Решение № 181 от 03.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Благоевград, 03.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251200500150 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Срещу различни части на решение № 235 от 30.09.2024 г., постановено по гражданско дело № 1263 от 2023 г. на Районен съд Гоце Делчев, са подадени 2 жалби.

Първата жалба изхожда от „Д З“ АД и е насочена против частта на първоинстанционния съдебен акт, с която дружеството е осъдено да заплати на Ш. А. О. застрахователно обезщетение в размер на 1000 лева, частичен иск с общ размер на цялата претенция от 28 264,10 лв., дължимо по договор за доброволна имуществена застраховка „Д", полица № 0811220160007404 от 07.03.2022 г., и възникнало застрахователно събитие на 17.02.2023 г. - пожар в застраховано имущество на О., заедно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 28.12.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.

В жалбата се твърди, че атакуваната с нея част на решението е неправилна и необоснована. Допуснати били нарушения на материалния и процесуалния закон. PC Гоце Делчев едностранно ценил част от събраните доказателства и 1 доводите на страните по делото, в резултат на което достигнал до погрешно заключение за основателността на исковете в уважените им размери.

Незадълбоченото и неизчерпателно разглеждане на доводите на застрахователя било съществено процесуално нарушение. Не било доказано в нужната пълнота наличието на всички необходими предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по пакетната застраховка „Дом“.

Ищецът не оспорил и съдът не отрекъл наличието и правната валидност на договорените в т. 60.8 и 60.9 от ОУ фактически състави на общи изключения от рисковото покритие по застраховката и задължения на застрахования през срока на застраховката, поради което чл. 20а от ЗЗДог следвал да намира приложение и уговореното в тези точки да има силата на закон между страните. Неправилен и необоснован бил изводът на съда относно приложението на чл. 362 и 408 от КЗ, тъй като разпоредбите на тези членове не били относими към процесния казус. Застраховащият избирал лимита на покритие по съответните рискови клаузи, заплащал застрахователната премия, съобразена с избраните лимити, и при събитие получавал застрахователно обезщетение за реално претърпените вреди до избраните от него лимити.

Договорените лимити можели да отговарят на реалната/възстановителната стойност на застрахованото имущество, да я надвишават или да бъдат пониски. При този застрахователен продукт, избран от ищеца, нямало определяне на застрахователната стойност на имуществото, подлежащо на застраховане, а само на лимитите на отговорност на застрахователя при събитие, затова и дължимата застрахователна премия била толкова ниска.

Ноторно било, че разходите за експертна оценка на вещо лице, което да огледа на място, опише и оцени имуществото, подлежащо на застраховане, щели да надскочат в пъти събраната застрахователна премия. Оглед и оценка се правели само при настъпване на застрахователно събитие. Необосновани били изводите на съда, че преди сключване на застраховката застрахователят следвало да направи оглед, да изиска цялостно попълване на въпросник за състоянието на имота и т. н. Били изготвени пожаротехническа експертиза и доклад от авариен комисар. Било установено, че по времето на събитието в застрахованата сграда е работела печка на твърдо гориво, която е служела за отопление и готвене. Димоотвеждането на печката било включено в комина, от който тръгнало запалването. Самото запалване започнало в подпокривния етаж на сградата вследствие на високата температура, която се развила в 2 тръбата на комина. Местата, в които било проявено открито пламъчно горене, били дървените и изкуствени изолационни запалими елементи, положени директно върху стената и комина в подпокривната част на сградата. След запалването на стенните изолационни елементи от фибран, залепени директно върху комина в частта на преминаването му в стълбищната клетка на къщата, горенето се пренесло и развило върху покривното пространство на сградата.

Независимият авариен комисар бил категоричен в изводите си, че събитието е възникнало вследствие на високотемпературно въздействие на комина върху изолацията от стиропор, с която е бил облицован. Този извод се подкрепял и от липсата на достоверна алтернатива за друг механизъм на възникване на пожара. Облицоването на посочения комин с горим стиропор противоречало на изискванията на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строителнотехническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар.

Изцяло в тази насока били и изводите на приетата, неоспорена от страните и кредитирана изцяло от съда СТЕ. От заключението на същата ставало видно, че процесният пожар е възникнал поради необезопасено коминно тяло, изградено в разрез с правилата за пожарна безопасност. Този извод на вещото лице почивал на всички събрани по делото доказателства, относими към експертизата, които, ценени в своята съвкупност, обуславяли извода, възприет от експерта. Заявеното от ищеца събитие нямало застрахователен характер, тъй като хипотезата му била изрично изключена от страните, като договорката им в тази насока имала силата на закон съгласно чл. 20а от ЗЗДог. Обективно погледнато, облицоването на силно нагряващи се части и на такива, през които преминават нагрети сажди, пламък и т. н., с лесно запалими материали противоречало и на житейската логика. Необоснован се явявал изводът на съда, че наличието на договорените в т. 60.8 и 60.9 хипотези не е доказано в нужната пълнота. Трябвало да се отчетат приложимите между страните правила при сключване на застраховката /без оглед и оценка/, характерът на събитието /пожар, при който са изцяло унищожени прилежащите до комина части/, както и спецификата на обсъжданото коминно обезопасяване /невидимо при оглед, тъй като е в стената/. Следвало да се разруши стената, за да се констатира с какво защитно покритие е облицован коминът. И двете експертизи /извънсъдебната и съдебната/ сочели, че друга причина за пожара, освен посочената, не е вероятна. Различно щяло да бъде, ако експертизите сочели няколко конкуриращи се причини, което в случая не било налице.

3

Причината за пожара било неспазване на противопожарните изисквания по време на строителството на сградата. Неправилното обезопасяването на комина съставлявало нарушение на правилата и нормите за пожарна безопасност и противоречало на изискванията за осигуряване на безопасност при пожар. Заявеното от ищеца събитие нямало застрахователен характер, тъй като хипотезата му била изрично изключена от страните, като договорката им в тази насока имала силата на закон съгласно чл. 20а от ЗЗДог. Когато събитието било изначално и изрично изключено от застрахователното покритие, то нямало застрахователен характер и основанията за отказ по чл.

408 от КЗ изобщо не били приложими. В този дух била и константата съдебна практика. Чл. 211 от КЗ не намирал приложение при уреждане на застрахователни правоотношения за събития, които не били застрахователни поради изключването им от застрахователно покритие по волята на страните.

РС пропуснал да отчете и факта, че на ищеца била известна основателността на отказа, поради което същият с писмо от 27.09.2023 г. отправил молба за плащане по целесъобразност. С това писмо реално той направил извънсъдебно признание на правилността на отказа и на неоснователността на претенциите си. В хода на първоинстанционното производство ищецът не успял да проведе пълно и главно доказване на исковете си в претендираните и уважени от съда размери. В разрез с процесуалния закон, РС не разгледал в нужната пълнота възраженията на застрахователя срещу основателността на исковете и твърде едностранно и избирателно ценил доказателствата по делото, поради което достигнал до необосновани и погрешни изводи за основателност на претенциите в уважените размери. Моли се за отмяна на решението в атакуваната му част и отхвърляне на исковете.

Подаден е отговор от Ш. А. О.. В него се застъпва позицията, че жалбата на застрахователя е неоснователна. Възраженията и аргументите, изложени в същата, били неоснователни, бланкетни и несъобразени със събрания по делото доказателствен материал. В хода на първоинстанционното производството ответникът не можал да докаже, в условията на пълно и главно доказване, че процесният комин е бил облицован със стиропор, което и да е станало причината за възникване на пожара. От свидетелските показания и приложения снимков материал категорично се установило, че процесният комин е бил измазан с негорима мазилка и след пожара същият е изцяло запазен. Приложената снимка от ответника на опушен, но неизгорял фибран 4 изобщо не била от коминното тяло, а от вътрешна изолация на стена, която нямала досег с комина. Застрахователят при огледа явно изобщо не направил снимки на коминното тяло и такива не били използвани от служителите и изпълнителите на застрахователя при изготвяне на становището им. В приетото по делото заключение на вещото лице никъде не било посочено, че причината за възникване на пожара е облицовка на комина с горими изолационни материали. Дадената от вещото лице евентуална и некатегорична причина за възникналия пожар била възможно най-обща, като в нея се съдържали различни хипотези и възможности. Експертът не бил дал заключение, че пожарът е възникнал вследствие на високотемпературно въздействие на комина върху изолацията от стиропор. Твърдението на застрахователя не се подкрепяло и от показанията на разпитаните свидетели, единият от които участвал в гасенето на пожара и бил кмет на населеното място, съгласно които по комина не е имало видими следи от възпламеняване и пожар, както и че коминното тяло е било измазано и не е било покрито с изолация от стиропор. По никакъв начин не се доказало твърдението на застрахователя, че коминното тяло е било изградено в противоречие с изискванията на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. Несъстоятелни били и твърденията на застрахователя, че понеже застрахователната премия била много ниска, то разходите по предварителен оглед и оценка биха превишили значително тази сума. Застрахователят бил търговец и подобно твърдение нито било юридически обосновано, нито било икономически издържано, нито пък било клиентски ориентирано и било в пълно противоречие с принципите, свързани със защита на потребителите. Ако се следвало твърдението му, то можело да се стигне до заключението, че застрахователят сключва застраховки без да прави преценка и оценка на риска и без да изследва застрахователната годност на обекта на застраховане, което било в противоречие и с нормите на КЗ. Това означавало, че застрахователят подвежда потребителите с ниска цена, без да е преценил, че може да предостави търсената застрахователна услуга. Крайно несъстоятелно било и твърдението във въззивната жалба, че с писмо от 27.09.2023 г. застрахованият бил отправил молба по целесъобразност, с която било направено извънсъдебно признание на правилността на отказа. С молбата от 27.09.2023 г. всъщност бил направен пореден добронамерен опит за уреждане на застрахователната претенция и било поискано отказът да бъде преразгледан, 5 като застрахованият изрично посочил, че е разочарован от некоректността и неплащането на обезщетението от страна на застрахователя. Последният изобщо не можал да докаже правоизключващите си възражения, поради което правилно РС уважил предявения главен иск.

Втората въззивна жалба е подадена от Ш. А. О.. С нея се атакува частта на решението на РС Гоце Делчев, с която е отхвърлена претенцията му за присъждане на лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, касаеща периода от 06.03.2023 г. до 27.12.2023 г., в размер на законната такава. В тази част актът бил неправилен и необоснован, както и постановен в противоречие на процесуалните и материални законови разпоредби и приложените доказателства по делото. Още с исковата молба било представено удостоверение за банкова сметка, което било с дата 20.02.2023 г. Още на 20.02.2023 г. удостоверението било предоставено на представител на застрахователя и било приложено към застрахователната преписка. То било предадено на Васил Капитанов - експертът, който е извършил оглед на увреденото имущество на 20.02.2023 г. Това обстоятелство се установявало и от приложения от ответника с отговора на исковата молба доклад за извършен оглед с реф. № 050-091-200223. На стр. 12 от същия, под № 6 в приложенията, било изрично посочено: „Справка за банкова сметка с титуляр Ш. А. О. /застрахован/ - 1 стр.“. В тази връзка неправилно първоинстанционният съдия приел, че застрахованият не е предоставил на застрахователя удостоверение за банкова сметка, поради което и претенцията за лихва се явява неоснователна. С исковата молба ищецът помолил съда да задължи ответното дружество да представи пълно копие на процесната преписка по щета № 211423227. От приложените към отговора на исковата молба документи се установявало, че ответникът не е изпълнил това, като само част от преписката е приложена. По-голямата част от съдържащите се по преписката документи не била представена от застрахователя, включително и удостоверението за банкова сметка. Поради факта, че ответното дружество пропуснало да предостави цялата преписка и по-конкретно - приложеното още към 20.02.2023 г. удостоверение за банкова сметка, се моли въззивният съд да приложи разпоредбата на чл. 161 от ГПК, тъй като ответникът е възпрепятствал събирането на допуснати и относими доказателства по делото.