Решение № 422 от 18.12.2025, Районен съд - Бяла Слатина

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. Бяла Слатина, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА СЛАТИНА, I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ХР. ВЪРБЕВ Гражданско дело № 20251410100541 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД от КРЕДИТ ИНС АД, ЕИК 205997727, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Ц.Б.“ III 85, ет.М., , общ. Столична, обл.

София (столица), със съдебен адрес: гр.София, ул. „Лъвски рид“№3, ет.1, оф.2, чрез адв.Р. Д., с които се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания срещу ответника Ц. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Бяла Слатина, ул.Х.К., бл.51, вх.А, ет.1, ап.1, за сумата в размер н а 666,68 лева (шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски кредит „Екстра“ №Д3012565 от 22.05.2024г., ведно със законна лихва за период от датата на депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК - 17.01.2025г., до изплащане на вземането, сумата в размер 71,72лева (седемдесет и един лева и седемдесет и две стотинки), представляваща договорна лихва за период от 22.10.2024 г. до 22.12.2024 г., сумата в размер на сумата 7,29 лева (шестстотин тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за забава з а период от 23.10.2024г. до 15.01.2025г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№88/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина, както и да се осъди ответника да заплати на ищцовото дружество направените разноски в хода на заповедното и исковото производства.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит „Екстра“ №Д3012565 от 22.05.2024г., по силата на който на ответника е предоставена сумата в размер на 1000,00лв. Задължението по процесния договор било разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, при ГЛП 36,00% и ГПР 49,70%, с падеж на последната вноска – 1

22.05.2025г. Твърди, че първите четири погасителни вноски са изцяло заплатени от ответника, като във връзка с петата вноска е постъпило частично плащане. Към 15.01.2025г.

П. не е заплатила падежиралите вноски съответно на 22.11.2024г. и 22.12.2024г.

Твърди се, че съгласно чл.9.2 от Общите условия към Договра кредитодателят има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при наличие на две поредни непогасени вноски, като ищецът сочи, че се е възползвал от тази уговорка и е обявил предсрочната изискуемост на кредита, като е уведомил ответника чрез имейл, посочен от П. в заявлението за кредит.

За ищеца се породил правен интерес от депозиране на заявление по реда на чл.410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№88/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина.

Издадена е заповед за изпълнение, ответникът е депозирал възражение, като в законоустновения срок ищецът е предявил настоящите искове. Сочи доказателства, претендира разноски.

В срока, указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът Ц. П. П., чрез адв.Д.Г. от АК-Л., е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага доводи за недействителност на процесния договор.

Твърди, че във връзка с договора е заплатила сума в размер на 716,02лв. Предвид изложеното моли исковете да бъдат отхвърлени за сумата над 283,98лв.

С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск срещу ищеца с правно основание чл.211 от ГПК, във вр. чл. 26, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, във вр. чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, с които е поискал да бъде прогласена нищожността на процесния договор, сключен между страните по делото.

Твърди се, че съгласно чл.4.5 от Договора кредитополучателят се е задължил да представи обезпечение във връзка с получената главница, като при неизпълнение на това задължение, съгласно чл.7.1 от Договора кредитополучателят дължи неустойка в размер на 720,00лв. Излага подробни доводи за нищожност на клаузата за неустойка, както и за нищожност на процесния договор поради невключване на неустойката към ГПР.

Предвид изложеното моли искът да бъде уважен. Претендира разноски.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещия иск е депозирал писмен отговор, в който оспорва насрещния иск като неоснователен. Не спори, че уговорената неустойка не е включена към ГПР по договора, като инвокира доводи в подкрепа на становището, че същата не следва да бъде включвана. Твърди, че сключеният между страните договори отговаря на законовите изисквания. Възразява срещу направеното искане за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна на ищеца. Моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Настоящата съдебна инстанция, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна страна следното:

По делото не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване 2 обстоятелството, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на Договор за потребителски кредит „Екстра“ №Д3012565 от 22.05.2024г. Въз основа на цитирания договор кредитодателят е предоставил на кредитополучателя сумата в размер на 1000,00лв. Задължението по процесния договор е разсрочено на 12 месечни погасителни вноски, при ГЛП 36,00% и ГПР 49,70%, с падеж на последната вноска 22.05.2025г.

Съгласно чл.4.5. от Договора кредитополучателят се задължава в срок от един ден, считано от подписване на договора, да предостави обезпечение, съгласно условията, предвидени в общите условия към договора. Съгласно чл. 8.1.1 от Общите условия на в срок от 14 дни от подаване на заявката, кредитополучателят е длъжен да предостави банкова гаранция. Възможно е и предоставяне на гаранция от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България, в срок до края на работния ден, следващ деня на сключване на договора, съобразно чл. 8.1.2 от Общите условия. Съгласно чл.7.1 от Договора при непредставяне на гаранция съгласно чл.4.5 кредитополучателят дължи неустойка в размер на 720,00лв.

По делото не се спори, като е признато за доказано и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че във връзка с предоставения кредит са постъпили плащания от страна на ответника в общ размер на 716,02 лв.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 88/2025г. по описа на РС-Бяла Слатина срещу ответника Ц. П. П. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 59/21.01.2025г. в полза на „КРЕДИТ ИНС“ АД. На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на вземането си, тъй като срещу заповедта е постъпило възражение по чл.414 от ГПК, и такъв е предявен, въз основа на който е образувано настоящото производство.

Налице е пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на производството по делото, предвид което предявените искове са допустими.

Съобразно изложените от страните факти, релевираните доводи и възражения и при съвкупната преценка на представените доказателства, съдът намира, че облигационното правоотношение между страните е възникнало въз основа на Договор за потребителски кредит „Екстра“ №Д3012565 от 22.05.2024г., по силата на който заемодателят е предоставил на ответника сума в размер на 1000,00лв. Договорът е сключен по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По отношение на тези договори освен общите нормативни правила, установени със Закона за потребителския кредит, приложими са и съдържащите се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи и Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Легалната дефиниция на договора за предоставяне на услуги от разстояние е дадена в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която това е всеки договор, сключен между 3 доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, електронният документ представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност, или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

В случая в производството по делото съдът намира за установено, че между страните в настоящото производство е възникнало облигационно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние.

Съдът намира, че така представеният договор представлява електронен документ, който макар да не е подписан с квалифициран електронен подпис по смисъла на ЗЕДЕУУ, не може да бъде игнориран. Страните са сключили договор за кредит с посоченото съдържание, доколкото ищцата е подала, през системата на кредитодателя, заявка за сключване на договора с посочване неговите параметри. В искането се съдържат личните данни на кредитополучателя. Не се твърди неправомерно боравене с профила на потребителя, като сумата по кредита е реално усвоена.

Доколкото страна по процесния договор за потребителски кредит в качеството му на кредитополучател е физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, и предвид предмета на сделката, в случая договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и спрямо същата са приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП – арг. § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, който въвежда разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от посочените от ответника възражения, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива. Ето защо, следва да се извърши цялостна проверка за наличие на основания за недействителност на сключения договор за потребителски кредит, която проверка се обхваща от пределите на чл.22 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 4

20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 – 9 от същия, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно 11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя. Легална дефиниция на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и включва всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси и възнаграждения за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и по-специално застрахователни премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.