Решение № 144 от 27.03.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Русе, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20264520200038 по описа за 2026 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „Гени – Евгени Генов“, представлявано от Е.Б.Г. против наказателно постановление № 865025 – F859216/01.12.2025 год., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр.Варна към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което за нарушение по чл.15 ал.4 вр.чл.59 ал.1 т.6 вр.ал.5 т.6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) му е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв.

Наказаният търговец, редовно призован, не се явява и не взема становище по жалбата; вместо него се явява редовно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата, редовно призован, изпраща свой процесуален представител, който моли съда да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно и обосновано.

Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

Наказаният търговец стопанисвал и управлявал магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Русе ул.“Николаевска“ № 84. Във връзка с осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените в периода на двойното обозначение на цените в лева и евро, въведена със ЗВЕРБ, служители на данъчната 1 администрация извършили проверка в този обект. На електронната поща на търговеца била изпратена електронно подписана „покана за представяне на информация относно ценови равнища във форма на списък със стоки и таблица Еxcel. В поканата подробно е описано искането за предоставяне на информация за размера на цените на посочения в приложения списък стоки, като същата се представи за дати 11.08.2025г. и 09.10.2025г. На 09.10.2025г. служители на данъчната администрация извършват и проверка на място на обекта където и връчват лично посочената електронна покана и допълнително дали разяснения относно изискванията за попълване на таблицата. В тази връзка и съставили протокол за извършена проверка в обект серия АА№0179286/09.10.2025г. Търговецът изпратил изисканата информация в определения му срок. При анализ на данните органът по приходите установил, че по отношение на продукта кисело мляко „Родопея“ 3,6% масленост, 500 гр. има завишение на цената, която към 11.08.2025г. е била 1,50 лв., а към 09.10.2025г. е 1,65 лв., т.е. завишението е от 10%. Впоследствие на 24.10.2025г. по имейл и на място на търговеца било връчено „Допълнително искане за поясняване на причините за необосновано покачване на цените“, към което била приложена таблица. В нея следвало да се посочат данни за % промяна на доставната цена, % промяна на акциз, % промяна на разходи за логистика/енергия, % разлика валутен курс и % промяна други външни фактори. На 31.10.2025г. търговецът предоставил изисканите данни, като представил фактури за доставната цена на киселото мляко от един и същ доставчик към 11.08.2025г. и 09.10.2025г., че доставната цена към 11.08.2025г. е била 1,04 лв., а към 09.10.2025г. – 1,13 лв. Доколкото повишението на доставната цена било с 8,17 %, а продажната цена била повишена с 10 %, т.е. повишението на последната е по-високо спрямо доставната проверяващите установили, че увеличението на киселото мляко не е обосновано от обективни икономически фактори.

За констатираното нарушение по чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ св.И. К. съставила срещу дружеството АУАН № F 859216/11.11.2025 г., а въз основа на него било издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството било наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 5 000 лв. за нарушение по чл.15 ал.4 вр.чл.59 ал.1 т.6 вр.ал.5 т.6 от ЗВЕРБ.

Тази фактическа обстановка съдът извежда след анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства.

При така очертаното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

Разгледана по същество съдът намира, че е основателна по следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени 2 нарушения на процесуалните правила, но неправилно е приложен материалният закон.

Неправилността се изразява в това, че АНО е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като се касае за маловажен случай на административно нарушение.

В случая спор по фактите няма, защото от събраните по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява, че разликата между доставната цена към търговеца е повишена с 8,17 % през октомври спрямо август 2025г., а от своя страна търговецът е завишил крайната продажна цена към клиентите си с 10 %, от което следва извода, че необоснованото от обективни икономически фактори завишение на цената е всъщност от 1,83 %, а не от 10 % както е прието в АУАН и наказателното постановление.

Съгласно § 1 т.6 от ЗВЕРБ "обективни икономически фактори" са външни за търговеца, предоставящ стоки и услуги на потребители, документируеми промени в разходите по производство, доставка, съхранение и продажба, както и нормативни промени, извънредни обстоятелства – форсмажор и други фактори, които имат пряко и съществено отражение върху себестойността. От събраните по делото доказателства се налага изводът, че в случая няма документируема промяна, която да обоснове повишението на цената на киселото мляко с 1,83 %, а не с 10 % както приема АНО; такава документируема промяна има, но само в рамките на 8,17 % както бе посочено по-горе. Обстоятелството, че търговецът през 2025г. е имал и други разходи, свързани с дейността на търговския обект, като напр. софтуерна доработка, етикети за цени, компютри, климатици и пр. не обосновава това завишение, защото те нямат пряко и съществено отражение върху себестойността на предлаганите стоки, т.е. те могат да имат само косвено отражение. Отделно от това тези разходи са данъчно признати разходи, които водят до намаляване на данъчната основа при формиране на финансовия резултат на търговеца. При това положение съдът намира, че действително има нарушение на разпоредбата на чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ, тъй като търговецът е увеличил цената на кисело мляко „Родопея“ 3,6% масленост, 500 гр. с увеличение от 1,83 %, необосновано от обективни икономически фактори.

В случая съдът намира, че са налице всички предпоставки по чл.28 вр.§ 1 т.4 от ЗАНН. На първо място както е посочено и в наказателното постановление това е първото за търговеца нарушение както на ЗВЕРБ, а също и на данъчното законодателство. В хода на неколкократните проверки на търговеца не са открити други нарушения както на ЗВЕРБ, така и на данъчното законодателство. Обстоятелството, че към настоящия момент за още две идентични нарушения по чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ са издадени две отделни наказателни постановления не може да се интерпретира във вреда на търговеца, защото на съда е служебно известно, че те също са предмет на обжалване и доколкото не са евентуално влезли в сила нямат характеристика на отегчаващи отговорността обстоятелства. При преценка на критериите по § 1 т.4 от ЗАНН съдът отчита поведението на търговеца доколкото той при всички проверки е изпълнявал дадените му указания от органите на данъчната администрация и винаги в срок е представял цялата изискана му информация. На следващо място имуществената санкция по чл.59 ал.5 т.6 от ЗВЕРБ не е съобразена с 3 изискването в тази разпоредба размерът да се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Това е така, защото в случая е налице необосновано тежка санкция в абсолютно измерение спрямо незаконосъобразното увеличение на цената на киселото мляко – санкция в размер на

5 000 лв. за неправомерно увеличение от 3 стотинки, т.е. санкцията е около 167 000 пъти по-висока от увеличението.

Във всички случаи обаче за най-съществена причина за приложението на чл.28 от ЗАНН съдът намира съотношението между броя на проверяваните стоки, броя на увеличените цени и броя на неувеличените цени. Така от разпита на актосъставителката в съдебно заседание се установява, че периодът от два месеца, в който са сравнявани цените на стоките, продавани в магазина се установява, че са сравнявани цените на 101 стоки, като увеличение има на 15 от тях, а незаконосъобразно увеличение има само на 3 от тях, една от които на киселото мляко. При това положение комплексно следва изводът, че наказаният търговец поначало стриктно изпълнява законовите си задължения във връзка с данъчното законодателство. Именно всички тези обстоятелства в своята съвкупна преценка водят до извода, че извършеното нарушение на неизпълнението на задължението по чл.15 ал.4 ЗВЕРБ на наказания търговец към държавата предвид липсата на всякакви вредни последици и с оглед единствено на посочените смекчаващи отговорността обстоятелства представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължения от този вид. Обобщено казано очевидно се касае за нарушител, чието административно нарушение е изолирана проява в дейността му като търговец и е следвало единствено да бъде предупреден, че при повторно извършване на административно нарушение ще му бъде наложено административно наказание. По преценка на съда такова предупреждение по отношение на подобен нарушител на практика би постигнало и целите по чл.12 от ЗАНН най-вече в аспекта на личната превенция към спазване на установения правен ред.

При това положение съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно.

При такъв изход на делото и предвид изрично формулираното искане в полза на търговеца следва да му бъдат присъдени разноски. Процесуалният представител на търговеца претендира адвокатско възнаграждение в размер на 900 лв., срещу което насрещната страна прави възражение за прекомерност. Съгласно вече формираната съдебна практика, зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г. всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5, in fine ГПК (в настоящия случай н а чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, който е абсолютно идентичен с цитираната разпоредба), но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната, предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната страна, която не е положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест. С изискването адвокатското възнаграждение да е "прекомерно", законът допуска уговореният паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна 4 сложност и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си. Едва след и ако установи, че възнаграждението е уговорено в съществено отклонение/пряко мярката, наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната, предизвикала спора, до обичайния и разумен размер. Отчитайки задължителното тълкуване на съюзното законодателство - чл. 101, § 1 и § 2 от ДФЕС и чл. 4, § 3 от ДЕС, дадено в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност, фактическата обстановка е изяснена с разпит само на един свидетел, не са назначавани експертизи и делото е приключило в едно съдебно заседание съдът намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на наказаното дружество пред тази инстанция се явява основателно до размер на сумата от 500 лева.