Решение № 1443 от 22.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1443 гр. София, 21.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

Калина В. Станчева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Михаил Ал. Малчев Въззивно гражданско дело № 20211100515086 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение №20191043 от 28.09.2021 г., постановено по гр. д. № 69844/2018 г. на Софийски районен съд, 49 състав, е признато за установено по предявения от „К.О.” ЕООД, ЕИК:*******, срещу „С.Е.” ЕООД, ЕИК*******, иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че „К.О.”ЕООД не дължи на „С.Е.”ЕООД сумата от 6334.81 лева за доставена електроенергия на абонатен №0109912002 и клиентски номер №5100003444 по фактура №6000000036/01.07.2018 г., издадена въз основа на констативен протокол №5181778 от 25.04.2018 г. Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника -„Електроразпределение Север” АД с ЕИК*******.

Решението е обжалвано от третото лице помагач в първоинстанционното производство - „Електроразпределение Север” АД.

Изложените доводи във въззивната жалба са за неправилност на решението поради неправилна преценка на установената по делото фактическа обстановка и нарушение на материалния закон. Поддържа се, че правилно е направена корекция на сметката на потребителя по реда на ПИКЕЕ, след констатираното неправерно свързване на кабел и неотчитане на доставена ел. енергия. В тази насока се излагат подробни съображения. Моли се да се уважи въззивната жалба, предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени сторените в първоинстанционното и въззивното производство разноски.

Ответникът по въззивната жалба - „К.О.” ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в законоустановения срок отговор 1 на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. В отговора се излагат подробни съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд. Моли се въззивната жалба да бъде отхвърлена, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените разноски във въззивното производство.

Другият въззиваем и ответник в първоинстанционното производство „С.Е.” ЕООД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал в законоустановения срок отговор на въззивната жалба. С него се заявява, че като търговец на електрическа енергия на свободния пазар единствено префактурира вече заплатеното количество, което е начислено от разпределителното дружество – мрежов опрератов. Последното следва да докаже законосъобразността на извършената проверка и извършената корекция на дължимата сметка. Претендира присъждане на сторените в съдебното производство разноски в зависимост от изхода на правния спор.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението.

При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

В случая с въззивната жалба е направено оплакване относно фактите и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за правилност.

Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, който счита, че са основани на приетите по делото доказателства. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира наведените с въззивната жалба доводи за основателни.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че не е предвиден ред за уведомяване на потребителя /ползвателя/ в Общите условия при извършване на корекция на сметки съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ. С оглед липсата на предвиден ред за уведомяване на клиента в Общите условия не е изпълнен фактическия състав, пораждащ правото на ответника да коригира сметката на клиент. Дори и да се приеме, че са приложими ПИКЕЕ, то разпоредбите ЗЕ и ПИКЕЕ, уреждащи едностранна корекция на сметки са нищожни по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата на ел. енергия. В този смисъл абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му 2 за минал период, когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана навреме.

Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил предявения иск, са незаконосъобразни, обосновани са при неправилно прилагане на закона, поради което настоящият състав счита, че постановеното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

В случая от приетите в първоинстанционнното производство доказателства се установява, че съгласно констативен протокол №5181778 от 25.04.2018 г. при извършена проверка на обект в гр. Варна, к. к. „Чайка”, клиент „К.О.” е констатирано неправомерно прикачен кабел тип СВТ 3а16 към кабела, захранващ кабелната касета, като прикаченият кабел влиза в имот с аб.№0109912001 и 0109912002 и към момента е бетониран и енергията по този кабел не се мери и заплаща. С писмо от 27.04.2018 г.

„Електроразпределение Север” АД е уведомило „К.О. ЕООД, че е извършена проверка за точността на измерване на обслужващите измервателната система и свързващите ги електрически инсталации за обект гр.Варна, кв. Чайка, № 3341, кл. №5100003444 и абонатен номер 0109912002, като при проверката е съставен констативен протокол №5181778 и е извършена корекция на количествата потребена електрическа енергия съгласно чл. 8, ал. 3 от Рамковия договор. По силата на Рамков договор №РД 16-8/29.02.2016 „С.Е.” ЕООД в качеството на търговец се е задължил да заплаща на „Енерго-Про Мрежи” АД в качеството на мрежови оператор мрежовите услуги по утвърдените от КЕВР цени и разходи за мрежови услуги. Изготвена е справка за извършена корекция при неизмерване, неправилно и /или неточно измерване на ел. енергия и е издадена фактура №600000036 от 01.07.2018 г. от „С.Е.” ЕООД с получател „К.О.” ЕООД за сумата от 6334.81 лева-сума по констативен протокол, дължима в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 2 Б от ПИКЕЕ. От „Електроразпределение Север” АД е издадена фактура №0105402373 от 27.04.2018 г. с получател „С.Е.” ЕООД за сумата от 6334.81 лева. В резултат на това с представено платежно нареждане от 11.06.2018 г.

„С.Е.” ЕООД е наредило в полза на „Електроразпределение Север”АД сумата от 6334.81 лева по фактура №0105402373 от 27.04.2018 г. От приетата от районния съд съдебно-техническа експертиза се установява, че на 25.04.2018 г. е осъществено неправомерно присъединяване на кабел тип СВТ 3X16 към кабела, захранващ кабелната касета. Прикаченият кабел влиза в имот с аб.

№0109912002, което препятства правилното измерване на количествата ел. енергия чрез изменение на ел. измервателната схема без СТИ на захранването от допълнително прикачения кабел. Това води до непълно измерване на общата консумирана ел. енергия в обекта на ищеца. Съгласно заключението извършеното изчисление на корекцията за доначисляване на използваната от потребителя ел. енергия е извършено правилно и математически вярно.

С изменението на Закона за енергетиката (ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) е налице законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент след доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия при определени предпоставки. Първото законово изискване произтича от чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за необходимост от правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за 3 извършване на корекция на сметките за предоставената електроенергия.

Второто изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а, ал. 2, т. 5, б.“а“ ЗЕ касае изрично предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло практиката на ВКС, например решение по т. д. № 1797/2020 г., II т. о., решение по гр. д.1561/2020 г. на ВКС, IV г.о., решение по гр. д. № 2991/2018 г., III г. о. и решение по гр. д. № 50417/2016 г., I г.о. В посочените съдебни актове е прието, че от правилото на чл. 183 ЗЗД, респ. на чл. 318 и сл. ТЗ, следва, че когато е било доставено определено количество електрическа енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно заплатена помалка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащането й. Дори и при липса на специална уредба, този извод произтича както от общото законово правило, че купувачът следва да заплати цената на доставената стока, така и от принципа за недопускане на неоснователно обогатяване.

Специалната регламентация на договора за продажба на ел. енергия между електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия. Исковете за заплащане на реално потребена ел. енергия при грешки в отчитането й, вкл. и при неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, не могат да се отхвърлят от гражданските съдилища само поради липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на действително ползвана ел. енергия. При неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя на ел. енергия, той дължи заплащане на реално потребената енергия, като неправилно отчетеното количество на доставената електрическа енергия не поражда имуществена отговорност на крайния клиент за виновно причинени имуществени вреди по реда на чл.79, ал.2, вр. чл.82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача, представляващо продажна цена за съответния период. Поради изложените съображения въззивният съд намира, че и след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. от Върховния административен съд с влезли в сила на 14.07.2017 г. и на 23.11.2018 г. решения, е налице правно основание за корекция в сметката на потребител за минал период при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената електрическа енергия.

В разглеждания случай обаче са приложими ПИКЕЕ от 2013 г., тъй като процесната проверка и съставен констаивен протокол са м. април 2018 г. С влязло в сила решение по адм. дело №3879/2017 г. на ВАС са отменени разпоредбите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от ПИКЕЕ. Решенията на ВАС обаче имат действие „ех nunc”, т.е. занапред. С оглед на което въззивният съд констатира, че решението на ВАС е приложимо след 08.11.2018 г. и в частност за извършените след тази датата проверки и едностранни корекции на сметки. Поради това районният съд неправилно е приел, че процесната корекция е изготвена без основание, тъй като са били отменени чл. 48 - чл. 51 от ПИКЕЕ с влязло в сила решение. Както вече беше посочено отмяната не засяга процесното производство.

В настоящия случай също така съгласно трайната практика на ВКС, обобщена с решение №61/16.07.2021 г. по гр.д. №2051/2020 г., IV г. о., ако в общите условия в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, това 4 нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Разпечатката съдържа 31 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/36e2b380-73c8-4963-a694-9ca27e7f0270