Определение № 715 от 16.05.2023, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 715 гр. Варна, 16.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900778 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от:

ИЩЕЦ: Щ. А., швейцарски гражданин, роден на ******* г. в ****, притежаващ паспорт № *****, издаден от компетентните органи на гр. Цюрих, Швейцария на 03.03.2022 г., действащ чрез адв. М. С. – САК, с адрес на кантората: **********, срещу

ОТВЕТНИК: „Ангербауер Енд Партнър“ ЕООД, ЕИК 206388907, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Евксиноград“, ул. „Никола Касапски“ № 9, представлявано от управителя Клаус Йозеф Ангербауер, действащи чрез адв.

Ж. К. – АК – Варна, с адрес на кантората: ***************

С Разпореждане № 56/04.01.2023 г., съдът е приел, че спорът подлежи на разглеждане по реда на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/. Страните не са направили възражение.

След като извърши проверка за редовността на разменените книжа, допустимостта на предявените искове, тяхната цена, съобрази исканията и възраженията на страните, на основание чл. 374, ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да се произнесе по предварителните въпроси и по допускането на доказателствата.

По предварителните въпроси:

Доколкото Швейцария не е член на Европейския съюз, приложима в отношенията между нея и страните членки на Европейската общност (понастоящем Европейския съюз) по въпросите, свързани с компетентността на съдилищата на тези страни по граждански и търговски дела е Конвенцията относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, влязла в сила между страните от Европейския съюз и Швейцария на 01.01.2011 г. Изхождайки от чл. 2, ал. 1 от същата, настоящият състав намира, че е компетентен да се произнесе по процесните искове, тъй като 1 ответникът има седалище в Република България.

По доказателствата:

Съдът намира, че следва да се произнесе и по допускане на доказателствата, като уважи допустимите и относими доказателствени искания.

В рамките на предоставения срок по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, поради което и на основание чл. 374, ал. 2 ГПК, производството по делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се съобщи проект за доклад по делото.

Предвид изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на на глава XXXII от ГПК /Търговски спорове/.

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.06.2023г. от 13:30 часа, за която дата и час да се уведомят страните.

СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО , на основание чл.374, ал.2 ГПК:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ ПРАВА И

ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че провежда обучения в областта на мениджмънта на 4 езика. На 03.02.2022 г. между него и ответното дружество, в качеството му на възложител, e сключен Договор с инструктор с предмет провеждане на допълнителни мерки за обучение на клиенти на възложителя с цел повишаване на тяхната квалификация. Договорът e безсрочен, като в него e уговорено фиксирано възнаграждение от 1500 евро без ДДС за всеки пълен семинарен ден, а за видео/телефонно обучение – 100 евро без ДДС за 30 минути. Съгласно § 3 от договора, възнаграждението следва да бъде заплащано най-късно до 5 дни след постъпване на плащане от съответния клиент и представяне на фактура от ищеца. Разходите за пътуване се поемат от възложителя, а за настаняване - от клиента. Само в изрично уговорени случаи резервациите за хотелите се правят от ищеца, като разходите за това му се възстановяват впоследствие след представяне на платежни документи.

Във връзка с подписания договор, ищецът провел обучение на служителите на компанията Penumbra от 06.02.2022 г. до 09.02.2022 г. вкл., в Париж, Франция, а в периода 13.02.2022 г. – 16.02.2022 г. вкл. – в Милано, Италия. Клиентът Penumbra резервирал хотел единствено за семинара в Париж, а за този в град Милано – ищецът сторил това сам по молба на ответника. Стойността на хотелския престой в Милано била 821,10 евро, а разходите за влак - 349,80 евро. Ищецът твърди, че в онлайн разговор с ответника било 2 договорено, че последният щял да му възстанови и разходите за храна след представяне на фактура. Освен семинарите в Париж и Милано, ищецът провел и общо четири видео обучения с представители на клиента на 07.03.2022 г. и на 09.03.2022 г.

За обученията в Париж и Милано, на 22.02.2022 г. ищецът издал фактура D-220201, съдържаща и покана за плащане, на обща стойност 13 550 евро, включваща: 12 000 евро за 8 семинарни дни по 1500 евро за всеки от тях; 349,80 евро – транспортни разходи за влак; хотел – 821,10 евро; и храна – 379,80 евро. На 06.03.2022 г., ищецът изпратил на ел. поща на ответника, издадената фактура. Твърди, че на 16.03.2022 г., ответникът го информирал, че клиентът преустановява провеждането на други семинари, поради което ответникът помолил ищеца да издаде фактура за вече извършената работа, приета без забележки и в изпълнение на техните уговорки. В същия ден, ищецът издал фактура D-220202 за проведените четири видео обучения на обща стойност 400 евро и я изпратил на ответника заедно с фактурата от 22.02.2022 г. и с приложени към фактурите разходооправдателни документи.

Тъй като плащане не последвало, на 17.05.2022 г. ищецът отново изпратил покана за плащане, а на 14.07.2022 г., определил 31.07.2022 г. като крайна дата за погасяване на задълженията. Плащане обаче не било направено, включително и до момента на предявяването на настоящите искове. Сочи се, че ответникът не е информирал ищеца за забавяне в плащането от клиента към него. Ищецът твърди, че изискуемостта на вземанията е настъпила с оглед уговореното в § 3 от договора. Обръща внимание и че съгласно § 3 от общите условия на ответника, достъпни на немския му сайт, по отношение на договорите му с негови клиенти, какъвто бил и Penumbra, важи правилото за заплащане на цената в срок от 10 дни от получаване на съответната стока/услуга. Тъй като семинарите са проведени през месец февруари, се поддържа, че този срок е вече изтекъл. Дори това да не било така, то не било от съществено значение, тъй като § 3 от договора не поставял плащането, дължимо от ответника под условие, а само определял най-късния възможен момент на дължимост. Ищецът твърди, че ответникът действа умишлено против интересите му, като забавя плащанията.

В срока по чл. 367 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба и допълнение към него, в който твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Ответното дружество признава сключването на процесния договор, провеждането на семинарите, за които са направени разходи в град Париж, Франция и град Милано, Италия, както и че на 22.02.2022 г. ищецът му е представил фактура чрез електронна поща. Сочи обаче, че същата, към момента на депозиране на отговора, не е платена, тъй като не е налице другото кумулативно задължително условие по § 3 от договора – плащане от клиента Penumbra. Това водело до извод не за отказ от плащане, а за невъзможност за такова, в която връзка заявява, че ищецът ще получи възнаграждението си и направените разходи след постъпване на плащането от клиента. В този смисъл изтъква, че вземането не е изискуемо, което предполага отхвърлянето на исковете. Ищецът заявява и че въпреки положените от негова страна усилия, клиентът отказва да заплати дължимите суми.

3

В отговора се навеждат твърдения за негативна оценка на участниците в семинарите относно съдържанието на обученията и недостатъчното добро ниво на владеене на италиански език от ищеца, което било абсолютно задължително за обученията в Италия. В резултат на некачественото обучение, се стигнало освен до липса на заплащане от клиента, но и до отмяна на всички поръчки от него и липса на нови такива. Ответникът поддържа и че приемането на работата на ищеца е без значение за спора, тъй като подобно действие не е предвидено в договора и реално не е било извършено. Не били представени и доказателства от ищеца за приемането. Възразява се и че фактурираните от ищеца суми не съответстват на действителното положение, тъй като съгласно представения от ответника график, семинарът в Париж е бил проведен от 07.02.2022 г. до 09.02.2022 г., а този в Милано – от 14.02.2022 г. до 16.02.2022г.. Така обучителните дни били 6, а не 8, поради което дължими били 9000 евро, а не претендираните 12 000 евро. Разходите за храна от 379,80 евро също не били дължими, тъй като според § 3 от договора, възложителят ответник поемал само разходите за полет, автомобил, такси и влак.

В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която предявените искове се поддържат по основание и размер. Ищецът оспорва възражението, че не е налице неизпълнение по договора, като отбелязва, че неплащането на дължимо възнаграждение е винаги неизпълнение. Във връзка със заявената от ответника невъзможност, а не отказ, за плащане излага, че тя не го освобождава от отговорност съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 2 ЗЗД. Сочи се и че наличието или липсата на плащане от клиента към ответника не може да бъде основание за неизпълнение, тъй като то е свързано единствено с техните вътрешни отношения. Оспорва се възражението на ответника, че уговореното в § 3 от договора представлява условие, а не определяне на възможно най-късния момент за плащане. Ищецът сочи, че според съдебната практика клауза с подобно съдържание се приравнява на хипотеза на неизпълнение. Излага също, че е недопустимо сключването на договор под условие, поставено изцяло в зависимост от волята на една от страните, поради което законът въвеждал фикцията по чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В тази връзка сочи, че преценката дали е налице фингираното сбъдване на условието се установява при отчитане на поведението на страната, закономерния ход на събитията и интереса на страните с оглед предмета на договора. Ищецът твърди и че макар съдебната практика да приема, че страните могат да поставят сключения от тях договор под условие, уговореното отлагателно такова трябва да бъде съобразено с равнопостановеността на страните и възмездния характер на договора за изработка, като несбъдването му не трябва да води до освобождаване на изпълнителя от типичната за този договор престация. В този смисъл посочва, че бездействието на ответника да потърси вече падежиралото си вземане от клиента, води до извод за неговата недобросъвестност. Ищецът се позовава и на съдебна практика, според която поставянето на изпълнението на задължението на възложителя да заплати на изпълнителя възнаграждението за извършената работа, в зависимост от изпълнението на задължението на едно трето за договора лице към него, може да се разглежда като отсрочване на предпоставките за изискуемост на задължението на възложителя. То обаче предполага уговарянето на конкретни условия, при които ще настъпи 4 изискуемостта на задължението. Когато такива не са предвидени, уговореното помежду им трябва да бъде прилагано по начин, който в най-голяма степен отразява волята им и добрите търговски практики и не трябва да представлява злоупотреба с правата на кредитора. Наред с гореизложеното се оспорва и възражението на ответника за лошото изпълнение на договорните задължения от страна на ищеца и се сочи, че след провеждане на семинарите не са постъпвали възражения относно качеството на обученията нито от ответника, нито от неговия клиент. Неправилно било възражението, че приемането на работата е ирелевантно като аргументи се извличат от разпоредбите на ЗЗД, уреждащи договора за поръчка.

Поддържа се твърдението, че семинарите били проведени в периода 06.02.2022 г. – 09.02.2022 г. вкл. в Париж и 13.02.2022 г. – 16.02.2022 г. в Милано, като се пояснява, че тъй като денят на отпътуване и денят на пристигане в страна, различна от тази, в която ищецът има обичайно местопребиваване, е бил потенциален ден за провеждане на друг семинар, от който ищецът би могъл да реализира доход, страните по спора са се договорили по телефона, дните на ангажираност да бъдат изчислявани по този начин. Доколкото след получаване на фактурата до момента на депозиране на допълнителната искова молба, ответникът не е възразил срещу времевите ставки и размера на задълженията, се твърди, че това е единствено опит на ответника да се освободи от последиците на недобросъвестността си.