Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 113 от 17.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

Съд
Апелативен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 261/2024
Вид
Решение № 113
Подписан
17.06.2024
В сила
17.06.2024
Състав
Вера Иванова Иванова, Тодор Илков Хаджиев, Катя Стоянова Пенчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 431,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 458 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 459 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 460 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 462,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 463, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 489,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 489,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 490,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 492,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.492,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.495 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.6,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 191 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 191,ал.4 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 136,ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.76 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10,ал.3 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245000500261 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.

Обжалвано е решение № 71, постановено в закрито съдебно заседание на 12.03.2024 г. от Окръжен съд-С. по гр.д. № 154/2024 г., с което е оставена без уважение жалбата на П. Р. П., взискател по изп.д. № 396/2023 г. на СИС при РС-С., срещу разпределението, обективирано в протокол от 11.01.2024 г., като неоснователна.

Жалбоподателят П. Р. П., взискател в изпълнителното производство, моли по съображения, изложени в жалбата с вх. № 3957/22.03.2024 г., решението да бъде отменено като неправилно, като бъде отменено и извършеното разпределение и да бъде върнато производството за продължаването му съобразно изискванията на закона.

Ответниците по жалбата К. Т. Б. и М. Г. Р. не са взели становище по нея.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на жалбоподателя, прецени обстоятелствата по делото и намери за установено следното:

На 18.01.2024 г. от П. Р. П., взискател в изпълнителното производство, е подадена (изпратена по пощата и по електронна поща) чрез ДСИ при РС-С.

1 до ОС-С. жалба, получена при ДСИ с вх. № 521/18.01.2024 г. (за екземпляра, изпратен по електронна поща) и с вх. № 557/19.01.2024 г. (за жалбата, изпратена по пощата) против разпределение от 16.01.2024 г. по изп.д. № 396/2023 г. на ДСИ при РС-С.. Жалбоподателят твърди, че разпределението следва да бъде отменено като неправилно поради нарушение на закона и на съдопроизводствените правила по осъществяване на наддаването и надлежното уведомяване на страните по чл. 462,ал.1 от ГПК. Твърди, че разпределението е извършено без за него да бъдат призовани по предвидения в закона ред и начин страните-взискатели и съделители по изпълнителното дело, което е по решение за допусната съдебна делба. Твърди и че не са били взети предвид направените от него възражения срещу протокола за обявяване на купувач, от които е видно, че проданта не е протекла законосъобразно и не следва да се извършват последващи действия по разпределение на суми и др.

Затова моли след подробно запознаване с данните по делото съдът да отмени извършеното разпределение и да върне производството за продължаването му съобразно изискванията на закона.

От другите страни в изпълнителното производство, съделителките М. Г.

Р. и К. Т. Б. не е подаден отговор на жалбата.

С решение № 71/12.03.2024 г. окръжният съд оставя жалбата без уважение като неоснователна. Съдът посочва, че изпълнителното производство е образувано по молба на П. Р. П. въз основа на изпълнителен лист, издаден съгласно решение на РС-С., с което недвижим имот-нива с площ от 1000 кв.м. в м.“М.к.“ в землището на с. П., община С., е изнесен на публична продан при квоти 344/360 ид.ч. за П. П., 2/360 ид.ч. за М. Р. и 14/360 ид.ч. за К. Б.. Съдът посочва, че на 9.01.2024 г. са били обявени наддавателните предложения, като са се явили наддавачите К. Б. и С.Г.Г., и е видно от съставения протокол, че първоначално на основание чл. 492,ал.1 от ГПК за купувач на имота е бил обявен П. Р. П. за сумата 2 298,40 лв., но на основание чл.492,ал.2 от ГПК наддаването е продължило устно, като явилият се наддавач С.Г. е предложил сума от 2 475,20 лв., която е по-висока с размер на един задатък, като след изчерпване на устните предложения и на основание на посочения по-горе текст от закона за купувач на имота е обявена К. Б. за сумата 2 652 лв. Съдът посочва, че на 11.01.2024 г. е изготвено разпределение на сумите, които обявената за купувач К. Б. трябва да внесе за изплащане на дяловете на останалите съделители, както и е 2 определен размерът на ДТ и разноските за съделителите. Съдът приема, че за съставения протокол за разпределение жалбоподателят П. П. е бил уведомен на 12.01.2024 г. по телефона, а на посочения от него електронен адрес на 17.01.2024 г. са му връчени протоколите от разпределението и предявяването му. Съдът преценява, че са неоснователни оплакванията, изложени в жалбата, относно извършеното разпределение на постъпилата от публичната продан сума и че всъщност жалбата съдържа оплаквания, които са неотносими.

Съдът посочва, че незаконосъобразността на разпределението по чл. 460 от ГПК може да се изразява в неправилно приложение на нормите относно привилегиите и редът за удовлетворяване, който следва от тях, неправилно приложение на чл.76 от ЗЗД, неправилно прилагане на чл. 136,ал.3 от ЗЗД относно съразмерността на удовлетворяване, грешка в пресмятането на сумите – така ТР № 2/2021 г. на ОСГТК на ВКС, т.1. Съдът посочва, че в производството по чл. 463 от ГПК той действа като въззивна инстанция и с оглед на диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6,ал.2 от ГПК) предметът на жалбата определя рамките на сезирането на съда, извън които произнасянето е недопустимо. Съдът посочва, че не следи служебно за всяка незаконосъобразност и то на цялото разпределение, а жалбоподателят е този, който сезира съда и определя предмета на проверката в производството по чл.

463 от ГПК. Съдът преценява, че в случая видно от съдържанието на жалбата изложените оплаквания не касаят очертания от ВКС в посоченото ТР кръг от въпроси, с които може да е сезиран съдът при обжалване на разпределението.

Затова съдът приема, че извършеното разпределение следва да бъде потвърдено, а жалбата – оставена без уважение.

Жалбоподателят П. П. е уведомен за решението на съда на 15.03.2024 г. и на 20.03.2024 г. е подадена (изпратена по пощата и по електронен път) жалбата до ПАС, получена в ОС-С. с вх. № 3877/21.03.2024 г. (подаденият по електронна поща екземпляр) и с вх. № 3957/22.03.2024 г. (изпратената по пощата жалба). Твърди се, че съдът е пропуснал да обсъди и прецени законността при съставянето на протокола за публичната продан, както и не е взел предвид някои относими съществени законови разпоредби. Заявено е, че са нарушени чл. 489,ал.1 от ГПК и чл. 490,ал.2 от ГПК. Заявено е, че в протокола от 9.01.2024 г. е записано, че на основание чл. 489,ал.2 от ГПК предложението на К. Б. е недействително и на основание чл. 492,ал.1 от ГПК се обявява за купувач П. П. за сума, която не се чете и не кореспондира с 3 отразената в т.3 от протокола. Заявено е, че от написаното след това в протокола се вижда, че лицето К. Б. е допусната в търга с устно наддаване и е обявена за купувач на основание чл. 492,ал.2 от ГПК, което е недопустимо, тъй като нейното първоначално наддавателно предложение е било недействително и по-нататъшното й участие в търга е недопустимо, т.е. тя неправилно е обявена за купувач. Твърди се, че в решението на окръжния съд не са били взети предвид направените от него възражения срещу протокола за обявяването на купувач, от които е видно, че проданта не е протекла законосъобразно и не следва да се извършват последващи действия по разпределение на суми и др.

От другите страни в изпълнителното производство, съделителките М. Г.

Р. и К. Т. Б. не е подаден отговор на жалбата, подадена до апелативния съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 460 от ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение. В случая ДСИ при РС-С. е изготвил на 11.01.2024 г. разпределение на сумата 2 652 лв. без да е посочено изрично, че то се изготвя на основание чл.495 от ГПК, и го е предявил на 16.01.2024 г., след като в производството по принудителното изпълнение по изп.д. 396/2023 г. страната по изпълнителното дело К. Б. с протокол от 9.01.2024 г. (л.133 от изпълнителното дело) е обявена за купувач на публична продан, извършена в периода 8.12.2023 г.-8.01.2024 г., на недвижим имот в землището на с.П., община С., изнесен на публична продан в производството за съдебна делба по гр.д. № 5929/2019 г. на РС-С., съсобствен между съделителите К. Т. Б. (344/360 ид.ч.), М. Г. Р. (2/360 ид.ч.) и П. Р. П. (14/360 ид.ч.). Според разпоредбата на чл. 495 от ГПК взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в двуседмичен срок от влизането в сила на разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели. Видно от така изготвеното разпределение, то е извършено между взискателите К. Б., П. П. и М. Р., след това са посочени разноските, посочена е оставащата сума за разпределение 2 235,35 лв. и как тя се разпределя между тримата, след това е посочено каква сума следва да внесе обявената за купувач К. Б. (общо 497,48 лв., от която 398,13 лв. за разноски съобразно нейния дял, 86,93 лв. за дял на П. П. и 12,42 лв. за дял на М. Р.), след което са посочени суми за получаване 4 от останалите взискатели съобразно техните дялове (за П. Р. 86,93 лв. плюс 190,80 лв. внесени разноски, общо 277,73 лв. и за М. Р. 12,42 лв.минус 2,32 лв. за дължими разноски, общо 10,10 лв.).

Както е изрично указано в т. 1 от ТР №2/22.11.2022 г. на ВКС по тълк.д.

№ 2/2021 г., ОСГТК, при проверка по реда на чл. 463 от ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата и може да отмени разпределението само доколкото това е необходимо за уважаване на жалбата, като съдът служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели. В случая оплакванията, заявени от жалбоподателя П. П. в жалбата до окръжния съд, подадена на 18.01.2024 г. са лишени от конкретика, те са бланкетни, като само едно от тях е ясно посочено. В жалбата е казано, че се обжалва разпределението от 16.01.2024 г., което жалбоподателят счита за неправилно поради нарушение на закона и на съдопроизводствените правила по осъществяване на наддаването и надлежното уведомяване на страните по чл. 462,ал.1 от ГПК и че разпределението е извършено без за него да бъдат призовани по предвидения в закона ред и начин страните-взискатели и съделители по изпълнителното дело, както и че не са били взети предвид направените от жалбоподателя възражения срещу протокола за обявяване на купувач, от които е видно, че проданта не е протекла законосъобразно и не следва да се извършват последващи действия по разпределение на суми и др.

Видно е от приложената документация от изпълнителното дело, на 9.01.2024 г. с протокол (л.133) след извършената публична продан на недвижимия имот (изнесен на публична продан с решение на районния съд) ДСИ е обявил за купувач К. Б. за сумата 2 652 лв. и на 11.01.2024 г. е изготвил разпределение на сумата 2 652 лв. (л.135). Съгласно протоколи от 12.01.2024 г. (л.136-138) всеки от тримата съделители е уведомен по телефона за датата на предявяване на разпределението 16.01.2024 г., поради което оплакването на жалбоподателя, че те не са уведомени е неоснователно. На 16.01.2024 г. е постъпило по делото възражение до ДСИ от П. П. (л.140), в което той посочва, че при запознаването му със съдържанието на протокола от 9.01.2024 г. и със законодателството на страната в частта му, третиращ казуса, той вижда, че има много пропуски при процедурите и не са взети под внимание и спазени всички правила при съставянето му и начина на провеждане, установен със закон, за провеждането на такъв тип търг. При 5 липсата в случая в жалбата на други конкретни оплаквания относно правилността на обжалваното разпределение (освен относно уведомяването на страните по изпълнителното дело за датата на предявяването на разпределението) съдът не може да извършва служебна проверка по неговата правилност. Установява се следователно при тези обстоятелства, че подадената от жалбоподателя П. на 18.01.2024 г. жалба до окръжния съд е неоснователна. В жалбата, подадена до апелативния съд против решението на окръжния съд, се съдържа нов довод, съответно оплакване – относно неправилно допускане на К. Б. в търга с устно наддаване, - който обаче не подлежи на разглеждане, тъй като касае според жалбоподателя правилността на разпределението, но не е надлежно и своевременно заявен с жалбата до окръжния съд.