Определение № 916 от 25.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 916 гр. София, 25.02.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Пламен Стоев Касационно гражданско дело № 20258002101084 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на „ЕЛ ЮГ“ ЕООД, гр. Пловдив, и на „БОР ИН“ ЕАД, гр. Пловдив, срещу въззивно решение № 190 от 28.10.2024 г. по в. гр. д. № 498/2023 г. на Пловдивския апелативен съд в уважителната му част, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

С обжалваното решение въззивният съд е отменил частично решение № 260019 от 04.05.2023 г., постановено по гр. д. № 1148/2020 г. на Пловдивския окръжен съд, като вместо него на основание чл. 124, ал. 1 ГПК е признал за установено по отношение на касаторите, че „Авитохол-153“ ЕООД е собственик на основание давностно владение на реално обособени части с обща площ от 1970 кв. м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, целият с площ от 2797 кв. м, с адрес гр. Пловдив, район „Южен“, ***, а именно: южната част имота с площ от около 785 кв. м, оцветена в оранжево на приложение № 1 към исковата молба и оцветена в оранжево на скица към заключението на вещото лице, приложение № 1, находяща се на л. 99 от в. гр. д. № 498/2023 г. на Пловдивския апелативен съд, представляваща неразделна част от решението, както и северната част от имота с площ от около 1185 кв. м, оцветена в синьо на приложение № 1 към исковата молба и оцветена в синьо на посочената скица към заключението на вещото лице, приложение № 1, представляваща неразделна част от решението; признал е за установено по отношение на „ЕЛ ЮГ“ ЕООД, че „Авитохол-153“ ЕООД е собственик на двуетажна сграда с идентификатор ***, с площ от 154 кв. м, и на едноетажна сграда с идентификатор ***, с площ от 286 кв. м, и 1 двете разположени в същия поземлен имот; признал е за установено по отношение на „БОР ИН“ ЕАД, че „Авитохол-153“ ЕООД е собственик на реално обособена част с площ от около 246 кв. м от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, с адрес гр. Пловдив, район „Южен“, ***, оцветена в оранжево и защрихована в приложение №1 към исковата молба и оцветена с оранжево със защриховане на същата скица към заключението на вещото лице, приложение № 1, заключена между точки 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 2.

Въззивният съд е приел за установено, че претендираната от ищеца в първоинстанционното производство реално обособена част, оцветена в оранжево и в синьо, както и двете сгради с идентификатори *** и *** по скица № 1 към заключението на вещото лице, попадат изцяло в имот с идентификатор ***, включен в УПИ IX спорта зала, зеленина и жилищно строителство, кв. I, по плана на кв. "Христо Ботев - север".

Претендираната реално обособена част от имот, оцветена в оранжево и защрихована по скица № 1 от заключението, попада в имот с идентификатор ***, попадащ в УПИ I - за училище и УПИ IX - спорта зала, зеленина и жилищно строителство, кв. I по плана накв. "Христо Ботев" - север. Като собственици на поземлени имоти с идентификатори *** и *** се легитимират ответниците. На 01.07.2003 г. между

„Бизнес инвест“ ЕООД /с настоящо наименование „ЕЛ ЮГ“ ЕООД/, като продавач, и „Авитохол-153“ ООД /сега „Авитохол-153“ ЕООД/, като купувач, е сключен предварителен договор, съгласно който продавачът се е задължил да прехвърли на купувача собствения на дружеството недвижим имот, съставляващ: 2000/3240 ид. части от дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 3240 кв. м, съставляващо УПИ-2132 от кв. 1 - нов по плана на „Хр. Ботев - север“, гр. Пловдив, при граници: ул. " Акад. Петър Динеков", ДИП „Бряст“ и ДИП „Възход“, при продажна цена от 170 000 лв., по-голяма част от която е платима чрез изработка на алуминиева дограма от страна на купувача за обекти, възложени от продавача. Със същия договор страните са уговорили, че купувачът ще ползва реално южната част от описания по-горе недвижим имот, с граници: изток - масивна сграда, собственост на „Бимекс инженеринг“ ООД, юг - "Акад. Петър Динеков, запад - „Бряст“ АД, север - северната стена на масивна двуетажна промишлена сграда; цялата масивна двуетажна промишлена сграда, находяща се в същия имот /оцветеното в жълт и оранжев цвят на скицата, подписана от страните и съставляваща неразделна част от договора, и обозначено с 1 и 2/. В същия договор е посочено, че към момента на подписването му продавачът предава на купувача владението върху частта, обозначена с оранжев цвят на скицата, неразделна част от договора, като липсва уговорка към същия момент, че на купувача се предава и владението на масивната двуетажна сграда, разположена в северната част на оцветения с оранжево терен, заснета с одобрената впоследствие КККР като две самостоятелни сгради с идентификатори *** и ***. След уреждане на отношенията между „Бизнес инвест“ ЕООД и „Бряст“ АД, продавачът се е задължил да предаде на купувача владението върху частта, оцветена в жълт цвят и обозначена с № 2 от скицата, неразделна част от договора. С влязло в сила на 05.05.2020 г. решение № 164 от 17.05.2019 г., поправено с решение № 164 от 17.05.2019 г., постановени по 2 в. т. д. № 1466/2012 г. на Пловдивския апелативен съд е отхвърлен предявеният от „Авитохол-153“ ЕООД против „ЕЛ ЮГ“ ЕООД иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД за прогласяване в окончателен на предварителния договор, сключен на 01.07.2003 г. По делото са разпитани свидетелите С. К., брат на предишния управител на ищцовото дружество, заедно с когото развивали дейност, свързана с изработка и монтаж на алуминиева дограма, което е основен предмет на дейност на ищцовото дружество; Г. П., който е монтажист на дограма и познава предишния управител на ищеца, с когото работели в годините, както и Х. М., близък приятел на св. С. К.. Според техните показания от 2003 г. „Авитохол-153“ ЕООД ползва за производствена база частта от имота, оцветена в оранжево по скицата към предварителния договор, неразделна негова част, както и навес в оцветената в жълто част, а от 2008 г., когато дружеството е принудено на напусне навеса, ползва сграда до басейна в оцветената в синьо част, ведно с дворното място, където има машини, а останалите сгради в тази синя част са порутени. Входът за производствената база на ищеца е откъм улица "Петър Динеков", като след входа на място има тоалетна и офис на дружеството, а сградите, оцветени в оранжево, са именно тези, в които се осъществява производството. Други лица, освен служители на ищцовото дружество, не използват оцветените в синьо и оранжево части на скицата към предварителния договор части от имотите. От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-техническа експертиза /СТЕ/,и конкретно от комбинираната скица на л. 273, е установено, че частите, оцветени в оранжево и оранжево с щрих, както са претендирани, не съвпадат изцяло с оцветената в оранжево част по скицата, неразделна част от предварителния договор, като несъответствието е основно в частта, оцветена в оранжево с щрих. По-голямата от двете, оцветени в оранжево площи е със следните граници: от север - дворно място на имот 2132 и сграда № 3 от имот 1955, от изток - дворно място и сгради № 2 и № 3 от имот 1955 и имот 2957, от юг - дворно място от имот 2953 и сграда № 2 от имот 2957, от запад - дворно място от имот 2953 и сграда № 12. Помалката част е със следните граници: на север сграда № 12, а на изток, запад и юг – дворно място от имот 2953. Оцветената в оранжево с щрих част е с граници: от север - имот 2132, от изток - сграда 17 от имот 2132 и сграда 2 от имот 2957, от юг – бул. Акад. Петър Динеков" и от запад - имот 2953, сграда 12 от имот 2132 и дворно място от същия. Оцветената в синьо част е с граници: от север - *** и № 5 от имот

1955, от юг – сгради № 9 и № 10 от имот 2953, от запад - имот 2953. Площта и границите на голямата, оцветена в оранжево част включва сгради № 9 и № 10, които сгради са и граница между оцветената в оранжево и в синьо част. Между оцветената в оранжево и в оранжево с щрих част няма материализирана на място граница, а западната граница на оранжевата с щрих част също не е материализирана на място. Относно нея вещото лице е посочило, че диагоналната линия на защрихованата оранжева част, съставляваща граница от запад, е мисловна и на практика очертаната като триъгълник част от нея попада под навес, който е в имот 2953, а по точки 3,5,6 има на място материализирана ограда. Такава има и по точки 6,7,8,9, и 10 и там между т. 6 и 9 има вход към имота. Съгласно заключението на СТЕ, прието във въззивната инстанция, реално обособените части, оцветени в синьо и защриховани и оцветени в оранжево, имат лице към улица и могат да бъдат урегулирани 3 като УПИ с нежилищно предназначение, а реално обособените части, оцветени в оранжево, могат да бъдат включени в УПИ заедно с която и да е от другите две площи, имащи лице към улица, като в случая не се касае за упълномеряване на маломерни имоти по смисъла на чл. 17, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗУТ, тъй като, от една страна, за имотите с нежилищно предназначение липсва изискване за минимални размери, а от друга - при урегулирането на тези претендирани от ищеца части, съвместно с която да е от другите две също претендирани от него части, не би възникнала съсобственост.

При тези фактически данни въззивният съд е приел, че съобразно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ. Съгласно чл. 200, ал. 2 ЗУТ правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а оставащата част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен имот. Нормата на чл. 19 ЗУТ предвижда изискване за минимални размери само при урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване. Съобразно чл. 19, ал. 5 ЗУТ при урегулиране на поземлени имоти в квартали за средно и високо жилищно застрояване, за ниско свързано застрояване в повече от два имота, за застрояване със социални жилища или за друго специфично застрояване размерите на имотите се определят със самия ПУП, без да се спазват нормите по ал. 1, а съобразно ал. 6 при урегулиране на поземлени имоти в границите на населените места за нежилищно застрояване или за други нужди без застрояване техните размери се определят с ПУП, съобразно санитарно-хигиенните и противопожарните изисквания и съответните устройствени правила и нормативи. Горепосочените поземлени имоти, в които попадат спорните реално обособени части, не са предназначени за ниско жилищно застрояване, с оглед на което законът не поставя изискване за минимални размери.

Размерите на имотите при тяхното урегулиране се определят от ПУП, а когато се касае за имоти с нежилищно застрояване, урегулирането им се съобразява със санитарно-хигиенните и противопожарни изисквания за територията. В настоящия случай не са налице специфични санитарно-хигиенни и противопожарни изисквания за територията, в която попадат имотите, поради което няма пречка реално обособените части от тях да бъдат обект на придобивна давност. Ищецът е осъществявал фактическа власт върху предадената му част от имота, оцветена в оранжево по скица № 1 от заключението, представляваща реално обособена част от поземлен имот с идентификатор ***, ведно със сгради с идентификатори *** и ***, попадащи в тази част, считано от

2003 г. до настоящия момент. Такава фактическа власт ищцовото дружество е упражнявало и върху оцветената в синьо част от скица № 1, считано от 2008 г., когато я е завладяло, до настоящия момент. Що се отнася до оцветената в оранжево с щрих реално обособена част от имот с идентификатор ***, ищецът упражнява фактическа власт върху нея, считано от 2003 г., доколкото същата е част от предадената му такава с предварителния договор, както и защото именно през тази част се осъществява достъпът до производствената база на ищеца и именно там е разположен и офисът на дружеството.