Решение № 41 от 30.05.2022, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Бургас, 19.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Мая П. Величкова при участието на секретаря Елена П. Георгиева в присъствието на прокурора М. Ан. Д. като разгледа докладваното от Мая П. Величкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600071 по описа за 2022 година С Присъда № 39/13.12.2021г., постановена по НОХД № 1201/2021г. по описа на Окръжен съд Бургас, подсъдимият ДМ. ЯН. (I. D.), роден на **.**.**г. в Република Молдова, е признат за виновен в това, че на 27.07.2019г. около 14.30ч.-14.40ч. в гр.Бургас, ж.к.“Меден рудник“, ул.“Въстаническа“ № 57, в Заложна къща „Штедрия“ („Прима 2000 - Заложна къща“ ЕООД), като съизвършител, в съучастие с молдовския гражданин K. T.

(T. C. M.), роден **.**.****г., с национален паспорт **********), отнел чужди движими вещи - общо 202бр. златни накити, от които 41 чифта обеци, 81бр. пръстена, 29бр. медальона, 30бр. кръста, 9бр. гривни, 12бр. синджира, всички изработени от 14 каратово злато, с марка „585“, с общо тегло 720.54 грама, на обща стойност 46 835 лева, от владението на М. В. Ш., ЕГН **********, касиер в заложната къща, с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това сила и грабежът е в големи размери, поради което и на основание чл.199 ал.1 т.1, вр.чл.198 ал.1, вр.чл.20 ал.2 от НК и чл.54, вр.чл.58а ал.1 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от пет години, което да изтърпи при първоначален общ режим.

С присъдата, на основание чл.59 ал.1 от НК, съдът е приспаднал от 1 наложеното наказание времето, през което подс.Я. е бил с мярка за неотклонение задържане под стража и е бил задържан на основание чл.64 ал.2 от НПК, а именно от 13 януари 2021г. до влизане в сила на присъдата.

Съдът с присъдата е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски за експертизи в размер на 3180.03лв по сметка на ОД МВР Бургас.

Депозиран е протест от представителя на ОП Бургас, който намира присъдата за неправилна и незаконосъобразна в частта относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет години.

Прокурорът счита наложеното наказание за несъответно на обществената опасност на подсъдимия и неговата деятелност, респективно не съответства и на целите на наказанието. Намира наложеното наказание за занижено, определено при превес на смекчаващи вината обстоятелства, които не са налице, поради което следва да бъде увеличено. Сочи като единствено смекчаващо вината на подсъдимия обстоятелство необремененото му съдебно минало, при наличие на съществени отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, а именно мястото на извършване на деянието, което не е в изолирана среда, а в търговски обект, както и значителната стойност на отнетото имущество, надхвърляща значително големи размери; негативното отражение върху пострадалата Ш., собственика на отнетото имущество и свидетелите А. и а. А.; причиненото временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалата Ш.; високия обществен отзвук и отрицателна обществена оценка; факта, че се касае за чужд гражданин, посетил Република България за извършване на умишлено престъпление в съучастие с друго лице, като веднага след деяние двамата са напуснали страната. Предлага на подсъдимия да се наложи наказание тринадесет години лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината обстоятелства, като се приложи института на чл.58а от НК и наказанието да бъде намалено с една трета. Според прокурор, това наказание ще бъде съобразено с високата степен на обществена опасност на подсъдимия и неговата деятелност, което налага изолирането му от обществото в място за лишаване от свобода за едни съществен период от време.

Недоволен от така постановената присъда е останал и подс.ДМ. ЯН., който я обжалва в срок пред Апелативен съд Бургас, чрез защитника си и 2 резервния защитник. В жалбата, депозирана от защитника на подс.Я., се счита, че присъдата е незаконосъобразна, необоснована и постановена при допуснати нарушения на материалния и процесуален закон. Посочва се наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства, поради което наложеното наказание по размер е необосновано високо. В жалбата, постъпила от резервния защитник на подсъдимия, се смята, че размерът на наложеното наказание е неправилно и необосновано определен, и е в несъответствие с целта на закона, като е в отклонение от принципите и основните начала на наказателния процес по чл.13 и чл.14 от НПК. И в двете жалби се иска намаляване на размерът на наложеното на подс.Я. наказание.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура Бургас поддържа протеста, като го счита за аргументиран и съответен на доказателствата по делото, а жалбите намира за неоснователни, поради което предлага да бъдат отхвърлени. Ангажира становище, че с оглед вида и характера на извършеното деяние, начина му на изпълнение, личността на извършителя и конкретните последици – съставомерни и несъставомерни, следва да се определи наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а не при превес на смекчаващите.

Твърди висока абсолютна степен на обществена опасност на деянието грабеж в сравнение с другите престъпления против собствеността, както и високата конкретна обществена опасност на това деяние предвид мястото му на извършване – в търговски обект, което се отличава като публичност на мястото, през светлата част от денонощието, което сочи на хладнокръвност при изпълнение на намисленото, самото изпълнение на деянието - появата на клиенти в обекта не е попречило и отказало извършителя от изпълнение на намисленото, целенасочено, предварително обмислено в спокойна обстановка и планирано действие, определящо се от използваните средства за това – кабелни връзки тип миша опашка, ръкавици, шапки и очила, хладнокръвно упражняване на принудата по отношение на пострадалата. В подкрепа се твърдят и причинените телесни увреждания на пострадалата, включително и психически, изразяващи се в уплаха и стрес, продължили във времето, както и причинени психически увреждания и на клиенти на търговския обект.

Заявява се, че следва да се вземат предвид като отегчаващи обстоятелства и предмета на престъплението, в частта значително превишаваща големите размери като квалифициращ признак. Представителят на държавното 3 обвинение намира, че първата инстанция неправилно е определила степента на обществена опасност на личността на подсъдимия като ниска, изхождайки единствено от формалния критерий, касаещ съдебното му минало и липсата на извършени други регистрирани престъпления. В подкрепа на изложеното сочи, че степента на обществена опасност на деянието е висока и деянието съчетава посегателство срещу собствеността и личността, като съчетано с хладнокръвния начин на планиране и изпълнение, водят до извод за проявени от подсъдимия черти на характера, които го определят като суров и решителен за изпълнение на намисленото престъпно деяние. Счита признаването на фактите и изразеното съжаление за декларативни, ползвани само за облекчаване на положението на подсъдимия, а не като положителна атестация. В крайна сметка се твърди, че в мотивите на присъдата са изложени тези обстоятелства, но направените изводи от първата инстанция са необосновани, тъй като съдът е дал приоритет на необремененото съдебно минало и младата възраст на подсъдимия. Пледира за изменение на присъдата в частта относно определеното наказанието, което е несправедливо, поради което следва да се увеличи размера му при превес на отегчаващите вината обстоятелства, а именно на 13 години лишаване от свобода и след редукцията му по чл.58а от НК да се определи в размер на 8 години и 6 месеца, както и да се измени първоначалния режим на изтърпяване на наказанието от общ на строг.

Пред въззивния съд подсъдимият ДМ. ЯН. се явява лично и с упълномощен защитник - адв.В.В. от АК Бургас и с резервен защитник – адв.П.Г. от АК Бургас, които поддържат депозираните жалби и считат протеста за неоснователен.

Защитникът на подс.Я. счита, че наказанието следва да се наложи при условията на чл.55 от НК, защото се касае за деяние, което не е с толкова висока степен на обществена опасност, което да го отличава от обичайната такава. Изтъква, че следва да бъде обсъдено не само чистото съдебно минало на подсъдимия, но и липсата на криминални регистрации, младата му възраст, изразеното съжаление, което не е с декларативен характер, а искрено съжалява, че се е подвел и е извършил това деяние, което е изолирано в живота му. Намира, че наложеното наказание е необосновано високо и индивидуалната, и генерална превенция, ще се изпълни като се определи пониско ефективно наказание в размер на 6 години лишаване от свобода, което 4 да се редуцира на 4 години. Счита, че деянието не се явява с много по-висока обществена опасност в сравнение с обичайните такива. Посочва, че относно твърдението на прокурора за висока степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, също няма нито едно доказателство, и това не следва да се извежда само от факта, че подсъдимият е участвал в извършването на деянието в светлата част на деня, на публично място, а напротив следва да се вземе предвид, че действията на подс.Я. са ограничени в сравнение с действията на другото лице. Иска от наложеното наказание да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан близо една година при изпълнение на молба за правна помощ, преди довеждането му на територията на Република България. Пледира за изменение на присъдата като се определи по-ниско наказание, като по този начин ще се осъществи генералната и индивидуална превенция на наказанието.

Резервният защитник на подс.Я. подкрепя заявеното от защитника му.

Допълва, че деянието е случайно относно обекта на извършване, тъй като не е имало предварително оглеждане на мястото на извършване, не е избран точния обект. Посочва, че подсъдимият пребивава в страната от 12.07.2019г. и незнайно защо в последния ден, преди заминаването си, е решил да се облагодетелства. Твърди, че от записите на камерите се вижда, че подсъдимият не е бил в този район преди това, което води до извода, че изборът на този обект е бил съвсем спонтанен, като даже не е заключена външната врата на заложната къща, за да не влизат други лица, което е и станало. Поради това се прави извод, че липсва обмислено предварително действие, което е само моментно увлечение от страна на подсъдимия, който е и студент. Пледира за намаляване на наложеното наказание, който да бъде определен в размер на 5 години и 6 месеца, към минималния размер.

Упражнявайки правото си на лична защита, подс.Я. се присъединява към доводите на защитниците си, като допълва, че е бил студент четвърти курс и се занимавал със спорт, като си е провалил спортната кариера. Иска да се зачете времето, през което е бил в затвора в Руската Федерация – 11 месеца и 27 дни. Потвърждава, че това деяние е случайно, с чисто съдебно минало е, няма извършени престъпления, млад човек е, има бъдеще и иска да промени живота си към по-добро.

В последната си дума моли за намаляване на наказанието.

5

Въззивният протест и въззивните жалби са подадени от лица, които съгласно чл.318 ал.2 и ал.3 от НПК имат право на протест (прокурорът) и на жалба (подсъдимия по делото), в посочения в чл.319 ал.1 от НПК петнадесетдневен преклузивен срок за обжалване, срещу оспорим по реда на въззивния контрол съдебен акт, поради което протестът и жалбите са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Бургаският апелативен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните и в предмета, както и в пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 НПК, намира протестът за неоснователен, а жалбите за частично основателни.

Съдебното производство пред първоинстанционния съд се е развило по правилата, уредени в Глава ХХVІІ от НПК. В рамките на проведеното пред ОС Бургас съкратено съдебно следствие, съставът на съда е положил необходимите усилия при спазване на установените в НПК процесуални изисквания и е изяснил делото от фактическа страна. Анализирайки обхватно и задълбочено всички доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните фактически констатации, които напълно съвпадат с тези на първоинстанционния съд.