Присъда № 50 от 11.10.2023, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 1494/2022
- Вид
- Присъда № 50
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 27.10.2023
- Състав
- Събчо Атанасов Събев
Цитирани разпоредби
- чл. 249, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 36 · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 55 · Наказателен кодекс
- чл. 66 · Наказателен кодекс
- чл. 93 т. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 9 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 269 ал.3 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
Мотиви към присъда № 50/11.10.2023 г. по НОХД № 1494/2022 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
Съдебното производство е образувано по обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Бургас срещу Р. К. Н., ЕГН **********, с обвинение за извършено престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
Делото бе разгледано в отсъствие на подсъдимата. На досъдебното производство, в което тя участвала лично, е посочила съдебен адрес. От него се е изместила без да уведоми за това съда или нейни близки, и независимо от усилията и на полицията в издирвателната им дейност в продължение на месеци, тя не бе установена. Бе изменена и мярката за неотклонение от „подписка“ в „задържане под стража“. Делото разгледано в нейно отсъствие на основание чл. 269 ал.3 т.1 НПК след преценката на съда, че това няма да затрудни разкриването на обективната истина. На основание чл. 94 ал.1 т. 8 НПК на подсъдимата Н. бе назначен служебен защитник.
По искане па пострадалото от деянието лице, А. Д. Л. бе конституиран като граждански ищец и приет за съвместно разглеждане предявения от него иск в размер на 500 лева в едно с законната лихва.
При проведеното разпоредително заседание за обсъждане на въпросите, изложени в чл. 248, ал. 1 от НПК, страните изразиха едно общо становище по тях, включително и относно липсата на основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, както и за липсата на допуснати в хода на разследването съществени процесуални нарушения. Съдебното производство се разви по общия ред. С оглед становищата на страните и след самостоятелна проверка на материалите по делото, съдът прие, че липсват основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, а също и на съдебното производство, доколкото в хода на разследването не са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.
249, ал. 4 от НПК и насрочи делото за разглеждане.
Прокурорът поддържа обвинението, повдигнато на подсъдимия с обвинителния акт. Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от три години и глоба в размер на 500 лева. Основното наказание следва да се отложи за изтърпяване на основание чл. 66 НК за срок от четири години, за което са налице всички законови изисквания. В съдебното следствие са събрани всички относими за ракриване на обективната истина доказателства, които сочат на извършено от подсъдимата деяние, към което тя е призована да отговаря. В процесуалната си дейност съда даде достатъчно възможности за призоваването и, както и възстановяване размера на сумата, предмет на престъплението. Пледира и за уважаване гражданския иск о основание,но в размер на 110 лева с оглед възстановяване на част от предмета на престъплението.
Гражданският ищец поиска подсъдимата да бъде осъдена и възстанови 1 причинените му вреди. В процеса представи писмени доказателства, с които декларира, че Н. е възстановила част от предмета на престъплението, като е получил със запис сумата от 390 лева.
Служебен защитник на подсъдимия - адв. Билянова от Адвокатска колегия – Бургас, не оспори установените фактически обстоятелства и пледира, че от обективна страна обвинението е доказано. За определяне вида и размера на наказанието пледира за определяне на минимално наказание, което да бъде отложено условно с изпитателен срок.
След изчерпване на доказателствената активност на страните, съдът приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
След поотделната и съвкупна оценка на събраните в производството доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Р. К. Н. е родена на **** г. в гр. Карнобат, ***** към момента на извършване на инкриминираните с обвинителния акт деяния, ЕГН **********.
Свид. А. Г. живее в село в с. Българево, община Каварна. От обява във вестник се запознал с подсъдимата и я поканил при него. Той е семеен и имал намерение тя да остане само за няколко дни в ползван от него апартамент. Но впоследствие променил намеренията си и споделил това на пострадалия А. Л..
Двамата отишли с автомобил до Каварна и посрещнали подсъдимата, след което тя се настанила в дома на пострадалия. Тъй като къщата му била занемарена, а с пристигането и настаняването на подсъдимата искал да направи подобрения по имота. Затова изтеглил заем от банка 5000 лева, във връзка с което му била издадена и банкова карта – кредитна карта №41559******1532 с лимит 500 лева на банка „ДСК“. Споделил това обстоятелство на подсъдимата и посочил мястото, където съхранява парите и картата. Последната била заедно с ПИН кода на платежния инструмент.
В началото на месец април 2021 година под предлог, че ще посети дъщеря си, подсъдимата със знанието на пострадалия, напуснала дома на Л..
Без негово знание и разрешение, Неделчева взела банковата карта и заминала за Бургас. На 10 април 2021 година от АТМ на ул. „Васил Априлов“ на банка „ДСК“, в 12,36 ч на два пъти, в 12,37ч и в 12,38ч. Неделчева извършила четири транзакции, с които изтеглила сумата от по 100 лева. На 12 април 2021 година в 8,47ч от същия банков апарат, Н. изтеглила още 100 лева, с което е изтеглила всичките налични парични средства в картата.
На 12 април 2021 година пострадалият посетил полицейско управление и подал сигнал за извършена от дома му кражба на сумата от 5000 лева.
Когато се върнал в дома си установил и липсата на банковата карта и на 14 април посетил клон на банката. От служебни справки по нея установили 2 тегленията, направени предните дни и картата била блокирана, независимо от липсата на средства в нея. Същия ден Л. посетил и полицейско управление в Каварна и допълнил жалбата си с отнемането и на картата. Чрез данни от банката за датите и местата на извършените тегления от банката, било установено устройството, от което са извършени транзакциите в гр. Бургас.
При разследването по ДП са били приобщени видеозаписи та лицето, което е изтеглило паричните средства в установените дни и часове.
Част от писмените доказателства по делото и предмет на изследване са и документи от банката, удостоверяващи ползването на кредитната карта с титуляр ангел Л., съответстващи на времето и мястото, установени от съдържанието на видеозаписите, иззети от АТМ устройство и приложени по делото. Тяхното съдържание е онагледено и с извлечени от записите снимки – л. 97-99 ДП.
Съдът приема за безспорно доказано, че на 10 и 12 април 2021 год. в гр.
Бургас, Р. К. Н. използвала без съгласието на титуляра А. Д. Л. платежен инструмент – кредитна карта с №41559******1532, издадена от банка “ДСК“ АД, като извършила банкови операции по теглене на суми в български лева от АТМ устройство на същата банка в гр. Бургас, ул.“Васил Априлов“, както следва: На 10 април 2021 година
1. В 12,36 ч. изтеглила сумата от 100 лева;
2. В 12,36ч. изтеглила сумата от 100 лева;
3. В 12:37 ч., изтеглила сумата от 100 лева, и
4. В 12:38 ч, изтеглила сумата от 100 лева,
Както и на 12 април 2021 година в 8,47ч. изтеглила сумата от 100 лева.
В разследването по ДП е извършена криминалистическа експертиза.
От видеокамерите на търговските обекти на изтеглени файлове на лицето, извършил конкретна банкова операция по време и място. В експертно заключение, приобщено и по съдебното дело, вещото лице е достигнало до вероятностен извод за самоличността на извършителя на банковите операции с лицето на подсъдимия.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от обясненията на подсъдимата, които се потвърждават от събрания на съдебното и досъдебно производство доказателствен материал: показанията на свидетелите А. Л., А. Г., В. Д., Г. Д., В. Г., както и писмени доказателства, налични в кориците на досъдебното производство: писмо от банка „ДСК“ АД с информация за извършените транзакции с банкова карта №
41559******1532, издадена от банката на А. Л.; справка за съдимост, както и останалите писмени документи, приобщени към доказателствения материал по делото по реда на чл. 283 от НПК. Доказателствените източници са непротиворечиви и взаимно допълващи се, с което се разкриват всички съставомерни елементи от поведението на подсъдимата и нейната личност.
3
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал , съдът прие, че обвинението срещу подсъдимата Неделчева е безспорно доказано от фактическа страна, поради което я призна за виновна.
С деянията си подсъдимата е осъществила състава на престъплението по чл. 249, ал. 1, предл. второ вр. чл. 26, ал. 1 НК. В периода от 12,36 ч. до 12,38 ч. на 10 април 2021 г. и в 8,47ч на 12 април 2021 година в гр. Бургас, Росица Кирилова Неделчева използвала чужд платежен инструмент - банкова кредитна карта № 41559******1532, издадена от банка „ДСК“ АД на А. Д.
Л., без съгласието на титуляря, като наредила общо 5 броя транзакции на обща стойност от 500 лв. от АТМ устройство на същата банка в гр. Бургас, ул. „Васил Априлов“, и деянието не съставлява по тежко престъпление, както следва:
1. В 12,36 ч. на 10 април 2021 год. изтеглила сумата от 100 лева;
2. В 12,36 ч. на 10 април 2021 година изтеглила сумата от 100 лева;
3. В 12:37 ч., на 10 април 2021 година изтеглила сумата от 100 лева;
4. В 12:38 ч, на 10 април 2021 година изтеглила сумата от 100 лева, и 5. в 8,47ч. на 12 април 2021 година изтеглила сумата от 100 лева.
От субективна страна престъплението е осъществено с пряк умисъл – подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на деянията си, тъй като е имала ясни представи, че използва чужда кредитна карта, без да е получила съгласието на титуляря за употреба. Наред с това подсъдимата е предвиждала вредоносните последици и съзнателно се е стремяла към настъпването им. От обективно установените действия на Н. както и дадените да досъдебното производство обяснения следва да се направи извод, че е запозната с условията на ползване, с правата и задълженията, произтичащи от притежанието на такъв платежен инструмент. Към момента на придобиване на платежния инструмент е имала знание, че то е собственост на друг човек, както и за налични парични средства в него и го е придобила с тази цел да го ползва след напускане дома на пребиваването си. Както обяснява, притисната от належащи и дължими парични плащания към момента на ползването на банковата карта, над дължимото по закон поведение надделели желанието да се обогати по престъпен начин с чужди парични средства.
Отделните деяния са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и еднородност на вината, поради което от обективна и субективна страна е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК.
По смисъла на закона, дебитната карта, издадена на А. Л.от банка „ДСК“ АД, е платежен инструмент – веществено средство, позволяващо самостоятелно да се прехвърлят пари – чл. 93 т. 24 НК.
Изпълнителното деяние на това престъпление е използване на чужд 4 платежен инструмент и е реализирано от Н..
За наличието на чл. 9 ал.2 НК – малозначително деяние. С оглед установените по делото фактически обстоятелства, настоящата инстанция не достигна до извод, че от обективна страна са налице всички предпоставки за приложението му и Н. да не бъде наказвана. Няма правна пречка за приложението му за престъпление по чл. 249 ал.1 НК. Предметът на престъплението – изтеглени чужди парични средства, така и възстановяването на част от тях, не убедиха съда за наличие на такава правна възможност. Размерът на ползваните парични средства не е съставомерен елемент на това престъпление, затова и той не следва да бъде анализиран през призмата на възможно приложение на чл. 9 ал.2 НК. Такъв размер е от значение за деянията, който е част от фактическия състав на престъплението – ТР 113 от 16.12.1982 год. по н.д. 97/82 год. на ОСНК на ВС.
Законът е извел две основания за приложението на чл. 9 ал.2 НК – деяния, при които липсва обществена опасност или обществената опасност е явно незначителна. Следва да бъдат съобразени всички обстоятелства, характеризиращи от обективна страна извършеното деяние, така и деецът и неговите лични характеристики – подбуди, смекчаващи вината обстоятелства, други Р 21 от 15.03.2021 г. по н.д. 1025/2020 г. 2 н.о. ВКС.
Фактическите основания за прилагането на този текст от закона следва да се търсят в обективно установеното в процеса поведение на подсъдимата.