Решение № 546 от 24.07.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Казанлък, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КЕТИ М. КОСЕВА при участието на секретаря ГАЛИНА М. ГИЛЕВА като разгледа докладваното от КЕТИ М. КОСЕВА Гражданско дело № 20235510102546 по описа за 2023 година

Предявен е иск за възстановяване на запазена част от наследство чрез намаляване на дарение на недвижим имот с пр. осн. чл.30 от ЗН.

Ищецът М. Д. А., ЕГН ********** предявява срещу Д. А. Д., ЕГН ********** иск съдът в качеството му на законен наследник на Д. А. за възстановяване на неговата запазената част от наследството на Д.М. А., б.ж. на с. *****, починал на 05.09.2020 г., равняваща се на 20/72 ид.част от наследството на Д.М. А. чрез намаляване на основание чл.30 от ЗН на направеното в полза на Д. А. Д., ЕГН ********** от с. *****, ул.**** дарение на недвижим имот, обективирано в нот. акт № ***** от 09.08.2011 г. на Служба по вписванията гр. Казанлък, с предмет: дворно място, цялото от 1298 кв.м (хиляда двеста деветдесет и осем кв. метра), заедно с построените в това място масивна жилищна сграда с РЗП 107 кв.м (сто и седем кв.метра) и второстепенна сграда с РЗП 60 кв.м (шестдесет кв. метра), представляващо урегулиран поземлен имот Х-929 (десет за деветстотин двадесет и девет) в квартал 48 (четиридесет и осем) по плана на село *****, с 1/3 идеална част. Твърди, че за извършеното дарение на имота е узнал едва след смъртта на Д.М. А..

М. Д. А. заявява, че не е приемал наследството на баща си Д.М. А. по 1 опис.

Моли съда, да осъди ответника, да му заплати направените разноски по делото.

Твърди, че наследодателят и негов баща Д.М. А., б.ж. на с.Т., е починал на 05.09.2020 г. и видно от удостоверение за наследници №110/ 25.10.2023 г. на Кметство - с.Т. негови наследници са: З.А. А.а - съпруга, починала на 27.01.2023 г.; Ф. Д.а А.а, ЕГН ********** - дъщеря; М. Д. А., ЕГН ********** - син; А. Д. А. - син, починал на 12.10.2008 г.; А. А.а Й., ЕГН ********** – дъщеря; А. А.а Д.а, ЕГН ********** - дъщеря; Д. А. Д., ЕГН ********** син. Приживе общият им наследодател и негов баща Д.М. А., заедно с майка му З.А. А.а с нотариален акт № ***** от 09.08.2011 г. на Служба по вписванията - гр. Казанлък, дарили на своя внук и негов племенник Д. А. Д., непълнолетен, чрез неговата майка и законен представител Н. А. И.: дворно място, цялото от 1298 кв.м (хиляда двеста деветдесет и осем кв. метра), заедно с построените в това място масивна жилищна сграда с РЗП 107 кв.м (сто и седем кв.метра) и второстепенна сграда с РЗП 60 кв.м (шестдесет кв. метра), представляващо урегулиран поземлен имот Х-929 (десет за деветстотин двадесет и девет) в квартал 48 (четиридесет и осем) по плана на село *****, като дарителите Д.М. А. и З.А. А.а си запазили правото на ползване върху гореописания имот, докато са живи и учредили право на ползване в полза Н.

А. И., докато е жива и с тежестта надареният Д. А. Д. да няма право да продава, заменя или ипотекира дарения недвижим имот, до навършване на 25 (двадесет и пет) годишна му възраст.

Недвижимият имот, предмет на дарението е единствен жилищен имот на Д.М. А., а самият той не притежава никакви недвижими имоти, живее в жилище, собственост на родителите на съпругата си в с. Т.. Твърди, че към момента този имот е необитаем, в него не живее никой, тъй като надареният Д.

А. Д. живее в къщата на родителите си в с.Т., ул.*****. Поради това имотът се руши, не се поддържа и дворът е запустял. Къщата е на три етажа и без неудобство може да се ползват отделните етажи от отделни собственици.

Моли съда да постанови решение, с което да му възстанови запазената му част от наследството на Д.М. А., б.ж. на с.*****, починал на 05.09.2020 г., равняваща се на 1/3 ид. части от наследството /вж. молба вх. № 3619/11.03.2024 г./. като на основание чл.30 от ЗН намали направеното в полза 2 на Д. А. Д., ЕГН ********** от с.Т. дарение по нотариален акт № ***** от 09.08.2011 г. на Служба по вписванията - гр. Казанлък, с предмет: дворно място, цялото от 1298 кв.м (хиляда двеста деветдесет и осем кв. метра), заедно с построените в това място масивна жилищна сграда с РЗП 107 кв.м (сто и седем кв.метра) и второстепенна сграда с РЗП 60 кв.м (шестдесет кв. метра), представляващо урегулиран поземлен имот Х-929 (десет за деветстотин двадесет и девет) в квартал 48 (четиридесет и осем) по плана на село *****, до размера на признатата му като наследник на Д. А. запазена част от наследството на Д. А..

Ответникът Д. А. Д. оспорва изцяло предявения иск като по основание и така и по размер, и моли съдът да го отхвърли като излага следните съображения:

Към датата на извършване на дарението - 09.08.2011 г. в полза на ответника наследството не е било открито. Той, Д. А. Д. към откриване на наследството след смъртта на наследодателя Д.М. А., починал на 05.09.2020 г. и наследодателя З.А. А.а, починала на 27.01.2023 г., се явява наследник на посочените наследодатели, тъй като неговия баща А. Д. А.-син на двамата наследодатели е починал на 12.10.2008 г. преди тяхната кончина /смърт/ и към датата на откриване на наследството на Д. А. е в кръга на наследниците по закон и призован към наследяване. Към датата на извършване на дарението недвижимият имот е бил в режим на съпружеска имуществена общност, придобит от двамата наследодатели по време на брака им. По тази причина собствеността се явява единна и неделима към момента на разпоредителната сделка. След смъртта на наследодателя Д.М. А. съпружеската имуществена общност се прекратява, поради смъртта.

Запазената съответно разполагаема част следва да се разглежда спрямо тази 1/2 ид.част, която би оставил в наследство след смъртта си през 2020 г.

След смъртта си оставя за наследници преживяла съпруга З.А. А.а, децата Ф.

Д.а А.а, М. Д. А. и наследниците на покойния им син А. Д. А.: А. А.а А.а, А.

А.а Д.а и Д. А. Д., поради което разполагаемата част при преживялата съпруга и три деца се определя съгласно чл.29 ал.3 ЗН на 1/6 от наследството, т.е. 5/6 от 1/2 ид.част от имота, се явяват запазена част за четиримата общо като дяла на покойния син се наследява общо от децата му. Другата 1/2 от имота е 3 собственост на преживялата съпруга. Ищецът изчислява запазената част от наследството на Д. А. върху целия имот, което не е вярно, защото имотът е СИО, в която общност той притежава 1/2 ид.ч.от целия имот.

Твърди, че ищецът би имал право да възстанови запазената си част от 2/9 ид.части от имота като за него запазената част е 2/27 части. Другите наследници нямат предявени претенции за възстановяване на запазената им част. Твърди също, че запазената част на ищеца е 5/24 идеални части от целия имот и при евентуално уважаване на претенцията на ищеца отмяната на дарението следва да бъде за 5/24 идеални части от имота, а не за претендираните от ищеца 1/3 идеални части, респ. 22/72 идеални части.

Отделянето на част от имота не може да стане удобно с цел допълване запазената част на ищеца-наследник, тъй като жилището е еднофамилно, неподеляемо.

Прави възражение, че е придобил частта на ищеца поради изтичане в негова полза на придобивна давност на основание давностно владение продължило повече от 10 години.

Като ответник, имащ качеството на наследник по закон и със запазена част, прави искане при евентуално уважаване на претенцията на ищеца, имотът предмет на дарението да задържи за себе си изцяло. Това се налага и от обстоятелството, че за имота при извършване на дарението има учредено пожизнено право на ползване на трето лице-Н. А. И., ЕГН-********** видно от приложения към исковата молба н.а.№**** г. на нотариус И.Г. с рег.№440, която е негова майка.

Претендира да бъде осъден ищеца да му заплати направените разноски по делото.

От събраните по делото доказателства преценени по отделно и в съвкупност съдът намира за установено следното:

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***** година на нотариус И.Г. с № 440 на НК, вписан с вх.№ 4411 от 09.08.2011 г. под №***** в Служба по вписванията - гр. Казанлък, Д.М. А. и З.А. А.а даряват на внука си Д. А. Д., действащ чрез своя законен представител Н. А. И. дворно място, цялото от 1298 кв.м (хиляда двеста деветдесет и осем кв. метра), заедно с 4 построените в това място масивна жилищна сграда с РЗП 107 кв.м (сто и седем кв.метра) и второстепенна сграда с РЗП 60 кв.м (шестдесет кв. метра), представляващо урегулиран поземлен имот Х-929 (десет за деветстотин двадесет и девет) в квартал 48 (четиридесет и осем) по плана на село ***** като дарителите Д.М. А. и З.А. А.а си запазват правото на ползване на целия имот докато са живи и страните учредяват право на ползване на Н. А. И. върху имота докато е жива и с тежестта надареният Д. А. Д. да няма право да продава, заменя, ипотекира дарения имот до навършване на 25-годишна възраст.

Видно от представеното по делото удостоверение за наследници №110/ 25.10.2023 г. на Кметство с.Т. и удостоверение за наследници №23/ 08.03.2024 г. на Кметство с.Т.., Д.М. А. с ЕГН **********, починал женен, на 05.09.2020 година като оставил за свои наследници по закон съпруга З.А. А.а, починала на 27.01.2023 година, децата Ф. Д.а А.а, родена 1987 г., М. Д. А., р. 1980 г. и внуци, наследници на починалия на 12.10.2008 г. негов син А. Д. А.: А. А.а А.а, р. 2003 г., А. А.а Д.а, родена 2005 г. и Д. А. Д., роден 2006 г.

Представено е удостоверение №3721/28.06.2024 г. на РС-Казанлък за приемане на наследството на А. Д. А. от Д. А. Д. и удостоверение №4642/28.06.2024 г. на РС-Казанлък за приемане на наследството на Д.М. А. от Д. А. Д..

Безспорно в отношенията между страните е, че наследствената маса на Д.М. А. се състои от една вещ, а именно имотът е описан в нот. акт № 61 от 09.08.2011 г. на Нотариус И.Г., представляващ дворно място с жилищна масивна сграда с РЗП 107 кв.м. и второстепенна сграда РЗП 60 кв.м.

Имотът предмет на дарението се намира в с. Т., на ул. *****. Ищецът никога не е живял в този имот. Ответникът живял в имота от раждането си и до 2020 година, а неговата майка – до м. януари 2023 година.

Видно от показанията на свидетелите З.М.П. – сестра на наследодателя и прехвърлител Д.М. А. и Н. А. И. - майка на ответника, имотът в с. Т., на ул.

***** бил на родителите на А. А. /син на Д. А. и баща на Д. Д./. След смъртта на А. А., родителите на А. А. дарили имота си на своя внук Д., изпълнявайки намерението си да се погрижат за себе си и за семейството на покойният си син, в частност за внука си Д..

Н. А. И. вложила в подобряването на имота всички средства получени 5 по повод смъртта на А. А.. Съпругата на Д.М. А. страдала от заболявания, налагащи ежедневното й обгрижване от друг човек. Тези грижи изцяло били поети от Н. А. И..

За извършеното дарение на имота Д.М. А. и съпругата му уведомили роднините веднага след изслушване на сделката при нотариуса. /св. П.:“В деня, в който прехвърли къщата, брат ми дойде от Казанлък в П.б. и ми каза, че е прехвърлил къщата на малкия Д.. Каза, че иска да се погрижи за момчето“./

Свидетелката З.М.П. и брат й Д.М. А., съвсем скоро след прехвърлянето на имота, посетили дома на ищеца с намерение да му гостуват, а ищецът М. А. посрещнал баща си с думите: „Ти си прехвърлил къщата, какво търсиш тука?“ Ищецът живеел в дома на родителите на съпругата си. На разговора присъствал и тъстът му, скара ли се по повод прехвърлянето на имота. З.М.П. и брат й Д.М. А. си тръгнали. От този момент и до смъртта им М. А. спрял да контактува с майка си и бащата си, децата му престанали да посещават дядо си Д. и баба си З..

Д. А. знаел, че имотът му е прехвърлен, отнасял се към този имот като към свой собствен, грижел се за него.

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:

Искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Д. А. и З. А.а са съпрузи. По време на брака си са придобили дворно място, цялото от 1298 кв.м (хиляда двеста деветдесет и осем кв. метра), находящо се в с. Т., на ул. *****, в което място са построени масивна жилищна сграда с РЗП 107 кв.м (сто и седем кв.метра) и второстепенна сграда с РЗП 60 кв.м

По време на брака си, заедно са подарили на 09.08.2011 год. този имот на ответника при описаните в договора условия.