Определение № 246 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Варна, 04.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлозар Г. Г

Членове:

Станчо Р. Савов

Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно частно наказателно дело № 20263100600436 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243 ал.7 от НПК.

Делото е образувано по частен протест от прокурор при ВРП , срещу Определение № 307/16.02.2026 г., постановено по ЧНД № 34/2025 г. по описа на РСВарна, 44-ти състав, с което е отменено Постановление от 17.12.2025 г. на РП - Варна за прекратяване на наказателното производство по ДП № 141/2024 г. по описа на ІІ РУ при ОД на МВР - Варна, водено за престъпление по чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК.

В протеста се твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Доколкото първоинстанционният съд е споделил изцяло възприетата от прокурора фактическа обстановка и изрично е посочил, че не е необходимо да се извършват допълнителни процесуално следствени действия, то е изразено несъгласие с направените правни изводи. Прокурорът при ВРП излага становище, че в случай е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, като макар без съмнение на 27.03.2023г. св. з.г съзнателно да е действал против интересите на представляваното от него дружество, сключвайки договор, който е практически неизпълним и води до неустойка в размер на около 2 500 000лв., то реално имуществото на дружеството не е било засегнато по никакъв начин и не са били причинени, респективно претърпени имуществени вреди. Наведени са доводи за това, че след като цялата сделка е била обявена от съда за нищожна, то нейния изначален порок, изразил се в абсолютна симулация, е толкова сериозен, че тя на практика не съществува в правния мир, все едно никога не е била сключвана. Поради тези и други съображения, свързани с изключително ниската степен на обществена опасност на Г, прокурорът изразява категоричното си становище, че разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК 1 следва да бъде приложена, като за укоримото си поведение Г може да понесе евентуално гражданска отговорност , в случай че такава му бъде потърсена от дружеството или съдружниците му. В заключение се иска определението на ВРС да бъде отменено, а постановлението на ВРП за прекратяване на наказателното производство да бъде потвърдено.

Протестът е депозиран в предвидения седемдневен срок, поради което e допустим, а разгледан по същество е неоснователен, поради следните съображения:

С Постановление на прокурор при Районна прокуратура - Варна от 16.07.2024 г. било образувано ДП № 141/ 2024 г. по описа ОД МВР - Варна за това, че на 27.03.2023г. в гр. Варна от представител съзнателно е действано против законните интереси на представлявания, като от деянието са последвали значителни щетипрестъпление по чл. 217 ал.4 вр. ал.2 от НК.

В хода на разследването била установена следната фактическа обстановка:

В дружеството „........" ООД съдружници били св. П.Т, св. З Ю.а, св. Х.Г, св.

К.И, св. К.

Ю., св. Р Ю. и св. З Г.

В периода 2022 г. до 30.05.2023 г. управител на това дружество бил св. З Г. Самото то било свързано с дружеството „...." АД, като съдружниците в първото търговско дружество били акционери във второто търговско дружество. Основната им стопанска и икономическа дейност била съсредоточена в дружеството „...." АД, което стопанисвало множество търговски обекти на територията на гр. Варна.

Значението на дружеството „........" ООД било второстепенно, като неговата дейност била свързана със стопанисване, придобиване и отдаване под наем на недвижими имоти, свързани с дейността на дружеството „...." АД.

През месец април 2022 г. , поради лични причини, настъпил разрив във взаимоотношенията на съдружниците в дружеството „........" ООД. На тях, както и на св. з.г, станало ясно, че той не може вече да изпълнява длъжността „управител" на дружеството „........" ООД

В началото на 2023 г. св. з.г се срещнал със своя дългогодишен познат св. М.Й , който бил управител на „Т.Л" ЕООД - дъщерно дружество на регистрираното на Сейшелските острови дружеството „Т.Л". Св. Й споделил в разговора, че представляваното от него дружество възнамерява да закупи голямо количество хранителни стоки от търговец в България, които впоследствие да достави на територията на Република Украйна. Св. Г проявил интерес към тази стопанската инициатива, като след няколко дни св. Й му изпратил списък на необходимите продукти и количествата от всеки един продукт, които следва да бъдат доставени.

Св. З Г осъзнавал, че дружеството „........" ООД няма обективна възможност да достави изискваните от дружеството „Т.Л" продукти, защото самото дружество 2 никога не се е занимавало с търговия с хранителни стоки, а и нямало лиценз за такава дейност от БАБХ. Въпреки това , на 27.03.2023 г. св. Г, в качеството си на управител на „........" ООД сключил договор с „Т.Л", по силата на който „........" ООД поело задължение в 15 - дневен срок да извърши доставка на хранителни стоки с ценова стойност за близо 4 600 000 лева. В договора била предвидена неустойка в размер на почти 2 500 000 лева за неизпълнение на договореностите между страните.

След сключване на договора, св. З Г не предприел никакви дейности по изпълнението му, както и не уведомил останалите съдружници в дружеството „........" ООД за подписването му.

Същевременно на 30.05.2023 г. св. з.г преустановил управлението на дружеството и прехвърлил собствеността на дяловете си в

„........" ООД. Дружеството го освободило от отговорност от заеманата длъжност „управител".

Договорът от 27.03.2023г. не бил изпълнен. Това послужило на „Т.Л" ЕООД, на което било цедирано вземането по неустойка на договора, като основание да депозира във Варненския окръжен съд молба с искане съда да открие производство за обявяване на „........" ООД в несъстоятелност. Било образувано търг. дело № 2 по описа за 2024 г. на ВОС, по което било постановено решение, влязло в законна сила на 29.04.2025 г. С него молбата на „Т.Л" ЕООД била отхвърлена, като съдът приел, че неустойката, предвидена в договора от 27.03.2023 г. е прекомерна като размер, поради което и самата неустойка е нищожна.

Междувременно, след образуване на делото, от страна на св. К. Ю, в качеството му на управител и представляващ на „........" ООД, била депозирана жалба до ВОП срещу св. Г. Въз основа на нея била извършена предварителна проверка, а в последствие и образувано досъдебното производство. В хода на разследването били разпитани свидетели и били приобщени множество писмени доказателства.

След приключване на разследването прокурорът при ВРП приел, че наказателното производство следва да бъде прекратено, тъй като деянието не съставлява престъпление нито по чл.217 ал.4 вр. ал.2 от НК, нито по чл.217 ал.2 от НК, защото от него не са настъпили никакви неблагоприятни имуществени последици на „........“ ЕООД. Тази липса на вредни последици водела до извод, че поведението на св.

Г би могло да се квалифицира като деяние по чл.217 ал.2 вр. чл.18 ал.1 от НК. Това, в съвкупност с ниската степен на обществена опасност на св. Г , покривало критериите на чл.9 ал.2 от НК. Поради това и било постановено прекратяване на наказателното производство.

Това постановление било атакувано от „........“ ЕООД, представлявано от К. Ю. и било образувано ЧНД № 34/2026г. по описа на ВРС. С мотивирано определение № 307/16.02.2026г. първоинстанционният съд приел, че фактическата обстановка е изяснена в цялост и не се налага извършване на нови действия или събиране на 3 допълнителни доказателства. Не били възприети обаче правните изводи на прокурора, тъй като за нищожна е била приета единствено клаузата за неустойка в договора, а не самата сделка, обективирана в него. Поради това и не е било възприето становището на ВРП , че не е налице извършено престъпление защото Г е използвал изначално негоден способ за да увреди патримониума на дружеството. От страна на „Т.Л" ЕООД също са били предприети реални действия за търсене и претендиране на неустойка, която е в голям размер. Била е обсъдена и степента на обществена опасност на Г, мотивирала прокурорът да приеме, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, но с оглед на сумата за която е бил сключен договора и търсената от дружеството неустойка, то не би могло обществено неприемливото поведение на Г да попадне в обхвата на нормата на чл.9 ал.2 от НК .

Този извод на първоинстанционния съд напълно се споделя от настоящия въззивен състав. Правилно е било прието, че фактическата обстановка по делото е била установена и не се налага извършване на допълнителни или повторни процесуално-следствени действия. Правилно въз основа на установените факти, свързани с времето на сключване на договора, неговия предмет, обстоятелството, че за него не е било уведомено задълженото дружество, чието управление в последствие св.

Г е напуснал, както и тези за неизпълнението му, е било прието, че са налице обективните и субективни характеристики на деяние по чл.217 ал.2 от НК. Безспорно е, че то , с оглед на предвиденото в него изпълнително деяние- съзнателно действие против законните интереси на представлявания, не е резултатно. То е формално, на просто извършване и за неговата съставомерност, за разлика от деянието по чл.217 ал.1 от НК, не се предвижда престъпен резултат , както и не се изисква настъпило ощетяване на чуждо имущество. Достатъчно е да е установено, че деецът съзнателно действа във вреда на упълномощителя, независимо от начина за това. Злоупотребата на доверие по чл.217 ал.2 от НК се явява осъществена с всяко съзнателно действие на представителя или пълномощника, което обективно противоречи на законните интереси на представлявания. С оглед и на това настоящият съдебен състав изцяло споделя становището на ВРС относно това, че липсва изискване за настъпили някакви вредни последици за обосноваване на обективната съставомерност на деянието по чл.217 ал.2 от НК.

Напълно се споделя и изводът на първоинстанционния съд за неправилните правни изводи на представителя на ВРП относно малозначителността на деянието , респективно за приложимостта на чл.9 ал.2 от НК. Добрите характеристични данни на св. Г , респективно ниската му степен на обществена опасност са противопоставими на извършените от него действия по сключване на договор, за който не е уведомил дружеството, не го е изпълнил и е довел до образуване на дело за обявяване на юридическото лице в несъстоятелност.

Поради това въззивният съдебен състав намира, че атакуваното определение е 4 правилно , обосновано и законосъобразно.

По отношение на възраженията в протеста настоящият съдебен състав намира следното :

В протеста си прокурорът при ВРП изрично е посочил, че без съмнение св. Г съзнателно е действал против законните интереси на представляваното от него дружество, сключвайки договор, който е практически неизпълним и влече след себе си неустойка в размер на около 2 500 000лв. Посочил, е че св. Г отлично е съзнавал, че имуществените интереси на дружеството, включително и самото му съществуване, са под сериозна заплаха. Въпреки това обаче, поради приетата от съда нищожност на целия договор, а не само на клаузата за неустойка, то сделката на практика не съществува в правния мир, все едно никога не е била сключвана.

Тази позиция не може да бъде споделена, каквото е било становището и на първоинстанционния съд. От съдържанието на приложеното по делото съдебно решение се установява, че е направен анализ на събраните в хода на производството по чл.608 и сл. от Търговския закон доказателства. Въз основа на тях е било прието наличие на абсолютна симулация по отношение на договора за доставка на хранителни продукти. Прието е било, че е налице злоупотреба на управителя Г с цел да създаде привидна легитимация на дружеството като изпълнител по договор за доставка на стоки, съответно на титуляр по задължението за неустойка. Било е установено и че възложителят по договора не е желаел настъпването на последиците от сделката чрез реално изпълнение по договора за доставка. Поради това и е било прието, че договарянето е абсолютно симулативно и не е налице действителна търговска сделка, която да отговаря на всички законови изисквания за да бъде източник на задължения за дружеството. На следващо място в решението е посочено, че дори да се приеме, че договорът за доставка на хранителни продукти е действителен, то неустойката е нищожна поради накърняване на добрите нрави. След като възложителят не е очаквал да получи изпълнение на договора, то с неустойката се е целял постигане на резултат, свързан с неоснователно обогатяване на възложителя. Поради това и е било прието, че договорът за цесия е нищожен поради невъзможен предмет .