Решение № 295 от 25.08.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 295 гр. Несебър, 25.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Сл. Петров при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело № 20242150101212 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното: Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.439, ал.1, във връзка с чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищците Р. Л. Й. с ЕГН ********* и Р. Т. Й. с ЕГН **********, двамата с адрес: град С., ж.к. Т., улица С. № 50, твърдят, че с влязло в сила Решение № 43/21.02.2014г., постановено по гр.д.№ 437/2010г. по описа на Поморийския районен съд са осъдени да заплатят по сметка на съда сумата в размер на 8355,20 лева, представляваща държавна такса. Издаден е изпълнителен лист № 56/16.02.2018г. за сумите по решението, а въз основа на изпълнителния лист е било образувано изпълнително дело № 20232160400011 по описа на Държавен съдебен изпълнител при Поморийския районен съд, по което ищците са длъжници, а ответникът – Районен съд – Поморие, е взискател. Отбелязват, че съдебното решение е влязло в законна сила на 03.05.2017г. Позовават се на разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК, според която публичните вземания, каквато се явява и държавната такса съгласно чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1-и януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Така давностният срок за погасяване на вземането по съдебното решение е започнал да тече от 01.01.2018г. и е изтекъл на 01.01.2023г., докато изпълнителното дело е образувано след изтичането на давността, съответно до 01.01.2023г. не е било образувано изпълнително дело и не са извършвани изпълнителни действия срещу ищците, поради което и течението на давността не се е спирало и не е било прекъсвано по смисъла на чл.172 от ДОПК. По този начин вземането за сумите, за които е издаден изпълнителния лист, е погасено по давност. Ищците считат, че за тях е налице правен интерес да оспорят изпълнението въз основа на факти, 1 настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издаден изпълнителният лист, чрез предявяване на иск като средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с който да поискат да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи значение за неговото съществуване, в случая изтичането на предвидената в закона давност. Правят искане да бъде признато за установено, че ищците не дължат на ответника Районен съд – Поморие, Булстат 000057446, адрес на управление: град Поморие, улица Калоян № 1, сумата в размер на 8 355,20 лева, представляваща държавна такса по гр.д.№ 437/2010г. по описа на съда, присъдена с постановеното по делото и влязло в законна сила решение, и за която сума е издаден Изпълнителен лист № 56/16.02.2018г., както и сумата в размер на 5 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист, поради погасяването им по давност. Претендират разноски.

В отговора на исковата молба, подаден от ответника – Поморийския районен съд, се посочва, че не се оспорват твърденията на ищците, че Решение № 43/21.02.2014г. по гр.д.

№ 437/2010г. по описа на съда, постановено в производство за делба, е влязло в законна сила на 03.05.2017г., и че с него ищците са осъдени да заплатят по сметка на съда държавна такса в размер на 8 355,20 лева, както и че въз основа на решението за тази сума е издаден изпълнителен лист № 56/16.02.2018г., включващ и таксата за издаването му в размер на 5 лева, а въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 2023216040011 по описа на ДСИ при Районен съд – Поморие. Оспорва се обаче твърдението на ищците, че вземанията за посочените суми са погасени по давност. След издаването на Изпълнителен лист № 56/16.02.2018г., на 14.10.2020г. ищците са извършили плащане като са погасили част от задължението си по процесната сума за държавна такса, като са заплатили в полза на РСПоморие 2 000 лева, по който начин те са направили своеобразно признание за дълга си, и което плащане имало за последица признаване вземането на длъжника, и в резултат на което течението на давността е било прекъснато на основание чл.116, б. „а“ от ЗЗД и е започнала да тече нова давност. Впоследствие давността е била прекъсната на същото основание и на 04.03.2021г. пак в резултат на извършено частично плащане от ищците на сумата в размер на 1 000 лева. Поради това към момента на образуване на изпълнителното дело през 2023г. давността не е изтекла. Поради това счита иска за неоснователен и моли като такъв да бъде отхвърлен.

Ищците не се явяват в съдебно заседание и не се представляват. С писмена молба, подадена от процесуалния им представител, се изразява становище по подадения от ответника отговор на исковата молба, като се отрича извършените от ищците плащания на част от дълга, а именно на 14.10.2020г. те са заплатили в полза на ответника сумата в размер на 2 000 лева, а на 04.03.2021г. – сумата в размер на 1 000 лева, да се считат признание на вземането на ответника, поради което тези плащания не са имали за последица прекъсване течението на давността. Отбелязват също, че плащанията са извършени от трето лице, съответно ищците не са извършвали доброволни плащания. Ищците не са правили изрични признания, че признават изцяло вземането на ответника по основание и размер, като с 2 извършените плащания те са признали само част от дължимото вземане, а именно до размера на платената част, но не и относно остатъка от дълга. Поддържат и останалите си доводи в исковата молба, както и претенцията си за разноски.

В съдебно заседание ответната страна не изпраща представител. С отделна писмена молба, подадена от административния ръководител на РС-Поморие, се заявява, че се поддържат доводите, изложени в отговора на исковата молба, както и искането за отхвърляне претенцията на ищците като неоснователна. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Производството по гр.д.№ 437/2010г. по описа на Поморийския районен съд е имало за предмет делба на недвижими имоти. С Решение № 43 от 21.02.2014г., постановено по това дело, е извършена делбата между съделителите, като съдът е разпределил делбените имоти между тях по реда на чл.353 от ГПК. С решението съдът е осъдил всеки от съделителите да заплати държавна такса върху стойността на неговия дял, като съделителите Р. Л. Й. и Р. Т. Й. – ищците по настоящото дело – са осъдени да заплатят в полза на РС-Поморие държавна такса в размер на 8 355,20 лева (Постановено е и допълнително решение, с което останалите двама съделители са осъдени да заплатят на Р. Л.

Й. и Р. Т. Й. суми за уравнение на дяловете). Решението е било предмет на обжалване и е влязло в законна сила на 03.05.2017г., когато касационната инстанция не е допуснала до обжалване решението на въззивната инстанция – Решение № II-78 от 27.07.2016г., постановено по в.гр.д.№ 290/2015г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е било потвърдено решението на първоинстанционния съд.

Издаден е изпълнителен лист № 56 от 16.02.2018г. на Поморийския районен съд, въз основа на влязлото в законна сила на 03.05.2017г. Решение № 43/24.02.2014г. по гр.д.№ 437/2010г. по описа на Поморийския районен съд, за частта, с която Р. Л. Й. с ЕГН ********** и Р. Т. Й. с ЕГН **********, двамата с адрес: град Бургас, улица Сердика № 2Б, етаж 1, са осъдени да заплатят сумата от 8 355,20 лева, представляваща държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Поморие, банкова сметка BG90CECB979031E2170100, BIC код CECBBGSF, Централна кооперативна банка АД – офис Поморие, и сумата от 5 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по същата банкова сметка.

На 14.10.2020г. В. Р.ов Й. е заплатил в полза на Районен съд – Поморие като е превел по банковата му сметка сумата в размер на 2 000 лева, а като основание за плащането същият е посочил – такса по гр.д. 437 / 2010г., със задължено лице Р. Т. Й..

На 04.03.2021г. е извършено второ плащане от В. Р.ов Й. в полза на Районен съд – Поморие, този път за сумата в размер на 1 000 лева, която той е превел по банковата сметка на съда. Посочил е същото основание за плащането, а именно такса по гр.д. 437 / 2010г., със задължено лице Р. Т. Й..

3

Въз основа на изпълнителния лист на 05.01.2023г. е образувано изпълнително дело № 20232160400011 по описа на ДСИ при Районен съд Поморие с взискател Поморийския районен съд и длъжници Р. Л. Й. и Р. Т. Й. за част от сумата по изпълнителния лист – 5 355,20 лева. Призовките за доброволно изпълнение са връчени на двамата длъжници на 21.02.2023г., след което те са направили възражение, че не дължат вземането поради изтекла погасителна давност на вземането на сумата по изпълнителния лист, като едновременно са поискали изпълнителното производство за бъде прекратено. С разпореждане от 22.03.2023г.

ДСИ е отказал да прекрати изпълнително дело № 11/2023г. по описа на СИС при ПСПоморие, който отказ е бил обжалван от двамата длъжници. Въз основа на тази тяхна жалба е било образувано гр.д.№ 818/2023г. по описа на Бургаския окръжен съд, по което е постановено Решение № 690 от 12.06.2023г., с което е оставена без уважение жалбата им срещу разпореждането на съдебния изпълнител. В мотивите на решението съдът е посочил, че процесуалният закон не е разписал изрична процедура и не е предвидена възможност за длъжника да направи възражение за давност пред съдебния изпълнител, поради което и съдебният изпълнител не може да се произнесе по такова искане и няма основание по чл.433, ал.1 от ГПК той да прекрати производството. Защитата на длъжника в този случай е чрез предявяване на отрицателен установителен иск по чл.439 от ГПК, като само от съда в исковото производство може да се установи недължимостта на публичното вземане, основана на възражение за давност.

Едновременно с изпращането на поканите за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е предприел действия по принудително изпълнение, включително и по образуване на изпълнителното дело, които действия също са били обжалвани от двамата длъжници. С Определение № 1571 от 13.06.2023г., постановено по гр.д.№ 817/2023г. по описа Бургаския окръжен съд, жалбата им е била оставен без разглеждане.

Преди това, на 02.04.2024г. ДСИ при Районен съд – Поморие е предприел действия по налагане на възбрана върху собствен на длъжниците недвижим имот за обезпечение на вземането на взискателя по изпълнително дело № 11/2023г.

На 16.09.2024г. е издадена Обезпечителна заповед № 64 по ч.гр.д.№ 1064/2024г. по описа на Несебърския районен съд, с която е допуснато обезпечение на бъдещите искане на Р. Л. Й. и Р. Т. Й. от град С., за признаване за установено, че в полза на Районен съд – Поморие не съществува претендираното от последния вземане за сумата в размер на 8 355,20 лева, представляваща държавна такса, присъдена по гр.д.№ 437/2010г. по описа на Поморийския районен съд, и сумата в размер на 5 лева, представляваща държавна такса за издаване на изпълнителен лист въз основа на посочения съдебен акт, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, на база на който изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20232160400011 по описа на ДСИ при Районен съд – Поморие, чрез спиране изпълнението по изп. дело № 20232160400011 по описа на ДСИ при Районен съд – Поморие.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

4

Искът с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на решението по отношение на вземането, визирано в издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното делото.