Решение № 26 от 29.01.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Стара Загора, 29.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Момчилова при участието на секретаря Нели П. Г. като разгледа докладваното от Магдалена Момчилова Административно наказателно дело № 20245530202594 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба от адв. Д. Т. С. - АК Стара Загора, съдебен адрес: гр. Ст.Загора ул. ’’**** пълномощник на Б. Б. П. ЕГН: ********** пост. адрес гр.Стара Загора ул.*** против Наказателно постановление №24-1228-001538 от 08.04.2024 г. на Началник група в ОДМВР Стара Загора, сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора.

В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. Сочат се съображения в тази връзка.

В съдебно заседание, чрез адв. В. М., преупълномощен от адв. Д. С., жалбоподателят заявява, че поддържа подадената жалба, като излага допълнителни аргументи. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ОД на МВР - Стара Загора моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В последното съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С наказателно постановление №24-1228-001538 от 08.04.2024 г. на Началник група в Сектор ПП при ОД на МВР, гр. Стара Загора на основание 1 чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП на нарушителя Б. Б. П. са наложени следните наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за това, че 14.12.2023г. в 23.05 ч. в гр.Стара Загора на ул.“Хан Аспарух“ №30, подземен гараж на МОЛ Галерия, ниво-1 в посока изток управлява лек автомобил Мерцедес с рег. № ****, собственост на И. В., като МПС не е регистрирано по надлежния ред - регистрационен талон от Република Франция с надпис: VENDU и невалидни регистрационни табели за територията на Република България.

Цитирано е писмо с рег. № 3282р-30599/06.12.2018г. на ГД „Гранична полиция“.

Посочено е, че в сектор ПП при ОД на МВР - Стара Загора е постъпило постановление № 2599/29.03.2024г. на Районна прокуратура Стара Загора за отказ да се образува наказателно производство, с мнение за налагане на административно наказание по ЗДвП.

Наказващият орган е приел, че в случая не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено въз основа на постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 2599/29.03.2024г. по описа на Районна прокуратура - Стара Загора.

От последното е видно, че по преписката не били събрани достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 НК и в тази връзка прокурорът е постановил отказ да се образува досъдебно производство, като същевременно е постановил материалите по преписката да се изпратят на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР – Стара Загора с оглед евентуално налагане на административно наказание на нарушителя.

Изложената фактическа обстановка се установява от свидетелските показания дадени в съдебно заседание, както и от приложените с административната преписка писмените доказателства по делото. В открито съдебно заседание административно наказващия орган е представил писмо с рег. № 3282р-30599/06.12.2018г. на ГД „Гранична полиция“, на което се позовава наказващия орган.

Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за нарушител/водач от 05.09.2024г. на ОД на МВР – Стара Загора, от която е видно, че същият не е наказван за извършено от него нарушение на чл. 140, ал.

1 ЗДвП.

Във връзка с компетентността на наказващия орган е представена заповед № 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на съдебното следствие са разпитани в качеството на свидетели К. К. К., С. И. Н., както и И. С. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална 2 легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество жалбата е основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 НПК във вр. с чл. 84 ЗАНН.

НП е издадено от компетентен орган, видно от приобщените по делото заповеди.

Наказателно постановление е издадено в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗАНН, на основание постановлението за отказ да се образува досъдебно производство от 29.03.2024 г., от която дата тече и шестмесечният срок за издаване на оспореното НП № №24-1228-001538 от 08.04.2024 г.

Административнонаказателната отговорност на Б. П. е ангажирана за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, която регламентира, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а в чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е предвидено налагането на административно наказание на водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.

Същевременно съдът счита, че от събраните по делото доказателства не се установява жалбоподателят да е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Съгласно посочената разпоредба „по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.“

Разпоредбата на § 2, т. 4 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства дава легална дефиниция на понятието "регистрация" - това е административно разрешение за превозното средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.

Видно от представените и приети писмени доказателства, а именно регистрационен талон със сертификат преведени на български език процесното МПС - лек автомобил марка: Мерцедес Бенц е надлежно регистрирано на територията на Френската република и е с поставен рег.

№ *****.

3

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на писмо с рег. № 3282р-30599/06.12.2018г. на ГД „Гранична полиция“ не може да се направи изводът, до който е достигнал наказващият орган, а именно: „ че водачът управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, регистрационен талон от Р Франция с надпис: VENDU и невалидни регистрационни табели за територията на Р България“.

При внимателен прочит на посоченото писмо се установява, че същото касае запитване за транзитно преминаващи през Република България моторни превозни средства с френска регистрация, управлявани от грузински или азербайджански граждани, като във връзка с това запитване е цитирана приложимата нормативна уредба - чл. 7 и чл. 8 от Кодекса за движение по пътищата на Френската Република. Тази нормативна уредба вероятно е изчерпателна по повдигнатия въпрос, касаещ транзитно преминаване през държави-членки на европейския съюз на граждани на трети страни, закупили превозни средства от Франция, но не и административното нарушение, предмет на настоящото разглеждане, което касае закупуване на лек автомобил от стопански субекти - т.е. от юридически лица с цел осъществяване на търговия и то в рамките на Европейския съюз.

Воден от горното, съдът намира, че по делото не са представени достатъчно доказателства, въз основа на които да бъде прието, че на 14.12.2023г. в 23.05 ч. в гр.Стара Загора на ул.“Хан Аспарух“ №30, подземен гараж на МОЛ Галерия, ниво-1 в посока изток жалбоподателят Б. П. управлявал лек автомобил Мерцедес с рег. № ****, собственост на И. В., като МПС не е било регистрирано по надлежния ред. Ето защо, атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Единственият извод, на който АНО се позовава, че автомобилът е с прекратена регистрация в Р Франция е изписан на френски език текст на талона на автомобила, като според АНО това означавало прекратена регистрация на автомобила. Съдът не приема, че изписването на ръка на текст на регистрационния талон на автомобила означава прекратяване на регистрацията му. Този извод би могъл да бъде направен след като се изиска съответна справка от френските власти, в която изрично е записано, че регистрацията на автомобила е прекратена. По делото не са събрани доказателства относно прекратяване на регистрацията на автомобила или за нерегистрирането му по съответния ред, поради това жалбоподателя не е извършил вмененото му административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй като той е управлявал регистриран автомобил и неправилно е санкциониран по чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. В случая от събраните доказателства не може да се направи извод за извършване от жалбоподателя на каквото и да е административно нарушение. Този извод би могъл да бъде направен след като се изиска съответна справка от френските власти, в която изрично е записано, че регистрацията на автомобила е прекратена.

Освен поради недоказаността на административно-наказателното 4 обвинение обжалваното НП е издадено и при съществено нарушение на процесуалните правила. В нарушение на процесуалното правило по чл. 57, ал.

1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението и за посочване на обстоятелствата, при които то е извършено, в обстоятелствената част на НП не са посочени номерът на рамата на управлявания от жалбоподателя л. а., фактическото и правното основание, по силата на които е прекратена регистрацията на този автомобил във РФ – според НО, не е посочен актът за прекратяване на регистрацията на автомобила и компетентният орган на ФР, който е издал този акт. Освен, че водят до нарушаване на правото на защита на наказания, посочените пропуски изправят съда пред невъзможност да прецени законосъобразността на НП в обсъжданата част, като провери правилно ли е приложил българският наказващ орган френския административен закон, като е приел, че регистрацията на управлявания от жалбоподателя автомобил РФ е била прекратена към посочената в НП дата на нарушението. Поради това обсъжданите пропуски в съдържанието на обстоятелствената част на НП представляват съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване.

Само в допълнение следва да се посочи, че дори и да беше доказано от обективна страна административното нарушение, същото не би могло да бъде налице, защото би липсвала вина у нарушителя (чл. 6, във вр. с чл. 7 ЗАНН).

Действително, незнанието на правото не е обстоятелство, което би могло да изключи противоправността на нарушението, но това важи само до националното право, без да намира приложение за чуждото право – в частно за френското право. (Едва ли някой би могъл да знае правния режим на всички държави.) Ето защо е необоснован и изводът на АНО за наличие на вина у жалбоподателя – напротив, същият не знаел и не е бил длъжен да знае чл.

R322-1 и сл. от френския Закон за движение по пътищата, чиито разпоредби дори не са посочени в НП.

В настоящия случай своевременно се явява искането на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание за присъждане на разноските във вид на адвокатско възнаграждение и същите следва да се възложат в тежест на въззиваемата страна. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по - нисък размер на разноските в тази им част, но не по - малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). В чл. 36, ал. 2 от ЗА е посочено, че размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, както и че този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде понисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е посочено, че ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция 5 и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на всяка наложена глоба, санкция и/или обезщетение. В разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, възнаграждението е в размер на 400,00 лева. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя претендира да им бъдат присъдени разноски, като съгласно представения по делото списък на разноските (л. 57 от делото) същите са в размер на 1200,00 лева, поради което съдът намира, че възражението на въззиваемата страна срещу размера на разноските, посочено в писменото становище на процесуалния представител на въззиваемата страна (л. 21 от делото), е основателно. Ето защо съдът следва да присъди разноски в размер на 400,00 лева, като до претендирания размер от 1200,00 лева, следва да се отхвърли, като неоснователно.

Разпечатката съдържа 44 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36e8540a-59fb-482e-9234-284b6f60347c