Решение № 1102 от 18.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1102 гр. Варна, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110201071 по описа за 2026 година

УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на „* представлявано от И.Й. против НП № *, с което на основание чл. 59 ал. 5 т. 6 от Закона за въвеждане на еврото в Република България/ЗВЕРБ/ на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ евро за нарушение на чл. 15 ал. 4 от ЗВЕРБ.

С депозираната жалба се навеждат твърдения, че АНО е допуснал нарушение на процесуалните правила като не е конкретизирана относимата към случая фактическата обстановка, съотв. същата не е подробно и точно описана, като от описанието не става ясно как проверяващите са стигнали до категоричния извод, че повишението на цената не е обосновано от обективни икономически фактори, без да е направен цялостен анализ на икономическата дейност на дружеството, приходите и разходите му. Въззивникът счита, че обвинението е неоснователно, тъй като увеличението на цените е обосновано от обективни икономически фактори, за които на органите по приходите са представени доказателства, а именно с оглед нарасналите експлоатационни разходи, значителният ръст на оперативните разходи на дружеството.

Навеждат се доводи, че в НП не са конкретизирани смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване, което е довело до невъзможност въззивника да се защити. Излага се становище, че деянието е маловажно такова по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед липсата на настъпили щети. Адресира се до съда искане НП да бъде отменено, а при условията на евентуалност – да се намали размерът на наложената имуществена санкция до предвидения минимален такъв, съгласно нормата на чл. 59, ал. 1, т.б от ЗВЕРБ, като се 1 присъдят в полза на въззивника сторените от същия разноски за адвокатско възнаграждение.

В хода на съдебното производство въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество пледира обжалваното НП да бъде отменено с оглед изложените в жалбата доводи. Счита, че от събраните по делото доказателства в т.ч. от приобщената допълнителна съдебно-счетоводната експертиза е установено, че нормата на печалба на дружеството-жалбоподател е незначително, което може да се приеме като фактор, който икономически обосновава увеличение на цените. Навежда довод, че в закона липсват единни критерии, въведени от законодателят за извършване на преценка кое увеличение на цената е законосъобразно. Претендира се присъждане на сторените от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение, както и на разноските за заплатен депозит за назначената по делото експертиза.

Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в първото заседание по делото от от юк Петрова, която оспорва жалбата. В заседание по същество се явява юк Г., която пледира, че нарушението е безспорно установено, правилно е квалифицирано, като правилно е приложен материалния закон. Счита, че при съставяне на АУАН и НП не са допуснати нарушения. Намира, че по делото няма спор, а и от приобщените писмени и гласни доказателства се установява, че действително цената за месечна карта към 08.08.2025 г. е в размер 192 лева, а към 09.01.2026 г. е увеличена на 150 евро или 293 лева, т.е. увеличението е с 52 % . Сочи, че от материалите по делото е видно, че в дружеството има назначено едно лице на трудов договор, което няма промяна в заплатата и няма предоставени доказателства за промяна на наемната цена след 01.01.2026 г. Навежда довод, че нарушението не може да се квалифицира като маловажен случай. Иска съдът да потвърди НП, като правилно и законосъобразно и да се присъди в полза на НАП юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителят К. А., на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, справка за действащи трудови договори за дружеството и справка декларация по ДДС на дружеството. Изготвена е в хода на съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, заключенията по която са приобщени по делото Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 09.01.2026 г. служители на НАП – свид. К. А. и Л.Т. извършили проверка на търговски обект - Платен паркинг , находящ се в гр. Варна, Морска гара, стопанисван от „ *.

На 09.01.2026 г. от органа по приходите бил изпратен имейл на адрес: * деклариран в информационните масиви (ИМ) на Национална агенция за приходите (НАП), от дружеството *. Изпратена била електронно подписана от ОП „Покана за предоставяне на информация относно ценови равнища на предлаганите услуги" с таблица в Excel. В поканата подробно било описано искането да бъде предоставена информация за размера на цените на посочените в приложения списък услуги, като същата се представила за дати - 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г. Изпратения имейл бил потвърден от получателя.

При проверката на 09.01.2026г в обекта - платен паркинг , находящ се в гр.

Варна, Морска гара, стопанисван от „ * било установено, че се предлага месечно 2 абонаментно паркиране на автомобили с карти с цена от 150евро/293лева на месец.

Изведен бил междинен финансов отчет от монтираното в офиса ФУ с peг.№4656493, на което била регистрирано продажба за деня на месечна карта на стойност 150евро/293лева.

Изисканите от дружеството данни били получени на 14.01.2026 г. на служебната електронна поща на ОП. При анализа на получените данни било установено, че цената на месечна карта за паркиране на автомобили на 08.08.2025г е 192лв., като повишението към 09.01.2026 г., спрямо 08.08.2025 г. било с 101 лева/51,64 евро или 52,06%. При сравнение на цените на 09.10.2025г от 192лева спрямо 09.01.2026г с цена от 150евро/293лева било констатирано идентично увеличение от 101 лева/51,64 евро или 52,6%. Установено било, че повишението на цената било извършено от 01.01.2026 г

Изискани били документи и доказателства относно причините за повишението на цените на предлаганата услуга. В обяснението като причина за увеличението била посочена натрупаната инфлация в страната и минималния марж на печалба за дружеството. За извършените действия бил съставен Протокол за извършена проверка в обект cep. АА №*

От констатираните факти и обстоятелства от извършената проверка на 09.01.2026г и Приложение №1 към него, било установено, че увеличението на продажната цена на месечно абонаментно паркиране на автомобили с карти с цена от 150евро/293 лева на месец , не е обосновано от обективни икономически фактори, с което е нарушен чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, поради което свид. К. А., на длъжност „главен инспектор“ в ЦУ на НАП, съставил на дружеството-жабоподател АУАН № *. за извършено нарушение на чл.15, ал.4 от Закон за въвеждане на еврото в Република България.

В законоустановения срок постъпило възражение с вх.№ *. срещу съставения АУАН, което АНО приел за неоснователно, поради което въз основа на акта издал обжалваното НП, с което на основание чл. 59 ал. 5 т. 6 от ЗВЕРБ на дружествотожалбоподател е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2600 /две хиляди и шестстотин/ евро.

Гореизложената фактическа обстановка се установява от приобщените по делото писмени доказателства, които кореспондират помежду си. От показанията на разпитания свидетел се установяват обстоятелствата по извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени средства като намери, че същите са обективни, логични и непротиворечиви, от тях се установяват резултатите от извършената проверка на място и по документи. Показанията на свидетеля представляват пряк източник на доказателствена информация, доколкото същият е възприел възпроизведените в административнонаказателното производство фактически обстоятелства, катосъдът се довери на показанията им и ги кредитира изцяло.

Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно изясняване на обстоятелствата, предмет на делото, вкл. и за проверка на гласните доказателства, с оглед на което съдът постави същите в основата на доказателствените си изводи.

При формиране на правните си изводи съдът се позова на заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, като съобрази, че същото в пълнота 3 отговаря на поставените на експерта въпроси, съобразени са по-голям обем счетоводни документи, а именно – месечни оборотни ведомости и годишна оборотна ведомост на дружеството-жалбоподател за цялата 2025 г.

Видно от заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза разходите на „Алтеда 21“ЕООД за 2025 г. са в общ размер от 222 240 лева, както следва: за мес. 01 - 17348,14 лева; за мес. 02 - 17123,74 лева; за мес. 03 - 17124,29 лева; за мес. 04 - 17129,24 лева , за мес – 05 - 17228,52 лева; , за мес. 06 - 17129,09 лева;, за мес. 07 - 17688,25 лева; за мес. 08 - 18767,27, лева; за мес. 09 - 18788,82 лева; за мес. 10 - 18795,38 лева; за мес. 11 - 19880,77 лева и за мес. 12 - 24279,23 лева. От заключението на цитираната експертиза е видно, че приходите общо за цялата 2025г. се равняват на 222 240 лв., като финансовият резултат за 2025г. се равнява на 957,26 лв., които данни са декларирани в подадената ГДД по чл. 92 от ЗКПО, приета в *

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за извършване на проверка за законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната им и териториална компетентност.

Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП.

При издаването на АУАН и НП са спазени императивните изисквания, визирани в нормата на чл. 42 съотв. чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. Съдържанието на АУАН е в съответствие с описанието на нарушението, посочено и в НП.

Съдът намира за несъстоятелни наведените доводи за непълно описание на нарушението. Видно от съдържанието на АУАН и НП, в същите е отразено, че увеличението на цените, което се приема за съставомерно, е осъществено на 0,.01.2026 г., като мястото на извършването му се извежда от съдържанието на двата цитирани документа, а именно – в търговския обект, където е осъществявана търговската дейност на дружеството и където са предлагани и извършвани услугите срещу цитираните цени.

Аргументите досежно изводите на АНО за извършване на нарушението, както и обстоятелствата съобразени при индивидуализацията на наказанието не се отнасят към съставомерните факти, поради което не посочването им в НП не е ограничило правото на защита на въззивника, съотв. е възможно да намери единствено отражение при преценка за обосноваността на обжалвания акт.

Съдът като разгледа жалбата по същество, установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при 4 поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори.