Решение № 63 от 08.11.2023, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. Козлодуй, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Димитрова Алексиева при участието на секретаря Капка К. Качева като разгледа докладваното от Жаклин Г. Димитрова Алексиева

Административно наказателно дело № 20231440200145 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

С наказателно постановление №22-0288-000911 от 23.01.2023г. на Началник РУ Козлодуй към ОДМВР ВРАЦА са наложени на И. Д. И. от с.Б., обл.Враца административни наказания на основание чл.1177, ал.1, т.4, пр.1, чл.185, чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2, чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, за извършени нарушения на чл.5, ал.3, т., чл.147, ал.1, чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

С жалбата се прави искане за отмяна на издаденото наказателно постановление поради неговата незаконосъобразност, като се излагат и доводи по същество, в насока не представяне доказателства относно авторството на нарушението в лицето на жалбоподателя, както и всички други обстоятелства определящи наличието на твърдените в НП нарушения.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв.М. С. - ВАК, която поддържа жалбата.В пледоарията си релевира факти, основаващи искането за отмяна на издаденото НП.

Въззиваемата страна-началник РУ Козлодуй, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по делото.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на разпитаните свидетели, както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

АУАН е съставен на 28.12.22г. затова, че на същата дата в с.Бутан срещу дом 41 управлява лек автомобил “СУЗУКИ САМОРАЙ” с рег. № ВР ****** СА, собственост на 1

Д.И. от с.с., като автомобила е спрян от движение към момента на проверката, не е преминал на технически преглед и не се представя СУМПС и КТ и СРМПС, с което си деяние е нарушил чл.5, ал.3, т., чл.147, ал.1, чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

Приложени по делото са писмени доказателства и са изслушани са в с.з. актосъставителя и свидетеля при издаване на АУАН.

Предвид на така събраните доказателства съдът намира жалбата за основателна и доказана, поради което следва да се уважи, а наказателното постановление, предмет на разглеждане в процеса следва да бъде отменено като незаконосъобразно и недоказано.

МОТИВИ:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество съдът счита, че е основателна.При прегледа на обжалваното наказателно постановление съдът установи, че са допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение развитие на административно наказателното производство преди да се произнесе по преписката, административно наказващия орган следва да направи два вида преценки: за допустимостта на съставения акт и за правната обоснованост. Административно наказващият орган проверява съставения акт като преценява събраните доказателства, а когато е необходимо извършва разследване на спорните обстоятелства

Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административно наказателна компетентност. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение. Административният процес е строго формален, като констатираното нарушение следва да бъде доказано по категоричен начин.

Настоящият съдебен състав възприема твърденията от страна на процесуалният представител на жалбоподателят за незаконосъобразност, като по силата на последващ контрол приема, че обжалваното НП е незаконосъобразно, както следва:

Наказателното постановление е правораздавателен акт, издаван от орган с административно наказателна компетентност. Съгласно т.7 от ППВС № 10 / 28.09.1973г. отразените в акта констатации на административното нарушение не се считат за установени до доказване на противното и затова административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона средства. При издаването му следва да се спазва точно уреденото в ЗАНН състезателно производство за да настъпят целените правни последици, а именно да бъде наложена съответната административна санкция – административно наказание от съответния вид за извършеното нарушение.

В тази връзка по отношение развитие на административно наказателното производство преди да се произнесе по преписката, административно наказващия орган следва да направи два вида преценки: за допустимостта на съставения акт и за правната обоснованост.

Административно наказващият орган проверява съставения акт като преценява събраните 2 доказателства, а когато е необходимо извършва разследване на спорните обстоятелства.

Върху актосъставителят лежи отговорността и тежестта на доказване на твърденията съдържащи се в съставения от него акт. Когато се установи, че нарушителят е извършил административното нарушение виновно се издава наказателно постановление. В тази насока са и ППВС № 5 / 28.10.1968г. и ППВС № 10 / 28.09.1973г.Дори да се приеме, че констатациите на наказващите органи са верни, то те следва да спазват процедурата по установяване и прилагане. Целта на административното наказание е да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства предупредително към останалите граждани. Не следва обаче да се забравят целите на самия закон, да осигурява необходимите гаранции за защита правата и законните интереси на гражданите.

На следващо място, което е самостоятелно основание за отмяна атакуваното наказателно постановление, е свързано с това, че съгласно разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, а съгласно разпоредбата на чл.42, т.5 от ЗАНН трябва да съдържа законните разпоредби, които са нарушени. В акта за установяване на административно нарушение липсва пълно, изчерпателно и конкретизирано фактическо описание на извършените нарушения и обстоятелствата, при които те са извършени.Доколкото изложението на обстоятелствата не включва всички обективни елементи от състава на посочените нарушения, безспорно в обсъдената част, актът за установяване на административно нарушение по своето съдържание не е съобразен с императивните изисквания на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. Остава неясно в какви точно формално фактически действия се изразява нарушението, неясно е и кои точно законови задължения, адресирани до определен субект не са спазени /обективна страна на всяко административно нарушение/, от тук неясни са индивидуализиращите елементи на формата на изпълнителното деяние – конкретните действия, консумиращи състав на нарушението. От описанието на нарушението не става ясно какви са формите на изпълнителното деяние.Неизпълнението на процесуалните правила на чл.42, ал.1, т.4 и т.5 от ЗАНН е във всички случаи съществено процесуално нарушение, тъй като води до ограничаване правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице, което и лишено от възможността да разбере какво точно нарушение се твърди да е извършило и да организира адекватно защитата си.

Обсъдените особени съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН, го опорочават от формална, процесуално правна страна, като той е лишен от сезиращата и обвинителната си функция, следователно и не е годен да постави началото на валидно производство за реализиране административно наказателната отговорност на жалбоподателя, в което се състои процесуалният му ефект. Поради това и се явява достатъчно основание за отмяна на издаденото въз основа на него наказателно постановление, като постановено незаконосъобразно, въз основа на незаконосъобразен акт за установяване на административно нарушение.

3

От друга страна наказателното постановление е съставено в нарушение на процесуалните правила, визирани в разпоредбите чл.57, ал.1 от ЗАНН, изискващи пълно и точно описание на нарушението, на датата и мястото на извършването му и на другите обстоятелства, при които е било извършено и доказателствата, потвърждаващи извършеното административно нарушение. В постановлението липсва достатъчно детайлно и ясно описание от обективна страна на административното нарушение, за което е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателят, досежно на начина и мястото на извършване на нарушението, както и на предмета на нарушението.

Представените непълноти и противоречия в словесното описание на нарушението в НП създава неяснота относно приетото от административно наказващия орган за извършено административно нарушение, неговите обективни признаци, време, място, начин на извършване и предмет. По този начин се накърнява правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение се твърди, че е извършил и да организира защитата си пълноценно, а нарушаване правото на защита във всички случаи води до порочност на издаденото НП, тъй като представлява съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е и неяснота относно правнорелевантните факти и състава на извършеното административно нарушение, които подлежат на доказване в административно наказателния процес.

Очертаният подход на административните органи е незаконосъобразен, тъй като отнема възможността на привлеченото към отговорност лице да разбере фактическите параметри на вмененото му административно нарушение, респективно да организира адекватно и пълноценно гарантираното му от закона право на защита.

С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззимаевата страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството разноски в размер на 300.00 лева за адвокатско възнаграждение. Съгласно разпоредбите на чл. 18, ал.2, вр. чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението, което се дължи при интерес до 1000 лева е 300.00 лева и доколкото такова е поискано, то искането за разноски следва да се уважи изцяло.

Всички изложени съображения налагат извода, че обжалваното наказателно постановление на Началник РУ гр.Козлодуй е незаконосъобразно постановено, поради което следва да бъде отменено.

Водим от изложените съображения Козлодуйски Районен Съд

РЕШИ:

4

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №22-0288-000911 от 23.01.2023г. на Началник РУ Козлодуй към ОДМВР ВРАЦА, с което на И. Д. И. от с.Б., обл.В. са наложени административни наказания на основание чл.1177, ал.1, т.4, пр.1, чл.185, чл.183, ал.1, т.1, пр.1,2, чл.183, ал.1, т.1, пр.3 ЗДвП, за извършени нарушения на чл.5, ал.3, т., чл.147, ал.1, чл.100, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.2 ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Враца да заплати на адв. М. С. – ВАК сумата от 300 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Враца на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________

5