за да се избегне ротационният процес, което не е сторено.

Безспорно е установено, че Н. Г. е бил застрахован от работодателя „ЕКСПРЕС СЕРВИЗ-ООД“ ООД със задължителна застраховка за риска „трудова злополука“ при ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД. С отговор от 16.07.2021г. на подадено заявление от наследниците на пострадалия, застрахователят е отказал заплащане на обезщетение, тъй като смъртта на Н. Г. е настъпила при извършване на дейност, различна от определената в трудовия договор, която не е част от обичайната трудова функция на застрахования, както и защото според застрахователя е налице проявена груба небрежност от страна на пострадалия и неспазване на предписанията и правилата за безопасност и охрана на труда.

Районният съд е приел, че от събраните по делото гласни доказателства са установени претърпените от всеки от въззивниците неимуществени вреди вследствие на настъпилата внезапна смърт на техния 4 наследодател, изразяващи се в силен стрес и емоционални страдания. Н. Г. бил изключително отдаден съпруг и баща, семейството му било много сплотено и задружно и настъпилата злополука се отразила негативно върху психическото им състояние, повлияла на техните взаимоотношения с близки и познати и променила начина им на живот.

Според показанията на с. Д. Д., С. Г., Н. К. и Д.Н., съпругата на загиналия-С. Г. преживявала тежко загубата, затворила се в себе си, гледала в една точка, постоянно плачела, нямала нищо общо с веселия човек, който била преди инцидента. В деня на злополуката се обадила на свои колеги да им съобщи за случилото се, плачела и поискала успокоителни. От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-психиатрична и психологична експертиза и от представените болнични и амбулаторни листи на С. Г. е установено, че смъртта на съпруга й се отразила сериозно върху нейното здравословно състояние и е довела до появата на психично разстройстворецидивиращо депресивно разстройство. След инцидента тя станала тъжна, тревожна, апатична, чувствала се самотна и безпомощна, затворила се в себе си, пропушила, започнала да пие алкохол. Продължително време била неработоспособна и страдала от безсъние и безапетитие. Провела множество консулти с психиатри и лечение в Дневни грижи на ЦПЗ-Русе, проведено й е лечение с антидепресанти и транквилизатори, нуждата от които не е отпаднала. Съгласно СППЕ голямата продължителност на посочените негативни емоционални преживявания създава риск от сериозни последствия за нейното психично и физическо състояние.

Според свидетелите Й. Ц. и Д. Н. и според заключението по СППЕ, Н. Г. – дъщеря на загиналия била силно привързана към баща си и след неговата смърт се чувствала зле, изпитвала мъка и тъга. В продължение на около година имала нарушения в съня и концентрацията, ограничила социалните си контакти, избягвала да говори на теми, свързани с инцидента, известно време започнала да пуши трева. Смъртта на баща й нанесла дълбока психологична травма на Н. Г., но не е довела до появата на психично разстройство или нужда от специализирано лечение и прием на успокоителни. Вещите лица не са установили наличие на данни за усложнен траур.

Според показанията на свидетелите Д., Г., Н. и И. А. и според 5 заключението по СППЕ, отношенията между загиналия и неговия син Г. Г. били много добри. След внезапната загуба на баща си, животът му коренно се променил. Изпитвал гняв, ярост, мъка и тъга, известно време имал смущения в съня. Ограничил социалните си контакти до по-тесен кръг приятели и роднини. Продължавал да тъгyва, но споделял с близките си за случилото се и постепенно се завръщал към своя живот. Не е било необходимо и не е провеждал специализирано лечение. Поел ангажиментите на баща си по полагане на грижи за баба си по бащина линия, по поддръжка на къщата и по оказване на емоционална подкрепа на своята майка. Според вещите лица при Г. няма данни за усложнен траур.

Въз основа на така установените факти районният съд е приел, че справедливият размер на обезщетение за претърпените неимуществени вреди от трудовата злополука, при която е настъпила смъртта на Н. Г., е в размер на 150 000 лева за С. Г. и на по 100 000 лева за Н. и Г. Г.и. Приел е, че пострадалият Г. е проявил груба небрежност, като степента на съпричиняване на вредоносния резултат е приета за 90%. С посочения процент районният съд е намалил определеното обезщетение и е уважил исковете съответно до размера на 15 000 лв. за С. Г. и до 10 000 лв. за Н. Г. и Г. Г., ведно със законната лихва, считано от датата на злополуката до окончателното й плащане, като за горницата над тези размери е отхвърлил исковите претенции.

Настоящият състав намира, че решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 200 КТ работодателят носи имуществена отговорност за всички вреди от трудова злополука, при която е причинена смърт на работника или служителя. Отговорността на работодателя е обективна и безвиновна и на основание чл. 201, ал. 2 КТ може да бъде намалена при съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, ако той е допринесъл за трудовата злополука, допускайки груба небрежност, при наличие на изрично възражение от работодателя в този смисъл. При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя се допуска не при всяко съпричиняване, а 6 единствено при съпричиняване в резултат на проявена груба небрежност.