Определение № 298 от 14.07.2020, Апелативен съд - Пловдив

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е № 298 гр. Пловдив, 14.07.2020 г.

Пловдивски Апелативен съд – трети граждански състав в закрито заседание на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в състав

Председател: Вера Иванова

Членове: Катя Пенчева

Величка Белева като разгледа докладваното от съдията Белева в.ч.гр.д. № 289/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. чл. 274 ал.

1 т. 1 от ГПК, образувано по депозирана от „ И. „ ООД, ЕИК … частна жалба вх. № 4635/15.05.2020 г. против Разпореждане № 223 от 06.03.2020 г., пост. по гр.д. № 30/2016 г. на ОС – Стара Загора, с което поради неотстраняване на нередовностите и на основание чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК е върната като процесуално недопустима депозираната от частния жалбоподател въззивна жалба вх.

№ 10894/27.08.2019 г. срещу Решение № 526/07.08.2019 г., постановено по гр.д. № 30/2016 г. на ОС – Стара Загора. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и връщане делото на окръжния съд за даване ход на въззивната жалба.

Ответникът „ М.М.И. „ ЕАД, ЕИК … е депозирал отговор за неоснователност на частната жалба.

Съдът установи следното:

Частната жалба е допустима – в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Ще се разгледа по същество.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от „ И. „ ООД срещу „ М.М.И. „ ЕАД иск с правно основание чл. 109 от ЗС – за осъждането на ответника да премахне натрупани вследствие упражняваната от него дейност отпадъци / пръст, пепелина и глина / от собствени на ищеца недвижими имоти.

По делото е постановено Решение №

526/07.08.2019 г. за отхвърлянето на иска. Срещу него от „ И. „ ООД е депозирана в срок въззивна жалба, която е администрирана от ОС – Стара Загора и изпратена по компетентност на АС - Пловдив. С Разпореждане № 1359 от 04.12 2019 г. на зам.председателя на АС – Пловдив жалбата е намерена за нередовна и върната за администриране на първостепенния съд. Конкретно – посочено е че от ответника се търси изпълнение на заместимо действие, в който случай - съгласно ТР № 4/2017 г., цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на търсените действия. Посочено е още че съгласно приетите по делото експертизи, минималната стойност на тези разходи е 1 860 984 лв., следователно дължимата за въззивното производство ДТ не е определената от първоинстанционния съд и внесена от жалбоподателя „ И. „ ООД такава от 3 390 лв., а 37 219, 68 лева. Делото е върнато за оставяне на въззивната жалба без движение и даване на указания към жалбоподателя да довнесе разликата от 33 829, 68 лева в 1 –седмичен срок.

Тези указания са изпълнени с

Разпореждане № 1052/11.12.2019 г. на ОС – Стара Загора, връчено на „ И. „ ООД на 14.01.2020 г.. В срока от дружеството е постъпило възражение да не дължи ДТ в така определения размер с доводи че съгласно чл. 70 ал. 1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца, въпроса за цената на иска може да се повдига от ответника и/или служебно от съда до приключване на първото по делото заседание, след което се стабилизира и не може да се пререшава. В конкретния случай цената на иска е посочена от него в исковата молба и съответна на нея е определената и внесена ДТ за производството пред окръжния съд, съответно и по въззивната жалба. Въпросът за цената на иска не е повдиган нито от ответника, нито от съда , като така не може да се повдига във въззивното производство и да се определя цена, различна – по висока, от стабилизираната. В тази насока е цитирана и представена и съдебна практика.

С обжалваното Разпореждане №

223/06.03.2020 г. ОС – Стара Загора е върнал въззивната жалба поради невнасяне на дължимата като ДТ разлика от 33 829, 68 лв. за въззивното производство - с оглед дадените му от АС– Пловдив с горецитираното негово разпореждане указания относно правилното определяне на цената на иска, съответно на размера на дължимата ДТ.

В частната жалба се поддържат и развиват доводите за недължимост на

ДТ в размер на още 33 829, 68 лева. Настоява се че цената на иска се определя от ищеца и се стабилизира след първото по делото съдебно заседание, ако въпросът за нея не е повдиган от ответната страна или от съда, освен в случаите на чл.

214 от ГПК.

Доводите са основателни.

Съгласно чл. 70 ал. 1 от ГПК цената на иска се посочва от ищеца, въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най късно в първото заседание за разглеждане на делото и в случай на несъответствие с действителната съдът определя цената на иска.

В конкретния случай цената на иска е сочена от ищеца и определена от съда към предявяването на исковата молба – доколкото с Разпореждане от 14.03.2016 г. първостепенният съд е задължил ищеца да внесе съответната на цената ДТ в размер на 6 870, 54 лв., което последният е изпълнил. След това въпросът за цената на иска не е бил повдиган - до края на първото заседание по делото и изобщо до приключване на първоинстанционното производство. Като така цената на иска – дори и погрешно определена, се е стабилизирала така както е посочена от ищеца и определена от съда и може да бъде променяна само в хипотеза на чл. 214 от ГПК – какъвто настоящия случай не е. Евентуално въпросът за цената на иска може да се постави и във връзка с допустимостта на съдебното решение с оглед правилата на родовата подсъдност – какъвто настоящия случай също не е. Извън тези случаи последващо повдигане на въпросът за цената на иска е недопустимо, съответно и на дължимата съобразно тази цена ДТ. В този смисъл и цитираната от жалбоподателя практика - Решение №

18/2.2.2016 г. на ВКС по гр.д. № 4592/2015 г. на ВКС, II г.о., Определение № 1074/17.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 2489/2017 г., IV г.о,, Определение № 477/2.10.2018 г. на ВКС по гр.д. № 1230/2018 г., II г.о. и други. Неоснователно с оглед гореизложеното се явява поддържаното в отговора на частната жалба че след края на първото съдебно заседание по спора цената на иска се стабилизирала само по отношение на родовата подсъдност и с оглед касационната обжалваемост на въззивното решение. Това становище не намира опора в закона. Разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от ГПК не въвежда подобно ограничение, следователно цената на иска е стабилизирана и във връзка с въззивното обжалване. А въпросът за родовата подсъдност съгласно чл. 119 ал. 1 от ГПК може да бъде повдиган до приключване на производството във втората инстанция - с оглед допустимостта на обжалваното съдебно решение. Тоест – противно на твърдяното от жалбоподателя, въпросът за цената на иска с оглед правилата на родовата подсъдност може да бъде повдигнат и след първото по делото заседание, но само във връзка с допустимостта на съдебното решение предвид тази подсъдност – какъвто настоящия случай – както се каза, не е.

Предвид изложеното съдът

О П Р

Е Д Е

Л И

Отменя

Разпореждане № 223 от 06.03.2020 г., пост. по гр.д. № 30/2016 г. на ОС – Стара Загора, с което поради неотстраняване на нередовностите и на основание чл. 262 ал.2 т.2 от ГПК е върната като процесуално недопустима депозираната от„ И. „ ООД, ЕИК … въззивна жалба вх. № 10894/27.08.2019 г. срещу Решение № 526/07.08.2019 г., постановено по гр.д. № 30/2016 г. на ОС – Стара Загора.

Връща делото на същия съд и състав за даване ход на депозираната от„ И. „ ООД, ЕИК … въззивна жалба вх. № 10894/27.08.2019 г. срещу Решение № 526/07.08.2019 г., постановено по гр.д. № 30/2016 г. на ОС – Стара Загора.

Определението е окончателно.

Председател:

Членове: