Решение № 2069 от 22.06.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2069

Плевен, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - III касационен състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

СНЕЖИНА ИВАНОВА

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар МИЛЕНА КРЪСТЕВА и с участието на прокурора ИВАН БОРИСОВ ШАРКОВ като разгледа докладваното от съдия СНЕЖИНА ИВАНОВА канд № 20267170600039 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба Дирекция „Бюро по труда" - гр. Плевен, [ЕИК],представлявана от В. И. Г., в качеството си на директор, с адрес за кореспонденция: гр. Плевен, 5800, [улица]чрез пълномощник Г. В. - юрисконсулт в отдел „Правен", Дирекция „Правно обслужване и обществени поръчки" при Агенцията по заетостта срещу решение №591/26.11.2025 г. по анд №1530/2025 г. по описа на Районен съд - Плевен.

В жалбата се посочва, че е налице неправилен отказ за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като счита, че районният съд незаконосъобразно е приел, че чл. 28 ЗАНН е неприложим, тъй като нарушението било „формално", а забавянето - „продължително“, като този извод пряко противоречи на задължителната и трайна съдебна практика. Намира, че извършеното нарушение е формално и маловажно, и по никакъв начин не ощетява държавния бюджет и не накърнява интересите на държавата, както и че санкциониране за извършването му не би съответствало на целите на чл. 12 от ЗАНН.

Счита, че в процедурата по налагане на административно наказание АНО е следвало да съобрази разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,

Посочва, че органът отказва да приеме нарушението с характер на „маловажен случай" и съответно да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, което е в нарушение на материалния закон. Счита, че с оглед на факта, че нарушителят сам е открил пропуска и е представил болничния лист в ТП на НОИ със закъснение, и от същото не биха могли да произлязат значителни вреди за когото и да било, то административно - наказващият орган следва да съобрази, че се касае за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Намира, че е налице липса на вредни последици и добросъвестно поведение от осигурителя, като в конкретния случай липсват всякакви вреди за осигурените лица; обезщетенията са изплатени;представени са писмени декларации от служителите, че не се считат ощетени; пропускът е технически и самостоятелно отстранен от работодателя.

Посочва, че ВАС приема именно тези обстоятелства като определящи за маловажност:„Когато нарушението е извършено по непредпазливост, без вредни последици и е отстранено доброволно, обществената му опасност е ниска."

Намира, че наказващият орган не е обсъдил възраженията по АУАН, а съдът е приел това за законосъобразно, като съгласно ВАС, необсъждането на възраженията на нарушителя и липсата на мотиви относно тях представлява съществено процесуално нарушение. Счита, че районният съд не е извършил самостоятелна проверка на този порок, което е недопустимо.

Посочва, че по отношение на възраженията на нарушителя по съставения АУАН, считам, че същите са били депозирани своевременно, но наказващият орган не ги е обсъдил подробно, нито е мотивирал обосновано решението си защо не приема, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, а бланкетно е посочил, че извършеното административно нарушение няма характера на маловажен случай като именно това обуславя незаконосъобразността на постановлението и налага неговата отмяна. Посочва, че АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, без доказателства за предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН и актът е връчен на представител на нарушителя лично от съставителя в сградата на Дирекция „Бюро по труда" - гр. Плевен в отсъствието на свидетелите. Моли съда да се отмени решението наказателното или, алтернативно да приложи чл. 28 ЗАНН, като приеме, че е налице маловажен случай, като претендира направените разноски в двете инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Ответникът – директор на Териториално поделение на НОИ - Плевен, представлявано от директора Г. Д. С., чрез старши юрисконсулт З. Р. С. е подал отговор на касационна жалба, в който посочва че съдът правилно е преценил фактическата обстановка и е постановил законосъобразно и мотивирано решение, с което е отхвърлил жалбата на Дирекция „Бюро по труда“ - гр. Плевен и е потвърдил наказателното постановление .

Счита за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че е налице неправилен отказ за прилагане на чл. 28 от ЗАНН за маловажност на нарушението, както и че административният орган не е обсъдил направените възражения в АУАН, което представлява процесуално нарушение.

Посочва, че правилно административният орган е преценил, че нарушението не съставлява маловажен случай, тъй като в конкретния случай се касае за неизпълнение на административното задължение по КСО, което касае значими обществени отношения - това са отношенията, свързани с изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.

Счита, че паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване се плащат по повод настъпването на определени осигурителни рискове и същите целят да заместят или подпомогнат осигурените лица през периода, през които същите са лишени от обичайните си доходи, като следователно, своевременното плащане на дължимите обезщетения е задължително изискване, за да отговорят същите на вменените им функции. Посочва, че в конкретния случай се касае за неизпълнение на административното задължение, което не лишава осигурените лица от дължимите им средства, но води до забавяне на изплащането им.

Намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно обстоятелството, че административно-наказващият орган не е обсъдил възраженията, направени от нарушителя във връзка със съставения АУАН. Посочва, че са неоснователни и възраженията на жалбоподателя, че с не спазване на срока за подаване на документи по чл. 40а, т. 1 от КСО не е нанесъл вреда на обществените отношения и липсват вредни последици от неговото бездействие, тъй като изложените твърдения не могат да бъдат възприети като основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което също е нормативно установено в чл. 9, ал. 2 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН.

Посочва за неоснователни доводи, че АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, което препятства правото му на защита, тъй като изготвеният АУАН №АИ-1-14-01985853/17.06.2025 г. е връчен на представителя на осигурителя - г-жа В. Г., в качеството й на директор, в същия ден, непосредствено след съставянето му, като й е дадена възможност да представи своите възражения и по никакъв начин не е накърнено правото й на защита. Моли решението да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание касасторът - Дирекция „Бюро по труда" - гр. Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. В., който посочва, че районният съд, със своето решение, неправилно е отказал да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като по делото не спори никоя от страните, че е извършено това нарушение, като то се характеризира като маловажно такова. Твърди, че спорът е, дали конкретният случай притежава белезите на маловажно нарушение. В случая са налице и смекчаващи вината обстоятелства, сред които това, че за осигурителен праг е първо нарушение от подобен тип. Счита, че се касае за технически пропуск, извършен от служител на дирекцията и пропускът е отстранен добросъвестно от нарушителя. Посочва, че няма наличие на данни за вредни последици, които да са настъпили за самите осигурени лица. Счита, че от доказателствената част по делото има приложени техни становища, в които те казват, че за тях не са настъпили вредни последици. Посочва, че съгласно трайната практика на ВАС, преценката за маловажност следва да се разгледа подробно, съответно във всички аспекти на случая и съответно да се вземе решение, въз основа на всичките особености, които характеризират този случай. Посочва, че в настоящия случай обществената опасност е значително по-ниска от обичайната такава при подобни нарушения, като нормата на чл. 93, т. 9 от НК съдържа дефиниция на т.н. „маловажен случай“, а именно дефиницията, че извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици и с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпления от конкретния вид. Счита, че деянието формално осъществява признаците на административно нарушение, но предвид всички представени доказателства, няма наличие на данни за реално настъпили вредни последици, за когото и да било, като налагането на санкция, макар и в минимален размер съгласно закона, се явява несъразмерно тежка според нас и не съответства на характера на извършеното нарушение. Счита, че решението на Районен съд – Плевен е необосновано и относно начина на връчване на въпросния акт, тъй като в самото решение е писано и съдът е приел в мотивите си за установено, че на 17.06.2025 г., представляващият дирекция „Бюро по труда“ е бил поканен в сградата на ТП на НОИ и че акта е бил връчен и изготвен там, като в случая този извод не съответства на събраните по делото доказателства. Посочва, че има свидетелски показания на свидетели, според които самият акт е изготвен в сградата на ТП на НОИ, в присъствието на тези свидетели, а след това изготвилият акта е отишъл на място в дирекция „Бюро по труда“ – Плевен и го е връчил, в отсъствието на тези свидетели, на нарушителя, като съдът е възприел като доказан факт обстоятелство, което не се установява от доказателствата по делото и тази фактическа особеност не е без значение, тъй като именно върху нея съдът е изградил и своята теза, своя извод и решение, че правото на защита е било гарантирано в пълен обем и че е спазена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН. По изложените съображения, моли да се уважи касационната жалба, да отмените решението на Районен съд – Плевен и да се отмени наказателното постановление, като алтернативно моли съда да приеме, че е налице маловажен случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Представя писмена защита, в която се излага вече посоченото в жалбата.

В съдебно заседание ответникът -Директорът на Териториално поделение на НОИ - Плевен, редовно призован, се представлява от юрк. С., която оспорва жалбата като неоснователна и недоказана.

Счита, че постановеното наказателно постановление е правилно и законосъобразно, същото е мотивирано, като в него са изложени твърдения защо не счита, че е налице маловажен случай, съгласно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Моли да се остави в сила решението, с което е потвърдено обжалваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно и претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции в размер на 200 евро.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № НИ-1-14-02029957/18.07.2025 на ръководител на ТП на НОИ - Плевен, с което на основание чл. 349 ал. 3 КСО на Дирекция „Бюро по труда“, представлявано отВ. И. Г. е наложено наказание имуществена санкция в размер на 500 лева за извършено административно нарушение по чл. 40а т. 1 КСО, тъй като документите за изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност не са предоставени в ТП на НОИ до 10-число на месеца, следващ този, през който осигуреното лице е представило документите за изплащане на обезщетението пред осигурителя.

Установено е при проверка на 17.06.2025 година, че Д. И. Х. — служител в „ Бюро по труда“ Плевен ползвала отпуск поради временна нетрудоспособност през периода 03.12.2024 година -06.12.2024 г. включително, въз основа на издаден на 02.12.2024 г. болничен листа № Е20233129965. Х. представила на работодателя си същият болничен лист на 03.12.2024 година и същият бил входиран под № 28/03.12.2024 година. Работодателят и „Бюро по труда“ Плевен представил пред ТП на НОИ Плевен Приложение № 9 с данните относно правото на изплащане на парично обезщетение по същия болничен лист на 20.05.2025 година и това приложение било входирано с номер №Р14- 14-000-00-**********/20.05.2025 г. , а е следвало да бъде представен на 13.01.2025 година .