Решение № 1422 от 08.12.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1422 гр. ***, 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ася Тр. Ширкова при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело № 20214430104729 по описа за 2021 година за да се произнесе, намери за установено следното:

Постъпила е искова молба от С. Р. С. от гр.*** против „*** В молбата се твърди, че на 31.05.2018г. ищецът е сключил договор за паричен заем № 526013 със „*** Твърди се, че съгласно чл.17 от договора заемателят се задължава на основание чл.23 от Закона за задълженията и договорите, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „***Д всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „***Д за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Твърди, че съгласно чл.18 от договора третото лице /поръчител, солидарен длъжник/ следва да посети някой от търговските обекти на Заемодателя в страната и да сключи с последния изричен договор за встъпване в дълг /договор за 1 поръчителство/, с който да се задължи солидарно да отговаря, заедно със Заемателя за връщането на всички дължими суми по договора, като със сключването на посочения договор, задължението на Заемателя, съгласно същия, член се смята за изпълнено. Твърди, че в чл.19 от договора е посочено, че третото лице /поръчител/ подлежи на предварителна проверка от страна на Заемодателя с оглед на неговата възможност да поеме посочения солидарен дълг и страните се договорили, че третото лице - поръчител следва да отговаря кумулативно на минимум следните условия: Навършена възраст 21 години; Минимален осигурителен брутен доход - 1500 лв.; Валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум 6 месеца; Липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н.; Да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банкова или небанкова институция; Да не е настоящ кредитополучател в „***Д; Служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад.

В исковата молба се твърди, че съгласно чл.20 от договора страните се съгласили, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.17, 18 и 19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Твърди, че съгласно договора, в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 702,98 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора.

Твърди се, че в чл.22 от договора е посочено, че страните декларират съгласие, в случай, че посочената в чл. 20 неустойка, стане дължима, от страна на Заемателя, последният да я заплати на равни части, договорени между страните и платими с всяка погасителна вноска по кредита. Ищецът твърди, че му е начислена неустойка в общ размер на 702,98 лева, тъй като същият не е представил в срок обезпечения - поръчител или банкова гаранция, посочени в процесния договор. Твърди се, че в погасителния план, част от процесния договор е посочено, че общо дължимата сума по кредита е 1234,30 лева, а когато не е осигурена гаранция, е 1937,28 лева, срокът на кредита е дванадесет месеца, фиксираният годишен лихвен процент е 36 %, а годишният процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49.31 %. Ищецът твърди, че погасил изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1937,28 лева.

2

Ищецът навежда доводи, че договорът е нищожен (недействителен) на основание чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като противоречи на законоустановените императивни правила.

Твърди, че е нищожен на основание чл.10, ал.1 вр. чл.22 от ЗПК тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Касае се за сключването на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като от отправяне на предложението до сключването на договора са използвани изключително средства за комуникация от разстояние. За да е действителен договора следва да е спазена процедурата, уредена в ЗПФУР - чл.8 и сл., и ЗЕДЕУУ, но в настоящия случай тази процедура не е спазена, тъй като доставчикът „*** не е изпълнил императивно вмененото му задължение да предостави на потребителя С.С. изискуемата преддоговорна информация, не е получил валидно съгласие на потребителя за сключването и изпълнението на договора, както и за условията, при които последният може да се откаже от него.

Ищецът твърди, че всички разменени между доставчика и потребителя електронни съобщения не отговарят на императивните изисквания на ЗЕДЕУУ, защото се явяват неподписани такива, тъй като не е спазена предвидената процедура за удостоверяване на техния действителен автор, например чрез квалифициран електронен подпис, респективно същите нямат т.нар. „формална доказателствена сила“ по смисъла на чл.180 от ГПК. Поради това ищецът твърди, че ответното дружество е приело за сключен процесния договор със *** в нарушение на предвидените императивни правила, без последният да е изразил валидно своето съгласие.

Ищецът твърди, че е нарушено изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора. Твърди, че договорът е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно ГПР по кредита. В нарушение на императивните правила, в договора за потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване.

3

Ищецът твърди, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира посоченият в договора ГПР от 49,31 % е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1 вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 от ЗПК. Навежда доводи, че в договора единствено е посочен фиксиран лихвен процент по заема от 36 %, без обаче да става ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора, а описаните в съдържанието на договора такси и разходи (в това число възнаградителна лихва и неустойка) обаче водят до различен размер на ГПР от посочения.

Твърди, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв в размер на 93,73 % за конкретния договор е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Навежда доводи, че в чл.17 от договора е посочено, че заемателят се задължава на основание чл.23 ЗЗД, в срок до 3 дни от получаване на заемната сума по договора, да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на Заемодателя за връщане на всички дължими погасителни вноски, разходи и неустойки или неотменяема банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на „***Д всички задължения на Заемателя по Договора за кредит в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на „***Д за заплащане на тези задължения. Твърди, че страните са се съгласили в чл.20 от договора, че неизпълнението на задължението на Заемателя, посочено в чл.17,18 и 19 от договора ще причини на Заемодателя вреди, които неустойката посочена в тази разпоредба следва да обезщети. Посочено е, че в случай, че Заемателят не изпълни задължението си посочено в чл.17 от договора същият дължи на Заемодателя неустойка в размер на 702,98 лева, която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита и е отразена в погасителния план, неразделна част от договора. Сочи, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, съгласно всички изисквания, посочени в договора, поради което е налице нищожност на договора по смисъла на чл.26, ал.2, пр.1 от ЗЗД.

Твърди, че настоящият случай касае еднотипни договори за паричен 4 заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе.

Ищецът твърди, че проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл.16 от ЗПК следва да бъде извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при какви условия, вкл. и дали ще е необходимо обезпечение. Въпреки това на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава.

Ищецът навежда доводи, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Твърди, че е налице заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава.

Сочи, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди.

Твърди, че подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК, а подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо.

Твърди, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка.

Ищецът твърди, че „*** не е включило в ГПР разходите за заплащане на „неустойка“ в общ размер на 702,98 лева, която по своята същност представлява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично, поради което трябва да е част от ГЛП и ГПР, което нарушава императивното правило на чл.19, ал.1 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В случай, че тази неустойка се включи в ГПР беше, действителният такъв възлиза в 5 размер на 93,73 %. Поради това твърди, че е нарушен чл.19, ал.4 от ЗПК, което води до нищожност на договора като цяло, тъй като търговецът е заблудил потребителя за действителния размер на ГПР, приложим в отношенията между страните.

Ищецът навежда доводи, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, респективно целият договор следва да се обяви за недействителен на основание чл.22 от ЗПК.

Отделно от това твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД, тъй като клаузата за възнаградителна лихва /ГЛП/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Твърди, че определения от кредитодателя размер на възнаградителната лихва, който включва и начислената „неустойка“ е изключително висок и противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва за необезпечени заеми, респ. двукратния размер на законната лихва за обезпечени заеми.

Твърди, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.11, ал.1, т.20 вр. чл.22 от ЗПК, тъй като не е посочен съществен елемент от неговото съдържание, а именно наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл.29, ал.4 и 6 от ЗПК, както и за размера на лихвения процент на ден.