Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 196 от 06.11.2023, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Гражданско дело 407/2023
Вид
Решение № 196
Подписан
06.11.2023
В сила
23.11.2023
Състав
Биляна Димитрова Коева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Севлиево, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230100407 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. В. К. срещу „Държавна психиатрична болница - Севлиево”, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) за признаване за незаконно дисциплинарното уволнение и неговата отмяна – правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и 2) за заплащане на парично обезщетение в размер от 7425,60 за времето, през което ищецът не е полагал труд по трудово правоотношение, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Моли за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка.

Предявен е иск за заплащане на сумата в размер на 1237, 60 лв., получена от ответника без основание, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че е на 09.02.2012 г. сключил трудов договор № 2/09.02.20212 г. с ответника. Бил назначен на длъжност „санитар" с код по по НКПД 5321-1002, с място на работа „Държавна психиатрична болница - Севлиево" и с трудово възнаграждение в размер на 275.00 лева месечно. На 07.07.2016 г. трудовото му правоотношение с ответника било прекратено със Заповед № 8/07.07.2016 г. на директора на „Държавна психиатрична болница - Севлиево" на основание чл.325, ал. 1, т.5 от КТ поради завръщане на замествания на работа.

Сочи, че на 07.07.2016 г. сключил трудов договор № 7/07.07.2016 г. с ответника „Държавна психиатрична болница – Севлиево“. Бил назначен на длъжност „санитар" с код по по НКПД 5321-1002, с място на работа „Държавна психиатрична болница 1 Севлиево" и с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 420.00 лева. През последните няколко години с допълнителни споразумения към трудов договор № 7/07.07.2016 г. с ответника на основание чл.119 от КТ трудовото му правоотношение било изменяно с писмено съгласие.

Излага съображения, че на 22.02.2023 г. му била връчена Заповед №42/22.02.2023 г. на Директора на „Държавна психиатрична болница - Севлиево" относно налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.З от КТ, с която директорът му наложил по силата на сключен трудов договор № 2/09.02.2012 г. на длъжност „Санитар в ОАЛМОП", наказание дисциплинарно уволнение. Ищецът поддържа, че трудов договор № 2/09.02.2012 г. бил прекратен на 07.07.2016 г. на основание чл.325, ал. 1, т.5 от КТ и останал изключително изненадан и учуден защо работодателят му налага наказание във връзка с прекратеното му през 2016 г. трудово правоотношение.

Сочи, че отделно от горното заповедта, с която му се налагало наказание дисциплинарно уволнение по прекратения трудов договор била незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Посоченото в нея било невярно. Твърди, че никога своеволно, преждевременно не е напускал работното си място в ДПБ - Севлиево и с личния си автомобил не е ходил да изпълнява поръчки на пациенти на болницата за покупка на хранителни и други продукти от магазин в гр. Севлиево, без това да влиза в трудовите му задължения или да му е било възложено от негов ръководител.

Ищецът счита Заповед №42/22.02.2023 г. на Директора на „Държавна психиатрична болница - Севлиево" за неправилна и незаконосъобразна, т. к. освен че не бил извършил посочените нарушения, не била посочена конкретна датата на извършване на нарушенията, нито била конкретизирана формата на вината. Сочи, че в нарушение на чл. 195от КТ в съдържанието на заповедта липсвало точно и ясно фактическо описание на вменените му нарушения на трудовата дисциплина. Освен това не му били искани на основание чл. 193, ал.1 от КТ обяснения за описаните от директора деяния. Твърди, че не бил запознат с разпоредбите на Етичния кодекс на ДПБ - Севлиево и в него не се съдържали трудови задължения.

Ищецът излага съображения, че с посочената заповед неоснователно, неправилно и незаконосъобразно бил задължен да заплати и заплатил на ответника обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие на основание чл.221, ал.2 от КТ-в размер на 1237.60 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на искова молба. В същия се излагат съображения, че от момента на сключване на Трудов договор № 2/09.02.2012 г., до датата на оспорваното уволнение, ищецът е бил в трудово правоотношение с лечебното заведение, като е заемал една и съща длъжност, изпълнявал е едни и същи трудови функции и е следвало да се съобразява с едни и същи правила за трудово и етично поведение. Именно в качеството му на работник в 2

ДПБ - Севлиево, по активно трудово правоотношение, на ищеца било наложено дисциплинарното наказание „Уволнение" със Заповед № 42/22.02.2023 г. Излага съображения, че със Заповед № 07 - 79/21.07.2022 г. на Д. В. К. е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение" за тежко нарушение на трудовата дисциплина, а именно събличане на облеклото на публично място в двора на ДПБ - Севлиево. Това срамно деяние било записано, а записът разпространен между служители и пациенти на болницата. С поведението си наказаното лице проявило явно неуважение към работодателя, към своите колеги и към пациентите, като е демонстрирало пълно незачитане на правилата за поведение на работника, залегнали в правилника за вътрешен трудов ред и етичния кодекс на ДПБ -Севлиево. Деянието представлявало и дребно хулиганство по смисъла на Указа за борба с дребното хулиганство, но за същото не били сезирани компетентните органи. Още при това провинение на работника, работодателят е имал основание да наложи най тежкото дисциплинарно наказание, но в случая е проявил разбиране, с надеждата и обещанието, че за в бъдеще нарушения няма да бъдат допускани.

Ответникът твърди, че през месец февруари 2023 г., по информация на колеги на ищеца от отделението „ОАЛМОП" в ДПБ - Севлиево, първоначално се установило, че същият на 10.02.2023 г. от 09:04 ч. и от 11:00 ч. и на 17.02.2023 г. от 09:05 ч. е напускал работното си място през работно време и е ходил с личния си автомобил да изпълнява поръчки на пациенти на болницата за покупка на стоки от магазин в гр. Севлиево, за който дори има данни, че е стопанисван от неговата дъщеря. Приемайки поръчките, работникът предварително вземал и парични суми, а след покупката, стоките са внасяни в отделенията и раздавани. Сочи, че закупуването и внасянето на хранителни продукти и други стоки в медицинските отделения на болницата било абсолютно забранено. Ответникът твърди, че на осн. чл. 193 от КТ, на 17.02.2023 г. работодателят устно е изискал от Д. К. писмени обяснения за случилото се. Такива постъпили от работника още същия ден, като в тях лицето потвърждавало своите постъпки и дори пояснявало, че от 3 години ходи да пазарува на болни всеки вторник и петък от седмицата, без значение дали е на работа или не. С тези писмени обяснения ищецът изцяло потвърдил своето нарушение на трудовата дисциплина, като допълнително е заявил, че вече щял да преустанови тази своя практика с пазаруването.

Преждевременните напускания на работно място от Д. К. били установени и след преглед на охранителните камери на входа на болницата.

Излагат се подробни съображения, че при определяне на дисциплинарното наказание на ищеца, работодателят е спазил критериите по чл. 189 от КТ.

Извършеното нарушение безспорно било тежко. Сочи, че в конкретния случай нарушенията на Д. К. били системни, тъй като по неговите признания са извършвани периодично - всеки вторник и петък от седмицата и продължително - през последните 3 години. Нарушението несъмнено било и тежко, поради описаните съображения.

3

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 09.02.2012 г. бил сключен трудов договор, с който ищецът е бил назначен на длъжността „санитар“, като на 07.07.2016 г. трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № 8/07.07.2016 г. на директора на Държавна психиатрична болница – Севлиево на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 от КТ поради завръщане на заместван работник.

По делото не се спори, а и от доказателствата се изяснява, че между страните е съществувало трудово правоотношение по трудов договор № 7 от 07.07.2016 г. по силата на който ищецът е бил назначен отново на длъжност „санитар“ в Държавна психиатрична болница гр. Севлиево.

Не се спори между страните, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че на 22.02.2023 г. е била издадена Заповед № 42, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ , поради това, че на 10.02.2023 г. от 09:04 ч. и от 11:00 ч., на 17.02.2023 г. от 09:05 ч., както и през предходен три годишен период преди 17.02.2023 г., в дните вторник и петък Д. В. К. своеволно, преждевременно е напускал работното си място в ДПБ – Севлиево и с личния си автомобил е ходил да изпълнява поръчки на пациенти на болницата за покупка на хранителни и други продукти от магазин в гр. Севлиево, без това да влиза в трудовите му задължения или да му е било възложено от негов ръководител. В заповедта е посочено, че със Заповед № РД 07 – 79/21.07.2022 г. на директора на ДПБ – Севлиево, на Д. В. К., на длъжност „санитар в ОАЛМОП“ при ДПБ – Севлиево е било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“. В заключение в заповедта е посочено, че поради многократните напускания на работното място и неизпълнение на трудови задължения предвидени в етичния кодекс на ДПБ – Севлиево, както и поради обстоятелството, че на 21.07.2022 г. на лицето е наложено дисциплинарно наказание предупреждение за уволнение, то извършеното нарушение на трудовата дисциплина се явява „системно“ и „тежко“, поради което на основание чл. 188, т. 3, във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 1, пр. 2, т. 3 и т. 7 и чл. 187, т. 1 от КТ и при спазване на изискванията по чл. 189, чл. 193, ал. 1 и чл. 194 от КТ се налага наказание:

„дисциплинарно уволнение“. В заповедта е посочен предходния трудов договор на ищеца.

По делото е издадена и Заповед № 37/23.02.2023 г., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ е прекратен трудовия договор на ищеца.

По делото са приложени писмени обяснения изискани от ищеца Д. В. К., в които ищецът е посочил, че на 17.02.2023 г. е излязъл с колата си да пазарува на болните на 4 трите отделения. Посочено е, че прави това от три години, всяка седмица във вторник и петък без значение дали е на работа.

По делото е приета Заповед № РД 07 – 79/21.07.2022 г., с която на основание чл.

188 КТ във вр. с чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10 от КТ ищецът е бил наказан с предупреждение за уволнение за следните извършени нарушения на трудовата дисциплина: На 04.05.2022 г. по време на работа е допуснал нарушение, несъвместимо с Длъжностната характеристика и добрите нравствени норми, като си е позволил да съблече работното си облекло в двора на ДПБ – Севлиево.

По делото е приет като доказателство Правилника за вътрешния трудов ред в Държавна психиатрична болница гр. Севлиево.

По делото е представен и приет Етичен Кодекс на служителите в Държавна психиатрична болница гр. Севлиево.

По делото е приета длъжностна характеристика на длъжността „санитар“ в Държавна психиатрична болница гр. Севлиево.

По делото са приети и неоспорени План за провеждане на обучение в отделението на санитари през 2020 г., Протокол за проведен инструктаж за специфични особености при работа с психично болни пациенти м. януари 2020 г., Протокол за проведено обучение на санитари от 14.01.2020 г., Протокол за проведено обучение на санитари от 12.08.2020 г., Протокол за проведен инструктаж за специфични особености при работа с психично болни пациенти от м. август 2020 г. , Протокол за проведен инструктаж за специфични особености при работа с психично болни пациенти от м. септември 2020 г., Протокол за проведено обучение на санитари от 09.09.2020 г.