Разпореждане № 11047 от 07.09.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 11047 гр. София, 07.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20221110214418 по описа за 2022 година

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр. София, 07.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , Наказателно отделение, 13 състав, в закрито заседание на седми септември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ като разгледа н.а.х.д. № 14148/2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е приключило с решение от 23.05.2023 г., с което е отменено обжалваното НП и въззиваемата страна - РД „Автомобилна администрация“ е осъдена на основание чл. 63д от ЗАНН да заплати на жалбоподателя разноските по делото.

След постановяване на решението на СРС по делото е депозирано „Възражение“ срещу него в частта за разноските от въззиваемата страна. Съдът е дал указания на подалото възражението лице да уточни какво точно иска от съда и дали подадения документ, озаглавен „Възражение“ представлява жалба срещу решението или искане за изменението му в частта за разноските. На 30.06.2023 г. е подадено уточнение, в което е посочено, че подаденото писмо „е възражение към постановеното решение“, тъй „присъдените съдебни разноски… следва да се оставят без разглеждане като неоснователни и прекомерни.“

1

Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само, след като бъде сезиран. В чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим в настоящото производство във връзка с чл.144 АПК, вр. чл.63д ЗАНН е предвидено, че съдът по искане на страната може да допълни или да измени решението в частта му за разноските. Уреден като изключение от принципа, че съдът не може да изменя веднъж постановено от него съдебното решение, това е процесуален способ за отстраняване непълноти и пропуски при формиране волята на съда. Предпоставка за изменение или допълване на решението в тази му част е налице искане от страната разноските да бъдат приведени в съответствие с нейните твърдения, чрез изменение на решението относно размера на вече присъденото. Такова искане към съда не е отправено в настоящия случай, което е и предпоставка за реализиране на правомощието му по чл.

248 от ГПК. Дори и да е налице пропуск в съдебното решение в тази част, изменението му следва да бъде инициирано от страна по делото.

В случая въззиваемата страна е заявила, че прави възражение за прекомерност на присъдените на жалбоподателя разноски, възможността за което вече е преклудирана, като й е дадена възможност да уточни дали действителната и воля в подадения до съда процесуален документ е да поиска изменение на решението по реда на чл. 248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл. 63д от ЗАНН, като отговорът е отрицателен. Държавните органи би следвало да познават добре нормативните си права и задължения и да ги упражняват своевременно и в предвидената форма. С оглед на това съдът не следва да се произнася по подаденото възражение, а то следва единствено да се приложи по делото за сведение.

Така мотивиран съдът

РАЗПОРЕДИ:

ПРИЛАГА по делото за сведение писма от РДАА гр. София с вх. № 170588/15.06.2023 и 187699/ 30.06.2023.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

2

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3