Определение № 1708 от 11.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1708 гр. Пловдив, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20235300501818 по описа за 2023 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД против разпореждане № 13132/25.05.2023г. по ч.гр.д.№ 3235/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. М. М..

В частната жалба се сочи, че погрешно първоинстанционният съд е приел, че съдържанието на договорът за потребителски кредит, вземанията по който са цедирани в полза на жалбоподателя, не е в съответствие с императивните изисквания на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Изложени са подробни доводи относно спазването на тези изсквания.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото намира следното:

Производството по ч.гр.д.№ 3235/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с. е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. М. М. за вземания, произтичащи от сключен между длъжника и „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски кредит № 531212 от 31.05.2021г..

Съгласно чл.6 от горепосочения договор за потребителски кредит, във вр. чл.23 от Общите условия на „Сити кеш“ООД, заемателят се е задължил да обезпечи кредита с едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство от едно или две физически лица, отговарящи на следните условия: да имат осигурителен доход общо в размер на наймалко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната, когато поръчителства едно физическо лице; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителният доход на всеки един от тях трябвало да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход. В чл.8 от договора е уговорено, че в случай на 1 неизпълнение от страна на заемателя на задължението по чл.6 от договора в уговорения тридневен срок, същият дължи неустойка в размер от 118,27 лева, която следва да се заплати разсрочено, като част от погасителните вноски.

Основните две функции на неустойката са обезпечителната и обезщетителната функции. Целта на обезпечението е да гарантира събираемостта на вземането на кредитора.

То не следва да поражда нови парични вземания в негова полза. Поръчителството би следвало да бъде подсигурено преди подписване на договора, защото в противен случай кредитополучателят би рискувал да задлъжнее и за сума, надхвърляща отпуснатия му кредит. Същият риск съществува и в случай, че поръчителството не бъде дадено едновременно с подписване на договора за кредит, защото обещанието за поръчителство не обвързва юридически, лицето което го е дало. От друга страна, макар да не е налице законова пречка да се поръчителства по вече поето задължение, обстоятелството, че предоставянето на обезпечение не е въведено като условие за предоставяне на кредита, дава основание да се счита, че кредитодателят няма интерес от обезпечението, а от получаване на неустойката, която всъщност се явява скрита печалба- скрито възнаграждение, определено в абсолютен размер, а не в лихви / в проценти неустойката съставлява близо 40% от отпуснатия кредит/. Аргумент в подкрепа на горния извод е и обстоятелството, че неустойката е включена в погасителния план, представляващ неразделна част от договора за потребителски кредит. Тази скрита печалба обаче не е включена в общия размер на плащанията /обща сума за плащане- чл.3, т.12 от договора/, както и при формиране на ГПР.

Съответно изискванията на закона относно съдържанието на договора за потребителски кредит не са изпълнени и поради това следва да се приеме, че е налице противоречие със закона по смисъла на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК. Що се отнася до банковата гаранция, следва да се има предвид, че съгласно чл.23 от общите условия, тя следва да е в двукратния размер на общата сума за плащане по договора за кредит или в размер от 647,46 лева. В случай, че кредитополучателката е разполагала свободно с 647 лева, които да внесе като гаранция за срока на договора, то несъмнено тя не би имала нужда от предоставените и по договора за кредит 300 лева. Ето защо частната жалба ще следва да бъде оставен без уважение.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД частна жалба против разпореждане № 13132/25.05.2023г. по ч.гр.д.№ 3235/2023г. на ПдРС, ХХ гр.с., с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против И. М. М..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2