Решение № 8410 от 13.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 13.12.2017 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

БИЛЯНА КОЕВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 4986 по описа за 2017г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 31.01.2017г., постановено по гр.д. № 18925/2015г. на СРС, ГО, 40 състав, е уважен предявеният от етажните съсобственици на сграда, намираща се в гр. София, ул. „*******срещу „О.Ю.“ ЕООД иск с правно основание чл. 41 от ЗС, вр. чл. 48 от ЗУЕС, вр. чл. 6, ал. 1, т. 9 от ЗУЕС за заплащане на сумата от 24 398, 35 лева, представляваща разходи за СМР, необходими за довършване и въвеждане на сградата в експлоатация, от които 23 804, 31 лева – първа вноска /30% от стойността на необходими строителни и ремонтни работи на сградата/ и 594, 04 лева – средства за първоначални разходи, съгласно приети решения на общо събрание на етажните собственици, проведени на 04.11.2013г. и на 28.04.2014г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника „О.Ю.“ ЕООД. Жалбоподателят поддържа доводи за недопустимост на първоинстанционното решение по съображения, че ищецът не притежава процесуална правоспособност да бъде субект на процесуални правомощия като страна в процеса. Счита, че отношенията между собствениците на отделни имоти в процесния строеж, касаещи запазването, довършването и въвеждането му в експлоатация не подлежат на регламентация от ЗУЕС. Етажната собственост и разпоредбите на ЗУЕС намирали приложение само и единствено по отношение на въведени в експлоатация строежи. Счита, че конституирането и регистрацията на ищцовата етажна собственост, свикването на общото събрание на собствениците и всички негови решения, свикването на управителния съвет и всички негови решения, са недействителни правни действия и като такива не са породили правни последици. Тези изводи са основани на обстоятелството, че в конкретния случай не е налице възникнала етажна собственост – липсва констативен акт за установяване годността за приемане на строежа /акт образец 15/ съгласно изискванията на чл. 176, ал. 1 от ЗУТ, вр. чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, или въвеждането на сградата в експлоатация, тъй като преди този момент законът изрично забранява нейното ползване и обитаване /чл. 178, ал. 1 от ЗУТ/. Жалбоподателят счита, че в подкрепа на този извод са и разпоредбите на ЗУЕС и конкретно нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС, чието приложение предпоставя обитаване на жилището, което е невъзможно преди въвеждането на сградата в експлоатация; разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗУЕС, която също предпоставя обитаване на жилището и съответно неговото въвеждане в експлоатация. Аргумент за това се черпи и от нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗС, която изисква съотношението между стойностите на отделните помещения, към които принадлежат общи части, да се изчислява при учредяване на етажната собственост, а ал. 2 предвижда, че при надстрояване съотношението между стойностите на отделните помещения се определя по време на завършване на строежа, което обосновава извод, че двата момента съвпадат.

Излага съображения, че и нормите на чл. 1 и чл. 11 от ЗУЕС предполагат завършена и въведена в експлоатация сграда, отговаряща на изискванията на чл. 37 от ЗС. В условията на евентуалност се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, тъй като посочените в исковата молба решения на общото събрание на собствениците са приети извън компетентността на общото събрание, уредена в нормата на чл. 11 от ЗУЕС, поради което те са нищожни и не пораждат правно действие. С решенията си общото събрание на собствениците е разрешило въпроси, касаещи строителството на сграда, изпълнението на довършителните работи в нея и въвеждането й в експлоатация, които са изцяло извън компетентността му, а в чл. 11 от ЗУЕС подробно и изчерпателно са описани правомощията на общото събрание по отношение на общите части. С процесните решения не се предвиждали мерки за поддържането или възстановяването на общите части на сградата в съответствие с целите на закона, а целели изграждането им /довършването на строежа и въвеждането на сградата в експлоатация/. Дейностите по възстановяване по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗУЕС и укрепване предполагат наличието на завършена сграда, включително с изпълнени довършителни работи, тъй като представляват въздействия върху съществуващи конструктивни елементи, основни части, съоръжения или инсталации, а не изграждане на нови.

Освен това поддържа, че първоинстанционният съд неправилно и необосновано е приел, че са спазени законовите изисквания за свикване, провеждане, наличие на кворум, приемане на решения и уведомяване относно посочените в исковата молба две събрания на собствениците. В обобщение е направен извод, че отношенията между отделните собственици на имоти в процесния строеж досежно довършването и въвеждането му в експлоатация не могат да бъдат уредени по реда на ЗУЕС, а само по реда на ЗЗД и ЗС. По изложените съображения е направено искане за обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството по делото, а в условията на евентуалност – за отмяна на първоинстанционния акт.

Ответникът по жалбата – етажните съсобственици на сграда, намираща се в гр. София, ул. „*******оспорват същата като неоснователна по подробно изложени съображения за правилност на постановеното от СРС съдебно решение.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

По делото не е спорно, че ответното дружество е собственик на 8 броя самостоятелни обекти – апартаменти, ателиета, магазини и гаражи, находящи се в жилищна сграда с административен адрес: гр. София, ул. „*******а и това обстоятелство се установява от представеното постановление за възлагане на недвижим имот от 19.03.2008г., издадено по изпълнително дело № 20078480400075 по описа на ЧСИ Р. Апостолова, с рег. № 848 на КЧСИ и район на действие СГС.

Горепосочената жилищна сграда е изградена на „груб строеж“, което се установява от представения констативен протокол от 12.03.2007г., издаден на основание чл. 181, ал. 2 от ЗУТ от Столична община, район Подуяне. Със същия протокол е констатирано, че сградата, построена в УПИ ХVІІІ, кв. 33, м. „Хаджи Димитър“ по плана на гр. София, с административен адрес гр. София, ул. „*******е изградена в груб строеж.

Не е спорно и обстоятелството, че към м.11.2013г. жилищната сграда не е била изградена до степен на завършеност и съответно не е било издадено разрешение за ползването й. На 31.05.2013г. било издадено от Столична община, район Подуяне, предписание до собствениците на сградата да вземат мерки за обезопасяване на обекта чрез ограждане с обезопасителна ограда и за премахване на опасните висящи елементи по фасадата на сградата, тъй като при извършена проверка било констатирано, че обектът е потенциално опасен.

На 04.11.2013г. било проведено първо общо събрание на собствениците на етажната собственост, на което били избрани управителен съвет и контролен съвет на етажната собственост. На същото събрание било взето и решение за започване на поетапно събиране на средства от собствениците на обекти в сградата с цел завършване на строителството и въвеждането на сградата в експлоатация, съгласно изискванията на ЗУТ. Според приетото решение № 4, взето по т. 3 от дневния ред, тези средства следвало да се изразходват за следните цели и в следната последователност: 1. За изваждане на строителна документация на сградата от Дирекция „Архитектура и градоустройство“ към Столична община; 2. За събиране на оферти от строителни фирми, които на база строителната документация и извършени огледи на място на сградата, да представят оферти за това колко ще струва завършването на строителството и въвеждането на сградата в експлоатация. Взето било и решение всички бъдещи разходи, необходими за дострояването на сградата и въвеждането й в експлоатация, да се разпределят между собствениците на самостоятелните обекти, съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. По т. 6 от дневния ред било прието решение всички собственици на самостоятелни обекти да съберат сумата от 3 000 лева, която да бъде разходвана за целите посочени в решение № 4, взето по т. 3 от дневния ред. Срокът за внасянето на дължимите от собствениците вноски бил определен до 18.11.2013г. На събранието присъствали собственици на 76, 8 % идеални части от общите части на сградата, в това число и законният представител на ответното дружество А.П., който гласувал „за“ всички взети решения. Това обстоятелство се установява от представения списък на присъстващите на общото събрание.

От представената по делото регистрационна карта, издадена на 14.02.2014г. от Столична община, район Подуяне, се установява, че етажната собственост на сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******е регистрирана на посочената дата с регистрационен номер 725. Като управител на същата е вписан И.Г.К., избран на 04.11.2013г., а членове на Управителния съвет са Д.С.А.и Б.Х.Н..

На 28.04.2014г. било проведено общо събрание на собствениците, ползвателите и обитателите на обекти в етажна собственост с административен адрес гр. София, ул. „*******на което присъствали представители на 68, 63 % идеални части от общите части в етажната собственост. На събранието бил одобрен проект за разпределение на идеалните части от общите части на сградата за всеки отделен собственик, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 4 от ЗУЕС. На общото събрание били взети и следните решения: одобрена била оферта в размер на 400 708 лева, предложена от „П.“ ЕООД за извършване на строително-монтажни работи в сградата /решение по т. 3 от дневния ред/; дължимата сума по одобрената оферта да се разпредели между всички съсобственици съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата /решение по т. 6 от дневния ред/; дължимата от всеки етажен собственик вноска да бъде разпределена на четири плащания, както следва: 30 % /дължима в срок от един месец от уведомяване на собственика по електронната поща за дължимите вноски/, 25 % /дължима при подписване на договора със строител/, 25 % /дължима след приемане на определен първи етап от строителството/, 20 % + остатък от дължимата от всеки сума /дължима след приемане на степен на завършеност на строежа/.

С нотариална покана, получена от законния представител на ответното дружество на 22.12.2014г., последното било поканено от представляващите етажната собственост да заплатят припадащите се съобразно притежаваните идеални части от общите части на сградата суми, съобразно взетите на 28.04.2014г. и на 04.11.2013г. решения на общото събрание на етажните съсобственици.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 41 ЗС, вр. чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответното дружество за недопустимост на исковото производство по съображения, че не е налице възникнала етажна собственост, доколкото липсвал констативен акт за установяване годността за приемане на строежа или въвеждане на сградата в експлоатация. За да стигне до този извод съобрази следното:

По въпроса в кой момент се учредява етажната собственост и кога може да бъде проведено първо общо събрание по смисъла на чл. 12, ал. 6 от ЗУЕС е формирана непротиворечива съдебна практика на ВКС. Приема се, че нововъзникнала етажна собственост по смисъла на чл. 12 от ЗУЕС е тази, при която сградата, в която отделни обекти принадлежат на различни собственици, е изгредане на груб строеж /определение № 245 от 16.05.2013г. по гр.д. № 2370/2013г. на ВКС, І ГО и определение № 1194/23.12.2011г. по гр.д. № 1101/2011г. на ВКС, ІІ ГО/.

Разпечатката съдържа 29 от 98 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36ee0f82-942b-4f8e-a2b7-1313ad5b0ad3