Определение № 1142 от 20.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1142 гр. София, 20.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Частно касационно търговско дело № 20268003900645 по описа за 2026 година Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ АД, гр. София срещу разпореждане № 20 от 13.01.2026 г. по в. гр. д. № 369/2025 г. на съдията-докладчик, с което са издадени изпълнителни листове в полза на В. И. Н. и А. М. Н. въз основа на постановеното по това дело решение № 220 от 18.12.2025 г.

В частната жалба се поддържа, че атакуваното разпореждане е неправилно. Твърди се, че с издаването на изпълнителен лист за присъденото на всеки от ищците обезщетение за неимуществени вреди в условията на вече постановеното от Върховен касационен съд спиране на изпълнението на въззивното решение по реда на чл. 282 ГПК фактически се обезсмисля защитната функция на спирането и се лишава от практическо значение внесената във връзка с него парична гаранция в размер на 240 000 лв.

Ответниците по частната жалба – на В. И. Н. и А. М. Н. – оспорват същата и молят за оставянето й без уважение като неоснователна по съображения в писмен отговор от 02.03.2026 г.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното:

Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния двуседмичен 1 срок по чл. 407, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна.

С решение № 220 от 18.12.2025 г. по в. т. д. № 369/2025 г. на Бургаски апелативен съд е потвърдено решение № 651 от 30.07.2052 г. по гр. д. № 1449/20247 г. на Бургаски окръжен съд, с което предявените от В. И. Н. и А. М.

Н. срещу Застрахователно акционерно дружество „ОЗК – Застраховане“ искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди са уважени до размер на сумата 120 000 лв.

С молби вх. № 108 и вх. № 109 от 08.01.2026 г. ищците са поискали, на основание чл. 404, т. 1 ГПК, да им бъдат издадени изпълнителни листове за присъдените с решението суми.

С разпореждане № 20 от 13.01.2026 г. искането е уважено, въпреки възражението на застрахователя, основано на постановеното по реда на чл.

282 ГПК определение № 3674 от 30.12.2025 г. по ч. т. д. № 2624/2025г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение за спиране изпълнението на въззивното решение.

При посочените данни оплакването на частния жалбоподател за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане е неоснователно. Предвид обстоятелството, че се касае за осъдително решение на въззивен съд, правилно съдията-докладчик е преценил, че са налице предпоставките на чл. 404, т. 1, пр. 2 ГПК за издаване на изпълнителен лист в полза на ищците.

Изцяло следва да бъде споделено и становището, че спирането на изпълнението по реда на чл. 282 ГПК е пречка за провеждане на самото изпълнение, но не и за издаването на изпълнителен лист. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2012 на ОСГТК на ВКС е посочено, че целта на производството по чл. 282 ГПК е да се предостави защита на жалбоподателяответник по иска, срещу провеждане на предвиденото в чл. 404, т. 1 ГПК предварително изпълнение на обжалваното осъдително въззивно решение.

Следователно, правните последици на определението за спиране се изчерпват с временната забрана на чл. 432, т. 4, предл. първо ГПК за извършване на действия по принудително изпълнение на решението до настъпването на предвидени в закона основания за възобновяване или прекратяване на изпълнително производство и съдебният изпълнител е задължен да преустанови провеждането на принудителното изпълнение, т. е. то не 2 препятства възможността да бъде издаден изпълнителен лист, ако са налице предпоставките за уважаване на молбата. Дължимата от съда проверка по чл.

406, ал. 1 ГПК се основава единствено на акта по чл. 404, т. 1 ГПК, на редовността му и удостовереното с него подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Законът не вменява в задължение проверка на други обстоятелства, стоящи извън акта по чл. 404, т. 1 ГПК, включително и дали има постановено спиране или подадена молба за това от ответника (в този смисъл определение № 118 от 30.01.2014 г. по ч. т. д. № 134/2014 г. на ВКС, I т.о.).

Поради изложените съображения правилно и следва да бъде потвърдено. обжалваното разпореждане е

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Трети състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 20 от 13.01.2026 г. по в. гр. д. № 369/2025 г. на Бургаски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3