Решение № 3313 от 11.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3313 гр. София, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯВНД при участието на секретаря ДВН като разгледа докладваното от ЯВНД Административно наказателно дело № 20231110201898 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „*******“ ЕООД, ЕИК: ******* срещу Наказателно постановление (НП) № 38-69/31.08.2022г. издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП вр. с ал. 76, ал. 1 от ЗМИП.

С жалбата се иска отмяна на обжалвания акт поради неговата незаконосъобразност. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и липса на извършено деяние. Алтернативно жалбоподателят се позовава на чл. 28 от ЗАНН като твърди, че извършеното представлява маловажен случай.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от управителя К. М. лично и с адв. З. Последната поддържа 1 изцяло депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Сочи допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство, както и липса на извършено деяние. Твърди и маловажност на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Претендира разноски.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Счита, че нарушението било доказано по категоричен начин и правилно била определена санкционната разпоредба. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските, поискани от другата страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 09.08.2021 г. в 13:45:44 часа, в свой обект за обмяна на валута в гр. **, жалбоподателят „*******“ ЕООД продал на „*****“ АД 85 000 GBP по курс 2.3062, с левова равностойност 196 026.55. Сделката била свързана с плащане в брой на стойност над 30 000 лева, извършено от/на клиент на „*******“ ЕООД по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Сделката била регистрирана с издадени от обменното бюро: фискален бон № 0033193 (с вписано бордеро № 114021) от 09.08.2021 г. в 13: 45:4 4 часа и насрещно потвърждение за пoпокупка на валута от 09.08.2021 г., издадено от „*****“ АД. В тази връзка, като „обменно бюро“, задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, дружествотожалбоподател „*******“ ЕООД следвало да уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за извършеното плащане в брой на стойност над 30 000 лева до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията.

Било изпратено запитване до дружеството жалбоподател във връзка с посочената сделка, като то отговорило, че за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г. не е изпращало такива уведомления до ДАНС, но в най-кратък срок щели да бъдат изготвени и изпратени.

На 29.03.2022 г. в ДАНС постъпило писмо, с което „*******“ ЕООД изпращало информация по чл. 76 от ЗМИП за извършени плащания в брой на 2 стойност над 30 000 лева, за периода от 01.01.2021 г. до 31.10.2021 г. Сред тях било и сделката от 09.08.2021 г. с „*****“ АД за покупка на 85 000 GBP. За плащането в брой, осъществено на 09.08.2021 г., „*******“ ЕООД е следвало да предостави информацията в срок от 01.09.2021 г. до 15.09.2021 г., а то е изпратило информацията на 28.03.2022 г., което било след изтичане на срока по чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП.

Предвид тези констатации, проверяващите приели, че като не е уведомило дирекция „Финансово разузнаване“ на ДАНС в срока от 01.09.2021 г. до 15.09.2021 г. за плащането в брой – 85 000 GBP по курс 2.3062, с левова равностойност 196 026.55, осъществено на 09.08.2021 г. с „*****“ АД, на 16.09.2021 г. в гр. **, „*******“ ЕООД е извършило административно нарушение по чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП, вр. с чл. 76, ал. 1 от ЗМИП.

Срещу дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № ФР-10-4564 от 15.06.2022 г. за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП, вр. с чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Актът бил подписан от актосъставителя и двама свидетели, след което бил предявен на представляващ нарушителя, а последният го подписал с отбелязване, че има възражения, които ще представи в срок.

Администртивнонаказаващият орган счел изложените в акта фактически констатации за доказани и издал обжалваното в настоящото произовдство наказателно постановление (НП) № 38-69/31.08.2022г. , издадено от Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 118, ал. 1, т. 3 от Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00 лева за нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП вр. с ал. 76, ал. 1 от ЗМИП. Същото е връчено на управителя на жалбоподателя на 20.09.2022г. и обжалвано с жалба от 05.10.2022г.

По делото беше разпитан актосъставителят Р. А. Т., като показанията на същия са логични, последователни, непротиворечиви и съответстват изцяло на констатациите, обективирани в съставения АУАН и в обстоятелствената част на наказателното постановление, поради което съдът ги кредитира напълно. Свидетелят разказа подробно за извършената проверка и констатациите от нея, като показанията му се подкрепят от приложените по 3 делото писмени доказателства.

В издадените АУАН и НП е прието, че нарушението е извършено в град **, тъй като там се намирало обменното бюро, в което била извършена сделката, а и дружеството било със седалище в град **.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Жалбата изхожда от легитимирано лице, подадена е в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, съдържа необходимите реквизити и производството е редовно образувано пред РС –София. Предвид на това съдът намира жалбата за процесуално допустима.

АУАН е съставен от компетентен орган. Нарушението е ясно, точно описано, като са посочени датата, мястото, начинът на извършването му и нарушените законови текстове. Актът е подписан от двама свидетели и е бил връчен на представител на юридическото лице. НП е издадено от компетентен за това орган като в съдържанието му нарушението отново е описано подробно по дата, място и начин на извършване, отразени са нарушените законови разпоредби, както и основанието, на което се налага санкцията. В този смисъл съдът намира, че съдържа всички съществени реквизити за редовност, посочени в чл. 57 от ЗАНН и нарушителят е бил запознат с всички фактически и правни основания на админстративнонаказателното обвинение.

Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта и шестмесечният срок по алинея 3 за издаване на наказателното постановление.

При проверката на АУАН и НП съдът достигна до извод, че в процедурата по издаването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподатела.

Съгласно разпоредбите на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП и чл. 76, ал. 1 от ЗМИП, лицата по чл. 4 (в случая обменното бюро) уведомяват дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за всяко плащане в брой на стойност над 30 000 лева или тяхната равностойност в чужда валута, извършено от или на техен клиент в рамките на установените отношения или при случайни сделки или операции, като това трябва да стане на месечна база до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася информацията, на хартиен или магнитен носител или по електронен път по образец, утвърден от директора на дирекция „Финансово разузнаване“ на 4

Държавна агенция „Национална сигурност“. От обективна страна категорично се доказа по делото, че 09.08.2021 г. в 13:45:44 часа, в свой обект за обмяна на валута в гр. **, жалбоподателят „*******“ ЕООД продал на „*****“ АД 85 000 GBP по курс 2.3062, с левова равностойност 196 026.55.

Сделката била свързана с плащане в брой на стойност над 30 000 лева, извършено от/на клиент на „*******“ ЕООД по смисъла на чл. 76, ал. 1 от ЗМИП. Сделката била регистрирана с издадени от обменното бюро: фискален бон № 0033193 (с вписано бордеро № 114021) от 09.08.2021 г. в 13:45:44 часа и насрещно потвърждение за пoпокупка на валута от 09.08.2021 г., издадено от „*****“ АД. В тази връзка, като „обменно бюро“, задължено лице по чл. 4, т. 4 от ЗМИП, дружеството-жалбоподател „*******“ ЕООД следвало да уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за извършеното плащане в брой на стойност над 30 000 лева в срок до 15.09.2021 г., а то е изпратило информацията едва на 28.03.2022 г., тоест след изтичане на срока по чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП. С оглед изложеното от обективна страна е налице извършено нарушение на цитираните по-горе разпоредби.

Посочено е и се твърди обаче, че нарушението е било извършено в град **, който извод настоящият съдебен състав определя акто неправилен.

Нарушението е извършено чрез бездействие на наказаното лице, тъй като то не е изпълнило в законоустанвения срок задължението си да уведоми дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“, тоест деянието е осъществено чрез бездействие и мястото на извършването му е там, където е трябвало да се изпълни дължимото действие.

Бездействието се е изразило в липса на уведомяване на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“ за осъществено плащане в брой на стойност над 30 000 лева, извършено на 09.08.2021 г. в обменното бюро в град Балгоевград.

Седалището на ДАНС, където е следвало да постъпи уведомлението, се намира в град София. Налице е липса на уведомление на ДАНС, дължимо от юридическо лице, функциониращо в град **, но което е трябвало да извърши уведомяването в град София.

Долу на страница 3, в първия абзац от обжалвания акт е изрично посочено, че: „На 16.09.2021 г. в гр. **, „*******“ ЕООД, ЕИК ******* е 5 извършило административно нарушение на чл. 54, ал. 1 от ППЗМИП, вр. чл.

76, ал. 1 от ЗМИП“, а на страница 5 в наказателното постановление е посочено, че: „Проверката на място е извършена в периода 14.03.2022 г. – 16.03.2022 г. в гр. **“.

Очевидно наказващият орган е приел, че както проверката, така и нарушението са били извършени в град **, което не се установи в хода на настоящото производство. Нарушението е извършено в град София . В този смисъл и застъпеното от ВКС в определение № 226 от 06.12.2022 г. по ЧНД № 938/2022 г., постановено в рамките на спор за подсъдност между РС – София и РС – ** по идентичен казус.

Времето, мястото, начинът на извършване на деянието и самоличността на извършителя са основни елементи на всяко едно наказателно и административнонаказателно обвинение. Всеки един от тези елементи трябва да бъде доказан по категоричен начин, за да се стигне до ангажиране отговорността на нанрушителя. След като наказанието е наложено за извършено нарушение в град **, то трябва да бъде доказано, че именно в това населено място е трябвало да бъде изпълнено и не е било изпълнено задължението за уведомяване на дирекция „Финансово разузнаване“ на Държавна агенция „Национална сигурност“. Недоказването на това обстоятелство е основание деецът да бъде оправден. Тежестта за доказване в случая е на административнонаказаващият орган, който следва да ангажира доказателства установяващи категорично всички фактически обстоятелства около твърдяното нарушение, посочени в издаденото НП. Жалбоподателят не трябва да доказва, че е невинен, като всяко съмнение следва да се отчита в негова полза. Административното обвинение трябва да е доказано по несъмнен начин и не може да почива на предположения.