Определение № 118 от 11.04.2023, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 118 гр. София, 10.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Андон Г. Миталов

Кристина Ив. Т.а като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно частно наказателно дело № 20221800600397 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. с чл. 248, ал. 2 от НПК и е образувано по постъпила частна жалба от пострадалия А. Т. М. чрез повереника му – адв. Е. И. от САК, против протоколно определение от 23.06.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 189/2022 г. по описа на Районен съд С., с което направени искания на А. Т. М. за конституиране като граждански ищец и за приемане за съвместно разглеждане на предявения срещу подсъдимия граждански иск и за конституирането му като частен обвинител, са били отхвърлени и делото е било насрочено за разглеждане в съдебно заседание по реда на Глава 29 от НПК.

С жалбата се изразява оплакване от отхвърлянето на своевременно направеното искане за конституиране като частен обвинител и като граждански ищец от страна на пострадалия А. М.. Твърди се, че искът е конкретизиран като основание и размер. Изразява се упрек, че не е взето съгласието на пострадалия за сключване на споразумение между прокуратурата и подсъдимия, с което били накърнени неговите права.

Моли се за отмяна на постановеното определение и се иска 1 конституирането на пострадалия като страна в процеса.

За да постанови обжалвания съдебен акт, състава на първоинстанционният съд е приел, че предявеният срещу подс. Борисов граждански иск не отговаря на процесуалните изисквания. Съдът е констатирал липсата на конкретизация „по пера и по размери“, при заявен общ размер на иска 20 000 лева, предявен за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди. Поради това съдът е приел, че липсва яснота относно претенцията, което би довело до накърняване правото на защита на обвиняемия.

По отношение на искането за конституиране на пострадалия като частен обвинител съдът е съобразил постановеното в същото съдебно заседание определение по чл. 248, ал. 1, т. 4 НПК, с което, съобразно становищата на страните и представеното по делото споразумение, е констатирал наличието на основание за разглеждане на делото по реда на чл. 381 и сл. НПК. Предвид това, първоинстанционният съд е постановил, че искането се явява недопустимо, тъй като разглеждането на делото по Глава 29 от НПК изключва възможността за конституиране на частен обвинител.

Софийският окръжен съд, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като се запозна с жалбата и с материалите по делото, намира следното:

Частната жалба на пострадалия срещу определението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлено искането му за конституиране като граждански ищец и за съвместно разглеждане на предявения граждански иск в хода на разпоредителното заседание, следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима.

Това е така, тъй като процесуалният закон не допуска обжалване на този отказ, по арг. от разпоредбата на чл. 249, ал. 3, вр. чл. 341, ал. 3 от НПК.

Поради това изложените в частната жалба доводи не могат да бъдат обсъждани от въззивната инстанция. В този смисъл са и изрично дадените указания в т. 3 от Тълкувателно решение № 2 от 05.02.2004 г. по н.д. №2/2003 г. на ОСНК на ВКС: „Отказът на първоинстанционния съд да допусне до участие в процеса граждански ищец не подлежи на обжалване“.

Предмет на въззивен контрол в настоящото производство се явява 2 жалбата на пострадалия А. М. само в частта, с която е отказано конституирането му като частен обвинител.

Съгласно чл. 249, ал. 3 от НПК на самостоятелно обжалване по реда на глава ХХІ от НПК подлежи отказът да бъде конституиран частен обвинител, доколкото това право не може да бъде реализирано извън наказателния процес.

Разгледана по същество, жалбата в тази част е основателна по следните съображения:

Производството по н.о.х.д. № 189/2022 г. по описа на Районен съд - С. е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимия Б. И.

Борисов по обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК.

На 23.06.2022 г. по делото е внесено споразумение за решаване на делото на основание чл. 381 от НПК, ведно с декларация на основание чл.

381, ал. 6 от НПК, с която подсъдимият Б. Б. се отказва от разглеждане на делото по общия ред.

В разпоредително заседание на 23.06.2022 г. съдът е поставил за обсъждане въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК. Прокурорът е изразил становище, че предвид внесеното в съда споразумение и постигнатото съгласие за решаване на делото по този ред, производството следва да протече по реда на чл. 381 и сл. от НПК. В този смисъл е изразеното от защитника на подсъдимия - адв. М., становище, което е споделено от подсъдимия.

С оглед на това, първоинстанционният съд е констатирал наличието на предпоставките за разглеждане на делото по особените правила на Глава 29 от НПК, като е постановил определението си и е насрочил делото за разглеждане по реда на особените правила, визирани в чл. 381 и сл. от Наказателнопроцесуалния кодекс.

Настоящата въззивна инстанция не споделя напълно изводите на първоинстанционния съд.

Основателни се явяват доводите изложени касателно недостатъците на предявения граждански иск и на тази база, се явява законосъобразно съждението, че разглеждането на иска ще стане причина за отлагане на 3 делото при съобразяване с обстоятелството, че по делото е било внесено споразумение в писмена форма, както и изискуемата съгласно чл. 381, ал. 6 НПК декларация, за разглеждане на производството по реда на особените правила, визирани в чл. 381 и сл. от Наказателнопроцесуалния кодекс.

Особеното в настоящият случай обаче е факта, че макар и съгласно разпоредбата на чл. 382, ал. 3 НПК в съдебното заседание при разглеждане на делото по реда на Глава 29 от НПК да участват единствено прокурорът, защитникът и обвиняемия, тук вече сме в хипотезата на съдебното производство по смисъла на Глава 19 от НПК, т.е., важат процесуалните правила попадащи в обхвата на разпоредбите от чл. 384, ал. 1 до чл. 384а, ал.

3 от НПК.

Единствено при наличие на споразумение за решаване на делото в съдебното производство процесуалният закон предвижда процесуална стойност на становището на пострадалия, действащ като частен обвинител, по арг. от чл. 384, ал. 3 НПК, поради което за състава на първоинстанционния съд при така сложилите се конкретни условия е било налице абсолютно задължение да допусне участието на пострадалия в претендираното от него процесуално качество.

С оглед на гореизложеното, частната жалба в тази част се явява основателна, поради което следва да бъде уважена.

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 2 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба против протоколно определение от 23.06.2022 г., постановено по н.о.х.д. № 189/2022 г. по описа на Районен съд - С., с което е отхвърлено искането на А. Т. М. за конституиране в качеството на граждански ищец и за съвместно разглеждане на предявения от него граждански иск.

ОТМЕНЯВА обжалваното определение в частта, с която е отхвърлено искането на А. Т. М. за конституиране в процесуалното качество на частен обвинител в производството и КОНСТИТУИРА А. Т. М. в качеството на частен обвинител по делото.

ВРЪЩА делото на Районен съд – С. за продължаване на процесуалните 4 действия по реда на Глава 29 НПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5