Решение № 3068 от 20.05.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7268/2024
- Вид
- Решение № 3068
- Подписан
- 20.05.2025
- В сила
- 20.05.2025
- Състав
- Пепа Маринова-Тонева, Цветомир Милчев Минчев, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 179, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 3068 гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пепа Маринова-Тонева
Членове:
Василена Дранчовска
Цветомир М. Минчев при участието на секретаря Яна Огн. Лалова като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно гражданско дело № 20241100507268 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 2817 от 16.02.2024 г., постановено по гр. дело № 48557/2022 г. по описа на СРС, 58 състав, ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ АД е осъден да заплати на ищеца ЗД „Бул Инс“ АД, на основание чл. 411 КЗ, сумата от 2 937,17 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за причинени вреди на л. а. „Мазда 5“, с рег. № СВ **** КС, вследствие на настъпило на 05.06.2021 г. застрахователно събитие – ПТП, вследствие на виновното и противоправно поведение на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника водач на л. а. „Тойота Ярис“, с рег. № СВ **** СВ (в т. ч. и сторени ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 05.09.2022 г. до окончателното плащане.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника ЗД „Бул Инс“ АД с доводи за неговата неправилност поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Заявява, че първоинстанционният съд е формирал изводите си само въз основа на ангажираните от ищеца доказателства, но не и на тези, подкрепящи защитната теза на ответника, каквито своевременно е ангажирал, но същите не са били допуснати. Счита, че от значение за изясняване на механизма на настъпване на процесното ПТП са и показанията на свидетелката М. И. С., управлявала л. а. „Тойота Ярис“, с рег. № СВ **** СВ, която обаче не е разпитана. По изложените съображения моли за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна ЗД „Бул Инс“ АД не изразява становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Служебно съдът има правомощие да провери и спазването на императивни материалноправни разпоредби, дори ако тяхното нарушаване не е въведено като основание за обжалване - арг. т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният съд споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
За възникване на регресното вземане в полза на застрахователя по имуществена застраховка е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
В случая, във връзка с наведените във въззивната жалба оплаквания спорът пред настоящата съдебна инстанция следва да се концентрира върху следните групи обстоятелства: какъв е механизмът на процесното ПТП, както и по чия вина е настъпило то.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото първоинстанционният съд е достигнал до правилен краен извод, че процесното ПТП е настъпило по следния механизъм: на 05.06.2021 г., около 02:38 часа, в гр. София, водачът на л. а. „Тойота Ярис“, с рег. № СВ **** СВ се движи по бул. „Цар Борис III“, с посока от кв. „Бъкстон“ към кв. „Княжево“, и на кръстовището с бул. „Никола Петков“, поради преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, реализира ПТП с преминаващия на зелен сигнал на светофарната уредба л. а. „Мазда 5“, с рег. № СВ **** КС, нанасяйки му материални вреди, като за направата на същия способстват данните, които се изличат от двустранния констативен протокол за ПТП от 05.06.2021 г., уведомлението за щета до застрахователя – ищец от 05.06.2021 г., показанията на свидетеля К. Б. Т., както и заключението на 2 вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, което като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област въззивният съд кредитира. Действително, двустранният протокол за ПТП няма характер на официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, поради което не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразения в него механизъм. Той се съставя от водачите на МПС и съдържа съгласувани изявления за знание за настъпили факти и обстоятелства, като тяхното съответствие с действителното фактическо положение подлежи на доказване на общо основание в процеса. Ето защо, удостоверените в схемата към протокола за ПТП обстоятелства относно механизма на настъпване на произшествието следва да бъдат анализирани с оглед останалите доказателства по делото. Най-напред пред застрахователя – ищец К.Т. е подал уведомление за щета от 05.06.2021 г., в което е заявил, че при движение по бул. „Никола Петков“ с посока от кв. „Горна баня“ към кв. „Бояна“ и на кръстовището с бул.
„Цар Борис III“, преминавайки на зелен сигнал на светофарната уредба, е бил ударен от идващия друг автомобил, който е преминал на червено, като това описание на механизма на настъпване на процесното ПТП съответства на този, отразен в схемата към протокола за ПТП от 05.06.2021 г., попълнен от двамата участници в инцидента. В качеството си на свидетел по време на разпита си К.Т. също потвърждава, че през 2021 г. в гр. София е участвал в ПТП, като конкретните обстоятелства около инцидента свидетелят си спомня с оглед това, че същият е настъпил на рождения му ден. Свидетелят заявява, че се е движил по околовръстния път на гр. София с посока от кв. „Горна баня“ към кв. „Младост“, където на кръстовището с бул. „Цар Борис III“ е бил ударен от друг автомобил марка „Тойота“, който се е движил с посока от центъра към с. Владая. Изрично Т. посочва, че е преминал на зелен сигнал на светофарната уредба, а другият водач е преминал на червен такъв, като тези негови впечатления се основават на извършен преглед на видеокамерите от мястото на инцидента, предоставен на двамата водачи със съдействието на органите на КАТ. В случая, разказаното от свидетеля Т. се подкрепя и от констатациите на вещото лице по изслушаното и прието в първоинстанционното производство без оспорване от страните заключение по съдебно-автотехническата експертиза, което също е достигнало до идентичен извод относно механизма на настъпване на процесното ПТП, приемайки, че за водача на л. а. „Тойота Ярис“, с рег. № СВ **** СВ същото е било предотвратимо, ако не беше навлязъл в района на кръстовището при червен сигнал на светофарната уредба и беше изчакал преминаването на другия автомобил, без да има данни по делото, че за водача на л. а. „Мазда 5“, с рег. № СВ **** КС също е съществувала такава техническа възможност. Както се посочи по-горе, в уведомлението за щета от 05.06.2021 г. застрахованото лице – К.Т. е описал по същия начин настъпването на процесното ПТП, участвалите в него автомобили, както и първопричината за това, а именно: поведението на водача на л. а. „Тойота Ярис“, който навлизайки в кръстовището на червен светофар, му отнема предимство и между тях настъпва удар.
Действително, в показанията си разпитаната във въззивното производство свидетелка М. И.
С. заявява, че е навлязла в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, но в тази част разказаното от нея не следва да се кредитира, тъй като се опровергава от останалия събран по делото доказателствен материал – данните, удостоверени в протокола за ПТП от 3
05.06.2021 г., уведомлението за щета до застрахователя – ищец, показанията на свидетеля К.Т., както и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза. Нещо повече, по време на разпита си свидетелката е потвърдила авторството на положения от нейно име подпис в графата за водач А в протокола за ПТП от 05.06.2021 г., за който ръкописно е отбелязано, че носи вина за настъпване на процесното ПТП, поради което същата се е съгласила с удостоверените в документа неизгодни за нея факти (механизма на ПТП съобразно нарисуваната схема – реализиране на удар при навлизане в кръстовище на червено от страна на управлявания от нея автомобил). Следователно, при съвкупна преценка на събраните по делото писмени доказателства, гласните такива чрез разпит на свидетеля Т., както и изводите на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза настоящият съдебен състав намира за доказано, че процесното ПТП е настъпило по твърдяния от ищеца механизъм, отразен и в схемата към протокола за ПТП от 05.06.2021 г., като вина за същото (доколкото не се установяват изключващи я обстоятелства) носи водачът на застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ л. а. „Тойота Ярис“, с рег. № СВ **** СВ. В случая, така установеното поведение на свидетелката М. С. представлява единствена техническа причина за настъпване на процесното ПТП, доколкото тя не е съобразила поведението си със забранителния червен сигнал на светофарната уредба и е навлязла в кръстовището, допускайки по този начин съприкосновение с преминаващия през него друг автомобил, без да има данни, че с поведението си водачът на л. а. „Мазда 5“, с рег.
№ СВ **** КС също е допринесъл за него. По делото не се доказва последният да е допуснал твърдяното нарушение на чл. 6 ЗДвП, тъй като ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърдението, че същият е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофарната уредба, с каквито конкретни фактически действия той е обосновал съпричинителното поведение на застрахования при ответника водач. Изрично в показанията си свидетелят Т. заявява, че е минал на червено, като в тази част показанията му следва да бъдат възприети, доколкото те изцяло се подкрепят от останалите доказателства по делото, а освен това няма основание да се счита, че той би бил заинтересован, доколкото застрахователят – ищец вече му е изплатил дължимото застрахователно обезщетение. Също така, по делото не се установява свидетелят Т. да се е движил с несъобразена с пътните условия и интензитета на движение скорост, поставяйки се по този начин в невъзможност да предотврати съприкосновението с навлизащия в кръстовището друг автомобил. Точно обратното, по време на разпита си той изрично заявява, че се е движил с около 30-40 км./час, като в нито в тази част, нито в частта, в която свидетелят посочва, че е навлязъл в кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба, разказното от него не се опровергава от останалите доказателства по делото, включително и от показанията на свидетелката С., която по време на разпита си не е изтъкнала обстоятелства в различен смисъл. Нещо повече, по делото няма данни настъпването на процесното ПТП изобщо да е било предотвратимо за него, каквито са налице по отношение на другия участник – водачът на л. а. „Тойота Ярис“, с рег. № СВ **** СВ. Следователно, процесното ПТП е било реализирано противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което ответникът носи 4 отговорност за обезщетяване на причинените вреди, респ. за възстановяване на платеното от застрахователя по имуществена застраховка на пострадалия обезщетение.