Решение № 1699 от 04.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1699 гр. София, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100504478 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №20221619 от 13.12.2021г., постановено по гр.дело №1238/2021г. по описа на СРС, ГО, 173 с-в, е признато за установено на основание чл.439, ал.1 ГПК, че Т. М.

М., ЕГН:**********, С. В. Ц., ЕГН:**********, Б. Б. И., ЕГН:**********, Й. А. Х.,

ЕГН:**********, И. А. В., ЕГН:********** и В. Д. М., ЕГН:********** не дължат на "У."АД, ЕИК:****, при условията на солидарност сумата от общо 3862,74 лева- задължение по заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 30.06.2009г. по ч.гр.д.№3652/2009г. на PC-Плевен, за което е издаден изпълнителен лист от 04.08.2009г. и за събирането на което е образувано изп.д.№20197560400750 на ЧСИ №756 Ц.Н., от които неплатена главница по запис на заповед в размер на 3787 лева и съдебни разноски в размер на 75,74 лева. Ответникът е осъден да заплати на ищците по 535,75 лева разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника "У."АД. Жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД е приложима в хипотезата на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение поради неподадено в срок възражение от длъжника. Твърди, че петгодишната давност не е изтекла към момента на подаване на исковата молба, предвид периодичното предприемане на изпълнителни действия. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноски.

1

Въззиваемите ищци, в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорват същата като неоснователна и молят решението на СРС да бъде потвърдено, като излагат съображения в тази насока, идентични на мотивите на обжалваното решение. Претендират разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, но неправилно поради следните съображения:

На първо място следва да се посочи, че настоящият състав не споделя становището на първоинстанционния съд, че в случая не е приложима изцяло разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, тъй като вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК (а не с влязло в сила осъдително решение) и издаден въз основа на нея изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение замества съдебното решение като изпълнително основание, но при оспорването и от длъжника чрез възражение по реда на чл. 414 ГПК проверката дали вземането съществува се извършва в общия исков процес. По силата на чл. 416 ГПК, когато възражение не е подадено в срок, заповедта за изпълнение влиза в сила. Не е налице изрична правна норма, която да предвижда, че съществуването на вземането в този случай е установено със СПН. Следва да се съобрази обстоятелството, че ако длъжникът не възрази в рамките на установения в нормата на чл.414, ал.2 ГПК преклузивен двуседмичен срок, заповедта влиза в сила, като се получава ефект, близък до СПН, тъй като единствената възможност за оспорване на вземането са основанията по иска с правно основание чл.424 ГПК- при новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства. В този смисъл е трайната и непротиворечива съдебна практика (определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч.гр. д. № 2566/2013 г. на ІV ГО на ВКС). С изтичането на преклузивния срок за подаване на възражение против заповедта се получава крайният ефект, а именно- на окончателно разрешен правен спор относно съществуването на вземането. Няма основание да се счита, че по отношение на давностния срок кредиторът в случай на оспорено чрез възражение вземане следва да е в поблагоприятно положение от кредитора с неоспорено от длъжника вземане. Поради това съдът намира, че нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД следва да намери приложение изцяло по отношение на процесните вземания.

2

Съгласно актуалното към момента на издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС, погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. Това постановление е обявено за загубило сила с ТР №2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г.на ОСГТК на ВКС. С решение от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, ІV ГО е даден отговор на въпроса от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/80 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., като е прието, че цитираното ТР се прилага от 26.06.2015г. занапред и само по отношение на висящите към 26.06.2015г. изпълнителни производства, като ако преди постановяване на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните правоотношение, които са породили целените последици, те следва да бъдат преценявани с оглед на ППВС или ТР, което е било действащо към момента на настъпване на последиците.

С горепосоченото ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС също така е прието, че погасителната давност се прекъсва с всяко същинско изпълнително действие, като от този момент започва да тече нова погасителна давност за вземането. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Освен това, съгласно чл.116, б.“а“ от ЗЗД, погасителната давност се прекъсва и с признаване на вземането от длъжника.

От значение в случая е и отношението между перемпцията и погасителната давност.

Настоящият състав споделя становището, изразено в мотивите на решение №37/24.02.2021г.

3 по гр.д.№1747/2020г. на ІV Г.О. на ВКС, съгласно което перемпцията е без правно значение за давността. Общото между двата правни института е, че едни и същи факти могат да имат значение, както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с различни правни последици: давността изключва принудителното изпълнение (но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете), а перемпцията не го изключва - обратно, тя предполага неудовлетворена нужда от принудително изпълнение, но въпреки това съдебният изпълнител е длъжен да я зачете. Когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ - той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново - отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела.

В конкретния случай от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 13.08.2009г. по молба на взискателя е образувано изп.дело №20098160400328 на ЧСИ Иван Карапанчев въз основа на издадения на 04.08.2009г. изпълнителен лист за процесните суми, с което давността за вземанията по изпълнителния лист е прекъсната и не е текла по време на изпълнителното производство съгласно приложимото към онзи момент Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС. По делото липсват данни по това изпълнително дело да са извършвани каквито и да било изпълнителни действия, поради което следва да се приеме че същото е перемирано на 13.08.2011г., като следва да се приеме, че срокът на погасителната давност тече от датата на последното прекъсване- 13.08.2009г. По молба от 14.01.2014г. (преди изтичане на петгодишен срок от 13.08.2009г.) и въз основа на същия изпълнителен лист е образувано ново изпълнително дело- №20148170400016 на ЧСИ №817 И.М., с което също е прекъсната давността и такава не е текла до датата на постановяване на ТР№2/2015г. по т.д.№2/2013г. на ОСГТК на ВКС- 26.06.2015г., след което и от тази дата е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност за всички вземания предвид гореизложените мотиви относно приложението на разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД към влязлата в сила заповед за изпълнение на парично задължение. Последното изпълнително дело- №20197560400750 на ЧСИ №756 Ц.Н. е образувано по молба на взискателя- ответник на 27.09.2019г. и с молбата е поискано извършването на конкретни изпълнителни действия, поради което с подаването на молбата погасителната давност отново е прекъсната и от 27.09.2019г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл нито към датата на приключване на 4 устните състезания в първата инстанция, нито към настоящия момент. Отделно на 20.07.2020г. са наложени запори на банкови сметки на длъжниците, което отново е прекъснало давността и е започнала да тече нова такава. В обобщение, през периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение до 26.06.2015г. не е изминал период от повече от пет години без да са искани или извършвани изпълнителни действия, а и давност не е текла по времето през което е имало образувани изпълнителни дела за събиране на вземането, по силата на приложимото в този период Постановление №3/18.11.1980г. на Пленума на ВС. Започналата да тече от 26.06.2015г. погасителна давност е прекъсната на 27.09.2019г. с подаването на молба за образуване на ново изпълнително дело с посочени конкретни изпълнителни действия от взискателя и започналият да тече от последната дата нов петгодишен давностен срок не е изтекъл нито към момента на подаване на исковата молба, нито към датата на приключване на устните състезания в първата инстанция, а и към настоящия момент.