Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 709 от 26.08.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Гражданско дело 390/2026
Вид
Определение № 709
Подписан
26.08.2026
В сила
26.08.2026
Състав
Борислав Александров Илиев

Цитирани разпоредби

  • чл. 104, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 120 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 709 гр. Пазарджик, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. Илиев като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Гражданско дело № 20265200100390 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 140 от ГПК.

Образувано е по предявена искова молба вх.№5235/08.05.2026г. №5235/ от 08.05.2026 г. на П.

Г. Д.,чрез адв.Х.Р. от САК против ЕОС Матрикс“ЕАД гр.София с правно основание чл.124 от ГПК.. С две допълнителни молби са отстранени нередовностите по движението на делото,като е формулиран петитум- да бъде признато за установено, че ищецът П. Г. Д. с ЕГН **********, не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211, сумите по Договор за кредит от 28.06.2007 г., сключен с „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД, в размер на 34 226,53 лв., поради изтекла погасителна давност. С исковата молба ищеца е направил искане за приемане на писмени доказателства описани в раздел доказателства от и.м. и да бъде изискан от ответника да представи Договор за кредит от 28.06.2007 г., сключен с „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД. цесия от 05.01.2015 г. между „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД. С допълнителна молба уточнение заявява,че ако ответникът в Отговора на исковата молба посочи, че за задължението по договора за кредит е имало изпълнително дело при ЧСИ, то моля съдът да изиска копие от изпълнителното дело с цел установяване на извършените изпълнителни действия и изтеклата в полза на доверителят ми погасителна давност

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ЕАД ,чрез юрк.Д.Д. изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове. Претендира направени по делото разноски Не сочи доказателства.

По допустимостта на претенциите: Предявен е отрицателен установителен иск с правно осн.чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът П. Г. Д. с ЕГН **********, не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211, сумите по Договор за кредит от 28.06.2007 г., сключен с „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД, в размер на 34 226,53 лв., поради изтекла погасителна давност.

Легитимацията на страните съответства родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 7 от ГПК. на твърденията на ищеца.

Сезиран е

По доказателствата:

Основателно е искането на ищеца за приемане на представените от него с исковата молба писмени доказателства .

1

Следва да се отложи произнасянето по искането на ищеца ответника да представи Договор за кредит от 28.06.2007 г., сключен с „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД. цесия от 05.01.2015 г. между „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Следва да се даде възможност на страните да упражнят процесуалните си права .

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и отговора на ИМ от ответника.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от П. Г. Д. от гр.Пазарджик против „ЕОС МАтрикс“ЕАД гр.София иск с правно осн.чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищецът П. Г. Д. с ЕГН **********, не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211, сумите по Договор за кредит от 28.06.2007 г., сключен с „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД, в размер на 34 226,53 лв., поради изтекла погасителна давност.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:

Предявения от П. Г. Д. от гр.Пазарджик против „ЕОС МАтрикс“ЕАД гр.София иск с правно осн.чл.439 от ГПК се основава на изложените в исковата молба фактически твърдения:

Ищецът ,чрез пълномощника си адв.Хр.Р. от САК твърди,че На 28.06.2007 г. П. Г. Д. е сключила Договор за кредите ..ПРОКРЕДИТ БАНК (България)" АД. Вземането е прехвърлено на 05.01.2015 г.. съгласно сключен договор за цесия между „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)" АД и „ЕОС Матрикс" ЕООД с правоприемник към днешна дата „ЕОС Матрикс" ЕАД. По данни на ответното дружество към 19.09.2025 г. задължение то е на стойност 34 226,53 лв.

След направена справка за висящи изпълнителни дела от Камара на частните съдебни изпълнители, установили, че към 25.03.2026 г. по партидата на лицето П. Г. Д. с ЕГН: ********** няма регистрирани висящи изпълнителни дела. Нямат информация дали назад в годините за горепосоченото задължение е било образувано изпълнително дело при Частен съдебен изпълнител с цел принудително удовлетворяване вземането на кредитора. Считаме, че е налице период повече от 5 години, през който не са извършвани изпълнителни действия и задължението е погасено с изтичането на предвидената в чл. 110 ЗЗД 5-годишна погасителна давност.

Отделно от това ответното дружество подава ежемесечно информация за кредитна задължнялост на доверителя ни към Централен кредитен регистър. Това влошава кредитната история на доверителят ни и за нас е налице правен интерес от заличаване на лошата кредитна история, предвид факта, че доверителят ни няма да заплаща доброволно погасеното по давност задължение. Считаме, че след установяване, че задължението е погасено по давност, ответното дружество няма законово право да обработва личните данни на доверителя ни и следва да преустанови подаването на информация към Централен кредитен регистър.

От гореизложеното следва, че към днешна дата, не са извършвани действия, годни да доведат до прекъсване течението на давностния срок за задължението, предмет на горепосоченият Договор за кредит и предвиденият в закопа 5-годишен давностен срок е изтекъл.

2

С оглед на горепосочената фактическа обстановка от правна страна следва:

На първо място, относно правния интерес от предявяването на настоящия иск : Такъв е налице, доколкото ищецът, в качеството си на длъжник, оспорва вземанията по Договор за кредит, по който е страна, въз основа на изтекла погасителна давност. Към днешна дата кредиторът „ЕОС Матрикс“ ЕАД ежемесечно подава информация към Централен кредитен регистър и претендира сума в размер на 34 226.53 лв. Длъжникът има правото да оспори едно претендирано от кредитора и вписано в Централен кредитен регистър вземане, въз основа на правопогасяващи факти.

Погасителната давност е именно такъв правопогасяващ юридически факт. За длъжника съществува правен интерес за предявяването на настоящия иск. тъй като съгласно чл. 120 ЗЗД давността не се прилага служебно, не настъпва и по право, а длъжникът следва да се позове на нея. заедно с това не е от компетентността на съдебния изпълнител да установи, че давността за задължението е изтекла.

В условията на евентуалност счита, че ако за горепосоченото задължение е образувано изпълнително дело при Частен съдебен изпълнител, то същото е прекратено и не са предприемани изпълнителни действия повече от 5 години. В този случай правната сфера на длъжника се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул. Чрез искът по чл.439 от ГПК длъжникът оспорва наличието на едно изпълняемо вземане и съответно материалноправната незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Именно по тези съображения длъжникът има правен интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогасяващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение.

Относно пасивната легитимация на ответника в настоящото производство следва да се има предвид следното: Договорът за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), е сключен на 05.01.2015 г.. като цедентът „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД прехвърля вземането си на цесионера „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД. Цесията по своята същност представлява двустранен, възмезден, каузален и неформален договор, по силата на който носителят на едно вземане (цедент) го отстъпва на трето лице (цесионер), т.е. от момента на сключване на договора, цедентът загубва това свое вземане, което цесионерът придобива от този момент. По силата на чл. 99. ал. 2 ЗЗД цесионерът. въз основа на прехвърленото вземане, придобива всички привилегии, обезпеченията и другите му принадлежности, включително и изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.

Поради извършено преобразуване на дружеството, изразяващо се в промяна на правната форма, правоприемник на същото е „ЕОС Матрикс“ ЕАД е ЕИК 208597211.

Съобразно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. в изпълнителния процес давността не спирала да тече. Началото на давностния срок в изпълнителното производство започва да тече от влизане в сила на съдебното изпълнително основание. Давността в изпълнителното производство не спира да тече, но може да бъде прекъсвана. Съгласно разпоредбата на чл. 116. б. ..в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, при което с предприемането на всяко такова действие започва да тече нова давност. Следователно нова давност започва да тече от предприемането па последното по време валидно изпълнително действие. За горепосоченото задължение към дата 25.03.2026 г. не е налице висящо изпълнително дело. Дори да приемем, че назад в годините е имало изпълнително дело, то същото е прекратено, не са извършвани никакви изпълнителни действия, годни да доведат до прекъсването на давността и задължението е погасено с изтичането на предвидената в закона 5-годишна погасителна давност.

Така и съгласно Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г.. постановено по тълк.д. № 2/2013 г.

3 на ОСП К па ВКС „Не са изпълнителна действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. “ Формулирано е искане да се постанови съдебно решение, с което да бъде признато за установено, че ищецът П. Г. Д. с ЕГН **********. не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД с ЕИК 208597211, сумите по Договор за кредит от 28.06.2007 г.. сключен с „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)" АД. в размер на 34 226,53 лв., поради изтекла погасителна давност.Претендират присъждане на сторените в настоящото производство съдебно-дело водни разноски.Моли да се изиска от ответника да представи Договор за кредит от 28.06.2007 г., сключен с „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД. цесия от 05.01.2015 г. между „ПРОКРЕДИТ БАНК (България)“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕОС Матрикс“ЕАД ,чрез юрк.Д.Д. изразява становище по допустимостта на предявения иск,като считет същия за недопустим по подробно изложено в отговора писмено становище.С настоящия отговор на искова молба изрично, заявява, че признава предявения иск за основателен тъй като вземането е погасено по давност.По отношение на разноските-считам, че предвид признанието на иска по отношение на процесното вземане, както и предвид обстоятелството, че ,ЕОС Матрикс“ ЕАД не е дало повод за завеждане на същия, на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК, направените по делото разноски следва да останат в тежест на ищцовата страна ,по съображения изложени в отговора.

Моли да се прекрати производството като недопустимо поради липса на правен интерес от водене на отрицателен установителен иск. В случай, че исковата молба е допустима, то моли да се уважите иска като основателен предвид изричното му признаване от представляваното от нея дружество, като оставите разноските в тежест на ищцовата страна, съгласно чл. 78.ал.2 ГПК. с оглед обстоятелството, че ответното дружество не е дало повод за завеждане на иска.

Моли, в случай, че на първото редовно открито съдебно заседание не се яви представител на „ЕОС Матрикс" ЕАД, делото да се разгледа в наше отсъствие, като съдът приеме, че отговорът на исковата молба се поддържа.

Моли да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, изчислено в съответствие с разпоредбите на чл.78 ГПК, във вр. с чл.37 Закон за правната помощ, във вр. с чл.25 Наредба за заплащането на правната помощ.

В случай, че се уважи иска и присъдените разноските в тежест на представляваното от нея дружество, моли на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът да присъди минимален размер на разноските за адвокатско възнаграждение. В този смисъл, с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд (задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК) се прие, че националната наредба противоречи на чл. 101.параграф. 1от_ ДФЕС. като съдилищата не могат да я прилагат на основание чл. 4. параграф 3 от ДЕС. Съгласно Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908 по описа за 2022 г. на ВКС, в което е разгледано, че въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени 4 икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение С-438/22 на СЕС. Не сочи доказателства.